№ 54
гр. Свиленград , 03.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело
№ 20215620200351 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал. 5 от НПК.
Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано по Жалба на
адвокат П.М. от САК (с Пълномощно от 28.05.2021г.,приложено към жалбата) –
процесуален представител на М.Х. К.,действаща в качеството си на родител и законен
представител на детето ЦВ. ИВ. Д. срещу Постановление за прекратяване на наказателно
производство на Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград от дата 19.05.2021 година по Досъдебно производство (ДП) № 15/2021 година
по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково, представяващо прокурорска
преписка с вх.№ ТОС-1423/2020 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград.
Свиленградският Районен съд, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа страна:
М. ХР. К. и ИВ. Т. Д. били сключили граждански брак на 10.12.1995 год. По време на
брака им се родили две деца – синовете им Х. И. Д., роден на **********. и ЦВ. ИВ. Д.,
роден на ********** год.
Поради влошаване на отношенията между съпрузите, брака им бил прекратен по
силата на Съдебно решение №284/21.10.2013 г. по гр. дело №684/2013 год. по описа на РС-
Свиленград, влязло в законна сила на 21.10.2013 год.
Упражняването на родителските права над децата били предоставени на майката-
М.К., като И.Д. бил осъден да изплаща издръжка в размер на от по 90 лева месечно за всяко
едно от двете си деца, считано от 01.10.2013 г. до навършване на пълнолетие на децата или
до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от
падежа до окончателното ѝ изплащане.
1
Издръжката следвало да се изплаща на майката М.К., като законен представител на
двете деца.
На 05.05.2014 год. детето Х. И. Д. навършил пълнолетие и от този момент било
преустановено плащането на месечна издръжка в размер на 90 лева от страна на баща
му,според който след влизане на съдебното решение в сила на 21.10.2013 год до
навършване на пълнолетие на детето Х. за 7-те месеца плащал на ръка на майката
дължимата издръжка за Х.,а след навършването на пълнолетие бащата св. И.Д. , продължил
да помага финансово на сина си, който бил заминал за Германия.
Поради нарастване на потребностите на другото дете - ЦВ. ИВ. Д., по инициатива на
майка му - св. М.К., с Определение №506/26.09.2017 г. по гр. дело №526/2017 год. по описа
на РС-Свиленград e била одобрена съдебна спогодба между свидетелите М.К. и И.Д., по
силата на която месечната издръжка за детето Ц.Д. е била увеличена от 90 лева на 200 лева
месечно, считано от 11.08.2017 година до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане.
В последствие майката отново завела гражданско дело пред РС Свиленград за
увеличаване на присъдената месечна издръжка за детето ЦВ. ИВ. Д.,като с Решение
№27/21.01.2020г. постановено по гр.д.№1206/2019г. по описа на РС Свиленград е бил
изменен размера от 200 на 270лева месечно,като с Решение №260041/20.10.2020 г. по в.гр.
дело №672/2020 год. по описа на ОС-Хасково, влязло в законна сила на 20.10.2020 год.
горепосоченото решение на РС Свиленград е било частично отменено за разликата над 270
до 350лева и въззивната инстанция е осъдила бащата да заплаща издръжка за детето Ц.Д. в
размер на 350 лева месечно.
През месец октомври 2020 год. св. М.К. депозирала жалба в РП-Хасково, ТО-
Свиленград, в която посочвала, че св. И.Д. съзнателно не изпълнявал задължението си да
изплаща определената и дължима месечна издръжка за сина си детето Ц.Д.. Също така бил
се разпоредил със свое недвижимо имущество, с което бил се поставял в невъзможност да
изпълнява задължението си да изплаща дължимата месечна издръжка за сина си.
След постъпване на жалбата от св. М.К. било образувано настоящето досъдебно
производство/на 16.02.2021г./ за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода му като свидетели били разпитани М.К. и И.Д..
Водещият разследването направил опит да призове и ЦВ. ИВ. Д., за да бъде разпитан
в качеството на свидетел, но същия не бил открит на известния по делото адрес в
******************, като в последствие, на 01.04.2021 г. св. М.К. се е свързала по телефона
с водещия разследването следовател от ОСлО при ОП-Хасково и е заявила, че не желае сина
ѝ да бъде замесван.
2
Също така при извършеното предявяване на разследването на 06.04.2021 г., адв. П.М.
от САК – повереник на св. М.К. е посочила, че на основание чл.119 от НПК не желае ЦВ.
ИВ. Д. да бъде разпитван в качеството на свидетел.
В разпита си св. М.К. е посочила, че бившия ѝ съпруг И. Д. не е изпълнявал
задълженията си по изплащане на дължимата месечна издръжка за нито едно от децата им,
след като е била определена от РС-Свиленград със Съдебно решение №284/21.10.2013 г. по
гр. дело №684/2013 год. по описа на РС-Свиленград до настоящия момент. Това я
принудило да се снабди с изпълнителен лист за да може да бъде образувано изпълнително
дело в СИС при РС-Свиленград.
В разпита си св. И.Д. е посочил, че след прекратяване на гражданския брака между
него и св. М.К. е изпълнявал задължението си да изплаща определената месечна за двамата
му сина в размер на 90 лева за всеки, като е предоставял дължимата сума на ръка на законни
представител на синовете си – св. М.К.. В последствие се съгласил с поисканото от страна
на св. М.К. увеличаване на месечната издръжка за сина им ЦВ. ИВ. Д. от 90 на 200
лева.През 2019 год. св. М.К. поискала увеличаване на издръжката за сина им ЦВ. ИВ. Д. от
200 на 400 лева, но този път възразил, защото нямал възможност да изплаща тази сума,
понеже и той помагал финансов на другия им син Х. И. Д., който след като навършил
пълнолетие заминал за Германия и към момента се намирал там. И така ОС-Хасково
определил по-нисък размер от искания от св. М.К., а именно 350 лева.
След като св. М.К. се снабдила с изпълнителни листове от РС-Свиленград и
инициирала образуване на изпълнително дело срещу него в СИС при РС-Свиленград с
номер 20205620400102/2020 г. по описа на СИС при РС-Свиленград, св. И.Д. превеждал
дължимата издръжка за сина си ЦВ. ИВ. Д. по банков път. Също така изплащал и
задълженията си по образуваното изпълнително дело.
В подкрепа на тези свои твърдения св. И.Д. чрез Протокол за доброволно предаване
от 10.03.2021 год. е предоставил копия от: 1. Изпълнителен лист № 81 от 07.02.2020г. на
Районен съд гр. Свиленград /л.17 от том II/; 2. Изпълнителен лист № 260083 от 14.10.2020г.
на Районен съд гр. Свиленград/л.18 от том II/; 3. Изпълнителен лист №260133 от
18.11.2020г. на Районен съд гр. Свиленград/л.19 от том II/; 4. Сметка за размер на дълга по
ИД № 20205620400102 от 19.01.2021 г. на ДСИ при Районен съд гр. Свиленград /л.20-24 от
том II/; 5. Молба от 30.10.2020 год. от адв. Гергана Георгиева до ДСИ при Районен съд гр.
Свиленград, ведно с копия от платежен документ /л.25-26 от том II/; 6. Молба от 25.01.2021
г. от адв. Гергана Георгиева до ДСИ при Районен съд гр. Свиленград, ведно с копия от
платежен документ/л.27-28 от том II/; 7. Молба от 03.12.2020 г. от адв.Гергана Георгиева до
ДСИ при Районен съд гр. Свиленград, ведно с извлечение от банкова сметка на ИВ. Т. Д. -
длъжник по ИД № 102/2020 г. /л.29-30 от том II/; 8. Извлечение от банкова сметка на ИВ. Т.
Д. в банка „ОББ“, ведно с копия от вносни бележки /л.31-61 от том II/ и 9. Оригинали на
вносни бележки от банка „ОББ“ клон Любимец/л.62-68 от том II/.
3
От предоставеното копие от Сметка за размер на дълга по ИД № 20205620400102 от
19.01.2021 г. на ДСИ при Районен съд гр. Свиленград е видно, че към дата 19.01.2021 год.
И.Д. е погасил сумата от 13 096,33 лева, като сумата от 12 064,18 лева са общо погасени
задължения /събрано и недължими/ към взискателя М.К., а сумата от 1032,15 лева
представлява такса по чл.53 от Тарифата /събрана и недължима/. По образуваното
изпълнително дело И.Д. е останало да дължи сумата от 4214,02 лева.
В хода на разследването е извършена и справка в СИС при РС-Свиленград /л.16 от
том III/, от която е видно че по образуваното ИД № 20205620400102/2020 г. по описа на
СИС при РС-Свиленград с взискател М.К. и длъжник И.Д. относно негово задължение за
изплащане на издръжка за детето ЦВ. ИВ. Д. , към дата 19.03.2021 год. задължението на
И.Д. към М.К. е 0,00 лева, т.е. всички постъпили средства от длъжника И.Д. от доброволни и
принудителни плащания по изпълнителното дело са и изплатени.
По ДП няма привлечено в процесуалното качеството на обвиняем лице за посоченото
престъпление.
На 15.04.2021 година е изготвено заключителното Мнение от Следовател при ОСлО
при Окръжна прокуратура – Хасково и делото е изпратено в Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград с мнение воденото наказателно производство да бъде прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК.
С обжалваното Постановление образуваното наказателно производство по досъдебно
производство № 15/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково образувано за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК е прекратено от наблюдаващият прокурор, тъй като била
налице хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК – липсва извършено
престъпление от общ характер.
Препис от Постановлението е изпратен на М. ХР. К., който е получен на 26.05.2021
година на адреса, посочен в Жалбата, по повод на която е образувано ДП.
На 01.06.2021 година в Регистратурата на Районна прокуратура Хасково ,ТО–
Свиленград под вх.рег.№ ТОС-1423/2021г. е входирана Жалба, подадена от адв.П.М. от
САК в качеството й на пълномощник на М. ХР. К., срещу процесното Постановление за
прекратяване на наказателно производство.
В Жалбата пространствено са изложени доводи относно несъгласието на
жалбоподателя с изводите на представителя на прокуратурата, относно наличието на
предпоставките да прекрати образуваното наказателно престъпление .
Жалбата е подписана ,както от адв.М.,така и от М. ХР. К..
Към жалбата е приложено пълномощно от 28.05.2021г.,видно от което М. ХР. К.
,действаща в качеството си на родител и законен представител на детето ЦВ. ИВ. Д. е
упълномощила адв.П.М. от САК да я представлява по ДП №15/2021г. по описа на ОСлО при
4
ОП Хасково,ТО гр.Свиленград,пр.преписка с вх.№ТОС 1423/2020г. по описа на РП
Хасково,ТО Свиленград и т.н.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид Жалбата и
обжалваното Постановление, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок видно от датата й на депозиране в Регистратурата на
Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното престъпление) и родово (по аргумент от чл. 35, ал. 1 от НПК) компетентния
Свиленградски Районен съд .
В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК Съдът проверява правилността на
Постановлението на Прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в ал.4 на чл.243
от НПК, изчерпателно изброени в закона, чиито кръг не може да бъде разширяван. Никой
друг субект, освен посочените, няма процесуално право да подава Жалба срещу
Постановление на Районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира депозираната Жалба за процесуално недопустима, тъй като изхожда от
лице, което е извън лицата, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, които имат
право да обжалват Постановлението за прекратяване на наказателното производство.
По определение от чл. 74 ал. 1 от НПК „ пострадал“ е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Безспорно е в съдебната
практика, че граждански ищец не може да бъде допуснат и граждански иск не може да бъде
предявен за извършено престъпление по чл.183 от НК, тъй като дължимите вноски са вече
присъдени, но пречка пострадалият да бъде конституиран като частен обвинител в
наказателното производство няма.
Престъплението по чл.183 ал. 1 от НК се осъществява чрез бездействие, засяга
обществените отношения в семейството и намира обективен израз в неизпълнение на влязло
в сила съдебно решение за плащане на издръжка в инкриминиран размер.
Обществените отношения, обект на защита, предполагат и кръга лица, притежаващи
качеството на пострадал. Заплащането на дължима издръжка е винаги конкретно
правоотношение и неизпълнението му уврежда лицето, притежаващо правото да получи
необходимите за съществуването му средства. Ето защо това лице има правото да участва в
съдебното производство като частен обвинител, по аргумент от чл. 76 от НПК.
Изложеното до тук дава основание на Съда да потърси отговор на въпроса кое лице
има качеството „пострадал” при престъплението по чл.183 от НК ,в частност дали
непълнолетното дете -ЦВ. ИВ. Д. или неговият представител,в случая майката М.К..
Дееспособността в светлината на чл.2 до 4 от ЗЛС е годността на едно лице да
извършва правни действия. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира
5
приложение спрямо правомерни правни действия. Следователно под действие трябва да
разбираме такива волеви актове на ФЛ, които са съобразени с правните предписания. За да
придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с
осъществяването им правни последици. Следователно дееспособността е годност да се
извършат правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват,
изменят, погасяват или прекратяват права и задължения.
Гражданската дееспособност е признато и гарантирано от закона качество на ФЛ със
свои правомерни действия да пораждат правни последици, които могат да бъдат възникване,
съхраняване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и гр.
правни задължения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв момент от развитието на човешкото
същество, когато то е достигнало необходимата психофизическа и интелектуална зрялост.
У нас съгласно чл.2 от ЗЛС гражданско пълнолетие настъпва на 18г., с което се
придобива и дееспособността.
Недееспособните лица са лишени от такова участие и са зависими при задоволяване на
своите потребности от волята на др. ФЛ.
Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя
може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на
правоспособността. Следователно докато правоспособност може да съществува без
дееспособност, обратното е невъзможно.Правното значение на дееспособността се проявава главно при
сключването на правни сделки и извършване на такива други правомерни правни действия, за които законът
изисква неиното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликтоспособността, като предпоставка за
гражданска отговорност при непозволено увреждане. При преценката за наличие на
деликтоспособност законодателят възприема неформален, конкретен подход.
Деликтоспособността зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретно лице
и проявава своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
Степени, ограничение и отнемане – у нас дееспособността възниква постепенно
поради което се различават три степени в нейното развитие и лицата влизат в три групи: 1.
малолетни до навършване на 14г. възраст, когато лицата са напълно недееспособни; 2.
непълнолетни от 14 до 18г. възраст, когато лицата са ограничено дееспособни; 3.
пълнолетни с навършване на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и се придобива
качеството дееспособност.
С навършването на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и ФЛ е способно да извършва
всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. То се отнася и за
такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят
6
поради болестно състояние, но не са поставени по запрещение. Дееспособността може да се
ограничава само по прадвидения в закона ред.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично
посочените в закона случаи. Така за осиновяването на навършил 14г. дете се изисква
неговото съгласие за изменение на собственото име на осиновено лице навършило 14г. също
се изискво то да изяви воля.
Гр. дееспособност се прекратява с смърта или с поставянето на лицето под пълно
запрещение.
Лицата от 14 до 18г. са непълнолетни. Те са ограничено дееспособни. С навършването
на 14 г. възраст настъпва качествена промяна на правния статут на ФЛ, тъй като напълно
недееспособни те преминават в състояние при което могат лично да извършват правни
действия, т.е. техните волеви актове стават правно релевантни. Ограничението се състои в
това, че за някои правни действия се изискват допълнително и волеизявления на други
правни субекти за да бъдат действителни. Непълнолетните се нуждаят от попечителско
съдействие и от разрешение на РС за някои от правните си действия. Режимът на
дееспособността на непълнолетните се съдържа главно в чл.4 ЗЛС и чл.73 ал.1 и 2. от СК.
Той обхваща три групи сделки които непълнолетните могат да извършват при различни
условия: 1. непълнолетните са напълнодееспособни , когато извършват сделките по чл.4 ал.2
от ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други допълнителни волеизявления – това
са обикновените сделки за задоволяване на текущите нужди на непълнолетния и сделки на
разпореждане със средства, които непълнолетния е получил с/у вложен от него труд; 2. на
специален режим са подложени сделките на рапореждане, които непълнолетните могат да
сключват; 3. Сделките на управление, както и тези чрез които се извършват разпореждания
в полза на непълнолетни лица, както и процесуалните действия за защита на субективни
права на непълнолетния. За правните действия от тази група е характерно , че се извършват
от непълнолетните с попечителско съдействие на един от родителите или попечителите.
Лицата които не са навършили 14г. възраст са малолетни, те са напълно недееспособни.
Вместо тях и от тяхно име такива действия извършват техните закони представители. Всеки
от родителите е законен представител на малолетните си деца. На лица които нямат
родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават настоиници които
действат като техни законни представители. Родителите и настоиниците са длъжни да се
грижат както за личността така и за имуществото на малолетните. Те сами извършват
правни действия на управление. Действия на рапореждане с права на малолетните могат да
се извършват от законните представители само при условията на чл.73 ал.2 от СК.
Малолетните лица от 10 до 14г. когато се допуска от съда осиновяването им се изслушват
освен ако те познават осиновяващия като свои родител. Извън този случаи малолетните лица
според нашето законодателство не могат да извършват валидни правни действия.
Видно от докозателствата по досъдебното производство детето ЦВ. ИВ. Д. с ЕГН
7
********** ,респективно детето е родено на **********г. , т.е. на 15.11.2020 г. е навършило
14 години и е станало непълнолетно-чл.4, ал.1 от Закона за лицата и семействата. Според
ал.2 от същата разпоредба Непълнолетните извършват правни действия (каквото е и
подаването на ЖАЛБАТА срещу Постановлението) лично със съгласието на техните
родители или попечители.В конкретния случай жалба е депозирана РП Хасково,ТО
Свиленград на 01.06.2020г. от адвокат П.М.,упълномощена на 28.05.2021г. от майката
на непълнолетното дете, действаща като негов законен представител, подписана и от
родителя.
Предвид изложеното настоящата Съдебна инстанция намира, че
жалбоподателят /родителя на непълнолетното дете пострадало от престъплението/ не е
легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство от Прокурора,
доколкото процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК обезпечава интересите само на лице, което
при предпоставките на НПК може да встъпи като граждански ищец или/и частен
обвинител в наказателния процес. Макар и Прокурорът, изготвил процесното
Постановление, да е изпратил препис на жалбоподателя в настоящия процес, то след като
същият не се явява пострадал, както вече бе отбелязано, Жалбата против Постановлението
на Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, касаеща престъплението по чл.183,ал.1
от НК следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
образуваното съдебно производството - да бъде прекратено.
Водим от горното, Съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба, подадена от адвокат П.М. от САК –
процесуален представител на М.Х. К.,действаща в качеството си на родител и законен
представител на детето ЦВ. ИВ. Д. срещу Постановление на Цветослав Лазаров – Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград от дата 19.05.2021 година за
прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство (ДП) № 15/2021
година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково, представяващо
прокурорска преписка с вх.№ ТОС-1423/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград, водено за престъпление по чл. 183,ал. 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 351/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в
седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Районна прокуратура –
Хасково, ТО Свиленград.
Препис от Определението след влизането му в сила, ведно с ДП да се върне на Районна
8
прокуратура –Хасково, ТО Свиленград.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9