Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13, в закрито съдебно
заседание на 13.7.2020
г., в състав Владимир Вълков – съдия докладчик
по т.д. № 902/20 г. констатира, че предмет на искането за защита е прогласяване
на относителна недействителност на извършена сделка – дарение.
Понеже съдебният процес е средство да бъде разрешен конкретен по
съдържанието си спор, съдът е ангажиран да осигури настъпване на предприсания
от закона и търсен от ищеца ефект като определи юридическата рамка за развитие
на спора. В тази насока ищецът дължи да посочи обстоятелствата, от които
извлича предявеното за защита свое право. Неизпълнението на това задължение
обезсмисля развитието на исковото производство, призвано да изясни конкретен,
относим към еднозначно очертан посредством правопораждащите го обстоятелства,
правен спор. Ето защо и неяснотата в обстоятелствата, на които ищецът основава
претенцията си е основание да бъде отказано администриране на претенцията с
оглед разглеждането й по същество – чл. 129 ал. 3 ГПК.
В случая ищецът твърди между „Корпоративна търговска банка“ АД (в
несъстоятелност) и ответника в процеса – С.О.И Б.да е сключен договор на 28.06.2011
г., по силата на който банката е превела сумата 50 000 лв., а ответникът е
приел дарението. При уточнението
намерението за увреждане на кредиторите се свързва с липсващата насрещна
престация, липсващи доказателства, обосноваващи мотивите и съображенията за
сключения договор и анализ как това би се отразило на финансовото състояние на
банката.
Както е имал повод
да посочи Върховният касационен съд в цитираното от синдика Решение №
140/27.05.2020 г. по т.д. № 3106/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО за намерението като
субективен елемент на укоримо поведение се съди от конкретни обстоятелства,
стоящи извън правната сделка. Поради тази причина и правото на защита на
получилия сумата налага яснота за конкретните факти, от които ищецът извлича
специфичния порок на оспорваното правоотношение – намерение за увреждане Предвид факта, че синдикът има гарантиран от
закона достъп до документацията, касаеща цялостната дейност на КТБ освен че е
необходимо, той и обективно е в състояние да установи обстоятелствата около
оспорваната сделка. Нормата на чл. 60 ал. 1 ЗБН визира безвъзмездността като
основание за относителна недействителност на сделката – т. 1 и т. 2, еднозначно
разграничавайки това обстоятелство от самостоятелното основание за относителна
недействителност, утвърдено с т. 3, на какъвто порок в сделката се позовава
ищецът. Обстоятелството, индивидуализиращо това основание за относителна
недействителност на сделката е намерението за увреждане. В уточнителната молба изрично
се потвърждава, че основание за противопоставяне на тази сделка е намерението
за увреждане. При положение, че сделката предхожда установената дата на
неплатежоспособност на банката, а самият закон разграничава еднозначно
безвъзмездната сделка от дефинираното в случая основание – намерение да се увредят кредиторите, дадената обосновка не
отстранява, а задълбочава неяснотата досежно твърдяния порок. Както е посочено
и в цитираното Решение № 140/27.05.2020 г. качеството финансова институция
внася специфика, с оглед на която следва да бъдат преценявани конкретни
обстоятелства при онагледени примери. Твърдяната липса на информация за
причината да бъде сключена оспорваната сделка изключват, а не подкрепят
твърдяното намерение за увреждане.
Настоящият състав
приема, че правото на иск обуславя ангажиране участието в съдебен процес на
посочения от ищеца ответник доколкото това се явява необходимо за реализация на
произтичащия от твърденията конкретен интерес, зачетен от правния ред. Поради
тази причина и съдът дължи да се увери, че правото е надлежно упражнено преди
да бъде въвлечен в процеса и посоченият от ищеца ответник. Ответникът е в
правото си да знае фактите, на които ищецът основава правото си да се
противопостави на сключената сделка. Ето защо невъзможността да бъде проследена
логически връзката между реално осъществили се обстоятелства и твърдяния порок
на сделката препятства правото на защита на ответника.
Освен това настоящият
състав смята, че ищецът не оказа дължимо съдействие за конституиране на
надлежните страни в процеса. За разлика от едностранната сделка, обуславяща
непротивопоставимо на кредиторите прихващане, исковете по чл. 60 ал. 1 ЗБН
предпоставят утвърждаване на непротивопоставимост на двустранна сделка. Нормата
на чл. 60 ал. 1 ЗБН, призвана да послужи за попълване масата на
несъстоятелността чрез връщане на необосновано от правна гледна точка раздадено
имущество, налага обвързване и на двете страни по сделката. Този правен ефект е
непостижим без участието в процеса и на двете страни по сделката, придаващо им
качеството задължителни необходими другари. В хипотезата на чл. 59 ЗБН със сила
на пресъдено нещо бива отречен погасителният ефект на изявлението за
прихващане, следствие на което длъжникът е в правото си да получи
удовлетворяване на своето вземане към банката както и всеки друг кредитор,
легитимирайки същевременно синдика да изиска реално изпълнение на задължението.
С други думи, отреченият правен ефект на едностранната сделка осигурява в
пълнота законния интерес на кредиторите посредством обвързващата сила на
решението спрямо длъжника. Предвид субективните предели на силата на пресъдено
нещо обаче обвързващата сила на решение, утвърждаващо относителна
недействителност на двустранна сделка налага участието и на двете страни,
поради което даденият отговор с ТР № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС е неприложим в
случая.
Макар и при открито
производство по несъстоятелност на банка специалният закон да не запазва
известни правомощия на управителния й орган, аналогично на общото производство
по несъстоятелност, правният субект продължава да съществува до заличаването му
от търговския регистър. На тази основа и КТБ е страна в производствата по
събиране на активи като по силата на чл. 31 ал. 1 т. 1 ЗБН се представлява от
органа на масата на несъстоятелността – синдика..Тъй като страна в
производството е КТБ, представлявлявана от синдика, настоящият състав не намира
да е налице припокриване качеството ищец и ответник, за да бъде изключено
участието на страната по сделката – КТБ. По силата на чл. 60 ал. 3 ГПК синдикът
е овластен да предприеме процесуално действие, за да защити чужд интерес – този
на кредиторите на масата на несъстоятелността. Затова и на собствено основание
той участва в процеса единствено като ищец. Това му процесуално качество обаче го
поставя в противоречие с интересите на представлявания, чието обвързване е
наложително, за да настъпи целения ефект, което безусловно налага и участието
му в процеса. Законът предвижда нарочно правило, обезпечаващо развитие на
съдебното производство в тази хипотеза – чл. 29 ал. 4 ГПК. Следователно логично
следва извод, че участието на КТБ в производството по чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН е
наложително, за да бъде обвързана от решението и възможно чрез привличане в
процеса на адвокат, който да гарантира, че в условията на състезателното
производство правата на представлявания ще бъдат надлежно предявени и защитени.
Тези съображения също не са обсъдени в Тези съображения не са обсъдени в
Решение № 140/27.05.2020 г.. Законът задължава всеки съд да разгледа поставен
на вниманието му спор според точния смисъл на законите (чл. 5 ГПК). Постигането
на така очаквания резултат е предпоставено от тълкувателна дейност при следване
на утвърдени в практиката правила. Обвързваща сила е призната единствено на
формирана воля за смисъла на закона от пленарния състав на Върховния касационен
съд – арг. от чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт По аргумент от
противното следва, че инцидентно дадено тълкувание на правна норма в рамките на
конкретен правен спор не освобождава настоящия състав от ангажимента му да
изследва въпроса на собствено основание – арг. и от чл. 290 ал. 3 ГПК. Поради
тази причина и основание за следване на инцидентно формирана практика от
Върховния касационен съд е убедителността на казуално даденото разрешение. По
изложените съображения обаче настоящият състав приема за необходимо да се
отклони от формираната съдебна практика, отричаща правото на участие на КТБ при
предявен иск по чл. 60 ал. 1 ЗБН.
По изричен текст на
закона ищецът дължи да осигури средствата за посрещане на законоустановения
интерес на особения представител, а не да обезпечи дейността на държавния орган
– съда. Тези обстоятелства придават на сумата характера на разноски, а не на
държавна такса Законът еднозначно
разграничава публичното вземане за държавни такси от вземането за разноски за производството – арг. от чл.
71 ал. 1 Нормата на чл. 57 ал. 5 ЗБН освобождава банка в производство по
несъстоятелност от задължението й да внесе предварително държавна такса, но не
и от ангажимента да осигури необходимите средства за ефективно развитие на
производството. Ищецът е уведомен за необходимостта да внесе сума по делозитната сметка на СГС, а не
държавна такса. Задължението е пряко изведено от указаната с разпореждане от
17.06.2020 г. необходимост да бъде осигурено участието на насрещната страна в
оспорваното правоотношение. Ето защо и неизпълненото указание за заплащане на депозит само по себе си препятства
администрирането на производството. Недаденото от страната дължимо съдействие в
тази насока е самостоятелно основание да бъде отказано разглеждане на искането
по същество. Дори хипотетично да се приеме, че въпреки дължимото добросъвестно
изпълнение на указанието ищецът обективно е възпрепятстван да осъзнае
основанието на изисканата сума, допълнителна възможност не следва да бъде
давана предвид наличието и на нередовност на исковата молба.
По
изложените съображения съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –София в едноседмичен срок
от съобщението.
На основание чл. 7
ал. 2 ГПК на ищеца да бъде връчен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: