Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260152 24.09.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и четвърти септември 2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№32 /2021 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 247 от ГПК въз основа на подадена от Д.И.М.
ЕГН **********о*** молба рег.№ 263380/09.08.2021 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260114/29.04.2021 год. по в.гр.д.№ 32/2021 год. на Окръжен съд Д..Страната
счита,че е налице противоречие в
съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК и изложените към него по
реда на чл. 236 ал.2 от ГПК мотиви,че и двата делбени обекти от вида гараж следва да бъдат разпредели в негов дял ,
а въззивният съд е постановил възлагане
в дял на гаража,който вече му е разпределен от първоинстанционния съд.
Ответникът по молбата Г.С.М.
ЕГН ********** *** счита искането за
неоснователно и настоява да не бъде уважавано.
Молбата е неоснователна въз основа на фактически констатации ,както
следва:
Решението на Окръжен съд Д. е постановено по повод въззивното обжалване от молителя на решение №
260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. ,поправено с решение №
260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. в частите по извършването на
делбата и исковете по сметки.
С
решение № 260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год., Районен съд Д. са разпределени на основание чл. 353 от ГПК, допуснатите до
делба недвижими имоти и автомобили,съответно
1./в дял и изключителна собственост на Г.С.М.
***,сграда за обществено хранене в гр.Т.,лек автомобил и сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.24
по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК –
Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“, застроена площ 19,80 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
72271.501.1920, ведно с учреденото право на строеж върху поземления имот,а 2./
в дял и изключителна собственост на Д.И.М.:***,товарен автомобил и сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., ЖК „И.“, застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица
39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с
учреденото право на строеж върху поземления имот,т.е. в дял и на двете страни е
разпределен гараж с идентификатор
72271.501.1920.24,а гараж с идентификатор 72271.501.1920.23 изобщо не
е посочен като включен в дела на някоя от страните.
Посоченото
несъответствие с волята на съда,явстваща от мотивите му е било отстранена с
решение № 260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год.,като в дял и изключителна собственост на Д.И.М. е бил
възложена сграда-гараж с
идентификатор 72271.501.1920.23 по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., ЖК „И.“, застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица
24 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с
учреденото право на строеж върху поземления имот.
В
съдържанието на решението си по чл.236 ал.2 от ГПК (л.56 , 57,60 ),въззивният
съд е посочил,че се обжалва първоинстанционен акт в частта ,в която на
съделителя Г.М. е възложена сграда-гараж с
идентификатор 72271.501.1920.24,а на съделителя Д.М. е възложена сграда-гараж
с идентификатор 72271.501.1920.23. Въззивният съд
е посочил,че на всеки от съделителите
следва да бъдат разпределени в дял
по един жилищен имот и един автомобил,на единия съделител един от нежилищните имоти –този с най-висока
стойност ,а на другия останалите два нежилищни имоти с по-ниска стойност.В случай,че
на един от съделителите бъдат разпределени в дял ПЪРВИ : жилищния имот в гр.Д. , търговския
обект в гр.Т. и лек автомобил ( 34 000 лв.+ 14 500 лв.+ 1000 лв. = 49
500 лв.), а на другия в дял ВТОРИ :жилищния имот в гр.Т.,два гаража и товарен автомобил
(39 170 лв.+4 610 лв.+4 740 лв.+ 1050 лв.= 49 570
лв.),стойността на поставените в дял на съделителите имущества
от 49 500 лв. и 49 570 лв. е почти равна и съответства в най-голяма
степен на стойностното изражение на равната им квота в съсобствеността от 49 535 лв.Разликата в стойностно изражение на възлаганите
имоти е в размер на 70 лв.,т.е. уравнението на дяловете ще е минимално и възлизащо на сумата от 35 лв.(л.65). Въззивният съд е счел,че на съделителят Г.М.
следва да бъдат разпределени имуществата,включени в посочения по-горе дял Първи ,а на съделителят Д.М.
следва да бъдат разпределени имуществата,включени в посочения по-горе дял Втори.Налице е несъвпадане в
изводите на въззивния и първоинстанционния съд по отношение възлагането на един
от гаражите на Г.М.,а не на Д.М. ,поради което обжалваното решение следва да
бъде отменено в тази му част и спора решен съобразно посоченото.Като последица следва да бъде
отменено решението и в частта на постановеното уравнение на дяловете ,като бъде постановено вместо сумата от 4 475
лв.,Г.М. да заплати сумата от 35 лв.(л.66).Съответен на така формираната воля
на въззивният съд относно начина на извършване на делбата в мотивите на
съдебния акт е постановения диспозитив
,съобразно който е отменено решение № 260133/08.10.2020 год. по
гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д.
,поправено с решение № 260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. в частта ,в която по реда на
чл. 353 от ГПК в дял и изключителна собственост
на съделителя Г.С.М.,ЕГН **********,*** е била възложена сграда-гараж с
идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот и Г.С.М.,ЕГН
**********,***
осъдена да заплати на Д.И.М., ЕГН **********,***
за уравнение на дяловете сумата от 4475 лева, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане,като вместо това е постановено,че в дял и изключителна собственост на Д.И.М., ЕГН **********,***
недвижим имот:сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот и Г.С.М.,ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на Д.И.М., ЕГН **********,*** за уравнение на дяловете сумата от 35 лв.,ведно
със законната лихва върху горната сума,считано от влизане на решението в сила
до окончателното плащане(л.74 и 75).
С
оглед на горното,не е налице несъответствие в изразената от въззивния съд воля
в мотивите му и постановеното по
съществото на спора,т.е. молбата по чл. 247 от ГПК е неоснователна.
По
изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
подадената от Д.И.М. ЕГН **********о*** молба
рег.№ 263380/09.08.2021 год. за поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 260114/29.04.2021 год. по в.гр.д.№
32/2021 год. на Окръжен съд Д..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.