РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, чрез пълномощника
юрисконсулт И. Н., подадена против Решение № 3482/26.10.2022 г. постановено по
гр.д.№15904/2021 г. на ПРС, XII гр.с., с което се отхвърлят исковете на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за установяване спрямо С. Г. Ч.- Д., ЕГН **********,
съществуването на цедирано вземане на ищеца по договор потребителски кредит №
***** от 14.12.2017 г., с „Кредисимо „ АД ,за което е издадена заповед за плащане №
***** по частното гр. дело № 11264/21 , ПРС: 2598,68 лева - главница; 1037,32 лева -
договорна лихва за периода 20.01.2018 г. – 20.08.2019 г., 927,65 лева - обезщетение за
забава за периода 21.01.2018 г. – 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2021 г. до окончателното
погасяване, както и се осъжда жалбоподателя да заплати на С. Г. Ч.- Д. сумата от 712
лева разноски по делото.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, неправилно е и
незаконосъобразно. Жалбоподателят излага съображения относно задължението на
съда да изготви доклад по делото, да разпредели доказателствената тежест и укаже на
страните за кои твърдени факти не сочат доказателства, като и че неизпълнението на
последното не следва да се отрази на крайния съдебен акт, което се обосновава с
1
позоваването на Решение № 57 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5905/2013 г., IV г.
о., ГК. Посочва, че процесният договор е сключен от разстояние, което е заявено от
ищеца в молба - становище по делото и е направил доказателствено искане за
назначаване на съдебно - техническа експертиза. Позовава се на Определение № 91 от
18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2380/2021 г., IV г. о., ГК, според което пропускът на
първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад,
представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове
във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с
доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до
страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция,
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, в която
насока се позовава и на Решение № 74 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2018 г.,
IV г. о., ГК. Поставя въпроса как след като ищецът е посочил, че договорът е сключен
от разстояние и е поискал съдебно - техническа експертиза, съдът е обсъдил само
доводите на ответника и е назначил съдебно - почеркова експертиза. Искането към
въззивния съд е да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение и да се произнесе по същество на спора. Моли за присъждането на
направените в хода на настоящото производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Не прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна С. Г. Ч.- Д., представлявана по делото от пълномощника адвокат
И. И..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо,
поради което съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, като
въззивната инстанция се произнесе правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240, чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Г. Ч.- Д. дължи на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 2 598,68 лева -
главница; 1037,32 лева - договорна лихва за периода 20.01.2018 г. – 20.08.2019 г.,
927,65 лева - обезщетение за забава за периода 21.01.2018 г. – 05.07.2021 г., по сключен
между ответника и „Кредисимо„ АД договор потребителски кредит № ***** от
14.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.19.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2021 г. до
2
окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** по
частното гр. дело № 11264/21 г. , ПРС.
В предвид изложеното ищецът основава претенцията си на договор
потребителски кредит № ***** от 14.12.2017 г. между „Кредисимо„ АД като кредитор
и С. Г. Ч.- Д. като кредополучател, с който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 598, 68 лева, със срок на
кредита от 20 месеца, размер на погасителната вноска от 181, 80 лева при лихвен
процент 41, 24 % и ГПР от 50, 00 % - съгласно Приложение № 1 към ДПК, сключен
при Общи условия, вземанията по който ищецът е придобил със рамков договор за
цесия от 17.19.2020 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Г. Ч.- Д. е депозирала отговор на
исковата молба, с който е оспорила сключването на договор с „Кредисимо„ АД и
усвояването на кредит по същия, както и на осн.чл.193, ал.1 ГПК е оспорила
истинността на подписа си върху договора. Поискала е отхвърляне на иска и
присъждането на разноски.
По делото е допуснато и е прието като неоспорено заключение на съдебно-
почеркова експертиза, изготвено от вещо лице М. С., според което в договора за
потребителски кредит ведно с общите условия към него няма положен подпис от С. Г.
Ч.- Д..
Въз основа на заключението на СПЕ са изградени решаващите изводи на
районния съд, че твърдяното облигационно задължение на ответната страна не е
възникнало, поради което е отхвърлил исковете.
Оплакванията на въззивника срещу изводите на районния съд се основават на
разгледаното в съдебната практика задължение на първоинстанционния съд при
изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, разпределянето на доказателствената тежест и
даването на надлежни указания на страните относно подлежащите на доказване факти.
Въпреки цитираната съдебна практика, във въззивната жалба обаче липсват
оплаквания за допуснато по делото нарушения от първостепенния съд при изготвянето
на доклада по чл.146 ГПК. Въззивникът не твърди нарушение на
съдопроизводствените правила с отсъствието на изготвен доклад, нито извършването
на непълен или неточен доклад, при което да е бил препятстван да ангажират
релевантни доказателства. Според задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не
следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка
с доклада на делото, а е обвързан от оплакванията във въззивната жалба. С оглед на
изложеното, доколкото въззивникът не излага оплаквания за конкретни нарушения
при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК от първостепенния съд, въззивният съд не
следи служебно за такива. За пълнота следва да се посочи, че дори и при служебна
проверка не се установяват нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, тъй
като районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест за установяване
от ищеца на договорното правоотношение за кредит и за цесия, реалното предаване на
сумата по кредита и уведомяването за цесията, както и носената тежест от ответника Д.
да докаже, че подписът по договорът не е неин.
По делото се установява, че при възложената доказателствена тежест на ищеца,
последният не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърдението си за
договорната обвързаност на страните и задължението на ответника да заплати
3
претендираните суми. Действително се установява, че допълнително становище по
делото ищецът е изложил твърдения за сключване на договора въз основа на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и е поскал допускането на
съдебно - техническа експертиза. Това доказателствено искане обаче не се поддържа
във въззивната жалба и в тази насока липсват конкретни оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, които да са препятствали страната да установи твърдените от
нея обстоятелства. В предвид последното, доколкото въззивният съд е обвързан от
оплакванията във въззивната жалба и в разгледания казус за потребителска защита не
следи служебно за защита на правата на кредитора, тъй като последният не е сред
кръга от частноправни субекти, за чиято защита съдът следи служебно, нито се касае
за приложението на императивна материалноправна норма, по делото не са събрани
доказателства за установяване договорната обвързаност между страните.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като недоказани. Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на въззивника за
присъждането на разноски, а въззиваемата страна няма искане за присъждането на
такива, поради което с решението няма да се присъдят разноски.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3482/26.10.2022 г. постановено по гр.д.
№15904/2021 г. на ПРС, XII гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4