Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92 13.03.2018 година град Хасково
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд, Осми наказателен състав
на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Цветелина
Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АН дело №88 по описа за 2018 година, за да се произнесе прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Б.Й. с ЕГН**********,***, против НП № 18-1253-000002/08.01.2018г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва, но се твърди, че жалбоподателят не е извършил посочените в НП нарушения. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв.Христозов. Поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното НП.
Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2017 г. около 19:20 часа в гр.Хасково,
ж.к.“Орфей“, на бензиностанция „Шел“, зад блок №23, жалбоподателят управлявал лек автомобил ***********, собственост на В. Й.,
от гр.Хасково, като при извършване на маневра на заден ход, удря носещата
метална колона на бензиностанцията и причинява ПТП с материални щети. Жалбоподателят не спира да установи щетите и
напуска ПТП-то. На 04.01.2018г. управителката на бензиностанцията подава сигнал
за ПТП-то на телефон 112 и на место са изпратени св.А.К. и св.Ж.И., които са
дежурни по КАТ. Отивайки на место, в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, на бензиностанция
„Шел“, зад блок №23, им е показан запис
от охранителните камери от който се вижда как автомобилат управляван от
жалбоподателят дава на заден ход, събаря кофа с вода до носещата колоната на
бензиностанцията на последният ред бензиноколонки от западната страна на
бензиностанцията, размърдва се пожарогасителя, окачен на носещата колона и
съвсем леко се спира в носещата колона на бензиностанцията. След тава без да
спира и да слиза от автомобила жалбоподателят потегля и напуска
бензиностанцията. Свидетелите издирват лицето управлявало автомобила и така на
место на бензиностанцията се явява жалбоподателя. Там горното деяние е
възприето от свидетелите като нарушение на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1,т.3,
б.“В“ от ЗДвП за което на 04.01.2018г. на жалбоподателят е съставен АУАН с
бланков № 0300622/04.01.2018г. в акта е записано, че на 29.12.2017 г. около
19:20 часа в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, на бензиностанция „Шел“, зад блок
№23, жалбоподателят управлявал лек автомобил ******, собственост на В. Й.,
от гр.Хасково, като при извършване на маневра на заден ход, без да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да застраши останалите
участници в движението се удря в носещата метална колона на бензиностанцията собственост
на „Шел“, като реализира ПТП с материални щети. След което напуска мястото на ПТП, без да спре и установи материалните щети,
които е нанесъл. Тези две нарушения са квалифицирани в АУАН по чл.40, ал.1 и
чл.123, ал.1,т.3, б.“В“ от ЗДвП за което на 04.01.2018г. Същият му е предявен, жалбоподателят се е
запознал акта, записал е възражение в него, че колоната не била метална и че е
деформирана само облицовката. След това е подписал акта и получил екземпляр от
него срещу подпис.
На 08.01.2018г. е издадено атакуваното
НП № № 18-1253-000002/08.01.2018г. в което е възприета същата фактическа
обстановка и са описани същите две нарушения, като е възприета и същата правна
квалификация. НП е връчено на 16.01.2018г видно от разписката в НП.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.40,
ал. 1 и ал.2 от ЗДвП- Чл. 40, ал. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
ал. (2) По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.11. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) нарушава
правилата за движение назад.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 и т.3,б.“а, б и в“ от ЗДвП – Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
т.1 без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
т. 3. когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди:
а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б)
(изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват
движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Разпоредбата на
чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП гласи – Чл. 175.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който:
5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
Следователно, деянията, за които са наложени административни наказания глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административни наказания.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП. На първо место следва да се отбележи факта, че в АУАН и в НП на са описани точно нарушенията които се твърди, че е извършил жалбоподателя, както и обстоятелствата при които те са били извършени. Най – общо е посочено, че става въпрос за предизвикано ПТП с материални щети, без обаче тези щети да са описани в какво точно се изразяват и по кои точно от носещите колони са нанесени. Имало ли е други участници в движението по време на ПТП. Как се е установило, че има разногласия по обстоятелствата за ПТП, като се твърди, че жалбоподателят е напуснал ПТП без да спре и установи щетите. Освен всичко това в НП е въведено на практика и ново място на нарушението като се твърди, че управлението на процесното МПС и съответно на ПТП-то е станало до, а не в бензиностанцията. Последното е недопустимо до колкото наказващият орган няма как да е констатирал тези нови обстоятелства, той не е присъствал при установяване на нарушението и няма как да въвежда нова фактическа обстановка. Всичко това според настоящият състав на съда води до невъзможност жалбоподателят да разбере в какво точно се изразяват вменените му нарушения и какво точно е извършил и от там да се защити адекватно.
На следващо место е на лице и още едно съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Видно от АУАН той е съставен на 04.01.2018г. , а НП е издадено на 08.01.2018г. В случая 04.01.2018г. е четвъртък и от тази дата тече три дневният срок на жалбоподателя да направи възражения по АУАН съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Този срок до колкото изтича в неделя, следва да се приеме, че на практика изтича в първият работен ден , а именно 08.01.2018г. Тоест 08.01.2018г. е последният ден от срока за подаване на възражение от страна на жалбоподателя. На същата дата 08.01.2018г. обаче е издадено атакуваното НП, като така на практика АНО е лишил жалбоподателят от дадената му по закон възможност да представи възражения по АУАН. Тоест последното е нарушение на правото на защита на жалбоподателя и води до отмяна на НП, което е издадено в срока за възражения.
Следва да се отбележи и още едно според съда процесуално нарушение, което се отнася до нарушението в т.2 от НП. Тук контролният орган още в АУАН и съответно АНО в НП при едно описано нарушение и фактическа обстановка, са дали различна правна квалификация. Нарушението в т.2 от НП е, че на процесната дата и място жалбоподателят е причинил ПТ, като не е спрял и е напуснал мястото, без да установи какви са последиците от произшествието и съответно причинените материални щети. Това обаче е нарушение по чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, а не както е квалифицирано в АУАН и НП по чл.123, ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП. още повече, че напущането на мястото на ПТП, без да се спре и установят последиците от него на практика изключва наличието на разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за това ПТП. Това е така защото просто тези страни не са се срещнали. Затова и съдът намира, че по отношение на нарушението в т.2 от НП е налице съществено разминаване между текстово описание на нарушението и неговата правна квалификация, което е още едно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази му част.
По същество съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин, че
жалбоподателят не е осъществил описаните в НП нарушения. Това е така защото от
възприетата фактическа обстановка въз основа на свидетелските показания, които
съдът кредитира изцяло се доказа, че по времето когато се твърди, че
жалбоподателят е извършвал движението на заден ход на бензиностанцията е нямало
други участници в движението за които с действията си жалбоподателя да създаде опасност или затруднения. Тоест част от обективните
елементи на това нарушение не са на лице. Затова и съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил описаното в т.1 от НП нарушение. Според настоящият
състав от възприетата фактическа обстановка се доказва по-скоро нарушение на
чл.40, ал.2 от ЗДвП - ал. (2) По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, като така е причинил ПТП.
За второто описано нарушение в т.2 от НП съдът намира също както вече бе отбелязано по-горе, че не се доказа жалбоподателят да е осъществил състава на чл.123, ал.1, т.1 и т.3,б.“ в“ от ЗДвП. Това е така защото от обективна страна следва на първо место жалбоподателят да беше спрял и да беше слезнал да установи последиците от ПТП и на следващо место което е и по-важното да е на лице разминаване, разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за настъпването на ПТП. От самото описание на нарушенията в АУАН и НП се вижда, че жалбоподателят е напуснал ПТП – то и няма как да има разногласия между страните по отношение на обстоятелствата за настъпването на ПТП. Затова и в тази си част съдът намира, че не се доказа жалбоподателят да е извършил описаното в т.2 от НП нарушение., което води до отмяната му в тази част.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-1253-000002/08.01.2018г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Районен
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.