Присъда по дело №1478/2022 на Районен съд - Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е
повдигнала обвинение и е предала на съд подсъдимия Е. Е. С. за това, че на 18.09.2021
г. в гр. Русе причинил средна телесна повреда на А. Б. К. от гр. Русе, изразяваща се в
счупване на долната челюст вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок
повече от тридесет дни – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК
С Протоколно определение от 07.10.2022 г. съдът е конституирал А. Б. К. –
пострадал от горепосоченото престъпление, в качеството му на частен обвинител.
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият С.
е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 07.10.2022 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият С.
следва да бъде признат за виновен за престъплението, за което е предаден на съд. В
тази насока и при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се
предлага за извършеното от подсъдимия С. престъпление да му се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минимума, което след приложение
на предвидената в чл. 58а, ал. 1 от НК редукция се намали с една трета. Сочи, че са
налице предпоставките спрямо подсъдимия С. да намери приложение института на
условното осъждане, като му се определи изпитателен срок в размер, ориентиран към
минимума.
Частният обвинител А. К. се явява лично и с адв. Снежана В. от АК-Русе, в
качеството ѝ на упълномощен повереник.
В пледоарията си адв. В. се солидаризира с изложеното от представителя на РП-
Русе касателно виновността на подсъдимия С. за престъплението, за което е предаден
на съд. Счита, че при определяне на наказанието следва да се отчете наличието на
множество отегчаващи вината обстоятелства, изводими от начина, по който е
осъществено изпълнителното деяние, както и от тежестта на настъпилия вредоносен
резултат. Акцентира, че е налице само едно смекчаващо вината обстоятелство, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимия. В тази насока моли подсъдимият С. да
бъде признат за виновен, като му се определи наказание „Лишаване от свобода“,
ориентирано към максимума на предвиденото в НК. В допълнение към така
изложеното, счита, че ако съдът реши да приложи института на условното осъждане,
то на подсъдимия С. следва да се определи изпитателен срок в рамките на максимално
предвиденото от законодателя. Претендира направените в настоящото наказателно
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният обвинител А. К. се придържа към казаното от неговия повереник.
Подсъдимият Е. Е. С. се явява лично и заедно с адв. А. С. от АК-Русе,
последният в качеството му на упълномощен защитник.
В хода на пледоарията си адв. С. не оспорва виновността на подзащитния му, с
оглед начина на провеждане на настоящото производство, а именно по реда на
1

съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Що се отнася до
индивидуализацията на наказанието, счита, че следва да се отчете наличието на
множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на наложени наказания по реда на чл. 78а от НК и висящи
досъдебни производства, по които той да е привлечен в качеството му на обвиняем,
младата му възраст, процесуалното му поведение на досъдебна и съдебна фаза и
учебната му ангажираност – студент в РУ „А. Кънчев“, редовна форма на обучение.
Така изложеното налага извод, че подсъдимият С. и извършеното от него престъпление
се отличават с ниска степен на обществена опасност, което обосновава възможността в
процесния случай да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от НК, като
наказанието му се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. В тази насока
моли на подзащитния му да се определи наказание „Пробация“, като размера на срока
оставя на преценката на съда. В условията на евентуалност, ако съдът не сподели
застъпената от защитата теза, че в процесния случай са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, да наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер, ориентиран към предвидения от законодателя минимум, който след това се
намали с една трета.
Подсъдимият С., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума,
се солидаризира с изложеното от защитника му и изразява съжаление за стореното,
като моли да му бъде наложено справедливо наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е. Е. С., с ЕГН: **********, е роден на 28.07.2000 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, студент редовна
форма в РУ „А. Кънчев“, неосъждан, с местожителство – гр. Русе, ул. „Зорница“ № 5,
вх. 1, ет. 4, ап. 10.
Свидетелят А. К. живеел в гр. Русе. Вечерта на 18.09.2021 г. свидетелят К. се
разбрал с приятеля си свидетеля Д.Г. да посетят компютьрна зала „ROG ESCAPE“,
находяща се в гр. Русе, на ул. „Борисова“.
В изпълнение на уговореното свидетелят К. и свидетелят Г. се срещнали пред
заведение за бързо хранене „Вяра“, находящо се на същата улица и около 23:00 часа се
отправили с автомобилите си към компютърната зала. След като паркирали
автомобилите си близо до залата, слезли от тях и застанали на тророара, за да изчакат
други познати, с които да играят в залата. Близо до тях имало група младежи, между
които свидетелите Т.М.Б., К.Н.Г., П.П.М. и Д.Д.С..
Вечерта на същата дата подсъдимият С. заедно със свидетелите А.С.А. А. В. Й.,
К.В.Й.. и П.В.Й.. решили да ходят на нощен риболов. След като се снабдили с всичко
необходимо, се насочили към река Дунав с лек автомобил „Тойота Корола Версо“,
собственост на свидетеля А. и управляван от подсъдимия С.. Движейки се по улиците
на града, подсъдимият С. забелязал приятелката си Д.И., която била в компанията на
приятелката на свидетеля Д.Г., като в близост имало и още две момчета. В тази връзка
подсъдимият С. провел телефонен разговор със свидетеля Д.Г., с когото се познавали и
го попитал защо е завел свидетеля К. при приятелката му. Свидетелят Г. отрекъл да е
водил свидетеля К. при приятелката му, но усетил, че подсъдимият С. е много ядосан.
Малко след този разговор, около 23:30 часа, подсъдимият С. спрял автомобила
2

