РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 28.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №112 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Централна кооперативна банка” АД гр. София,
представлявано от Светлана Петрова Стефанова, директора на ЦКБ АД – клон Русе
по пълномощие от изп. директор Г. Димитров Константинов и Тихомир Ангелов
Атанасов, прокурист, твърди, че на 30.06.2014г. е сключил с И.Т.Т. договор за потребителски
кредит за заплащане на стоки №409783, съгласно който му предоставил кредит с
краен срок за погасяването му 01.07.2019г. За ответника е възникнало задължение
да погаси кредита отсрочено, но той преустановил плащанията по кредита на
03.07.2017г. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №6626/2019г. на
Русенския районен съд. Тъй като ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, моли да се признае за установено съществуването на
вземането му към И.Т.Т. за сумите 774.68 лв главница по договор за потребителски
кредит за заплащане на стоки №409783/30.06.2014г., заедно със законната лихва
от 04.11.2019г. до окончателното изплащане и 344.92 лв лихва за периода от
03.07.2017г. до 03.11.2019г. Претендира разноските по ч. гр. дело №6626/2019г.
на РРС, както и тези по настоящето исково производство.
Ответникът И.Т.Т. чрез процесуалния си представител
взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че на 18.12.2014г. сключил
с “Банка ДСК” ЕАД договор за кредит за текущо потребление с цел рефинансиране
на няколко негови малки кредита и на 19.12.2014г. от новооткритата му банкова
сметка *** “Банка ДСК” била преведена сума в размер на 1480 лв за пълно
погасяване на кредита му в ЦКБ АД. Поради това не дължи суми на ищеца.
По делото са представени писмени доказателства, приложено
е ч. гр. дело №6626/2019г. на Русенски районен съд, разпитан е свидетел и е назначена
счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №6626/2019г., че в производство по чл.417 ГПК е била издадена заповед за незабавно
изпълнение №3208/08.11.2019г. срещу И.Т.Т. да заплати на “Централна кооперативна
Банка” АД гр. София сумите 774.68 лв главница, заедно със законната лихва от 04.11.2019г.,
344.92 лв лихва за периода от 03.07.2017г. до 03.11.2019г. и за 25.00 лв
разноски за държавна такса. С разпореждане от 08.11.2019г. съдът е разпоредил да
се издаде изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението и
издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело №20188320402161 по описа
на ЧСИ И. Хаджииванов. Тъй като длъжникът И.Т.Т. е подал възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение, съдът е указал на заявителя да предяви иск
срещу него за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Видно от представения Договор за потребителски кредит за
заплащане на стоки №409783/30.06.2014г., “Централна кооперативна Банка” АД е предоставила
на И.Т.Т. потребителска кредит за закупуване на стока – автомобилна газова
уредба на цена 1800 лв, от която 360 лв следва да заплати кредитополучателят (чл.1,
т.3), а остатъкът от 1440 лв са преведени по сметката му. Съгласно чл.1, т.4 от
договора, размерът на кредита е 1562.49 лв, от които 1440 лв, представляваща 80
% от цената на закупената стока (чистата стойност на кредита) + 122.49 лв
разноски по отпускане на кредита, уговорена годишна лихва 13 %. Съгласно чл.1,
т.5, кредитът се изплаща разсрочено на 60 равни месечни вноски, всяка по 35.56
лв, като последната месечна вноска с падеж 01.07.2019г. е в размер на 35.61 лв,
съобразно погасителен план.
По делото няма спор, а това се установява и от
заключението на счетоводната експертиза, че сумата 1440 лв на 30.06.2014г. е
преведена по сметка на търговеца, от който е закупена стоката, т.е. е усвоена
от ответника.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Р.М.Д. в съдебно заседание на 29.09.2020г. се
установява, че сумите, които са постъпили за погасяване на кредита са, както
следва: на 05.08.2014г. – 35.56 лв, на 26.11.2014г. – 108.48 лв и на
19.12.2014г. – 1102.36 лв. Последната сума е постъпила чрез превод от “Банка
ДСК” ЕАД с основание окончателно погасяване на кредит 79300КР-АА-7763 (преводно
нареждане за кредитен превод от 19.12.2014г. – л.30). С постъпилите суми са
погасени изцяло 35 бр. погасителни вноски с падежни дати в периода от
01.08.2014г. до 01.06.2017г., заедно с начисляваните през периода лихви. За
периода от 01.08.2014г. до 04.11.2019г. (датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК) постъпилите суми за погасяване на кредита са в общ размер 1246.40
лв. След 01.07.2017г. ответникът е преустановил плащанията или от 36-та месечна
погасителна вноска с падежна дата 01.07.2017г.
От заключението се установява, че към 04.11.2019г. -
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, са останали неиздължени 25 бр.
погасителни вноски, като общият размер на задължението към посочената дата е
1119.60 лв, от които 774.68 лв просрочена главница, падежирала в периода от
01.07.2017г. до 01.07.2019г., 114.37 лв просрочена договорна лихва, начислена
за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2019г. и 230.55 лв лихва за просрочие по
чл.9, ал.1 от договора, начислена за периода от 02.07.2017г. до 03.11.2019г.,
вкл. За периода от 04.11.2019г. до предявяване на иска – 10.01.2020г. няма
постъпили плащания по дълга.
Възражението на ответника, че с превеждане на сумата
1480 лв на 19.12.2014г. от банковата му сметка в “Банка ДСК” кредитът му в ЦКБ
АД е погасен и не дължи суми на ищеца, е неоснователно.
Съгласно чл.7, т.8 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят има право въз основа на писмено искане до Банката да изпълни
предсрочно задълженията си по договора, без да дължи лихви, такси или други
разходи по кредита.
От показанията на разпитания свидетел М Т М, кредитен
инспектор, се установява, че междубанковите преводи не се разглеждат от
служител на Банката, не се следят, те са автоматизирани. Като кредитен
инспектор прави справка за всички видове просрочени кредити на всеки 30 дни.
Ако в сметката на клиента има достатъчно средства, без клиентът да се разпореди
с тях, искайки да се извърши погасяване, служител на Банката не може служебно
да погасява кредита. Единствено с писмено искане от клиента и съгласно
погасителния план системата събира само вноската, дължима за съответния месец,
като останалите пари са разполагаеми на клиента. Такива са правилата на
Банката.
Показанията на свидетеля се подкрепят от заключението
на вещото лице, което в устното си заключение обяснява, че системата е
автоматизирана, входящите преводи по сметки на клиентите не могат да се следят
и трябва да има конкретен повод да се проверки салдото по сметката на клиент,
каквото би било искането за предсрочно погасяване. В случая ответникът не е
подал молба за предсрочно погасяване на кредита и не е имало основание да се
провери конкретния превод за пълно погасяване.
Заключението на счетоводната експертиза е прието от съда без възражения от
страните.
Водим от горното, съдът намира предявеният иск по
чл.422 ГПК за основателен и същият следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
към ответника за сумите 774.68 лв главница по Договор за потребителски кредит
за заплащане на стоки №409783/30.06.2014г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението - 04.11.2019г. до окончателното изплащане и 344.92 лв (114.37 +
230.55) лихва за периода от 03.07.2017г. до 03.11.2019г. Ответникът дължи на ищеца сумата 25 лв разноски по ч. гр. дело №6626/2019г.
на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца 615 лв направени разноски по настоящото дело,
съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Централна кооперативна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Цариградско шосе” №87, представлявано от Светлана
Петрова Стефанова, директора на ЦКБ АД – клон Русе по пълномощие от изп.
директор Г. Димитров Константинов и Тихомир Ангелов Атанасов, прокурист, към И.Т. ***, ЕГН **********, за сумите 774.68 лв главница по
Договор за потребителски кредит за заплащане на стоки №409783/30.06.2014г.,
заедно със законната лихва, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане
и 344.92 лв лихва за периода от 03.07.2017г. до 03.11.2019г.
ОСЪЖДА И.Т.Т. да заплати на “Централна
кооперативна банка” АД сумите 25 лв разноски по ч. гр. дело №6626/2019г. на
Русенски районен съд, както и 615 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: