№ 218
гр. Перник, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201432 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4016985 на ОД на МВР
Перник, с който на ПЛ. Р. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 05.09.2020г. в 11:52
часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 74+600, тъй като в населено
място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал в
посока към гр. София лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. №
********* със скорост от 84 км/ч, при което превишението е 34 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632,
монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим.
В подадената жалба от П.К., чрез неговия пълномощник адв. А.И. от
САК, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издадения ЕФ. Лицата не участват в хода на съдебното производство, за което
са редовно призовани. Преди започване на съдебното заседание на
20.10.2021г. от адв. А.И. е депозирана молба, с която са изложени
допълнителни съображения за отмяна на фиша и е направено искане за
присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник –
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
1
производство. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу ПЛ. Р. К. е
издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 05.09.2020г. по път І-6, км 74+600 в кв. Бела вода в гр. Перник бил
извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока към гр.
София моторни превозни средства (МПС). Същият се осъществявал с
автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в
полицейски автомобил, в стационарен режим. В 11:52 часа през обсега на
автоматизираното средство преминал лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с
рег. № *********. Същото фиксирало скорост на движение 87 км/ч при общо
разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
Д.К. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 08.09.2020г. с рег. № 1158р-8323. В
същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място,
периода от време, през който същото е работело - от 10:30 часа до 12:20 часа,
посоката на задействането му (приближаващ трафик) при стационарен режим
на измерване, посоката на движение на контролираните МПС (от гр. Радомир
към гр. София), ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч,
както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава
за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Б.Л.Т., ЕГН **********. За
констатираното нарушение против собственика е издаден от ОД на МВР
Перник ЕФ серия К, № 3943708, който оспорил обстоятелството, че е
управлявал автомобила, като посочил в писмена декларация по чл. 189, ал.5
от ЗДвП (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК), че
процесното МПС на процесната дата е било във владение на на ПЛ. Р. К.,
притежаващ свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от
МВР Търговище. Издаденият на името на Б.Л.Т. ЕФ серия К, № 3943708 бил
анулиран, като за гореописаното нарушение против ПЛ. Р. К. бил издаден от
2
ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К,
№ 4016985, в който след приспадане на допустимата грешка отчетената
скорост била редуцирана на 84 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скоростта на движение било с 34 км/ч, с оглед на което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин
лева) за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 от
ЗДвП, а обжалвал фиша пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. № *********, чиято скорост е
била фиксирана от автоматизираното техническо средство, е собственост на
Б.Л.Т., ЕГН **********. Налице е писмена декларация от собственика,
регистрирана с № 115800-12589 от 02.10.2020г., в която той е декларирал, че
на 05.09.2020г. в 11:52 часа превозното средство е било във владението на
ПЛ. Р. К., на който е било предоставено за ползване, поради което и по реда
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.
Разпечатката от показанията на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 632 - кадри от
клип № 8231 от 05.09.2020г. установява, че на 05.09.2020г. в 11:52 часа
автомобил с рег. № ********* е бил засечен със скорост, която съвпада с
обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.
Протоколът с рег. № 1158р-8323 от 08.09.2020г., удостоверяващ
използването на автоматизираното техническо средство, е изготвен съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като са кредитирани като
писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013г. на
Български институт по метрология, протокол № 3-28-19 от 22.11.2019г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”,
заповед № 313з-310/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо
изх. № 11-00-342 от 20.09.2021г. на Областно пътно управление Перник,
ведно с приложена извадка за организация на движението в процесния
участък.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
В конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че Б.Л.Т.,
който е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението го е
3
управлявал, с оглед кредитираната по делото писмена декларация
регистрирана с № 115800-12589 от 02.10.2020г., в която е декларирал, че на
05.09.2020г. в 11:52 часа превозното средство е било във владение на ПЛ. Р.
К., на който го е предоставил за ползване, като е приложено и копие на
свидетелство за управление на МПС. При това положение следва да се зачете
презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е жалбоподателя,
който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват
административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда
именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този
ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като
законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се
опровергава авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на
жалбата категорично се установява, че на К. е бил връчен издадения срещу
него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето
съдебно производство, като лично е приложил и копие от обжалвания
документ. Неоснователно е възражението срещу липсата на разписка, след
като жалбата е приета за подадена в срок, а връчването на ЕФ има значение
единствено за тази преценка. Разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП
ясно регламентира, че връчването на ЕФ може да се осъществи чрез
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол при
осъществяване на функциите и правомощията им. И след като
жалбоподателят сам прилага към жалбата си копие от обжалваният ЕФ,
евентуални пороци при връчването не засягат преценката за неговата
законосъобразност, след като съдът е приел жалбата за допустима
своевременно подадена, с която К. е реализирал в пълен обем правото си на
защита.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл. 189, а.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати твърдяните от процесуалния представител на
жалбоподателя нарушения, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт. Съображенията са следните:
Настоящият състав отбелязва, че чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална
норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и в случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима. За ЕФ, макар и съобразно
4
нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление
нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл.
189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Затова
липсата на означена дата на издаване на процесния ЕФ и посочване на
длъжностно лице, което е попълнило данните в него не представляват
нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на
обжалвания ЕФ, и не водят до съществени процесуални нарушени, каквито
твърдения са изложени от пълномощника на жалбоподателя.
Не съставлява отменително основание обстоятелството, че ЕФ не е
подписан, тъй като не съществува такова изискване. И това е логично, тъй
като изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява
автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител
данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото
устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при
установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез
установяване на същите посредством техническо средство.
В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на
ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове –
аргумент от чл. 189, ал.8 от ЗАНН, поради което и спазването на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са
неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената
процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен
контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ
към уредбата относно погасяването на наказателното производство по
давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй
като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно
изготвения видеоклип, респ. предприемането на съответните действия по
неговото издаване и връчване. Ето защо и не е основателно възражението, че
неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на
съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-
благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на
принципа в чл.3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а
до неговото влизане в сила.
В настоящият случай е изготвен и приложен съставения изискуемия
5
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Последният
удостоверява използването на споменатото техническо средство на
процесната дата и място. Този протокол е официален удостоверителен
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Същият съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в
него факти, като с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е
спорно, че полицейския служител Д.К. е преминал обучение за работа със
системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-
М, с която именно е извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя,
поради което и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник,
които са определени със заповед № 313з-310/14.02.2020г. да осъществяват
дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и
некоректни са възраженията за неосъществен контрол по отношение на
установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при
посочените в протокола обстоятелства. Надлежното изпълнение на чл. 6 от
Наредбата - при използването на техническото средство то да е разположено
и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, е удостоверено чрез полагането на подпис на
длъжностното лице в нарочно поле, че автоматизираното техническо
средство е използвано съгласно нормативните изискванията, установени в
инструкцията за експлоатация. Пълномощникът на жалбоподател не подкрепя
възражението си с конкретни доводи, които да оборват или да разколебават
извода за надлежно извършени първоначални настройки на средството за
измерване и използването му съгласно инструкцията на производителя,
поради което и същото е голословно.
В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
конкретизирано, че са били контролирани МПС, движещи се в посока от гр.
Радомир към гр.София, както и че посоката на задействане е била за
приближаващ трафик, което съответства на приложената снимка на заснетия
автомобил, което доказва по категоричен начин неговата посока на движение,
а именно към гр. София.
Съгласно чл. 11, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили
или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на
място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
Видно от приложения към преписката протокол за използване на мобилното
автоматизирано техническо средство в графа режим на измерване е посочено,
че същият е бил стационарен („С”), поради което и не е отбелязано началото и
краят на контролирания участък. Именно осъщественият стационарен режим
на измерване води до неприложимост на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., регламентиращ случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС по време на движение, когато единствено нарушителите се
спират на място и се предприемат действия за реализиране на
6
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение, като
само в тази хипотеза не се издават електронни фишове за установените
нарушения. И тъй като осъществяването на контрол с процесното мобилно
АТСС не е било във време на движение, предвид съдържанието на
обсъждания протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г,
удостоверяващ, че то е било монтирано в полицейски автомобил с рег. №
********, в стационарен режим, т.е. осъществявания контрол с него не е било
във време на движение, поради което са несподеляеми възраженията на
защитата на жалбоподателя, че заснетият автомобил е следвало да бъде спрян
от контролните органи непосредствено след като средството за измерване на
скоростта е отчело движение над максимално допустимата такава.
В приложеният по преписката протокол по чл. 10, ал,1 от Наредбата е
отбелязано, че документът се съпровожда със снимка на разположение на
уреда, каквато е и приложена по делото. Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, с оглед направеното възражение за задължително
изготвяне на такава снимка, че в конкретния случай това дори не е било
необходимо, тъй като изискването протоколът за АТСС да е съпроводен със
снимка на разположение на уреда се отнася единствено за АТСС временно
разположени на участък от пътя (съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата), а не за
мобилни АТСС позиционирани в служебно МПС, какъвто е разглеждания
случай.
Предвид изложеното съдът не приема твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че посочените в протокола данни не могат
да се ползват с доказателственото значение, като следва да се отбележи, че в
документа е удостоверено свалянето на установени 21 броя статични
изображения от системата, а именно от № 8218 до 8238, с посочване на
мястото на съхраняване на тази информация. Попълнена е и частта на
протокола, отнасяща се до проверката, извършена от съответното структурно
звено, в конкретния случай от инсп. В. Б.. При това положение са спазени
изискванията на чл. 5, ал.2 и чл. 9, ал.4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Некоректно е и възражението относно начина по който е въведена
забраната да не бъде превишавана посочената в ЕФ разрешена скоростта на
движение, тъй като от словесното описание на нарушението и от правната му
квалификация по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е наказан
за това, че от обективна страна е управлявал МПС с превишена скорост от 34
км/ч в населено място, където на водача е било забранено да превишава
валидната за същото скорост от 50 км/ч. В тази връзка е налице пълно
съответствие между приетите за установени от АНО факти и правната
квалификация на деянието, която е за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Позоваването от страна на защитата на жалбоподателя на ТР № 1 от
26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно и
с оглед съобразяване със задължителните му указания е въведено изменение
7
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното
определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за
които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на ЕФ и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
Предвид изложеното процесното нарушение е установено чрез
автоматизирано техническо средство „TFR1-М”, което е мобилно по смисъла
на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, като същото изрично е записано в ЕФ и в
протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Възпроизвеждането на данните в клип № 8231 от 05.09.2020г. (снимка)
изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и
заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на
неговото позициониране е без значение за правомерността на прилагането му,
защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо
средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението,
записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Същевременно
установеното автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е от одобрен тип и технически годно
за експлоатация, тъй като същото е вписано в Регистъра на одобрените
средства за измерване на Българския институт по метрология и е отговаряло
на одобрения тип. Последното обстоятелство категорично се доказва от
приложения по делото протокол № 3-28-19 за последваща проверка на
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-М” с радар № 632, която е
извършена на 22.11.2019г., т.е. нарушението е установено в едногодишния
срок на периодичност на проверките.
Съдът намери, че нарушението, извършено от жалбоподателя е
безспорно установено и от приложените по делото кадри от клип № 8231 от
05.09.2020г., които са заснети от процесната система за видеоконтрол, тъй
като от същите се установява, че това е станало в 11:52 часа на 05.09.2020г.,
8
т.е. в периода на работа на автоматизираното техническо средство и в
границите на заснетите изображения. Този клип, който по силата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доказва и точно измерената скорост от
87 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана на 84 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между установената и разрешената скорост - 34км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, с
оглед липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, поради което и не съставлява нарушение на процесуалните правила,
доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице,
каквито неоснователни възражения са изложени от адв. А.И..
Обжалваният ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението,
предвид изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в
неговото съдържание недвусмислено е посочено, че местоизвършването на
деянието е в населено място - път І-6, км 74+600, намиращ се в кв. Бела вода
на гр. Перник, в посока на движение към гр. София, което е напълно
достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ
твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като основателно
възражението на защитата на жалбоподателя, че липсва описание, водещо до
съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено
едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на
императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило
правото на защита на визираното като нарушител лице, каквото в конкретния
случай не е налице.
Въз основа на изложеното настоящия състав счита, че обжалвания ЕФ
е законосъобразно и правилно издаден, поради което следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, са неоснователни
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4016985 на ОД на МВР
Перник, с който на ПЛ. Р. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 05.09.2020г. в 11:52 часа, в гр.
Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 74+600, тъй като в населено място при
общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал в посока към
гр. София лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. № ********* със
скорост от 84 км/ч, при което превишението е 34 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в
полицейски автомобил, в стационарен режим.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПЛ. Р. К., ЕГН ********** за
присъждане на сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10