до компютърната зала. В този момент свидетелят К. гледал в телефона си и не обърнал
внимание на спиращия автомобил. От автомобила слезли подсъдимият С. и
свидетелите А., А. Й., К. Й. и П. Й.. Свидетелят К. разпознал подсъдимия С., тъй като
били колеги в университета, където учили в един курс. Непосредствено след това,
подсъдимият С. се засилил към свидетеля К. и започнал да му нанася удари с юмруци в
областта на главата и по-точно в областта на челюстта. Свидетелят К. не успял да
вдигне ръце и да се предпази, тъй като бил изненадан от случващото се. Усетил силна
болка в главата и областта на устата и челюстта. Междувременно свидетелят П. Й.
нанесъл също един-два удара в областта на корема на свидетеля К. и го ритнал веднъж
в дясното коляно. След това подсъдимият С. нанесъл втора серия удари в лицето на
свидетеля К.. Последният залитнал, но успял да запази равновесие, като се подпрял на
техния автомобил. Докато подсъдимият С. му нанасял удари, свидетелят Д.Г. се
развикал и ги попитал защо го бият и каква е причината за това. След втората серия от
удари от страна на подсъдимия С., последният заедно със свидетелите А., А. Й., К. Й. и
П. Й. се качили в автомобила и рязко потеглили по ул. „Борисова“ в посока центъра на
града.
След като автомобилът потеглил, свидетелят К. и Д.Г. останали около
петнадесет минути на място. В района на компютърната зала се върнали и свидетелите
Б., Г., М. и С., които след пристигането на автомобил, се разбягали. Докато свидетелят
К. се съвземал от случилото се, на телефона на свидетеля Д.Г. се обадил подсъдимия
С., който поискал да разговаря със свидетеля К.. Подсъдимият С. му се извинил и му
казал, че ако пусне жалба, щял да си плати всичко.
След като свидетелят К. установил, че няма кръв по лицето и главата си, се
прибрал с автомобила си в дома си. Там болките се усилили, като К. не успял да заспи.
На сутринта имал голям оток в лявата страна на лицето и долната челюст. Не можел да
си отваря устата.
На 20.09.2021 г., понеделник, му било извършено рентгеново изследване и била
установена фрактура на долната челюст. На следващия ден свидетелят К. посетил
УМБАЛ „Медика“ – гр. Русе, където бил приет на лечение.
От заключението по назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-
медицинска експертиза се установява, че свидетелят К. е получил следните
увреждания: счупване на долната челюст в ляво и кръвонасядания на лицето вляво.
Според експерта тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при инцидента от 18.09.2021 г. по начин, описан от
свидетеля К., а именно при удар с юмрук в областта на долната челюст. В
заключението си експертът е приел, че съобразно медико-биологичния признак на
причиненото увреждане, последното е довело до трайно затрудняване на дъвченото.
В хода на разследването е била изготвена и техническа експертиза на оптичен
носител (DVD) от камера № 17-6 от системата за видеонаблюдението на Община Русе.
В същата били възпроизведени на хартиен носител изображения от файловете на
оптичния носител. На кадрите се виждат лица и автомобили на 18.09.2021 г. в района
местопроизшествието.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия Е. Е. С. по чл. 371, т. 2 от НПК, от подкрепящите го
по съдържание и насоченост показания на свидетелите А. Б. К., Д.Г. Г., Т.М.Б., К.Н.Г.,
П.П.М., Д.Д.С., А.С.А. П.В.Й.., А. В. Й., К.В.Й.., от приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка, жалба от свидетеля
А. К., медицинска документация – епикризи, резултати от изследвания, амбулаторни
листове, съдебномедицинско удостоверение, журнал, медицинско направление,
декларации за информирано съгласие и др., заключения по изготвени съдебно-
3

медицинска и съдебно-техническа експертизи, както и веществено доказателство –
един брой оптичен носител DVD-R 4.7 GB „Verbatim“.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във
взаимовръзка помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са
събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Е. С. е осъществил състава на престъплението по чл.
129, ал. 1 от НК, за което е предаден съд.
От обективна страна на 18.09.2021 г. в гр. Русе подсъдимият С. причинил средна
телесна повреда на А. Б. К. от гр. Русе, изразяваща се в счупване на долната челюст
вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок повече от тридесет дни
Престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК е резултатно увреждащо престъпление.
Изпълнителното му деяние се изразява в предприемане на действия, които причиняват
травматични последици върху човешкия организъм, имащи за свой престъпен резултат
някой от изчерпателно изброените в чл. 129, ал. 2 от НК хипотези.
В процесния случай изпълнителното деяние на престъплението е извършено
чрез действие, изразяващо се в нанасяне на юмручен удар в областта на лицето –
долната лява част на челюстта, който се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат – счупване на долната лява част на челюстта. Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза така
посоченото увреждане попада в обхвата на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК и
следва да се квалифицира именно като средна телесна повреда.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият Е. С. е бил пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението
умишлено, при форма на вината – евентуален умисъл. В съзнанието на подсъдимия са
намерили отражение представи, че той извършва действия – нанасяне на юмручни
удари в лицето, годни да причинят на пострадалия А. К. телесно увреждане от вида на
инкриминираното. Същевременно подсъдимият е допускал общественоопасните
последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова
телесно увреждане, както и че е възможно с действията си да наруши обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве, но се съгласил
с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно
да се саморазправи и накаже пострадалия. Изводът за умисъла на дееца съдът прави от
4

начина, по който е осъществено деянието – с няколко последователни юмручни удара,
нанесени в една и съща анатомична област спрямо лице, което не е очаквало да бъде
нападнато, и не е оказало каквато и да е съпротива, включая и действия, с които да
избегне нанесените му удари.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия Е. С. предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на инкриминираното деяние, като определя същата на средна, доколкото се
касае за тежко умишлено престъпление, чието изпълнително деяние е осъществено в
тъмната част на денонощието, на публично място, като вредоносният резултат е
следствие не от единичен юмручен удар, а от множество последователни такива, които
са били насочени към една сравнително уязвима анатомична област – главата. Следва
да се посочи, че при осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият С. е бил
придружен от още четири лица, като едно от тях също е нанесло удари върху
неоказващия съпротива пострадал.
На следващо място при индивидуализацията на наказанието съдът отчете
личността на подсъдимия, като констатира наличието единствено на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно младата му възраст, чистото му съдебно минало, както
и че същият е студент в РУ „А. Кънчев“, редовна форма. Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът отчита и поведението на последния след осъществяване на
инкриминираното деяние, като непосредствено след напускане на
местопрестъплението подсъдимият С. се свързал чрез свидетеля Д.Г. с пострадалия и
му се извинил. В допълнение към така изложеното следва да се посочи, че
подсъдимият С. е признал вината си още в хода полицейската проверка, като това е
останало непроменено както на досъдебна фаза, така и на съдебна фаза. Същият е
оказал и пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина и е правил редица опита да се свърже с пострадалия с цел да му заплати
направените разходи за проведеното лечение. С оглед на така изложеното, съдът счита,
че подсъдимият С. е личност с ниска обществена опасност, като процесното деяние се
явява инцидентно осъществено.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете и подбудите за
осъществяването му, а именно ревност, която съдът отчита в процесния случай като
смекчаващо вината обстоятелство. Същевременно следва да се отбележи, че, макар
действията на подсъдимия да са били мотивирани от изпитаната ревност, то същата е
била напълно неоснователна, доколкото по делото се установи, че свидетелят К. не
само, че не е имал контакт с приятелката на подсъдимия, а нещо повече – той не я е
познавал. Обстоятелство, което самият подсъдим е констатирал няколко минути след
нанесения побой, като е провел разговор с приятелката си.
Съобразявайки така изложеното и отчитайки наличието на превес на
смекчаващите вината обстоятелства пред отегчаващите ги такива, то настоящият
съдебен състав счита, че наказанието на подсъдимия Е. С. следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, като на последния се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на една година.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, доколкото делото се гледа по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, съдът следва след определяне на наказанието на подсъдимия да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като намали наложеното наказание с една
трета. Съобразявайки изложеното, така определеното наказание „Лишаване на
свобода“ в размер на една година следва да се редуцира с една трета до размер от осем
месеца.
Доколкото подсъдимият С. не е личност с висока степен на обществена
5

опасност, същият е неосъждан и е на сравнително млада възраст, съдът счита, че в
процесния случай следва да намери приложение института на условното осъждане.
Същевременно съдът счита, че, макар по делото да се установи, че подсъдимият
е личност с ниска степен на обществена опасност, което беше отчетено при
индивидуализация на наказанието му, то извършеното от него престъпление не би
могло да се квалифицира като деяние с ниска обществена опасност в каквато насока
съдът изложи подробни мотиви, поради което и не счита за нужно да ги преповтаря. В
тази насока съдебният състав счита, че така констатираното следва да намери
отражение при определяне на изпитателния срок, като на основание чл. 66 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години се отложи за изпитателен срок от четири години. Съдът счита, че този срок би
бил достатъчен за преосмисляне на извършеното от подсъдимия С. и би му дал
възможност да приведе поведението си съобразно изискванията на закона.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същите съответстват на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия. Съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест наказанието на подсъдимия не би
могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият С. следва
да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 539,95 лева в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Русе, както и държавна такса в размер на
пет лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, и направените в хода на
наказателното производство разноски за процесуално представителство в размер на
2000 лева в полза на частния тъжител А. К., както и държавна такса в размер на пет
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	110
Дата:	7 октомври 2022 г.
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20224520201478
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2022 г.

Присъда по дело №1478/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите