Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……., 25.04.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15506 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за заплащане на сумата от 14400лв. главница и 959.90лв. лихва за забава върху нея за периода 02.06.2014г. до 08.11.2015г. на осн. чл.286 от ТЗ във вр. с чл.258, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „А.9.“ АД ***, твърди в исковата си молба че на 05.05.2014г. между страните по делото е сключен договор за доставка на телевизионен сигнал в хотел „Д.“ к.к.*** гр.Варна, който и до момента е действащ. Твърди, че по него е налице неизпълнение на задължения от ответното дружество за плащане на ползвана услуга в периода 05.05.2014г. – 31.12.2015г. в размер на 14400 лв., както и неизплатено обезщетение за забава върху главницата в размер на 959.90 лв. С допълнителна молба са направили уточнения, че във връзка с договора ищецът е осигурил доставка на ТВ сигнал до хотела посредством притежаваната от ищеца кабелна мрежа, като мястото на присъединяване на кабелната мрежа на ищеца към тази на ответното дружество е комуникационна шахта ползвана и за останалите комуникации на ответника/вкл.БТК/, находяща се в непосредствена близост до имота на ответника. Твърди, че в тази шахта е инсталирана апаратура на ищеца – усилвател, който да осигурява доставката на качествен ТВ сигнал. Подаването на сигнала е осигурено от подземна кабелна мрежа. Релевира доводи, че във връзка с изпълнение на договора не е издавал фактури в изискуемите форми и срокове. Издадена е била една фактура № **********/09.10.2014г. на стойност 1440лв. без включен ДДС за общо дължими две месечни вноски, които също останали неплатени. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати претендираните суми, ведно с направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ответника, който счита исковете за неоснователни. Излага съображения, че процесния договор е нищожен доколкото не е подписан от двамата управители Н.П.и С.Т.. В тази връзка оспорва истинността му по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Твърдят, че липсва доставка на тв.сигнал, вкл. и че никога не е монтирано оборудване от ищеца в х-л „Д.”. Липсват издадени фактури за ползваната услуга за претендирания период и в тази връзка нямат никакви облигационни взаимоотношения с ищеца. Управителите не са подписвали приемо-предавателен протокол за апаратурата който да бъде монтирана в хотела. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме наличие на валидно сключен договор за доставка на тв.сигнал, предявяват предизвестие за неговото прекратяване. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна. По делото е представен договор от 05.05.2014г. съгласно
който „А-94“ е следвало да предостави на ответното дружество „Д.П.х.В.“ ООД
качествен ТВ сигнал в к.к.“Златни пясъци“, срещу месечно възнаграждение в
размер на 720лв. без ДДС по посочена банкова сметка.
***
на чл.193 от ГПК относно истинността на подписите положени под представения
договор от 05.05.2014г. от изпълнителя и възложителя по делото са назначени
единична и тройна съдебно-графологически експертизи. Вещите лица по тях са
категорични, че подписът положен в долната лява част на страницата на Договора
срещу „Изпълнител“ като надписът е зачеркнат с хоризонтален щрих, изпълнен със
син химикал и над него е изписан с ръкописен текст думата „Възложетел“
не е изпълнен от лицето С.Т. С., както и изписаното име след многоточието в
съдържанието на договора име на С.Т. С., също не е изписано от него. Подписът
положен срещу „За изпълнител“, който надпис е зачеркнат с хоризонтален щрих,
изпълнен със син химикал е над него е изписана с ръкописен текст думата „Възложител“
не е изпълнен от В.В.Й.. Подписът положен в долната
лява част на договора под „Възложител“, като надписът е зачеркнат с
хоризонтален щрих, изпълнен със син химикал и над него е написана с ръкописен
текст думата „Изпълнител“ е изпълнен от В.В.Й..
Предвид
това и на осн. чл.194, ал.2 от ГПК съдът следва да признае представения писмен
договор за неистински и да го изключи от доказателствата по делото.
Съгласно
заключението по допусната и приета без възражения от съда и страните съдебно –
техническа експертиза от в.л. Л.Б. се установи, че през 1993г. има изградена
кабелна система за курортен комплекс „Златни пясъци“, която обхваща 17 хотела,
сред които и „П.Х.Д.“. Услугите са ползвани до края на 2014г. За
разпространението на ТВ и радио сигнал в хотела е използвана съществуващата
вертикална и хоризонтална комуникация в обекта и изградената магистрална
кабелна телевизионна мрежа в комплекса. Към настоящия момент след посещение на
място и оглед на хотела вещото лице е установило наличието на един усилвател и
един трипътен разклонител.
От
заключението на назначената и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че представената по делото фактура №
**********/09.10.2014г. на стойност 1728лв. с ДДК е анулирана. „А.9.“ АД е
издал фактура № 473/29.09.2014г. с получател на услугата ответното дружество с
наименование на услугата „кабелна телевизия в х-л Д. сезон 2014г. на стойност 1728лв. с ДДС.“ Тази
фактура е осчетоводена в счетоводствата на страните.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства от двете страни.
От
показанията на св.А. А. се установи, че в периода 2013-2017г. е работил в „А-94“,
като работата му се изразявала в опъване на кабели за кабелна телевизия.
Твърди, че П.Х.Д. е бил включен в хотелите за окабеляване, както и че през този
период само фирма „А-94“ е извършвала тази дейност на територията на к.к.Златни
пясъци. Спомня си, че през м.април-май 2014г. е ходил на проверка заедно със
специалиста И.С.по сигнал за проблем със сигнала в хотела. Било им указано, да
закупят усилвател, който впоследствие са монтирали. Твърди, че последно са
проверявали сигнала в хотела през 2015г.
От
показанията на св.А.И.Б.-Ж.се установи, че в периода 2014-2015г. е била
управител в „Д. парк хотел“. Твърди че доставчик на сигнала преди години е бил
„А-94“. Не знае дали те са доставяли сигнал през 2014г., но твърди, че от
2015г. имат друг доставчик. Познава С. С. който е собственик на хотела.
Отношенията между страните са развалени, предвид неплащане на цената на
предоставени туристически услуги от ищцовото дружество. Не помни да са имали
голям проблем с кабелната телевизия през 2014г.
По делото като писмено доказателство е прието и представено решение на СГС от 06.03.2018г. по гр.д.№11552 по описа за 2017г. между същите страни, което е ирелевантно за предмета на настоящия спор.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните изводи: Предявени са обективно съединени искове
за заплащане на главница от 14400лв., представляваща възнаграждение по договор
за доставка на телевизионен сигнал в „П.Х.Д.“ к.к.Златни
пясъци за периода 05.05.2014г. – 31.12.2015г., който се явява разновидност на
договор за изработка, както и акцесорна
претенция за заплащане на сумата от
959.90лв., представляваща обезщетение за забава върху нея за периода
02.06.2014г. до 08.11.2015г. Основанието на претенциите е представен договор от
05.05.2014г. съгласно който „А-94“ е
следвало да предостави на ответното дружество „Д.П.х.В.“ ООД качествен ТВ
сигнал в к.к.“Златни пясъци“, срещу месечно възнаграждение в размер на 720лв.
без ДДС по посочена банкова сметка.
***-графологическите експертизи се установи, че този договор от 05.05.2014г. е неистински и не носи подписа на лицето С. С. в качеството му на възложител, както и че в него има дописвания на неговото име, следва да се приеме, че липсва съгласие между страните за сключване на такъв писмен договор.
При наличието на тези обстоятелства и събрани в процеса
гласни доказателства, съдът приел, че е сезиран с облигационен осъдителен иск с
правно основание чл.258 от ЗЗД, произтичащ от сключения между
страните устен договор за доставка на телевизионен сигнал от
м.май 2014г. Съгласно легалното определение на чл.258 от ЗЗД: “С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение”. От това
определение е видно, че договорът за изработка е двустранен, възмезден,
консенсуален, комутативен, т.е. всяка от страните по него предварително знае
облагата, която ще получи. Той е неформален договор, за сключването и
действителността му законът не предписва някаква изрична форма. Достатъчно е
само съгласието на страните. Обект на този договор е определен трудов резултат,
а страни по него са възложителя и изпълнителя. Основните задължения на
възложителя са да плати уговореното възнаграждение и да получи изработеното, а
изпълнителят е задължен да изпълни точно и с грижата на добър стопанин
възложеното му с договора и да го предаде на възложителя в срок. Съгласно
общия текст на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а възложителя
се задължава да му заплати възнаграждение за изработеното. Последното е
регламентирано от законодателя едва след като приеме извършената съгласно
договора работа.
В настоящи случай на база представени и събрани писмени и
гласни доказателства, съдът счита, предявения главен иск за недоказан. Ищецът
ангажира доказателства, че е поставял кабели за доставка на ТВ сигнал, в к.к.“Златни пясъци“ на 17 хотела, между които
и П.Х.Д. през 2014г. Доказа се и факта, че периодично и при неизправности е
извършвана проверка на сигнала от специалист на ищцовото дружество. Недоказани
обаче останаха съществените елементи на договора за изработка: как точно е
доставян сигнала в хотела, посредством каква апаратура и дали реално е доставян
сигнал през процесните 20 месеца, какви са били уговорките на страните за
заплащане на този вид работа, в какъв период е доставяна и ползвана услугата, както
и че ответното дружество е неизправна страна по договора, доколкото не е
заплатило исковата сума. Липсва приемо-предавателен протокол за включване и
доставка на ТВ сигнал, което прави претенцията недоказана. За процесния период
няма издавани фактури, а в единствената осчетоводена такава № 473/29.09.2014г. като
основание за издаването й е вписано „кабелна телевизия в х-л Д. сезон
2014г. на стойност 1728лв. с ДДС.“ От нея не може да се направи извод, за какъв
период се отнася и как е формирана като цена.
Последното съображение на съда, за да приеме неоснователността на предявеният главен иск е това, че при договора за изработка възложителя дължи възнаграждение само за приетата работа ( чл. 266, ал. 1 от ЗЗД) . В конкретния казус приетата работа е тази, която е описана в данъчната фактура. Тази работа възложителят е приел и само за нея дължи и е платил възнаграждение. Да се приеме противното означава възложителя да заплати възнаграждение за работа, която не е приета от него .
Като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 959.90лв., доколкото нейното уважаване зависи само от уважавана на главния иск, което в случая не е така.
Предвид изводите на съда и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникът се дължат направените разноски в общ размер на 1430лв., включващи - 980лв., реално платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и сумата от 450лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.9.”
АД, ***, представлявано от Изп.Директор В.Й.,
с адрес за кореспонденция гр.София 1000, ул.“***против „Д.П.Х.В.” ООД ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, к.к.“***“ х-л
Д., със съдебен адрес ***, чрез адв.К.А.Д., обективно
съединени искове за заплащане на сумата
от 14400лв. без ДДС, представляваща неизплатено задължение по договор от
05.05.2014г. за доставка на телевизионен сигнал за периода 05.05.2014г. –
31.12.2015г., както и иск за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата в размер на 959.90лв. за
периода 02.06.2014г. до 08.11.2015г. с правни основания чл.286 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.258 ЗДД и чл.294, ал.1 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ на осн. чл.194, ал.2 от ГПК подписа положен от лицето С.Т. С. в долната лява част на страницата на Договор от 05.05.2014г. срещу „Изпълнител“, който надпис е зачеркнат с хоризонтален щрих, изпълнен със син химикал и над него е изписан с ръкописен текст думата „Възложител“, както и изписаното след многоточието в съдържанието на договора име на С.Т. С..
ОСЪЖДА „А.9.” АД, ***, представлявано от Изп.Директор В.Й., с адрес за кореспонденция гр.София 1000, ул.“***да заплати на „Д.П.Х.В.” ООД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, к.к.“***“ х-л Д., със съдебен адрес ***, чрез адв.К.А., сумата от 1430лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: