Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 987 / 02,06,2015 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав,
в публично заседание на двадесет и втори април 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието
на секретаря Б.Г.
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 53/2015 г. и прие
следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба вх. № 338/08,01,2015 г. от Р.И.К. ***, ЕГН **********; против
решение № 3555/02,10,2014 г., постановено по гр. д. 5049/2013 г. на РС Пловдив,
І гр. състав В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата над
786,69 лева до 1797,43 лева, преставляваща неизплатен остатък от дължимо
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Жалбоподателят счита обжалваното решение
за неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и иска
същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо това претенцията да бъде
отхвърлена за размера над 786,69 лв. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът „Чайкафарма
Висококачествените лекарства“ АД – гр. София, ЕИК *********; изразява становище за
неоснователност на жалбата. Иска да се потвърди обжалваното решение и да му се
присъдят разноски за въззивното производство.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е
образувано по иск с правна квалификация чл. 221 ал. 2 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД. Предявен
от „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД, гр. София 1172, район Изгрев, бул. „Г.М. Димитров“
№1, ЕИК *********; против Р.И.К. /същият е представляван в производството от
особен представител, назначен по реда на чл. 47 от ГПК/.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е същестувало трудово правоотношение, възникнало по силата на
Трудов договор от 22,11,2004 г. Със Заповед № 155/17,10,2012 г.
на изпълнителния директор на ищцовото дружество, Р.К. бил уволнен на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума от общо
1797,43 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ за срока на
предизвестието – два месеца , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 27,03,2013 г., до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът претендира и присъждане на разноски за производството.
Ответникът
оспорва иска по размер; счита, че дължимото от него обезщетение за неспазено
предизвестие следва да е в размер на възнаграждението му за един месец – в размер
над сумата от 786,69 лв. /който размер се формира от брутното му трудово
възнаграждение за м. август– последният пълен работен месец преди уволнението
му, като от него се прихване вземането му в общ размер 224,05 лв. за начислено
но неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ и обезщетение за временна
нетрудоспособност/.
Пред
настоящата инстанция не се повдига спор досежно установените от РС факти, както
следва: ответникът е работил по безсрочно трудово правоотношение на длъжността
„м. о. на ф. п.“ при „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД, по силата на
сключен трудов договор от 22,11,2004 г. На
17,10,2012 г. със заповед №155/17,10,2012 г. на изпълнителния директор на
дружеството, на Р.И.К. било наложено дисциплинарно наказание уволнение и
така било прекратено трудовото
правоотношение с него на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ.
При
така установеното от фактическа страна спорът между страните се концентрира
около това какъв е размерът на дължимото съобразно чл. 221 от КТ обезщетение за
прекратяване на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение, което – при безсрочно трудово
правоотношение е в размер на трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието, а при срочно правоотношение – в размер на действителните вреди.
В случая прекратеното трудово правоотношение е безсрочно. Следователно размерът
на обезщетението следва да се определи от трудовото възрнаграждение на
ответника за срока на предизвестието.
Такова
в трудовия договор между страните е изрично уговорено само за служителя – за
срок от два месеца. Според жалбоподателя при определяне размера на
обезщетението не следва да се взема предвид този срок, тъй като същият е
уговорен само и единствено в полза на служителя. Поради това жалбоподателят
счита, че за определяне срока на дължимото от работодателя предизвестие /според
който срок следва да се определи и размерът на обезщетението/ приложима е
нормата на чл. 326, ал. 2, изр. 1, определяща срок на предизвестие от 30 дни.
Това становище не може да бъде споделено. Правилото на чл. 326 ал. 2 от КТ е
диспозитивно – то определя срок на предизвестие само доколкото страните не са
уговорили друг срок. От друга страна разпоредбата на чл. 66, ал. 1 т. 6 КТ
предвижда като част от съдържанието на трудовия договор уговорка относно срок
на предизвестие, като изрично се изисква той да е еднакъв за двете страни.
Затова
предвиденият в договора между страните двумесечен срок на предизвестие за
служителя следва да се счита за такъв и за работодателя и въз основа на този
срок следва да се определи по размер дължимото на работодателя обезщетение по
чл. 221 ал. 2 от КТ.
Относно
конкретния размер на последно полученото от служителя брутно трудово
възнаграждение за пълен работен месец пред настоящата инстанция не се спори –
това е възнаграждението за м. август 2012 г. и то, според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена пред РС, възлиза на 1010, 74 лв.
Така, след извършване на прихващане с дължими но незаплатени от работодателя
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ и обезщетение за временна нетрудоспособност
/по които също не се повдига спор пред настоящата инстанция/ размерът на
дължимото от ответника обезщетение по чл. 221 от КТ следва да се определи на
1797,43 лв.
При
тежест върху ответника същият не установява да е заплатил търсеното
обезщетение. При това положение искът следва да се приеме за основателен за
целия претендиран размер и посочената сума да се присъди на ищеца ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. До тези правни
изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят направените от него
разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на общо 650
лв., от които: 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. – заплатено
възнаграждение за особения представител на другата страна за въззивното
производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3555/02,10,2014 г.,
постановено по гр. д. 5049/2013 г. на РС Пловдив, І гр. състав В ЧАСТТА, с която Р.И.К. ***, ЕГН **********;
е осъден да заплати на „Чайкафарма
Висококачествените лекарства“ АД – гр. София, ЕИК *********; сума, представляваща неизплатен остатък от дължимо обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ за срока на предизвестието, ЗА РАЗЛИКАТА над размера от 786,69 лв. до размер от 1797,43 лв., което
обезщетение възлиза на две брутни трудови възнаграждения и се дължи поради
дисциплинарното му уволнение, сторено със Заповед № 155/17,10,2012 г. на
Изпълнителния директор на дружеството, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
27,03,2013 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.И.К. ***, ЕГН **********; да заплати
на „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 650 лв. (шестотин и петдесет
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: