Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   92               13.03.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на    шестнадесети февруари две хиляди и  осемнадесета година

в публичното заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Цветелина Станчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело №88 по описа за    2018 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от Д.Б.Й. с ЕГН**********,***,  против НП № 18-1253-000002/08.01.2018г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва, но се твърди, че жалбоподателят не е извършил посочените в НП нарушения. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв.Христозов. Поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното НП.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2017 г. около 19:20 часа в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, на бензиностанция „Шел“, зад блок №23,  жалбоподателят управлявал  лек автомобил ***********, собственост на В. Й., от гр.Хасково, като при извършване на маневра на заден ход, удря носещата метална колона на бензиностанцията и причинява ПТП с материални щети.  Жалбоподателят не спира да установи щетите и напуска ПТП-то. На 04.01.2018г. управителката на бензиностанцията подава сигнал за ПТП-то на телефон 112 и на место са изпратени св.А.К. и св.Ж.И., които са дежурни по КАТ. Отивайки на место, в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, на бензиностанция „Шел“, зад блок №23,   им е показан запис от охранителните камери от който се вижда как автомобилат управляван от жалбоподателят дава на заден ход, събаря кофа с вода до носещата колоната на бензиностанцията на последният ред бензиноколонки от западната страна на бензиностанцията, размърдва се пожарогасителя, окачен на носещата колона и съвсем леко се спира в носещата колона на бензиностанцията. След тава без да спира и да слиза от автомобила жалбоподателят потегля и напуска бензиностанцията. Свидетелите издирват лицето управлявало автомобила и така на место на бензиностанцията се явява жалбоподателя. Там горното деяние е възприето от свидетелите като нарушение на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1,т.3, б.“В“ от ЗДвП за което на 04.01.2018г. на жалбоподателят е съставен АУАН с бланков № 0300622/04.01.2018г. в акта е записано, че на 29.12.2017 г. около 19:20 часа в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, на бензиностанция „Шел“, зад блок №23,  жалбоподателят управлявал  лек автомобил ******, собственост на В. Й., от гр.Хасково, като при извършване на маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да застраши останалите участници в движението се удря в носещата метална колона на бензиностанцията собственост на „Шел“, като реализира ПТП с материални щети. След което напуска мястото на  ПТП, без да спре и установи материалните щети, които е нанесъл. Тези две нарушения са квалифицирани в АУАН по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1,т.3, б.“В“ от ЗДвП за което на 04.01.2018г.  Същият му е предявен, жалбоподателят се е запознал акта, записал е възражение в него, че колоната не била метална и че е деформирана само облицовката. След това е подписал акта и получил екземпляр от него срещу подпис.

На 08.01.2018г. е издадено атакуваното НП № № 18-1253-000002/08.01.2018г. в което е възприета същата фактическа обстановка и са описани същите две нарушения, като е възприета и същата правна квалификация. НП е връчено на 16.01.2018г видно от разписката в НП.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. 

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.40, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП- Чл. 40, ал. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

ал. (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.11. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) нарушава правилата за движение назад.

Съгласно чл.123, ал.1, т.1  и т.3,б.“а, б и в“ от ЗДвП – Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

т.1 без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

т. 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

 а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

 б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Разпоредбата на чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП гласи – Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

Следователно, деянията, за които са  наложени административни наказания  глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административни наказания.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП. На първо место следва да се отбележи факта, че в АУАН и в НП на са описани точно нарушенията които се твърди, че е извършил жалбоподателя, както и обстоятелствата при които те са били извършени. Най – общо е посочено, че става въпрос за предизвикано ПТП с материални щети, без обаче тези щети да са описани в какво точно се изразяват и по кои точно от носещите колони са нанесени. Имало ли е други участници в движението по време на ПТП. Как се е установило, че има разногласия по обстоятелствата за ПТП, като се твърди, че жалбоподателят е напуснал ПТП без да спре и установи щетите. Освен всичко това в НП е въведено на практика и ново място на нарушението като се твърди, че управлението на процесното МПС и съответно на ПТП-то е станало до, а не в бензиностанцията. Последното е недопустимо до колкото наказващият орган няма как да е констатирал тези нови обстоятелства, той не е присъствал при установяване на нарушението и няма как да въвежда нова фактическа обстановка. Всичко това според настоящият състав на съда води до невъзможност жалбоподателят да разбере в какво точно се изразяват вменените му нарушения и какво точно е извършил и от там да се защити адекватно.

На следващо место е на лице и още едно съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Видно от АУАН той е съставен на 04.01.2018г. , а НП е издадено на 08.01.2018г. В случая 04.01.2018г. е четвъртък и от тази дата тече три дневният срок на жалбоподателя да направи възражения по АУАН съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Този срок до колкото изтича в неделя, следва да се приеме, че на практика изтича в първият работен ден , а именно 08.01.2018г. Тоест  08.01.2018г. е последният ден от срока за подаване на възражение от страна на жалбоподателя. На същата дата 08.01.2018г. обаче е издадено атакуваното НП, като така на практика АНО е лишил жалбоподателят от дадената му по закон възможност да представи възражения по АУАН. Тоест последното е нарушение на правото на защита на жалбоподателя и води до отмяна на НП, което е издадено в срока за възражения.

Следва да се отбележи и още едно според съда процесуално нарушение, което се отнася до нарушението в т.2 от НП. Тук контролният орган още в АУАН и съответно АНО в НП при едно описано нарушение и фактическа обстановка, са дали различна правна квалификация. Нарушението в т.2 от НП е, че на процесната дата и място жалбоподателят е причинил ПТ, като не е спрял и е напуснал мястото, без да установи какви са последиците от произшествието и съответно причинените материални щети. Това обаче е нарушение по чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, а не както е квалифицирано в АУАН и НП по чл.123, ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП. още повече, че напущането на мястото на ПТП, без да се спре и установят последиците от него на практика изключва наличието на разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за това ПТП. Това е така защото просто тези страни не са се срещнали. Затова и съдът намира, че по отношение на нарушението в т.2 от НП е налице съществено разминаване между текстово описание на нарушението и неговата правна квалификация, което е още едно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление  в тази му част.

По същество съдът намира, че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят не е осъществил описаните в НП нарушения. Това е така защото от възприетата фактическа обстановка въз основа на свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло се доказа, че по времето когато се твърди, че жалбоподателят е извършвал движението на заден ход на бензиностанцията е нямало други участници в движението за които с действията си жалбоподателя да създаде опасност или затруднения. Тоест част от обективните елементи на това нарушение не са на лице. Затова и съдът приема, че жалбоподателят не е извършил описаното в т.1 от НП нарушение. Според настоящият състав от възприетата фактическа обстановка се доказва по-скоро нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП - ал. (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като така е причинил ПТП.

За второто описано нарушение в т.2 от НП съдът намира също както вече бе отбелязано по-горе, че не се доказа жалбоподателят да е осъществил състава на чл.123, ал.1, т.1  и т.3,б.“ в“ от ЗДвП. Това е така защото от обективна страна следва на първо место жалбоподателят да беше спрял и да беше слезнал да установи  последиците от ПТП и на следващо место което е и по-важното да е на лице разминаване, разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за настъпването на ПТП. От самото описание на нарушенията в АУАН и НП се вижда, че жалбоподателят е напуснал ПТП – то и няма как да има разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за настъпването на ПТП. Затова и в тази си част съдът намира, че не се доказа жалбоподателят да е извършил описаното в т.2 от НП нарушение., което води до отмяната му в тази част.

 

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1253-000002/08.01.2018г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Хасково.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Районен

 

                                                                                  СЪДИЯ: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.