№ 5965
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110137636 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба с вх.№145430/12.07.2022г., с правно основание чл.8, т.1 и т.2 от
ЗЗДН, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, подадена от А. Х. М. срещу Й. Ц. Д. – с която търси
защита от домашно насилие за себе си. Пострадалата изрично е посочила като е
декларирала в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, че с извършителя на насилието – Й. Ц. Д.,
е била във фактическо съпружеско съжителство. В отговор вх.№173816 от 19.08.2022г.
ответникът Й. Ц. Д. оспорва твърдението да е бил във фактическо съпружеско съжителство
с молителката. Излага доводи за това, че тези твърдения на молителката са неверни и
подвеждащи. Твърди, че от 1999г. е в брак с Елена Кирилова Д.а, с която живее неразделно
и с двете си деца.
В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат пострадали,
респ. извършители на домашно насилие. Според изричната разпоредба на чл.3 от ЗЗДН
защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете;4. възходящ; 5. низходящ; 6.
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7.
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8.
настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се
намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или
е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Посочва се от молителя, че страните са живеели заедно при условията на съвместно
съжителство в едно домакинство в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, бл.11, ет.15, ап.66 за времето от м. март 2020г. да началото на м.юни 2022г.
Оплаква се от психически тормоз за времето 22.06.2022г.-09.07.2022г., подробно описани в
молбата от 12.07.2022г.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената
молба и счита, че молбата е недопустима като оспорва твърдението да са живели във
1
фактическо съпружеско съжителство.
След преценка на събраните по делото доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима и е спазен предвиденият в чл. 10, ал. 1
ЗЗДН едномесечен преклузивен срок- същата е подадена на 12.07.2022г., като за дата на акта
на домашно насилие, което се твърди, че е било извършено, е посочена датата от22.06.2022г.
до 09.07.2022г.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗЗДН съдържа легална дефиниция на понятието „домашно
насилие” - акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. По силата на посочената разпоредба, както и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, активно легитимирани като пострадали лица да търсят защита
по ЗЗДН, са тези лица, които се намират с извършителя на домашно насилие в роднински
или семейни отношения, както и в отношения, наподобяващи семейните - фактическо
съпружеско съжителство.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за неоснователна, доколкото в
настоящото производство не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърдението на молителката, че с ответника живеят на семейни начала.
Според трайната съдебна практика фактическото съпружеско съжителство е интимен
съюз с избран и желан партньор, който се характеризира с трайност и споделяне на едно
общо домакинство по см. на ДОПК. Това са отношения на взаимност, фактическа и
физическа близост в общ дом, споделяне на разходи, обща грижа за семейството и др.
От свидетелските показания на Албена Петкова – приятелка на молителката, се
установява, че молителката си е живяла в ж.к. Дружба, а знае, че страните съжителствали,
защото я карала до адреса на ответника в Слатина, бл.11 през седмица. От свидетелката
знае, че ходели на почивки всеки уикенд,разменяли си подаръци като пепелници, книги.
След раздялата всяка от страните си е взела подаръците, които е правила към другата
страна. Прави извод, че щом ходи след работа на адреса, на който живее ответника, то това е
съжителство, вкл. посещението съвместно на уикенд почивките, за които знае от
молителката. Свидетелката Дейзи Д.а/дъщеря на ответника/ сочи, че при запознаването й с
молителката същата е представена от ответника като „позната“. Твърди, че ответникът
живее с майка й, живее с баща си и той не отсъства от семейството им Отсъствал от къщи,
когато е на работа като служител в МВР. Семейството живее в апартамент №66, бл.11 на
ж.к. Христо Смирненски. Не е виждала молителката в този апартамент и не е имало период,
в който баща й да е живял сам в този апартамент. Не й е известно ответникът да ползва на
този адрес друг апартамент, а молителката да има апартамент в техния вход. Свидетелката
Елена Д.а, съпруга на ответника, твърди, че не е виждала молителката, отношенията й със
съпруга са добри и не се развеждат. Не сочи ответникът да има периоди на съмнително
отсъствие от семейството, празниците посрещат заедно, не й е известно молителката да е
живяла на семейни начала с ответника. За периода, който твърди молителката да е живяла
на семейни начала на адреса в ж.к. Смирненски, сочи, че това е невъзможно, тъй като по
това време на този адрес е живяло семейството на ответника без прекъсване от 2009г.
Свидетелят Н. С.- домоуправител на входа на адреса на молителката в ж.к. Дружба, твърди,
че не познава ответника, не му е известно молителката да живее на друг адрес, да е
отсъствала продължително време от адреса, не е отписвана от домовата книга, нито е
отбелязвано, че отива да живее на друг адрес. За периода м. март 2020г. до м.юни 2022г. не
му е известно молителката да е живяла на друг адрес. За 2022г. твърди, че често я е виждал
2
на адреса, на който живее, виждал е и личния й автомобил, пред входа като не му е правило
впечатление същият да не се ползва, като молителката се качва в него сутрин. Свидетелката
К. С. е отговорник за входа, в който живее семейството на ответника. Свидетелката е и
съсед на ответника на етажа и твърди, че в апартамента на ответника живее семейството
му-съпруга и две деца. Не познава молителката и не я е виждала да живее в апартамента. Не
й е известно ответникът да е отсъствал от адреса за периода м. март 2020г. до юни 2022г.
като често го е виждала, защото е разхождал кучето си. Не й е известно съпругата и децата
да са отсъствали за този период от адреса. Сочи,че е виждала съпругата на адреса, тъй като
и работи в близост до дома им. Извършена е КТЕ, която сочи, че за времето между 22-
06.2022г. и 23.11.2022г. има снимки на молителката, лице, което казва: Тони добре да си
изкарате на морето с дъщеря ти и приятеля й, заснемане на автомобил в движение с
рег.номер СВ 1049 АН и разговор между мъж и жена, на който смисълът е неясен. Като
писмени доказателства са представени любовни послания от ответника към молителката на
подарени й от него книги, както и справки от различни хотели, в които са отсядали
страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и ги намира за достоверни и
непротиворечиви, доколкото няма други доказателства, които да сочат факти в
противоположна насока. Представените писмени доказателства – любовни послания от
ответника към молителката на подарени й от него книги, както и справки от различни
хотели, в които са отсядали страните, не доказват съвместно фактическо съжителство, нито
споделяне на разходи. Не е налице общо домакинство между двамата. През процесния
период молителката и ответникът не са живеели съвместно при условията на фактическо
съпружеска общност, тъй като не заявиха общи планове в тази насока, не са се представяли
като двойка сред приятелския и роднински кръг, не се представиха доказателства да са
имали съвместна почивка за продължителен период от време, не са поддържали едно
домакинство, не се установи да имат грижа един към друг със съзнание за семейство, като
по-скоро отношенията им са били само любовни.
Ето защо съдът счита за недоказана пасивната материалноправна легитимация на
ответника, поради което молбата се явява недопустима само на това основание, без да е
необходимо да се изследват останалите елементи от фактическа и правна страна.
По разноските
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева. Искане за присъждане на разноски не е направено, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Предвид гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Х. М., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Й. Ц. Д., ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМА и
прекратява производството по гр.д.№37636/2022г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4