Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/04.01.2021
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1095
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „С.Г Г.“ ЕАД, ЕИК ******** (след
преобразуване на първоначалния ищец С.Г.Г. ЕООД чрез промяна на правноорганизационната
форма по чл. 264г от ТЗ и прекратяване без ликвидация) искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Х.Г.“ ООД да
заплати сумата от 210 429,72 лева – главница по фактура от 31.10.2017 г. и
сумата от 31 038,38 лева – обезщетение за забава за периода 01.11.2017 -
15.04.2019 година.
Ищецът
твърди, че е придобил по силата на договор за цесия с трето дружество - Д.****Електрoснабдяване ООД, вземане, което третото
лице е имало към ответника по фактура от 31.10.2017 г. по рамковото споразумение
за доставка и приемане на електроенергия, формуляр за избор на вариант и договор
от 13.07.2017 г. в размер на 210 429,72 лева – главница. Твърди се, че по
посочения договор ответникът е приемал доставената от трето лице
електроенергия, но не е заплатил стойността по фактурата. На 13.11.2017 г. е
сключен договор за цесия между ищеца и третото лице, по силата на който ищецът
е придобил посоченото вземане, като ответникът бил надлежно уведомен за цесията
на 16.11.2017 г., но не последвало плащане. По изложените съображения моли Съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 210 429,72 лева - главница по
фактурата и 31 038,38 лева - лихва за периода 31.10.2017 г. - 15.04.2019
година.
В
представен писмен отговор, ответникът „Х.Г.“ ООД оспорва исковете.
Не се
оспорва, че между него и третото лице - Д.****Електроснабдяване ООД е сключен
посоченият в исковата молба рамков договор, както и че до 01.11.2017 г. е
приемал доставените количества електрическа енергия. Сочи че, съгласно договора
между страните, нито една от страните не е имала право да прехвърля правата и
задълженията по този договор на трето лице без съгласие на насрещната страна.
Налице е било и изрично несъгласие от ответника за извършената цесия. Поради това,
тъй като е уговорена договорна непрехвърлимост на вземанията по споразумението,
ищецът не е придобил съответно правата на третото лице по договора срещу
ответника. Сочи се и че към датата на сключване на договора за цесия -
13.11.2017 г., договорът между ответника и третото лице вече е бил прекратен по
инициатива на ответника поради неизпълнение на договорните задължения на ищеца,
а със същото действие и е погасено задължението на ответника към „Д.****Електроснабдяване“
ООД чрез извършено прихващане с насрещни задължения на третото лице - вземания
за вреди и сума за прекратяване на договора. Евентуално се прави съдебно
възражение за прихващане с насрещните вземания на ответника към третото лице -
цедент за неизпълнение на договорното задължение на третото лице за доставка на
електрическа енергия в периода 01.11.2017 г. - 10.11.2017 г. на ищеца - по чл.
8, ал.1 от договора, в размер на 33 081,89 лева с ДДС за периода 01.11.2017 г.
- 10.11.2017 г., 11 481,72 лева - обезщетение за вреди и разходи, сумата от
4432,32 лева - обезщетение за вреди за периода 08.11.2017 г. - 10.11.2017 г. и по чл.11, ал.2 от
договора в размер на сумата от 252 642,24 лева - разлика в цените, по които
ответникът би могъл да закупува електрическа енергия за периода до 30.06.2018
г. за обезпечаване изпълнение на собствените му задължения по други договори,
общо вземане в размер на 301 638,17 лева. Не се спори получаването на
нотариална покана на 16.12.2017 година.
В
представена допълнителна искова молба ищецът твърди, че договорът между
ответника и третото лице е прекратен, считано от 13.11.2017 г. от третото лице,
поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати дължимите суми по
процесната фактура от 31.10.2017 г. за доставена електрическа енергия за
периода 16.10.2017 г. - 31.10.2017 година. Оспорва твърденията за извършено
прихващане.
В
отговор на допълнителна искова молба, ответникът поддържа оспорването на исковете
по наведените основания. Поддържа липсата на материална легитимация на ищеца,
като сочи, че същият не може да придобие вземане, което е уговорено като
непрехвърлимо в договора между ответника и цедента. Поддържа, че договорът е
прекратен от ответника, считано от 10.11.2017 г., като едновременно с това
вземането на третото лице по процесната фактура е погасено с прихващане с
насрещните задължения на третото лице.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните по делото не се спори относно наличието на рамковото споразумение за
доставка и приемане на електроенергия, формуляр за избор на вариант и договор
от 13.07.2017 г. между ответника и „Д.****Електроснабдяване“ ООД, получаването
на електрическа енергия от ответника в периода 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г.,
на стойност 210 429,72 лева - главница, за която е издадена фактура от
31.10.2017 година. Не се спори и че на 13.11.2017 г. е сключен договор за прехвърляне
на вземанията между третото лице „Д.****Електроснабдяване“ ООД и С.Г.Г. ЕООД.
Видно
от препис от рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия (стр.
60 и сл. по делото), сключено на 13.07.2017 г. между „Д.****Електроснабдяване“
ООД и „Х.Г.“ ООД (чл. 1), страните се съгласяват, че разпоредбите на
споразумението съставляват неразделна част от всеки Отделен договор, който
страните по споразумението ще сключат за закупуване, продажба, доставка и
приемане на електроенергия. Със сключване на посоченото рамково споразумение, „Д.****Електроснабдяване“
ООД, в качеството му на „продавач“, се задължава да планира, продава и доставя
или извършва необходимото за доставянето, а „Х.Г.“ ООД, в качеството му на
купувач, се задължава да планира, закупува и приема или извършва необходимото
за приемането на договореното количество електрическа енергия. В чл. 3, ал. 2
от споразумението е установено, че, в случай че отделен договор между страните
не е сключен в писмена форма, и двете страни могат свободно да потвърдят или да
поискат потвърждаване в писмен вид на разбирането си относно залегналите в
Отделния договор положение.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от рамковото споразумение, всяка страна, която е продавач на
електроенергия по Отделен договор предава на другата страна в хода на
календарния месец, следващ доставката на електроенергия съгласно график за
доставки за предходния месец, фактура, определяща общите количества
електроенергия, продадени от нея по Отделни договори през предходния календарен
месец. В ал. 2 на чл.13 е посочено, че страната, която дължи фактурираната
сума, дължи плащане следва да се извърши на или преди настъпването на
по-късното от а) 20-ия ден от календарния месец или, ако той не е работен ден,
непосредствено следващия работен ден, или б) 5-я работен ден след получаване на
фактура („Падеж“), на адреса на плащане или по банковата сметка, предоставени от
другата страна, съгласно Формуляра за избор на вариант. Съгласно ал. 5 на чл.
13, върху забавените плащания се дължи лихва от датата на падежа /включително/,
с изключение датата на плащането, съгласно лихвения процент, определен във Формуляра
за избор на вариант.
В чл.
10, ал.5 от рамковото споразумение са дадени дефиниции за „значими причини“
като основание за прекратяване на споразумението. Съгласно чл. 10, ал. 5, б.
а), вр. ал. 4, изр. последно, вр. ал. 3 от споразумението, като основание за
предсрочно прекратяване на договорите, е предвидено неизпълнението, изразяващо
се в неплащане от страна или неин доставчик на кредитна помощ, когато тя се
изисква от тях, или неизпълнение на друго съществено задължение (освен при
освобождаване от него съгласно чл. 7). Наред с това, съгласно чл. 10, ал. 5, б. г) „значима причина“
за предсрочно прекратяване съставлява и неизпълнение на задължение за доставка
или приемане по отделен договор, освен когато има освобождаване от това
задължение, в продължение на повече от 7 последователни дни или за повече от 7
дни общо през срок от 60 дни. В такива случаи е предвидена възможност за
другата страна да прекрати споразумението с предизвестие до първата, в което се
упоменава причината за предсрочното прекратяване и се определя датата на
предсрочно прекратяване. Посочено е, че тази дата не може да бъде по-ранна от
деня, в който предизвестието се счита, че е получено съгласно Споразумението,
нито и по-късна от 20 дни след този ден. В чл. 10, ал. 3, т. b)
е посочено също,
че считано от датата на предсрочно прекратяване,
всички по-нататъшни плащания и изпълнение по отношение на всички отделни
договори се прекратяват (а не само спират), а съществуващите задължения на
страните се заместват от задължението на едната страна да заплати обезщетение
за вреди за неизпълнение на другата в размер (ако има такъв), изчислен в
съответствие с чл. 11, ал. 1 („Сума при прекратяване“).
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, прекратяващата страна изчислява сума („Сумата
при прекратяване“), която се плаща в съответствие с чл. 10, ал. 3 и ал. 4, като
изчислява сумата на всички суми за разплащане по всички отделни договори (а
сума за разплащане по отделен договор е печалбата минус загубите и разноските –
чл. 11, ал.2) плюс всички други дължими между страните суми по силата или във
връзка със споразумението.
В чл.
19 от рамковото споразумение, озаглавен „Прехвърляне“, е уредена забрана (ал.
1) за страните да прехвърлят своите права и задължения по Споразумението на
трето лице, без предварително писмено съгласие на другата страна, като това
съгласие е уточнено, че не може неоснователно да се бави, отказва или да не се
предоставя.
Съгласно
чл. 2, т. 2 от рамковото споразумение
при противоречие между разпоредбите на Формуляра за избор на вариант към
споразумението и останалите разпоредби от Рамковото споразумение, то Формулярът
за избор на вариант се ползва с предимство. Посочено е, също така, че в случай
на противоречие между условията по Отделен договор и разпоредбите на рамковото
споразумение, включително неговия Формуляр за избор на вариант, то за целите на
съответния Отделен договор, с предимство се ползват разпоредбите на същия.
По
делото е представено под формата на Приложение № 2а към рамковото споразумение
за оставка и приемане на електроенергия, Потвърждение на Отделен договор между
„Х.Г.“ ООД, като купувач и „Д.****– електроснабдяване“ ООД, като продавач (стр.
111). Видно от представеното доказателство, страните потвърждават
съществуването на отделен договор, сключен съгласно чл. 3, ал. 2 от рамковото
споразумение и потвърждават, че този договор е част от това споразумение.
Договорът
е сключен между страните на 13.07.2017 г., с график на доставките: 01.08.2017
г. – 30.06.2018 г. от 00:00 до 24:00, 01.08.2017 г. – 28.02.2018 г. от 00:00 до
24:00, и 01.08.2017 г. – 30.06.2018 г. от 00:00 до 24:00, с цена за МВч от
74,50 лева, с място на доставка: ЕЕС на България, електропреносна мрежа „високо
напрежение“. Посочено е, че договорената единична цена, посочена в графика, не
включва цени за пренос, достъп, цена за „задължения към обществото“, енергийни
небаланси, акциз, както и дължимото ДДС. Наред с това изрично е уточнено, че
фактурирането и плащането на енергията по този отделен договор ще се извършва
според приетите условия във Формуляр за избор на вариант, към Рамково
споразумение между страните от 13.07.2017 година.
Представен
е и Формуляр за избор на вариант (стр. 6 и сл.) към Рамково споразумение за
доставка и приемане на електроенергия. Видно от представения препис, страните
са се уговорили в отношенията помежду им да се прилага разпоредбата на чл. 10,
ал. 5, б. г) („значима причина“ за предсрочно прекратяване съставлява и
неизпълнение на задължение за доставка или приемане по отделен договор, освен
когато има освобождаване от това задължение, в продължение на повече от 7
последователни дни или за повече от 7 дни общо през срок от 60 дни.). Наред с
това са изменили разпоредбите на чл. 13, ал. 1 „Фактуриране“ и на ал. 2
„Плащане“ от рамковото споразумение, като са приели, че продавачът на ел.
енергия, съгласно индивидуалния договор представя на другата страна, съгласно
разписанието по-долу, фактура, която съдържа количеството електрическа енергия,
продадена от нея по индивидуалния договор за този период. При издаването на
фактурите страната може да посочи всички суми, които страните си дължат една на
друга за определен период съгласно индивидуалните договори, включително, но не
само, всички дължими суми за покупката и продажбата на електрическа енергия за
такси, начисления, обезщетения, вреди, лихви и други плащания и вземания,
дължими между страните и, ако има такива, всякакви нетни суми, съгласно чл. 13,
ал. 3.
Датите
за издаване на фактури, страните са уговорили да са, както следва: а) За всички
доставки за периода от първия до петнадесетия ден на съответен календарен
месец, фактурите се издават на 16 - то число на същия месец, освен ако друго не
е предвидено в Отделен договор; б) за всички доставки за периода от 16-ия до
последния ден на съответен календарен месец, фактурите се издават на последно
число на същия месец, освен ако друго не е предвидено в Отделен договор. Страните
са се споразумели плащането на фактурираните суми да се извършва чрез банков
превод на парични средства в наличност в размер на сумата, посочена във
фактурата, по банковата сметка, определена от другата страна във Формуляр за
избор на вариант или съответно във фактурата. Тези плащания е уговорено да се
извършват в лева (освен ако страните не уговорят друго), и предвид условията на
чл. 14 (ДДС и други данъци), без приспадане или удръжки, като наредителя
заплаща собствените си банкови разноски. В чл. 13, ал. 2, б. а) е уговорено
падежът за плащане на всички суми, дължими за периода от първия до петнадесетия
ден на определен календарен месец, да е на петия работен ден след получаване на
фактурата по факс или по електронна поща, освен ако друго не е предвидено в
отделен договор, а съгласно б. б) падежът за всички суми, дължими за периода от
шестнадесетия до последния ден на определен календарен месец, е на петия
работен ден след получаване на фактурата по факс или по електронна поща, освен
ако друго не е предвидено в отделен договор.
Съгласно
чл. 13, ал. 5 от рамковото споразумение, с формуляра за избор на вариант
страните са уточнили размера на лихвения процент, както следва: за задължения в
евро: лихвеният процент е едномесечният лихвен процент EURIBOR към 11:00 часа
на датата на Падежа, увеличен с десет пункта годишно; за задължения в лева:
основният лихвен процент на Българската народна банка към датата на Падежа, увеличен десет пункта годишно.
Във
връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от споразумението страните са се
уговорили да не могат да прехвърлят своите права и задължения в съответствие с
чл. 19, ал. 2 от споразумението, т.е. на свързани лица, без предварително
съгласие на другата страна.
Във
връзка с чл. 22, ал. 1 „Приложимо право“ страните са уговорили, че вместо
записаното в рамковото споразумение, приложимото между тях право за тълкуване и
уреждане на отношенията по споразумението е материалното право на Република
България, като изключват приложението на Конвенцията на ООН за международна
продажба на стоки от 11.04.1980 година. Съгласно чл. 22, ал. 2, страните са
възприели, че всички спорове, които възникват във връзка със споразумението, се
отнасят за разглеждане и решаване от Арбитражния съд на БТТП, съгласно неговия
правилник, като се изключва юрисдикцията на общите граждански съдилища.
По
делото е представен договор за цесия от 13.11.2017 г. (стр. 31) и разписка за
връчване на нотариална покана от 16.11.2017 г. (стр. 36).
Договорът
за цесия е сключен на 13.11.2017 г. между „Д.****Електроснабдяване“ ООД
(цедент) и „С. Г. Г.“ ООД(цесионер), съгласно който цедентът прехвърля на
цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания,
свое вземане от ответника „Х.Г.“ ООД, в размер на 210 429,72 лева. Вземането е
посочено да представлява дължима продажна цена за доставена електрическа
енергия за периода 16.10.2017 г. – 31.10.2017 г. и да произтича от издадена
фактура № **********/31.10.2017 година. В чл. 7, ал. 6 от договора страните са
уговорили задължение за цедента да върне получената от него цена по договора, в
случай, че вземането, предмет на прехвърлителната сделка, е недействително
и/или не съществува.
Фактура № **********/31.10.2017 г. е представена и се
намира на стр. 30 от делото, като видно от приложения препис, същата е издадена
от страна на „Д.****Електроснабдяване“ ООД, в качеството му на доставчик, на „Х.Г.“
ООД, в качеството му на получател, и обективира задължение за заплащане на
доставена енергия за периода 16.10.2017 – 31.10.2017 г., съгласно EFET от 13.07.2017 г. и Потвърждение на
отделен договор от 13.07.2017 година. Според фактурата доставеното количество
ел. енергия е в размер на 2353,8 МВч на единична цена от 74,50 лева, или на
обща стойност без ДДС 175 358,10 лева. Дължимата сума по фактурата, ведно с
начисления данък, е в размер на 210 429,72 лева, поради което вземането съвпада
с посоченото в договора за цесия подлежащо на прехвърляне вземане. Срокът на
плащане по фактурата е отбелязан като 06.11.2017 година.
Наред
с договора за цесия, ищецът е представил и доказателство за изпълнение на
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на цедента „Д.****Електроснабдяване“
ООД – нотариална покана № 105/13.11.2017 г.,
(стр. 34). Видно от представения документ, последният е уведомил
длъжника „Х.Г.“ ООД за извършеното по силата на договора за цесия от 13.11.2017
г. прехвърляне на вземането, обективирано във фактура № **********/31.10.2017
г. и е посочил новият кредитор, а именно „С. Г. Г.“ ООД /понастоящем „С. Г. Г.“
ЕАД/, като е посочена и банковата му сметка, с оглед гарантиране на възможност
за изпълнение на задължението. Видно от отбелязване от страна на нотариус Ц.С.,
район СРС, рег. № 30 в КЧСИ, на гърба на нотариалната покана, същата е връчена
на адресата на 16.11.2017 г., чрез адресата – Катя Георгиева /търговски
директор/.
Видно
от писмо, изх. № 3490/17.11.2017 г. (стр. 133) на ответника „Х.Г.“ ООД до „Д.****–
Електроснабдяване“ ООД във връзка с връчената на 16.11.2017 г. нотариална
покана № 105/13.11.2017 г., с която последното го уведомява за сключения
договор за цесия със „С. Г. Г.“ ЕАД, „Х.Г.“ ООД оспорва съществуването на
вземане на „Д.****– Електроснабдяване“ ООД срещу него, като претенцията за
заплащане по фактура № **********/31.10.2017 г. била необоснована. Съдържат се
твърдения, че „Х.Г.“ ООД е прекратил предсрочно договора за доставка на ел. енергия
от 13.07.2017 г. с нарочна нотариална покана, считано от 10.11.2017 г., от
която дата е породил действие компенсационният механизъм, съгласно чл. 10, ал.
3 и чл. 11 от договора. С оглед предсрочното погасяване, от момента на
изчисляване на сумата за прекратяване (10.11.2017 г.) всички задължения по
договора се заместват от задължението за заплащане на определената и
фактурираната сума за прекратяване, със срок за заплащане 15.11.2017 г.,
изтекъл към момента на изготвяне на писмото. Наред с това, купувачът „Х.Г.“ ООД
е посочил, че продавачът „Д.****– Електроснабдяване“ ООД няма право да
прехвърля свои вземания от „Х.Г.“ ООД на трети лица, без изрично съгласие от
страна на последното.
По
делото е представена кореспонденция между „Х.Г.“ ООД и „Д.****–
Електроснабдяване“ ООД за периода 07.11.2017 г. – 17.11.2017 година.
С
писмо, изх. номер 3479/07.11.2017 г. Х.Г. ООД уведомява Д.****Електроснабдяване
ООД, че във връзка с фактура **********/31.10.2017 г. за доставена електрическа
енергия за периода 16.10.2017 г. – 31.10.2017 г., със срок на плащане
07.11.2017 г. прави възражение за неизпълнен договор, тъй като Д.****Електроенерджи
ООД не е изпълнило задължението си да доставя електрическа енергия за периода
01.11.2017 г. до датата на писмото. Иска се от продавача да предостави реално
обезпечение под формата на банкова гаранция със срок 10 дни след изтичане на
срока на договора от 13.07.2017 г. Сочи се също така, че поради неизпълнение на
задълженията на продавача за продажба на електрическа енергия, купувачът е
претърпял вреди, за което е издал фактури на обща стойност – 44 563,61
лева.
С
писмо, изх. № 104/08.11.2017 г. (стр. 164) „Д.****– Електроснабдяване“ ООД
констатира липса на плащане от страна на купувача по фактура № 754/31.10.2017
г. на стойност от 210 429,72 лева, с падеж 07.11.2017 г., поради което кани „Х.г.“
ООД и да заплати задължението си в тридневен срок, като го предупреждава, че в
противен случай ще пристъпи към разваляне на договора. От страна на Д.****Електроенерджи
ООД се сочи, че не е налице възможност за купувача да откаже плащане, въз
основа на чл. 90 ЗЗД, а и представени фактури за вреди не са приети от
продавача. Наред с това продавачът изтъква, че съгласно ЗЗД купувачът има
задължение да ограничи размера на вредите, които понася във връзка със
състоянието на стопанска непоносимост, в която се намирал договорът между
страните от 13.07.2017 г., тъй като от срещите между страните станало ясно, че „Д.****–
Електроснабдяване“ ООД губи от първия ден от изпълнението на договора, по
независещи от него причини. Посочено е, че „Х.Г.“ ООД, независимо дали знае или
не за действителното състояние на договора от 13.07.2017 г., преднамерено създавало
предпоставки за увеличаване на загубите.
С
писмо, изх. номер 3480/09.11.2017 г. купувачът Х.Г. ООД поддържа възражението
за неизпълнен договор и правото му да задължени изпълнението на престацията си
и правото да претендира обезщетение за неизпълнение на договорното задължение
на Д.****Електроснабдяване ООД да доставя електрическа енергия за периода след
01.11.2017 година.
По
делото е представена и нотариална покана, изх. № 3481/10.11.2017 г., от
купувача „Х.Г.“ ООД до продавача „Д.****– Електроснабдяване“ ООД (стр. 122). От
представения документ се установява, че купувачът „Х.Г.“ ООД е канил продавача „Д.****–
Електроснабдяване“ ООД да поднови доставките на електроенергия по сключения
помежду им договор, които били спрени, считано от 01.11.2017 г., което не се
случило към 10.11.2017 г., поради което купувачът отправя изявление за
прекратяване на договора, позовавайки се на разпоредбите на чл. 10, ал. 5, б.
г), вр. чл. 10, ал. 3, б. а) и б) от договора от 13.07.2017 г. и определя
датата на предсрочно прекратяване да е 10.11.2017 г. – датата, на която е
получена поканата. Определена е и сума при прекратяване на основание чл.10, ал.
3, б. б), вр. чл. 11, вр. чл. 8, ал. 1 от договора, както следва: 33 081,89
лева с ДДС – обезщетение за вреди съгласно фактура № **********/07.11.2017 г.;
11 481,72 лева с ДДС – обезщетение за вреди и разходи, направени от купувача,
съгласно фактура № **********/07.11.2017 г. и 4432,32 лева с ДДС – обезщетение
за вреди, претърпени от купувача в периода от 08.11.2017 г. до датата на
предсрочно прекратяване, съгласно фактура № 53/ 10.11.2017 година. Позовавайки
се на чл. 11, ал. 2 от сключения помежду им договор, „Х.г.“ ООД претендира и
сума за разплащане в размер на 252 642,24 лева, чиято цел била да покрие
разликата между цената, на която „Д.****– Електроснабдяване“ ООД се задължило
да доставя електроенергия за посочения период и цената на която, при спазване
на правилата за ограничаване на вредите и добросъвестната търговска практика,
купувачът „Х.г.“ ООД би могъл да закупува електроенергия за периода до
30.06.2018 г. за обезпечаване на изпълнение на собствените си задължения, в
качеството му на лицензиран търговец на ел. енергия. За сумата за разплащане е
посочено да са издадени фактури № 54 и 55 от 10.11.2017 г., като общият размер
на задълженията на „Д.****– Електроснабдяване“ ООД спрямо „Х.г.“ ООД по
издадените във връзка с прекратяването на договора фактури, е 301 638,17 лева.
В нотариалната покана ответникът „Х.г.“ ООД е признал задължението си по
фактура № **********/31.10.2017 г. в размер на 210 429,72 лева с ДДС, като е
направил изявление за прихващането ѝ с претендираните суми за
прекратяване на договора, и отправя изрична претенция за заплащане на остатъка,
в размер на 91 208,45 лева в срок от три работни дни, който определя като
окончателна сума при прекратяване по фактура № 55/10.11.2017 година. Видно от
отбелязването на гърба на поканата, същата е връчена на „Д.****– Електроснабдяване“ ООД на 10.11.2017
г., чрез Розалина Станкова – консултант.
Писмо
с изх. № 106/14.11.2017 г., продавачът „Д.****– Електроснабдяване“ ООД е
изпратил до купувача във връзка с получената от него и посочена по – горе
нотариална покана, изх. № ХЕ 017-3481/10.11.2017 г., с което възразява срещу
изявлението за прихващане. С писмото се сочи, че продавачът счита договора между страните за
прекратен, считано от 13.11.2017 г., на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
288 ТЗ, тъй като купувачът не е изпълнил задължението си за плащане по
фактурата, въпреки допълнително предоставения му срок.
С
писмо, изх. номер 3485/15.11.2017 г. Х.Г. ООД уведомява Д.****Електроснабдяване
ООД, че поддържа претенцията си за заплащане на разликата между сумата за
прекратяване на договора, дължима от продавача и сумата по фактурата от
31.10.2017г., дължима от купувача, както и че, договорът следва да се счита
прекратен от 10.11.2017 година,
По
делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заедно с уточнение.
Видно от заключението по приетата експертиза, на 01.11.2017 г., считано от
01:00 ч., поради непотвърждаване на дневния график за доставка на ел. енергия
от страна на продавача „Д.****– Електроснабдяване“ ООД, „Х.Г.“ ООД формира
отрицателен небаланс, поради което закупува електроенергията по цена на
недостиг – цена на балансираща енергия за покриване на отрицателните небаланси
на търговските участници за периода на сетълмент. Вещото лице обяснява, че това
е цената, по която търговските участници купуват от оператора на
електроенергийната система консумираната над договореното количество енергия в
реално време от ЕСО /Електроенергиен системен оператор/. Вещото лице е
констатирало, ч3е до 24:00 на 01.11.2017 г. „Х.Г.“ ООД е закупило енергия при
референтна цена при недостиг за КВч в общ размер на 24 189,89 лева, докато
договорната цена по договора с „Д.****– Електроснабдяване“ ООД, съответстваща
на закупеното количество енергия е 11 115,40 лева. По този начин разликата
между Цената на договорената доставка от „Д.****- Електроснабдяване“ ООД и
цената на балансиращата енергия за недостиг на ECO за 01.11.2017 г. за
заявените по график количества е в размер на 13 074,49 лева.
Вещото
лице сочи, че за периода от 00:00 часа на 02.11.2017 г. до 24:00 часа на 07.11.2017
г. „Х.Г.“ ООД сключва договор за доставка на електрическа енергия с АЕЦ
Козлодуй, като закупената за периода ел. енергия е в общ размер на 71 755,20
лева, при единична цена от 83,05 лева за МВч. По този начин, вещото лице е
изчислило разликата между цената на договорената доставка от „Д.****-
Електроснабдяване“ ООД и цената на балансиращата енергия за недостиг на ECO за
периода от 02.11.2017 г. до 24:00 часа на 07.11.2017 г. за заявените по график
количества да е в размер на 7 387,20 лева.
За
периода от 00:00 ч. на 08.11.2017 г. до 24:00 ч. на 10.11.2017 г., според
заключението, купувачът е купил енергия от АЕЦ Козлодуй на обща стойност от 32
184 лева, при цена от 83,05 лева за МВч, като по този начин разликата между
цената на договорената доставка от „Д.****- Електроснабдяване“ ООД и цената на
балансиращата енергия за недостиг на ECO за посочения период за заявените по
график количества е в размер на 3 693,60 лева.
На
база изложеното, вещото лице е направило изчисление, че общо са периода 00:00
ч. на 01.11.2017 г. – 24:00 ч. на 10.11.2017 г., размерът на платените от
страна на „Х.Г.“ ООД суми за разликата между цената на договорената доставка от
„Д.****- Електроснабдяване“ ООД и цената на балансиращата енергия за недостиг
на ECO възлиза на 24 155,29 лева без ДДС или 28 986,34 лева с ДДС (13074,49 лева
+ 7 387,20 лева + 3 693,60 лева).
Посочило
е, че от страна на „Х.Г.“ ООД са начислени разходи по сключване на заместващите
сделки, в размер на 2 180,90 лева.
При
анализа на представената на вещото лице счетоводна информация от страна на „Х.Г.“
ООД и приложените по делото доказателства, вещото лице е направило изчисление
относно разликата в цената на договорената за закупуване ел. енергия от „Д.****—
Електроснабдяване“ ООД, съгласно Договора от 13.07.2017 г. и Потвърждение за
отделен договор от 13.07.2017 г. и среднопретеглената цена на закупената от ответното
дружество ел.енергия /по месеци/ за периода 10.11.2017 г. — 30.06.2018 година. Определено, е че тази разлика е в размер на
206 463,94 лева, без ДДС, или 247 756,70 лева с ДДС.
При
анализ в счетоводството на ответника, вещото лице е констатирало, че фактура №
**********/31.10.2017 г. е отразена в счетоводството на „Х.Г.“ ООД със
счетоводна операция: Д-т сметка 303 „Склад електроенергия“ - 175 358,10 лева; Д-т
сметка 453 „ДДС на покупки“ - 35 071,62 лева; К-т сметка 400 „Доставчици“ - 210 429, 72 лева. Посочило е, че фактурата е
включена в Дневника за покупки и Справката-декларация по ЗДДС за месец октомври
2017 г., като не се установява плащане по същата да е извършено.
По
делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото
лице Б.. Видно от посоченото от вещото лице, за изготвяне на заключението е
извършена справка по делото, както и проверка в „Електроенергиен системен
оператор” /ЕСО/ ЕАД за представяне данни-извлечение в системата MMS /Модул за
номиниране и потвърждаване на графиците на търговските участници на пазара на
ел. енергия/ относно регистрирани и потвърдени подадени дневни графици за
доставка от "Х.г." ООД като купувач от доставчик "Д.****-
Електроснабдяване" ООД за периода от 01.11.2017 г. до 10.11.2017 г., за
какви ежедневни количества и доставени ли са същите, както и заместващи
доставки за недоставените, но заявени количества ел. енергия.
По
поставените задачи, вещото лице е констатирало, че за периода от 01.11.2017 г.
до 10.11.2017 г. са подадени дневни графици от "Х.г." ООД в системата
MMS, като купувач, с насрещна страна "Д.****- Електроснабдяване" ООД,
като продавач, със следните количества: На 01.11.2017 г.-150,7 MWh; От 02.11.2017
г. до 10.11.2017 г. по 144 MWh за всеки от дните. За периода от 01.11.2017 г.
до 10.11.2017 г. в системата MMS има потвърдени от "Д.****-
Електроснабдяване" ООД само един час за доставка на 01.11.2017 г. от 00:00
до 01:00 часа за количество от 6 MWh. Всички останали графици, подадени от
"Х.г." ООД към "Д.****- Електроснабдяване" ООД не са
потвърдени за доставки в системата MMS. Поради това, за периода от 01.11.2017
г. до 10.11.2017 г., съгласно потвърдените графици за доставка в системата за
администриране на пазара, има доставка на ел. енергия от "Д.****-
Електроснабдяване" ООД само за един час за доставка на 01.11.2017 г. от
00:00 до 01:00 часа за количество от 6 MWh, поради което се установява
извършване от страна на "Х.г." ООД, като купувач, на доставки от
други доставчици за периода от 02.11.2017 г. до 10.11.2017 година.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Относно
иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 99 от ЗЗД за сумата от 210 429,72 лева и иска
по чл. 86 от ЗД в размер на 31 038,38 лева – лихва за забава за периода
01.11.2017 г. – 15.04.2019 година.
Ищецът
претендира заплащане на исковата сума по фактура 754/ 31.10.2017 г. по
рамковото споразумение за доставка и приемане на електроенергия, формуляр за
избор на вариант, договор от 13.07.2017 г. в размер на 210 429,72 лева –
главница, и договор за цесия от 13.11.2017 година.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че е придобил вземането по процесната
фактура по силата на договор за цесия от 13.11.2017 г., надлежно съобщена на
длъжника – ответник по делото на 16.11.2017 година.
Следователно,
за основателност на иска е необходимо да са налице следните предпоставки:
1)
вземане
в полза на трето лице към ответника на основание твърдeния договор – в случая договор за
покупко-продажба на електрическа енергия;
2)
договор
за прехвърляне на вземането между ищеца като цесионер и третото лице – кредитор като цедент;
По делото не се спори, и се установява от събраните
доказателства, че ответникът като купувач е закупил електрическа енергия на
посочената стойност - 210 429,72 лева от
третото лице Д.****Електроснабдяване ООД за периода 16.10.2017 г. – 31.10.2017
г. въз основа на рамково споразумение и потвърждение за отделен договор от
13.07.2017 година.
Относно претенцията за лихва за забава за периода 01.11.2017
г. – 15.04.2019 година.
На първо място, следва да се отбележи, че претенцията за
лихва за забава е неоснователна за периода 01.11.2017 г. - 07.11.2017 г, тъй
като съгласно чл. 13, ал.2 от рамковото
споразумение и формуляра за избор на вариант, падежът на задължението след
издаване на фактура е петия работен ден след получаване на фактурата. От
кореспонденцията между страните по договора се установява, че падежът на
задължението по фактурата е 07.11.2017 година (писмо от продавача от 08.11.2017
г.). Т.е за периода 01.11.2017 г. – 07.11.2017 г. искът за вреди за забава е
неоснователен като недоказан.
За периода 08.11.2017 г. – 15.04.2019 г. размерът на законна
лихва, изчислен с помощта на компютърна програма на основание чл. 162 от ГПК
възлиза на 30 629.22 лева. Следва да се отбележи, че ищецът
претендира лихва за забава в размер на законната лихва, а не уговорената между
страните по договора от 13.07.2017 г. законна лихва плюс надбавка от 10 %,
което по своята същност представлява уговорена неустойка за забава. С оглед
диспозитивното начало, претенцията следва да бъде разгледана както е заявена. И
при уговорена неустойка за забава по договора за изпълнение на парично
задължение, кредиторът може да избере да претендира обезщетението по чл. 86 от ЗЗД.
Основното възражение на ответника е, че Д.****Електроснабдяване
ООД не е имал право да прехвърля вземането си по договора, дори и ако същото
съществува, тъй като е налице изрична договорна забрана.
Съдът намира, че следва да се произнесе първо по това възражение.
Съгласно законовата уредба – чл. 99 – чл. 100 от ЗЗД, цесията
е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът (старият кредитор) е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор.
Цесията е неформален, консенсуален договор, който трябва да
отговаря на всички изисквания за валидност на договорите.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Следователно, в рамките на договорната свобода и възможност за
прехвърляне на вземания, е допустимо по силата на нормативно ограничение,
естеството на правото или изрична договорна уговорка, да се изключи
прехвърлянето на вземане.
Дискусионен в правната теория (така Калайджиев, А.,
Облигационно Право, Обща част, стр. 488-506, Апостолов, И., Облигационно право,
Част I, Общо учение за облигацията, Иванов, А. „Прехвърляния на вземания в
търговския оборот“, стр. 88-99), и решаван нееднозначно в съдебната практика е
въпросът доколко наличието на клауза в договора между две страни, която изключва
или с която са предвидени условия за прехвърляне на вземанията по този договор,
има действие по отношение на длъжника, респ. дали длъжникът може да се позове
на тази клауза в договора със стария си кредитор, за да откаже плащане на новия
кредитор, след сключен договор за цесия и при какви условия (във връзка с
формулирано изискване за недобросъвестност в съдебната практика).
Настоящата съдебна инстанция, намира, че с оглед изричната разпоредба на закона – чл.
99,ал.1, предл. 3 от ЗЗД следва да се приеме, че предвидената от страните по конкретен
договор забрана или конкретни условия, при които една от тях може да прехвърля
правата си този договор в полза на трето лице, може да се противопостави на
новия кредитор – на цедента, т.е при наличие на такава изрична уговорка може да
се откаже плащане на новия кредитор (арг. и от решение 833/19.12.2007 г. по т.
дело 531/2007 г. , ВКС, I TO).
Това разбиране не противоречи на относителното действие на
облигационните договор, предвидено в чл. 21 от ЗЗД, тъй като самата разпоредба
на чл. 21, ал.1 от ЗЗД предвижда изключението – по силата на закона – чл. 99,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД е предвидено, че две страни могат да се договарят, така,
че техните договорки да породят определени последици за трето лице – евентуален
цесионер, ако реши да се намеси във вече съществуваща облигационна връзка, като
придобие определени права, на които първоначално не е бил титуляр. Намесата на
едно трето лице в облигационната връзка – с придобиване на право на едната
страна по договор спрямо другата страна, без длъжникът по принцип да може да
повлияе на това развитие на относителната по своя замисъл облигационна връзка с
първоначалния кредитор, изисква това трето лице – цесионер, да понесе
последиците от това развитие, вкл. и да се окаже обвързан с договорки от
първоначалния договор.
Аргументите за допустимост на подобни ограничаващи уговорки,
безспорно могат да са изключително многобройни и разнообразни, но следва да се
отбележи, че тъй като много често правата и задълженията на страните по
договора са обвързани и с много допълнителни условности, вкл. и други
съществуващи правни връзки между тях, дори и за длъжника по едно парично
задължение (което безспорно не е задължение intuitu
personae) не е
безразлично кой е кредиторът по това вземане, респ. кой и при какви условия
може да иска плащане. Безспорно е, че например, че длъжникът не може да
противопостави на цесионера всички възражения, които произтичат от други
договори с цедента, което го поставя в неблагоприятна позиция, респ. ограничена
е възможността да реализира правата си, свързани с първоначалния договор по
отношение на цесионера – правото да се иска прогласяване на нищожност,
разваляне и пр.
Не може да се сподели и извода, че подобни уговорки не следва
да имат действие по отношение на длъжника, тъй като с тях се позволява на
страните да изключат определени права от граждански оборот. Всяка от страни при
сключване на договора и вписването на подобна клауза е преценила последиците от
същата, това ограничение е взето предвид, при определяне на стойността на всяка
престация, респ. при неизпълнение на договора, изправната страна разполага с
възможностите за разваляне/прекратяване на договора.
В конкретния случай обаче, Съдът не намира, че по делото се
доказа, че е налице клауза за непрехвърляемост на процесното вземане.
С оглед това становище, настоящата съдебна инстанция няма да
изследва принципния въпрос дали е необходимо да е налице
добросъвестност/недобросъвестност у цесионера относно наличието на клауза за
договорна непрехвърлимост, респ. относно порока от който страда сключения
договор за цесия – относителна недействителност, нищожност или друг порок (в този смисъл решение
№ 1173 от 29.05.1975 г. по гр. д. № 692/1975 г., I ГО на ВС, решение № 833 от 19.12.2007
г. на ВКС по т. д. № 531/2007 г., ТК, I ТО).
В конкретния случай, видно от разпоредбата на чл. 19, ал.1 от
Рамковото споразумение, страните са предвидили, че никоя от страните няма право
да прехвърля своите права и задължения на трето лице без предварително писмено
съгласие на другата страна, като според изр. 2 обаче „Съгласието не може
неоснователно да се бави, отказва или да не се предоставя.“. Т.е макар и
формално да е предвидено изискването за съгласие, не е дадена възможността да
не се даде съгласие. Страните не са предвидили дефиниция както означа
съгласието „неоснователно“ да се бави, отказва или да не се предоставя. Не е
посочено при какви хипотези е допустимо да се откаже предоставяне на съгласие.
Не са дадени срокове за даването на съгласието. Поради това и Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 19, ал.1 от
рамковото споразумение следва да се тълкува (при спазване на правилата на чл.
20 от ЗЗД отделните уговорки следва да се тълкуват за да се установи
действителната воля на страните, във връзка една с друга и с оглед смисъла на
целия договор), че преди сключване на договор за прехвърляне на
права/задължения в полза на трето лице страните са предвидили задължение за
цедента да уведоми предварително длъжника. Това обаче не е идентично с
договорно предвидена непрехвърлимост на вземането. И тъй като нормата на чл.
99, ал.1, предл. 3 от ЗЗД представлява изключение от принципа на договорната
свобода, да се приеме, че е налице договорно уговорена непрехвърлимост на
вземане, е необходимо тази уговорка да е ясна и категорична.
При тълкуването на клаузите в договора от 13.07.2017 г.,
Съдът достига до извод, че в конкретния случай няма такава уговорка.
Неспазването на задължението за предварително уведомяване за
договора за цесия по чл. 19, ал.1 от рамковото споразумение, преди сключването
му, може да е основание за договорна отговорност на неизправната страна по
първоначалния договор, но не влияе върху валидността на цесията и нейната
противпоставимост на длъжника.
Поради това и следва да се разгледат възраженията на длъжника
- ответник по настоящото дело, че не
дължи плащане, тъй като договора за цесия от 13.11.2017 г. не е породил
действие, тъй като към момента на сключването му цедента вече не е имал вземане
към длъжника, поради погасяването му поради прихващане с насрещно задължение на
цедента, след като договорът от 13.07.2017 г. е бил развален от ответника.
Възражението на ищеца, че в рамките на настоящото
производство не следва да се разглеждат възраженията на ответника като длъжник
за настъпило преди цесията прихващане, с което е погасено цедираното вземане
още преди договора за цесия, респ. в настоящото производство не следва да се
разгледа направеното евентуално възражение за прихващане, е неоснователно.
Както е установено и в съдебната практика (така решение № 195
от 28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г., ТК, І ТО на ВКС) и в правната теория,
по аргумент от чл. 103, ал.3 от ЗЗД се извежда, че длъжникът, който не се е
съгласил изрично с цесията, може да противопостави на цесионера
правопогасяващите си възражения, които има и срещу цедента – възражение за
прихващане, за изпълнение, опрощаване, разваляне, както и други възражения –
възражение за неизпълнен договор, право на задържане и пр.
В конкретния случай, ищецът като цесионер не твърди, а и не
се установява по делото да има съгласие на длъжника – ответник за цесията (за
необходимостта от изрично съгласие - решение № 247 от 02.03.2018 г. по т. д. №
1873/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Напротив, безспорно е, че незабавно след
узнаването, същият е възразил на цесията и не е съгласен с нея.
Както е посочено и в решение № 330 от 11.02.2019 г. по т. д.
№ 2839/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, няма пречка за едновременно предприемане пред
съда на материалноправно изявление за прихващане и на възражение за прихващане,
като във всички случаи съдът следва да разграничи тези действия и при извод за
непогасяване на насрещното вземане на ответника срещу ищеца посредством
извършено извънсъдебно прихващане, съдът е длъжен да разгледа по същество
надлежно въведено в процеса възражение за съдебно прихващане.
Поради това и в настоящото производство, Съдът следва да
разгледа първо възражението за прихващане, с което ответникът въвежда в процеса
твърденията за погасяване на вземането на цедента още преди цесията, чрез прихващане с насрещни вземания на ответника, т.е
въведени в процеса твърдения на настъпили материално – правни последици от
прихващането и евентуално, ако не се установи наличието на предпоставките за
прихващане в материалноправен смисъл – да се разгледа евентуалното съдебно
възражение за прихващане.
Ответникът въвежда възражение за настъпило материалноправно
прихващане между неговото задължение (предмет на исковата претенция) и насрещно
задължение на цедента, което се твърди, че е възникнало преди договора за
цесия, и цедентът е уведомен за извършеното прихващане преди цесията и
съобщаването й на ответника от цедента.
Ответникът твърди, че вземането, с което е направил
прихващане произтича от насрещни задължения на цедента по рамковото
споразумение, индивидуалния договор и формуляра за избор на вариант поради
неизпълнение на договорните му задължения да доставя електрическа енергия за
периода 01.11.2017 г. – 10.11.2017 година, общо в размер на общо 301 638,17
лева с ДДС, от които вземане по чл. 8, ал.1 от договора, в размер на 33 081,89
лева с ДДС за периода 01.11.2017 г. - 10.11.2017 г., 4432,32 лева - обезщетение
за вреди за периода 08.11.2017 г. - 10.11.2017 г., сумата от 11 481,72 лева -
обезщетение за вреди и разходи, и вземане по чл.11, ал.2 от договора в размер
на сумата от 252 642,24 лева - разлика в цените, по които ответникът би могъл
да закупува електрическа енергия за периода до 30.06.2018 г. за обезпечаване
изпълнение на собствените му задължения по други договори.
Вземането по чл. 8 от договора е вземане за неустойка по чл.
92 от ЗЗД поради неизпълнение на договорните задължения на продавача да достави
заявените количества електрическа енергия. Вземането по чл. 11 от рамковото
споразумение, според настоящия съдебен състав, независимо, че е разписано в
договора, няма характер на неустойка, тъй като в чл. 11 от рамковото
споразумение не е описан начинът по който следва да се изчисли размерът на
дължимата “сума за разплащане“. Посочено е, че прекратяващата страна може, но
не е длъжна да изчисли своите печалби и загуби към датата на предсрочно
прекратяване на договора по своя преценка, без да сключва заместваща облага.
Касае се за обезщетение за вреди поради разваляне на договора, което се дължи
по силата на закона – чл. 88, ал.1, изр. 2 от ЗЗД.
От заключението на СТЕ се установява, че за периода 01.11.2017
г./ - 10.11.2017 г. от подадени дневни графици за изпълнение на доставка на
електрическа енергия до продавача по договора Д.****Електроснабдяване ООД в размер,
както следва – за 01.11.2017 г. – 150,7 MWh и за всеки от дните от 092.11.2017
г. до 10.11.2017 г. – по 144 МWh дневно, са доставени само 6 MWh за 01.11.2017 година.
За целия период ответникът като купувач е закупувал
определени количества електроенергията по цена на недостиг – цена на балансираща
енергия за покриване на отрицателните небаланси на търговските участници за периода
на сетълмент от трети доставчици.
Следователно, налице е неизпълнение на основното договорно
задължение на продавача на електрическа енергия по рамковото споразумение и
потвърждение за отделен договор от 13.07.2017 година да достави уговорените
количества съобразно съгласувания график за доставка и дневните графици за
доставка. Доколкото това неизпълнение е продължило за период повече от седем
дни, същото представлява „Значима причина“, съгласно чл. 10, ал.5,б „г“ от
рамковото споразумение, при което съгласно чл. 10, ал.3, за купувача – ответник по делото е възникнало
право да прекрати предсрочно договора, което е направено с изрична нотариална
покана от 10.11.2017 г., връчена на 10.11.2017 г. на продавача Д.****Електроснабдяване
ООД. Страните са уговорили, че при настъпването на някоя от „значимите причини“,
страната, която желае прекратяване на договора, определя деня, от който
договорът се счита прекратен, който не може да е по-ранна дата от датата на
получаване на предизвестието.
Ищецът сочи, че договорът е бил прекратен от страна на
цедента, с изпращане на покана, считано от 13.11.2017 г., поради неизпълнение
на задължението на ответника като длъжник да заплати сумата по исковата сума.
С оглед данните по делото, установява се, че в срока за
заплащане на дължимата сума по фактурата ответникът като длъжник по договора от
13.07.2017 г. е упражнил извънсъдебно възражение за неизпълнен договор по чл.
90, ал.1 от ЗЗД по отношение на цедента Д.****Електроснабдяване ООД. Установи
се по делото, че към момента на отправяне на това дилаторно възражение, цедента
вече е бил в неизпълнение на договорните си задължения за период от 7 дни
(видно и от обсъдената по-горе кореспонденция между страните по договора, и от
заключението на СТЕ, от която се установява, че от подадените дневни графици за
периода 01.11.2017 г. - 07.11.2017 г. е изпълнен само една заявка за
доставка само за един час от 01.11.2017 г.). С оглед кореспонденцията се
установява и, че продавачът не е изявил готовност и след получаване на това
уведомление да възобнови доставките (писмо от 08.11.2017 г. от Д.****Електроснабдяване
ООД). Следователно, за купувача по договора от 13.07.2017 г. е възникнало
основателно съмнение за готовността и възможността на продавача да изпълнява
своите договорни задължения, съответно възниква и правото да изиска
предоставяне на гаранция по смисъла на чл. 90, ал.2 от ЗЗД, и като последица да
упражни правото на задържане по чл. 90, ал.2 от ЗЗД (т.е да откаже да
престира).
Възражението за неизпълнен договор има характер на средство
за защита на страната, която го предявява, и представлява в същото време
средство за осигуряване на реално и едновременно изпълнение на насрещните
престации, като правоотношението може да бъде договорно и извъндоговорно (така решение
№ 201 от 12.02.2015 г. по т. дело № 3351/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
В конкретния случай са били налице предпоставките за
извънсъдебното упражняване на това дилаторно възражение (обобщени в решение №
201 от 12.02.2015 г. по т. дело № 3351/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) – налице са
две насрещни изискуеми задължения във връзка с договора от 13.07.2017
година - задължение за купувача да
заплати стойността на доставената електрическа енергия за периода до 31.10.2017
г. и задължение за продавача да продава електрическа енергия в обемите,
посочени в дневните графици.
С отправянето на дилаторното възражение по чл. 90 от ЗЗД насрещната
страна е изпаднала в забава като длъжник и като кредитор, а длъжникът –
ответник в настоящия процес, се е освобождил от последиците на собствената си
забава и остава изправна страна по договора, поради което и запазва правото си
да развали извънсъдебно договора (така Калайджиев, А. „Облигационно право“ Сиби
2010, и съдебната практика - решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. №
1970/2013 г., ТК, II ТО на ВКС).
Поради това и към момента на отправяне на изявлението за
даване на срок по чл. 87 от ЗЗД от страна на продавача – „Д.****Електроснабдяване“
ООД на 08.11.2017 г., същият вече е бил неизправна страна по договора от
13.07.2017 г. и не е разполагал с правото за едностранно разваляне на договора,
като упражненото възражение за неизпълнен договор от купувача - ответник по
делото отблъсква неговата претенция за разваляне на договора (аргумент и от решение
№ 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г., ТК, І ТО на ВКС), респ.
последващото изявление за разваляне на договора от продавача, поради
неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената на получената за
периода 16.10.2017 г. – 31.10.2017 г. електрическа енергия, не е породило желаните
последици.
С оглед упражненото възражение за неизпълнен договор от
купувача -ответник по делото и последващото негово изявление за прекратяване на
договора от 10.11.2017 г. (по съществото си се касае за извънсъдебно разваляне
на договора, и доколкото същият е договор с продължително изпълнение,
развалянето има действие занапред), Съдът приема, е договорът от 13.07.2017 г.
е развален едностранно от ответника като купувач поради неизпълнението на договорните
задължения от страна на продавача, считано от 10.11.2017 година.
Относно материалното
възражение за прихващане - същото е неоснователно.
Относно съществуването на активното вземане на ответника, с
което се прихваща.
Към момента на прекратяване на договора – 10.11.2017 г.,
продавачът дължи неустойката по чл. 8 от рамковото споразумение - разликата в цената по договора и по
заместващите сделки, сключени от купувача в периода и разходите за тези
допълнителни сделки.
Както е посочено и в ТР № 7 от 13.11.2014 г. по т. дело № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС при двустранен
договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи
- в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но
само за онази част от сделката, чието действие се запазва. Следователно, за
този период – до момента на разваляне на договора, който е с продължително
изпълнение, се дължи и неустойката за пълно неизпълнение. В полза на ответника
е възникнало правото на неустойка по чл. 92 от ЗЗД за периода 01.11.2017 г. –
10.11.2017 година. Както бе посочено и по-горе, съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, сумата, изчислена съобразно правилото на чл. 8
от рамковото споразумение за периода 01.11.2017 г. – 10.11.2017 г. – разликата
в цените на заявеното количество електрическа енергия по договора от 13.07.2017
г. и закупените от купувача от друг доставчик и таксите възлиза на 28 986,34
лева с ДДС, разходите за този период са на стойност 2 617,08 лева с ДДС.
Ответникът като купувач е направил прихващане и с вземането
за обезщетение поради предсрочно прекратяване на договора по чл. 88, ал.1, изр.
2 от ЗЗД. Както бе посочено, касае се за обезщетение поради разваляне на
договора, като последица от развалянето, равно на разликата между заплатената
цена за доставка на електрическа енергия за периода до края на договора (ако
беше останал да действа) и уговорената в договора цена на електрическата
енергия.
Вещото лице по ССчЕ е посочило, че за периода след
прекратяване на договора до края на същия – 06.2018 г., ответникът като купувач
е сключил заместващи сделки за закупуване на количества електрическа енергия,
като разликата в цените – по прекратения договор и съответно по заместващите
сделки възлиза 247 756,72 лева с ДДС. До този размер е основателна претенцията
на ответника за обезщетението за вреди от разваляне на договора.
Както е посочено в решение № 206 от 22.11.2019 г. по гр. д. №
935/2019 г., ГК, III GO на ВКС правото да се извърши извънсъдебно прихващане е
обусловено от ликвидността на вземането на лицето, което извършва прихващане.
За да настъпи конститутивното действие на прихващането - погасяването на двете
насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането
на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни.
В конкретния случай обаче, е било налице оспорване на
вземането на ответника от цедента, т.е активното вземане не е било ликвидно.
Поради това и не се установява преди цесията, която легитимира цесионера като
кредитор, прехвърленото вземане да е било вече погасено поради прихващане, тъй
като към момента на упражняване на изявлението за прихващане от страна на
ответника, адресирано до неговия съконтрагент – 10.11.2017 г., не са били
налице предпоставките за извършване на прихващането.
Поради това и Съдът следва да разгледа евентуалното
възражение за съдебно прихващане, с насрещното вземане на длъжника към цедента.
Както е посочено и в ТР 1/2001 г. по т. дело 1/2000 г. на
ОСГК на ВКС чрез възражението за прихващане се установява компенсируемостта на
насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и
ликвидност), и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на
решението. С това възражение ответникът упражнява свое самостоятелно право и наслагва
допълнителен предмет на делото, поради което и по него решението поражда сила
на пресъдено нещо (така решение № 99 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4656/2017 г.,
ГК, III ГО на ВКС).
С оглед установеното по
- горе за основанието на ответника като купувач по договор да развали същия
поради неизпълнение на договорните задължения на продавача, и установения
размер на вземанията на ответника като длъжник към цедента - за обезщетение
поради неизпълнение на договорните задължения по чл. 8 от рамковото
споразумение и вземането за вреди поради разваляне на договора, Съдът намира, че в полза на ответника е
възникнало вземане към продавача по договора от 13.07.2017 г. в размер на общо
от 279 360,14 лева ( 247 756,72 лева с ДДС - обезщетение за вреди поради разваляне на
договора по чл. 88 от ЗЗД, 28 986,34 лева с ДДС и 2 617,08 лева с ДДС –
неустойка по чл. 8 от рамковото споразумение за периода 01.11.2017 г. –
10.11.2017 г.).
Налице са всички предпоставки да се извърши съдебната
компенсация.
Вземането на ответника (общо в размер на 279 360,14 лева)
надвишава вземането на ищеца за главница в размер на 210 429,72 лева и за лихва
за забава за периода 08.11.2017 г. – 15.04.2019 г. в размер на 30 629,22
лева.
Поради това и исковете следва да се отхвърлят изцяло като
погасени поради прихващане.
Относно
разноските по делото
С
оглед този изход на делото, на ответника се дължат разноски в размер на 9 900
лева съобразно представения списък с разноските.
Водим
от горното, СГС, VI – 10 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Г Г.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** *****С.Е.К.М.Н.О.ЛЛП
– клон България/Дънкан Уестън, адв. Е.Й.Й.-Й. срещу Х.Г. ООД, ЕИК *****, адрес:
*** иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от
210 429,72 лева – главница по фактура 754 от 31.10.2017 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 30629,22 лева - лихва за забава за периода 08.11.2017 г. –
15.04.2019 г. като погасени поради прихващане с насрещни вземания на Х.Г.
ООД, ЕИК ***** към Д.****Електроснабдяване ООД, ЕИК *****по рамково
споразумение за доставка и приемане на
електроенергия, формуляр за избор на вариант
и потвърждение за отделен договор от 13.07.2017 г. в размер общо на 279
360,14 лева ( 247 756,72 лева с ДДС -
обезщетение за вреди поради разваляне на договора по чл. 88 от ЗЗД, 28 986,34
лева с ДДС и 2 617,08 лева с ДДС – неустойка по чл. 8 от рамковото споразумение
за периода 01.11.2017 г. – 10.11.2017 г.), и иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата над 30 629,22 лева до 31 038,38 лева и за периода 01.11.2017 г. – 07.11.2017 г. като недоказан.
ОСЪЖДА
„С.Г Г.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** *****С.Е.К.М.Н.О.ЛЛП – клон
България/Дънкан Уестън, адв. Е.Й.Й.-Й. да заплати на Х.Г. ООД, ЕИК *****,
адрес: *** на основание чл. 78 от ГПК
сумата от 9 900 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщението от страните.
СЪДИЯ: