РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120103800 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след като с определение от 27.05.2021
година, постановено по административно дело № 23 по описа на Върховен административен
съд за 2021 година, смесен петчленен състав, е разрешен спор за подсъдност между Районен
съд – Бургас и Административен съд – Бургас, повдигнат от Административен съд – Бургас,
след прекратяване на НАХД № 877 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година и
изпращането му по компетентност. Петчленният състав е приел, че спорът следва да бъда
разгледан от Бургаски районен съд, тъй като предмет на производството е оспорване
налагане на дисциплинарно наказание по реда на КТ на ищеца, който работи по трудово
правоотношение.
Постъпила е искова молба, именувана жалба, от КР. Д. Н. ЕГН **********, с адрес:
град Б*, заемащ длъжността инспектор в сектор КП – Бургас против Агенция „Пътна
инфраструктура“ ЕИК *********, с адрес: град София, бул. „Македония“ №3, за отмяна на
Заповед № РД – 11 – 47/15.01.2021 година на Главен секретар на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Исковата молба и уточнението са основани на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Главният
секретар посочва, че не е доказал по категоричен начин подаване на ежегодна декларация
по чл. 35, ал.1, т.3 „имущество и интереси“ във връзка с чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПКОНПИ.
Заявява, че представя като доказателство опис за изпратено документи от сектор КП –
Бургас до ТОЛ Управление – град София от 14.05.2020 година, подписан от Началник
1
сектор КТ – Бургас, където неговата декларация е описана като подадена към Отдел
Администрация и финанси. Уточнява, че не счита, че носи отговорност за начина по който
се предават документите от Сектор Бургас към Администрация – София. Поради
изложеното предявява иск за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
като незаконосъобразна. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който
чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Филипова, оспорва предявения иск
като неоснователен. В писмения отговор е посочено, че въз основа на извършената проверка
Комисията е констатирала в доклад, че К.Н. не е представил в законоустановения срок
декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. С писмо на Главния секретар на АПИ от ищеца
са изискани обяснения по реда на чл.193 от КТ. В обясненията си той твърди, че
декларацията е предадена в срок на Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас.
Направена е последваща проверка в деловодството на Агенцията и Националното тол
управление за наличие на входирана декларация, както и на вече получените декларация от
останалите лица и е установено, че декларация от ищеца липсва. Поради изложеното
Главният секретар на АПИ е приел, че е налице неизпълнение на трудово задължение и е
наложил дисциплинарното наказание на ищеца. На следващо място в писмения отговор е
оспорено представеното доказателство – опис на изпратени документи с твърдението, че
документа не установява, че ищецът е предал декларацията. Уточнява, че върху документа
липсва входящ номер и подпис на представител на приемащата страна. Счита, че дори да се
приеме това доказателство установява представяне на документи, то е единствено относно
представяне на диск, но не и на декларация на хартиен носител. Поради това счита, не е
изпълнено задължението да бъде изпратена на хартиен носител. По тези и други подробно
изложени правни доводи от името на ответника е поискано отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Чрез процесуалния си представител –
адвокат Я поддържа предявения иск, сочи доказателства и в заседание по същество на спора
излага фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмени молби
процесуалният му представител – гл. юрисконсулт Д.Ф. поддържа становището по иска,
дадено в писмения отговор, и по същество на спора отправя искане за постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Искът е с правно основание чл.357, ал.1 от КТ чл. 195 от КТ и е за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Между страните липсва спор, че ищецът работи по трудово правоотношение на
длъжност „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане - Бургас“, отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Националното тол управление към агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно чл.194 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В
Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV г. о., ГК, с което е
допуснато касационно обжалване по въпроса допустим ли е служебен контрол при проверка
от страна на въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение съобразно
правилото на чл. 194, ал. 1 КТ, освен по останалите посочени в определението за допускане
въпроси, е прието следното: „Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то
при предвидените от ГПК условия и срокове. В този смисъл, при липса на твърдение в
исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца,
недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по
цитираната разпоредба.“ Това следва да бъде посочено, предвид обстоятелството, че с
проекта за доклад и доклада на страните е указано, че съдът следи служебно за спазване на
тези срокове. Тъй като в случая липсват доводи за това, че срокът не е спазен преценката за
спазване на правилото на чл.194 от КТ е извън предмета на настоящото производство.
В Заповед № РД – 11 – 47/15.01.2021 година на Главен секретар на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която е наложено дисциплинарното наказание, е посочено, че въз основа
на проверка е установено, че ищецът КР. Д. Н. не е подал декларация по чл.35, ал.1, т.2 в
срока по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПКОНПИ, и с това е осъществил фактическия състав на
чл.187, ал.1, т.10 от КТ а именно: неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закона и други нормативни актове, в правилника за вътрешния труд ред, в колективния
трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. Поради
изложеното и на основание чл. 188, т.1 от КТ и чл.187, ал.1, т.10 от КТ е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Посочено е още в заповедта, че в дадените
обяснения в дисциплинарното производство той е представил два броя сканирани описи на
документи от сектор „Контрол и правоприлагане“, които са подписани от началник сектор
КП – Бургас, но не са подписани от г-жа К.М, която би следвало да ги получи. В заповедта е
посочено, че е изискана и информация от нея, но тя също е за явила, че не е получавала
декларация. Не е установено наличието на декларация и в последваща проверка в
деловодството на АПИ и НТУ. По тези причини работодателят е приел, че не е установено
подаване на декларацията.
Като писмено доказателство по делото е приет Опис на изпратени документи от
Сектор „Контрол и правоприлагане“ град Бургас до ТОЛ управление- град София, подписан
от инж. И.Г., началник сектор КП Бургас, в който е отразено, че освен останалите
документи, се изпращат и декларация за имущество и интереси от ЗПКОНПИ, диск – два
броя, като са посочени имената на двама служители, сред които е името на ищеца КР. Д. Н..
Този документ е оспорен от ответника по иска с довода, че върху документа липсва входящ
номер и подпис на представител на приемащата страна. Счита, че дори да се приеме, че това
доказателство установява предаване на декларация, то тя е само на диск, но не и на хартиен
носител. Като свидетел по делото е разпитана СТ. СТ. К., която заема длъжността
юрисконсулт към сектор Контрол и правоприлагане. Тя излага, че започнала работа през
3
месец април 2020 година и тогава събирани декларациите от всички служители пред
КПКОНПИ, след което ги изпращали. Посочва, че не са поставяли входящи номера, а просто
събирали документите на едно място, комплектовали ги и ги предавали на Областно пътно
управление, което е в същата сграда и има договор с куриерска фирма. Изпращали по този
начин поетапно декларациите в град София. По отношение на декларацията на ищеца
свидетелката излага, че тя била предадена на друг колега, а тя само комплектовала
документите. Съставила опис, в който описала декларацията. Уточнява, че описа се съставя
за нуждите на сектора. По отношение на двете декларации, които описала, посочва, че се
били на диск и на хартия.
Предвид установеното от показанията на свидетелката, което кореспондира с
представеното писмено доказателство - опис, подписан от началник сектор КТ – Бургас,
настоящият състав приема за установено от фактическа страна, че ищецът е подал
декларацията на хартиен носител и на диск. Поради това не се установява фактическата
обстановка, описана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и то следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение за отмяна на заповедта, с
което е наложено дисциплинарно наказание..
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК е основателна претенцията на
ищеца за присъждане на разноските, направени по водене на делото, които видно от
представените доказателства са в размер на 300 лева и представляват платено адвокатско
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по
сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева, съобразно правилото
на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД – 11 – 47/15.01.2021 година на Главен секретар на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с която на ищеца КР. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: град
Б**заемащ длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане - Бургас“, отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление към агенция „Пътна
инфраструктура“ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК *********, с адрес: град София,
бул. „Македония“ № 3, представлявана от Главния секретар, да плати КР. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес: град Б* сумата 300 лева /триста лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК *********, с адрес: град София,
4
бул. „Македония“ № 3, представлявана от Главния секретар , да плати по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/п/_________________
5