Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….  

град Велико Търново, 10.06.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

       

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 3726  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.415 от ГПК вр. чл. чл.220, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ПРЕСТИЖ-96” АД гр.В.Търново, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.К. твърди в исковата си молба, че ответницата е бивш негов работник, трудовото правоотношение с когото било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ - с предизвестие от страна на работника, считано от 17.07.2017 г. Твърди, че в молбата си ответницата изрично посочила, че не може да отработи законния срок на предизвестие от 30 календарни дни. Счита, че последната му дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, чиито размер следва да бъде определен въз основа на брутното трудово възнаграждение за месец юни 2017 г., който е последния пълен отработен месец. Поддържа, че дължимото за периода на неспазеното предизвестие обезщетение възлиза на 804.70 лева, което задължение бил частично погасено от ответника – със сумата от 242.80 лева, като дължима останала сумата от още 561.90 лева. Моли съда да постанови решение, с което да установи вземането му против ответника за сумата 561.90 лв. обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ и 62.17 лв. лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2637/2018г. на ВТРС Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител, назначен на ответника С.З.Р. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Поддържа, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължи върху основната заплата, която била 292.73 лв. за месец юни 2017г. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, респ. да присъди обезщетението в размер по-нисък от предявения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Няма спор, че ответницата е бивш работник на ищеца като в т.10 от трудовия й договор бил уговорен срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни. На 17.07.2017 г. ответницата депозирала писмено заявление по чл.326, ал.1 от КТ, в което изрично посочила, че не може да отработи предизвестието. На 17.07.2017г. на ответницата била връчена и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден след получаването му (чл.326, ал.4 от КТ), т.е. не е отработен нито ден от предизвестието. Няма спор, че неотработен останал целия срок на уговореното 30-дневно предизвестие.

Спорът между страните се концентрира по два въпроса – за основата, върху която следва да се изчислява дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и за това дали то се дължи за всички дни от срока на неспазеното предизвестие, т.е. по календарни дни, или само за неотработените работни дни през този период.

Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне включително на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според съдебната практика, ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно, а оттам – и да служи като база по чл.228, ал.1 от КТ за изчисляване на обезщетенията по Раздел III, Глава X от КТ. В решението е изрично посочено, че не следва да се прилага и разпоредбата на § 6 ДПЗР от НДДТВ (отм.), аналогична на чл.19, ал.1 от НСОРЗ, тъй като тя е приложима в случаи, различни от разглеждания, при които работникът или служителят въобще няма отработен пълен работен месец. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от НСОРЗ предвижда, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

В настоящия случай трудовото правоотношение с ответницта е започнало на 13.06.2017г и е приключило н 17.07.2017г., т.е. и двата приложени фиша за заплати на ответницата за месеците юни и юли 2017г. не се отнасят за пълен месец. След като служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ следва да се определи, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Така брутното трудово възнаграждение, върху което следва да се изчислява и обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, възлиза на 460 лв. То следва да се раздели на 22 работни дни през месец юни 2017г., като са получава среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 20.91 лв. През месец юни 2017 г. е имало общо 22 работни дни, поради което среднодневния размер на брутното трудово възнаграждение за този месец възлиза на 20.91 лева, за което между страните липсва спор.

В  разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ действително е използван израза „неспазения срок от предизвестието”, без да се уточнява дали се касае за работни или календарни дни. Съдът намира обаче, че подобно на трудовото възнаграждение, което се дължи за положен труд, т.е. за работни дни, така и обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължи само за неотработените работни дни през периода на неспазеното предизвестие. Обезщетението по  чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено на работника или служителя за неспазен от работодателя срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. Следователно от гледна точка на работодателя вредата се изразява именно в обстоятелството, че той е останал без работник за тази работа, т.е. лишил се е от работната сила на ответника за неспазения срок на предизвестието. През този период обаче работникът не би полагал труд ежедневно, а само през работните дни, поради което следва да се приеме, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ ще се дължи на работодателя само за работните дни, попадащи в неспазения срок на предизвестието.

Крайният срок на уговореното 30-дневно предизвестие, който съгласно чл.326, ал.4 от КТ започва да тече на 17.07.2017 г., изтича на 26.08.2017 г. В този период има 30 работни дни, от които, ответницата не е отработила нито един ден. За 30 работни дни, при среднодневно брутно трудово възнаграждение от 20.91 лв. лева, дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ възлиза на 627.30 лева. След приспадане на изрично признатата от ищеца като удържана сума от 242.80 лева, дължими остават 384.50 лева, до който размер следва да бъде уважен предявения иск, като същият бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 561.90 лева. Предвид на това и искът за лихва за забава следва да бъде уважен до размер 33 лв., като същият бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 62.17 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищeца сумата от 150.75 лева за разноски по настоящото дело, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16.75 лева разноски за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2637/2018г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че С.З.Р., ЕГН:**********, постоянен адрес ***, дължи на „Престиж-96“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление обл. Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. Чолаковци, ул. „Дълга Лъка“ № 6 със законен представител Дарина Миткова Стоянова, сумата от 384.50 лв. (триста осемдесет и четири лева и петдесет стотинки) - главница, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при инициирано от служителя прекратяване на трудовото правоотношение; сумата от 33 лв. (тридесет и три лева) - лихва за забава от 18.07.2017год. до 20.08.2018год.; ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 21.08.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2637/2018г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искова за главница - до пълния предявен размер от 561.90 лева, както иска за лихва - до пълния предявен размер от 62.17 лева, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА С.З.Р., ЕГН:**********, постоянен адрес ***, да захлати на „Престиж-96“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление обл. Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. Чолаковци, ул. „Дълга Лъка“ № 6 със законен представител Дарина Миткова Стоянова, сумата от 150.75 лева /сто и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, и сумата 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 16.75 лева /шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2637/2018г. на ВТРС.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: