МОТИВИ към присъда от 25.02.20
г. по НОХД№ 1148/19 г. на ВРС:
Подсъдимата В.Р.И. *** е предадена на съд по внесен от ВРП
обвинителен акт за това, че за времето от м.06.2019 г. до м.11.2019 г. включително, в гр.Враца, след
като е осъдена с решение по гр.д.№ 2516/18 г. на РС-Враца, влязло в сила на
06.11.18 г. да издържа свой низходящ-син М.Г.С., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 6
месечни вноски по 130.00 лв. месечно или общо неизплатено задължение за
издръжка в размер на 780.00 лв.
Участващия по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без
изменения, като предвид извършеното в хода на съдебното следствие
възстановяване на вредите от престъплението, в съчетание и с данните за
съдебния статус на подсъдимата, пледира за приложение на чл.78а НК с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание в предвидения от закона минимум.
Подсъдимата И. се признава за виновна,не оспорва фактите по
обвинението и изразява съжаление за случилото се. Служебният защитник-адв.Бл.Д.
изцяло се солидаризира със становището на държавното обвинение за наличие на
предпоставките за приложение на чл.78а НК.
След анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните и в рамките на фактическите констатации по обвинителния
акт, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата и св.Г.С. живеели на съпружески начала, в резултат
на което имат родено едно дете- М.Г.С. /род. на 04.10.15 г./. След като двамата
родители се разделили детето останало да живее при бащата, който завел
граждански иск за упражняване на родителските права и заплащане на издръжка,
въз основа на което било образувано гр.дело №2516/18 г. по описа на ВРС. Делото
приключило с решение №755, влязло в сила на 06.11.18 г., по силата на което
упражняването на родителските права върху детето било предоставено на бащата, а
майката-настояща подсъдима бил осъдена да заплаща на детето издръжка в размер
на 130.00 лв. месечно.
Въпреки осъждането си за издръжка, подс.И. не изплащала
задължението си редовно и в срок, което станало причина за образуване срещу нея
на наказателно производство, приключило с присъда по НОХД№668/19 г. на ВРС. С
тази присъда подсъдимата била призната за виновна за неплащане на издръжка по
чл.183, ал.1 НК за периода от м.10.18 г. до м.05.19 г. в общ размер на 910 лв.,
но поради цялостното изплащане на издръжката в хода на производството,
подсъдимата не била наказана на основание чл.183, ал.3 НК.
И след това подсъдимата продължила да не изпълнява задължението си за
издръжка и по този начин останала с неизпълнено задължение за периода от м.06.19
г. до м.11.19 г. включително, в размер на общо 6 месечни вноски от по 130.00
лв. или общо 780.00 лв.
В хода на настоящето съдебно производство и преди приключване на съдебното
следствие, подсъдимата отново изцяло е възстановила инкриминираната по
обвинителния акт сума от 780.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа
на направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепено пряко и от:
свидетелските показания на Г.С., заверено копие от горепосочения съдебен акт, изпълнителен
лист, акт за раждане на дете, справки за имуществено състояние и образувано
изпълнително дело, платежни нареждания за превеждане на сумата от 780.00лв., характеристика
и справка за съдимост на подсъдимата. Данните от тези доказателствени източници
са еднопосочни и не са спорни между страните, поради което и не се налага
по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния
и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие от правна
страна следното: по делото безспорно се установи, че като е имала задължение да
издържа свой низходящ-син М.С., установено с влязъл в сила съдебен акт,
подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си плащане на дължима
издръжка за повече от два месеца, за периода – м.06.19 г. до м.11.19 г. в
размер на общо 6 месечни вноски от 130.00 лв. или общо невнесена сума от 780.00
лв. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимата
е съзнавала обществената опасност на поведението си и на последиците от него и
е целяла пряко настъпването им.
По делото безспорно се установи и че в рамките на образуваното съдебно
производство, подсъдимата е изпълнила задължението си за издръжка в цялост, но
тъй като вече се е възползвала от привилегията на чл.183, ал.3 НК, установено с
горецитираната присъда, повторното приложение на тази разпоредба се явява
недопустимо.
При горните съображения и доколкото за престъплението по чл.183, ал.1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, подсъдимата
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на гл.28
НПК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени изцяло,
са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК. Затова и съдът я
призна за виновна в извършване на горепосоченото престъпление по чл.183, ал.1 НК и на основание чл.78а НК я освободи от наказателна отговорност. При
определяне вида и размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимата, добри характеристични
данни по местоживеене, социалния и имуществен статус, срещу отегчаващото вината
обстоятелство- обществената опасност на деянието. Тези обстоятелства, мотивираха
съда да наложи наказание в предвидения от закона минимум глоба в размер на
1000.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: