Определение по дело №491/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2451
Дата: 20 юни 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20131200500491
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

6.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.10

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Борисов

дело

номер

20114100600041

по описа за

2011

година

за да се произнесе съдът взе предвид следното :

С присъда, постановена по НОХД № .../2010 г. Павликенски районен съд е признал подсъдимия М. С. Ц. за виновен в това, че на ... г. в Г. Бяла, в качеството си на длъжностно лице, Д. на Основно училище „. Т. с. В., О. П. съзнателно сключил неизгодна сделка за замяна на недвижими имоти, извършена с нот.акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № ... от 2003 г. на Нотариус Д. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара - Г. С. под № ... и от това произлязла значителна вреда за представляваното от него училище в размер на 111 245,85 лв. , като деянието представлявало особено тежък случай, поради което и на основание чл. 220 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 55 ал. 1 т.1 НК му наложил наказание 1 година лишаване от свобода. Това наказание съдът отложил за изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. лишил на основание чл. 37 т.6 и т.7 от НК подсъдимия от право да заема държавна и обществена длъжност, както и от правото му да упражнява професия и дейност, свързани с пазене и управление на чуждо имущество. Осъдил подсъдимия да заплати на Основно училище „. Т. с. В., О. П. сумата от 111 245.85 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до оÛончателното изплащане. Осъдил го да заплати и направените по делото разноски. Районният съд приема в своите мотиви, че вредата, която е нанесена на училището, представлявано от подсъдимия, многократно надвижава най-ниския предел на сумата, обуславяща наличието на квалифициращия признак - особено големи размери. В следствие на тази сделка училището било лишено от възможността да получава допълнителни средства за издръжката си от собствени приходи и това обстоятелство обуславяло признака на деянието "особено тежък случай". И от обективна и от субективна страна деянието е съставомерно според РС, като за това говорели неговите действия, които се изразявали в непредприемане на предварително проучване и без да се убеди, че сделката отговаря на изискването на закона и гарантира интиресите на представляваното от него училище. Счита, че прекият умисъл се обуславя и от това, че самото изповядване на сделката е пред Нотариус, имащ дейност не по местонахождението на имотите. Сделката е била сключена и е неизгодна, като разпореждането с публично имущество в частна полза е било по отношение на негов роднина, представляващ и ръководещ сдружението, с което е извършена замяната. Приема, че обществената опасност на деянието е завишена, с оглед на престъпния резултат и значителната злоупотреба с публични средства, както и с квалифициращия признак "особено тежък случай".

Против присъдата е постъпила жалба от М. Ц., с която той твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Заема становище, че нито един довод, изтъкнат от защитата, не е намерил място в мотивите му и този факт сам по себе си представлява липса на мотиви и е самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане. Съдът не бил направил размисли относно съставомерността на обвинението. Относно фактическата обстановка защитата на подсъдимия заявява, че на първо място нямало спор относно длъжностното качество на Ц., а именно длъжностно. Твърди, че след като училището е общинско и на бюджетна издръжка, следвало съобразно ЗОС всяко отчуждаване да бъде извършено с решение на Общинския съвет. Липсата на такова опорочавало сделката и води до нейната нищожност. Липсвало съгласие, т.е. решение на Общинския съвет Г. П., което се потвърждавало и от показанията на кмета на Г. П., разпитан в ДП. Следвало да се направи извод, че сделката представлявала правна нула, тъй като е в противоречие със ЗОС и НРПУРОИ. От направените изводи на одита на Община П. ставало ясно, че няма решение на ОбС - П. за отдаване за ползване на училищните земи и постъпили приходи от дейността да се осъществява по наредба. На следващо място излага, че на ...2009 г. на Събрание на Педагогическия съвет на училището било взето решение тези земи да бъдат прехвърлени на Българско училищно настоятелство, като всички средства от тях да отиват в училището, за удовлетворяване на неговите нужди. След прехвърлянето на зем. земи чрез замяна, същите били отдадени от ръководството на БУН под аренда, откъдето училището получило сума от около 50 000 лв. Било проведено на 29.04.2009 г. годишно събрание на БУН, което взело решение, че тази сделка изиграла своята роля и се предлагало земеделските земи отново да бъдат върнати на предишния собственик, т.е. на ОУ”. Т.. Поддържа своята защитна теза в съдебно заседание и моли подсъдимият да бъд оправдан. Същият в своя защита заявява, че не знае в какво е сбъркал, не бил взел нищо от тази сделка и всичко е било в полза на училището. Моли за оправдателна присъда.

Представителят на обвинението счита, че присъдата следва да бъде отменена на две основания. На първо място, излага, че РС-П. не е местнокомпетентен да се произнесе по казуса, с оглед на това, че сделката е извършена в Г. Б. и е следвало РС Г. Б. да разгледа делото. На следващо място, заявява, че съдът не бил определил срок относно наказанието по чл. 36 т.6 и 7 от НК, което водело до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Ето защо, не взема становище по съществото на спора, тъй като счита, че присъдата следва да се отмени и да се върне за разглеждане от друг състав на съда в П. или да се разгледа делото в РС Г. Б.

Г. ищец, чрез своя пълномощнищ моли да се потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. В жалбата не се сочели никакви конкретни пороци, които да налагат отменянето на тази присъда. От една страна се твърдяло, че сделката е сключена от подсъдимия и тя била нищожна, тъй като училището било второстепенен разпоредител с бюджетни средства и тази сделка можело да се извърши само след решение на Общинския съвет. На нищожност не можело да се позовава никой, тъй като липсвало акт на съда, който да провъзгласи тази сделка за нищожна и защитата не можело да се позовава на нищожност. Неоснователно било твърдението, че били предприети действия за възстановяване правото на собственост върху земите на училището.

Счита, че посоченото от представителя на обвинението в частта относно кой съд е компетентен да се произнесе, е неоснователно, тъй като щетата е настъпила на територията на Г. П., а относно допуснато ли е съществено процесуално нарушение от РС във връзка с непосочен срок на наказанието по чл. 36 т.6 и 7 от НК намира, че това може да бъде поправено със съдебния акт от въззивната инстанция.

Съдът след като взе предвид становището на страните, съобрази доказателствата по делото намира за установено следното :

Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от Павликенски районен съд и тя се заключава в следното: На ....2003 г. в Г. Б. подсъдимият в качеството си на Д. на представляваното от него ОУ”. Т. с. В. е прехвърлил на Българско училищно настоятелство при ОУ"Ф.Т. с. В., представлявано от А. С. А., собствеността на 84 броя земеделски земи, представляващи ниви посевни площи, и овощни гради, намиращи се в землището на с. В., в землището на с. Б., в землището на с. Г.Л. в землището на с. К. и на с. Н. г., като в замяна БУН прехвърлило на ОУ"Ф.Т. собствеността на 1 брой нива в землището на с. К.

Данъчната оценка е изчислена на всичките 84 броя земеделски земи на стойност 89 940.50 лв., а данъчната оценка на нивата, собственост на БУН е 288.50 лв. Тази сделка е оформена с нотариален акт за замяна на девижими имоти № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2003 г. и е извършена пред нотариус, действащ в района на Районен съд Г. Б., вписан в Нотариална камара Г. С. под № ... - Д. Д. По време на ДП е била назначена експертиза - съдебно-оценъчна от вещото лице Д. Б., която е дала заключение за стойността на въпросните земеделски земи, предмет на сделката и тя е съответно: 111 491.73 лв. за 84 броя зем. земи и 245.88 лв. за 1 бр. нива , която е била собственост на БУН с. В.. Приема се, че БУН при ОУ "Ф.Т. е било учредено през 2002 г., видно от решение от ... г. по ФД № .../2002, том ..., стр.... на ВТОС и е вписано в Регистъра за сдружения с нестопанска цел. То се представлява от А.А. и П.В., заедно и поотделно. Съгласно разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т.1 б.Б от НК подсъдимият има качеството на длъжностно лице.

Същият, при сключване на сделката, е представлявал ОУ "Ф.Т. с. В., в качеството си на Д.. При така създалата се обстановка и прехвърлителна сделка са произлезли значителни вреди за ОУ"Ф.Т., които са доказани и са в размер на посочената сума от вещото лице, която сума представлява и предявен граждански иск по делото, от страна на представляващия към момента на разглеждане на делото - Д. на ОУ"Ф.Т. М. Ц. М.. За да е налице престъпление по чл. 220 ал. 1 или ал. 2 от НК са нужни да са налице кумулативно следните обстоятелства: лицето, сключващо сделката, да е длъжностно, то съзнателно да е сключило неизгодната сделка, като в кази насока това трябва да е станало с пряк умисъл и от това сключване на тази сделка следва да са произлезли значителни вреди за стопанство или учреждение, предприятие или организация, които то да представлява. В случая обвинението е по ал. 2 от чл.220 от НК , а именно - случаят да е особено тежък. Изследвайки всички въпроси относно извършеното престъпление, Районният съд правилно е стигнал до следните изводи и заключения. На първо място - не се спори от страните по делото, че подс. Ц. е длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 б.Б. Налице е сключена сделка, която по безспорен начин и на пръв прочит се вижда, че е неизгодна поради следното:

Прехвърлени са 84 броя земеделски земи в различни землища и различни категории срещу замяната на една единствена нива около 4 декара. Мотивите около това, че тази сделка била нищожна изложени от защитата не се подкрепят по никакъв начин, тъй като липсва нарочен съдебен акт и процедура около обявяването от съда на нищожността на сделката, съгласно чл. 26 от ЗЗД. Въпросът относно това, следвало ли е тази сделка да се осъществи от директора на училището без да има решение на ОбС Г. П. за разпореждане с това имущество, в случая не е от значение, тъй като тази сделка е била осъществена пред надлежен орган - нотариус, който е проверил наличната документация относно собствеността и представителната власт на страните Сделката е сключена в район, в който част от земите се намират, а именно в землището на с. Караманово, към община Г. Б. Не е пречка сделката при тези доказателства, относно местонахождението на земеделските земи да бъде осъществена пред нотариус, действащ в района на РС Г. Б .

На следващо място считаме, че тази сделка е сключена съзнателно при форма на вината пряк умисъл, като се вземе предвид броя, категорията на земеделските земи, които се прехвърлят на БУН, а срещу това се получава една единствена нива от 4 дка т.е явно тази сделка е неизгодна. Представляващият ОУ"Ф.Т. с. В. е действал съзнателно в тази насока и тук може да се спомене, че той не е искал разрешение на ОбС Г. П. именно поради факта, че в него е възможно да има съмнение дали такова решение за такава сделка може да бъде дадено. Вредата е настъпила и тя е значителна по своята стойност, като правилно РС споделя своите мотиви, че тя многократно надвишава минималната сума като предел за обуславяне на квалифициращ признак особено големи размери.

Възражението на представителя на прокуратурата относно допуснатите две нарушения на процесуалните правила считаме за неоснователни. Съгласно постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС на РБ деянието по чл. 220 ал. 1 от НК завършва с настъпване на вредните последици, т.е. да е настъпила щетата, като това изискване е кумулативно, заедно с останалите две, а именно: лицето да е длъжностно и съзнателно при пряк умисъл да е сключило неизгодна сделка. Вредата в настоящия случай е настъпила в с. В., община П. и в този смисъл РС правилно е разгледал наказателното дело. Относно второто възражение на обвинението считаме, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила и настоящата инстанция може и ще определи съответния срок на наказанието по чл. 37 т. 6 от НК. Районният съд правилно е приел, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а това са свидетелските показания, нотариалните актове за придобиване на собствеността от ОУ"Ф.Т. и нот. акт за замяна на недвижими имоти № .../... г., заключението на вещото лице, относно стойността на всички земеделски земи и разликата, която представлява вреда, нанесена, вследствие сключената неизгодна сделка на ОУ"Ф.Т. с. В..

Относно прекия умисъл за неизгодността на сделката е показателно, че още в момента на нейното сключване и при събиране на доказателствата относно оценката на самите земеделски земи е видно в нот. акт, записано и подписано от страните, че оценката на 84 броя зем. земи, подробно описани в нот. акт е близо 90 000 лв. и те се заменят срещу една земя, която има стойност данъчна оценка 288 лв. Няма как при така посочените суми в нот. акт, с които са запознати и двете страни, особено подсъдимия, да не направи впечатление голямата разлика в стойността и то по данъчна оценка.Представените писмени доказателства пред въззивната инстанция относно извършени разходи за периода 2003-2010 година от училищното настоятелство към ОУ”. Т.,по никъкав начин не влияят на съставомерността на деянието и говорят за едно добросъвестно поведение от тяхна страна в полза на училището,но не омаловажяват извършеното престъпление от Ц.. Квалифициращия признак "особено тежък случай" считаме, че не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 93 т. 8 , за да е налице особено тежък случай, е нужно освен настъпилите вредни последици, както в случая да са големи, то следва да се разкрива една изключително висока степен на обществена опасност и на дееца. В случая такава опасност - изключително висока, по отношение на М. Ц. не е налице. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена, като се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 220 ал. 1, а по отношение на ал. 2 да бъде признат за невинен. Относно лишаването от права по реда на чл. 37 т. 6 от НК Районният съд е пропуснал да определи размер на това наказание и считаме, че това може да бъде изправено с настоящия съдебен акт,а по отношение на т.7 отчл.37 от НК не селдва да се определя наказание впредвид изменение на присъдата в основния и състав по чл.220 ал.1 от НК ,където такова наказание не е предвидено.Считаме ,че лишаването от право да заема държавна или обществена длъжност следва да е в размер на три години т.е не по -малко от размера на изпитателния срок определен по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Във връзка с възражението в жалбата на подъсдимия ,за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липса на мотиви ,намираме,че такива съществуват макар и не в толкова подробен стил.Отоворено не върпосите относно съставомерността на деянието за неговата обективна и субективна страна ,като единствено следва да се отбележат неправилните разсъждения относно "особенно тежкия случай" ,които настоящата инстанция не възрприема.Отчетени са при постановяване на съдебния акт писмените и гласни доказателства ,както и приетата оценъчна експертиза.

Наказанието, което е определено на подсъдимия при така установената фактическа обстановка и всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 1 година лишаване от свобода е правилно,независимо от факта ,че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК ,тъй като към момента на извършеното престъпление редакцията на чл.220 ал.2 от НК е предвиждала наказание от една до десет години лос.За постигане целите на наказанието заложени в разпоредбата на чл.36 от НК и превантивна роля както по отношение на дееца така и по отношение на обществото определеното по вид и размер наказание е правлно.Целите могат да бъдат постигнати в пълен обем с приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК тъй като подсъдимия е с добри характеристични данни ,не е осъждан за престъпления от общ характер.

Гражданския иск е уважен до размер изцяло претендиран от представителя на ОУ”. Т.,в качеството на граждански ищец в производството.Той е доказан по размер от заключението на съдебно оценъчната експертиза,представляваща сума от разликата между прехвърлените 84 броя земеделски земи срещу един брой нива описани в нотариалния акт.

При този изход на делото районния съд е следвало да осъди подсъдимия да заплати дт върху уважения размер на иска ,която е 4% върху него,а именно-4450 лева,която в случая при изменение на присъдата следва да се присъди по сметка на ВТОС .

Водим от горното и на осн. чл.337 ал.1 т.2 вр. чл.334 т.3 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №... от ... година на Районен съд -П. постановена по НОХД № .../... г.,в частта ,в която М. С. Ц. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.220 ал.2 от НК ,вместо кето го признава за виновен да е извършил престъпление по чл.220 ал.1 НК.

ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на подсъдимия М. С. Ц. е наложено наказание по чл.37 т.7 НК.

ОПРЕДЕЛЯ срок на лишаване от права по чл.37 т.6 НК в размер на три години.

Осъжда подсъдимия да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск по сметка на ВТОС сумата от 4450 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част като законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

DE49F832CC906B90C225785D00299D62