Р Е Ш Е Н И
Е
№………./04.05.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 321 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 439/06.01.2020г. на А.Н.В., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си
представител адв. И.К., срещу
решение № 5836 от 18.12.2019г., постановено по гр .дело № 16504/2019г. на
Варненския районен съд, ХІІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивницата срещу Икономически университет – гр. Варна, Булстат:*********
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за 1/ за
признаване за незаконно и отмяна уволнението на А.Н.В., извършено със Заповед
№РД-17-2419/26.08.2019г.; 2/ за възстановяване на А.Н.В. на заеманата преди
уволнението длъжност – „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във
финансово-счетоводния отдел при Икономически университет – гр. Варна и 3/ за
осъждане Икономически университет – гр. Варна да заплати на А.Н.В. сумата от
17634 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 26.08.2019г.
В
жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Сочи липса на правомощия на ректора на ИУ-Варна за съкращаване на
щатната бройка на длъжността „ръководител финансов отдел и главен
счетоводител“. Застъпва се становището, че ректорът на учебното заведение може
само да сключва и прекратява трудови договори, но не и да съкращава процесната
щатна бройка, което правомощие е от компетенциите на Академичния съвет.
Въззивникът намира за недоказано в процеса реалното съкращаване на щата.
Изразява несъгласие с извода на съда, за липсата на необходимост да се извършва
подбор при съкращаване на заеманата от въззивницата длъжност. Сочи се, че
длъжностните характеристики на „заместник главен счетоводител“ и „ръководител
финансов отдел и главен счетоводител“ почти изцяло се припокриват. Въззивникът
намира решението за необосновано, тъй като съдът не е съумял да формира правилен
и логически обоснован извод, поради превратна оценка на доказателствата и
неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Отправеното
искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените искове. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А.Н.В. срещу Икономически
университет – гр. Варна
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-т.3
от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, извършено
със заповед №РД-17-2419/26.08.2019г.; възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност – „ръководител на финансов отдел и главен счетоводител“
във финансов отдел при Икономически университет – гр. Варна и за присъждане на
сумата от 17634 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 26.08.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изпълнение на задължението.
Ищцата излага, че с трудов договор № РД-17-1231/15.05.2012г.
е назначена на длъжността „вътрешен одитор" в Икономически
университет-Варна, със срок на договора до 17.11.2012г. С допълнително
споразумение № РД-17-1274/18.05.2012г. е преназначена на длъжност „финансов
контрольор" за срок до 17.11.2012г. С допълнително споразумение № РД-17-3229/29.10.2012г.,
считано от 01.11.2012г., е преназначена на длъжност „ръководител финансов
отдел". Сочи се, че със заповед № РД-17-3309/07.11.2012г. на ректора на
Икономически университет - Варна е възложено на заемащия длъжността
„ръководител финансов отдел" да изпълнява функциите на главен
счетоводител. С допълнително споразумение № РД-17-3381/14.11.2012г., сключеният
трудов договор е променен от срочен на такъв за неопределено време. Със заповед
№ РД-14-1758/28.05.2015г. на ректора на Икономически университет- Варна е
възложено на заемащия длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява
функциите на главен счетоводител. Посочва се, че със заповед №
РД-17-2147/26.07.2019г. на ректора на Икономически университет- Варна, считано
от 26.07.2019г., е взето решение за съкращаване 1 щатна бройка за длъжността
„ръководител финансов отдел и главен счетоводител", а на 26.08.2019г. на
ищцата е връчена заповед № РД-17-2419/26.08.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ищцата намира, заповедта за съкращаване на една щатна бройка за
длъжността „ръководител финансов отдел и главен счетоводител“ е издадена от
некомпетентен орган. Освен това твърди да липсва реално съкращаване на щата,
както и че работодателят не е извършил подбор на служители при съкращаване на
щата. Излага, че последното й брутно трудово възнаграждение преди уволнението е
в размер на 2939,62 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но намира
същите за неоснователни. Не оспорва изложената фактическа обстановка в исковата
молба. Твърди оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, както и да
е налице реално съкращаване на щата, като се излагат подробни съображения.
Сочи, че не е извършен подбор, тъй като такъв не бил нужен, доколкото нямало
друга длъжност с трудови функции, сходни на тези на съкращаваната. Посочва, че
работникът не е член на синдикат и не е присъединен към колективен трудов
договор. Намира за недоказано твърдението, че ищцата е безработна по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ, както и че е подала декларация образец 7 пред НАП.
Моли за отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените
искове.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че помежду им е
сключен трудов договор № РД-17-1231/15.05.2012г., по силата на който ищцата е
назначена на длъжността „вътрешен одитор" в Икономически
университет-Варна, със срок на договора до 17.11.2012г. След това с
допълнително споразумение № РД-17-1274/18.05.2012г. ищцата е преназначена на длъжност
„финансов контрольор" за срок до 17.11.2012г., а с допълнително
споразумение № РД-17-3229/29.10.2012г., считано от 01.11.2012г. – преназначена
на длъжност „ръководител финансов отдел". Със заповед №
РД-17-3309/07.11.2012г. на ректора на Икономически университет- Варна е било
възложено на заемащия длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява
функциите и на главен счетоводител. С допълнително споразумение №
РД-17-3381/14.11.2012г., сключеният трудов договор е променен от срочен на
такъв за неопределено време. Със заповед № РД-14-1758/28.05.2015г. на ректора
на Икономически университет- Варна е възложено на заемащия длъжността
„ръководител финансов отдел" да изпълнява функциите на главен
счетоводител. Впоследствие, със заповед № РД-17-2147/26.07.2019г., ректорът на
Икономически университет- Варна, е взел решение за съкращаване 1 щатна бройка
за длъжността „ръководител финансов отдел и главен счетоводител", считано от
26.07.2019г., като на същата дата на ищеца е връчено едномесечно предизвестие
РД-17-2148/26.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение. На
26.08.2019г. е връчена на ищеца заповед № РД-17-2419/26.08.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, като трудовият договор е прекратен,
считано от 27.08.2019г., на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
При
оспорване законността на уволнение, извършено поради съкращаване на щата, в
тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен
орган по съответния ред, предхождащо уволнението. Когато
съкращаването в щата засяга повече от една идентични или сходни длъжности,
правото на подбор се превръща в задължение за работодателя и изпълнението му е
предпоставка за законност на извършеното уволнение на работници и служители,
заемащи тези длъжности. Правото на преценка кой от всички работници и служители
на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя, същото е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В тежест на работодателя е да
докаже извършен подбор съобразно критериите, посочени в чл.329, ал.1 от КТ.
Съобразно наведените въззивни оплаквания настоящият състав следва да
отговори на следните три въпроса: компетентен орган ли е извършил процесното
уволнение; налице ли е реално съкращаване на щата и следвало ли е да се извърши
подбор преди уволнението.
Органи за управление на висшето училище са общото събрание,
академичният съвет и ректорът /чл.24 ЗВО/. Техните правомощия са регламентирани
съответно в разпоредбите на чл. 29, чл.30 и чл.32 ЗВО. Общото събрание /ОС/ и
академичния съвет /АС/ нямат отношение по въпросите за сключването и
прекратяването на трудовите договори, както с членовете на академичния състав
на висшето училище, така и с останалите членове от персонала на същото. Законът
е възложил на ОС основно организационни функции, а функциите на АС са свързани
с учебната и научната дейност на висшето училище. Законодателят е възложил на
ректора на учебното заведения оперативната, представителната, административната
дейност и тази по сключването и прекратяването на трудовите договори с
членовете от състава на висшето училище. В съответствие с чл.32, ал.1, т.3а
ЗВО, ректорът сключва и прекратява трудовите договори с както с
преподавателския състав, така и с останалия персонал на учебното заведение. На
АС законът не е възложил подобни правомощия. Съобразно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО
Съветът взема решения за създаване, преобразуване или закриване на
департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище, но в случая не сме
в тази хипотеза, доколкото Финансово-счетоводният отдел на Университета не е
закрит. Със заповед № РД 17-2147/26.07.2019г. на Ректора на ИУ-Варна е закрита
1 щ.бр. на длъжност „Ръководител, финансов отдел и главен счетоводител“ във ФСО,
НКПД 1211-6005. На същата дата е утвърдено новото щатно разписание, в което
тази длъжност не фигурира. Изложеното обуславя извода, че съкращението на
заеманата от въззивницата длъжност, респ. последвалото прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е извършено от компетентен орган.
Трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал.1,
т.2, предл. второ КТ - поради съкращение в щата. Посоченото фактическо
основание е доказано и съответства на правното. От събраните доказателства се
установява, че длъжността на ищцата –
„Ръководител, финансов отдел и главен счетоводител“ в отдел „Финансово -
счетоводен“ е премахната, така както е съществувала като съвкупност от
специфични трудови функции според длъжностната характеристика. Съкратената
длъжност е била единствената ръководна такава във ФСО, докато останалите
длъжности са предвидени за заемане от специалисти, които осъществяват
оперативна дейност по осчетоводяване и са пряко подчинени на ръководителя на
отдела. Изпълнението на част от трудовите функции на съкратената длъжност от
друг служител в отдела е ирелевантно за премахване съществуването на длъжността
на въззивницата. По изложените съображения съдът приема, че е извършено реално
съкращаване на длъжността.
Трайно установената практика на ВКС приема, че когато се премахва
единствената щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят,
който я заема, се уволнява, извършването на подбор е право, но не и задължение
на работодателя. В този случай, работодателят може да извърши подбор между
работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито
длъжности не се съкращават. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на
съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен
контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената
съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. Именно такъв е и
настоящият случай - за длъжността на въззивницата е била предвидена една щатна
бройка в съответното структурно обособено звено, която е била премахната.
Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, поради което и това въззивно
оплакване е несъстоятелно.
Изложеното обуславя извода, че работодателя е упражнил законосъобразно
субективното преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия
договор с въззивницата, поради което предявеният по чл.344, ал.1, т.1 иск за
установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му следва да
бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск обуславя такава и на акцесорните
искове за възстановяването на въззивницата на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, които също
следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.23, т.1, предл. второ от Наредбата за
заплащане на правна помощ.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 5836 от 18.12.2019г., постановено по гр. дело № 16504/2019г. на Варненския
районен съд, ХІІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от А.Н.В.,
ЕГН ********** *** срещу Икономически университет – гр. Варна, Булстат
*********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, а
именно: 1/ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на А.Н.В., извършено
със Заповед №РД-17-2419/26.08.2019г.; 2/ за възстановяване на А.Н.В. на
заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител на финансов отдел, главен
счетоводител“ във финансово-счетоводния отдел при Икономически университет –
гр. Варна и 3/ за осъждане на Икономически университет – гр. Варна да заплати
на А.Н.В. сумата от 17634 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа, поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от
26.08.2019г.
ОСЪЖДА А.Н.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на Икономически университет – гр. Варна,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Княз Борис Първи“ № 77, сумата от по 300
лв. /триста лева/, представляваща направени съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: