Р Е Ш Е Н И Е
№ 1989/ 05.08.2019 год.,
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на трети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „С.Н.К. против „Муни 93” ЕООД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 3600 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на вложени части и труд, вследствие некачествен
ремонт на собствения на ищеца автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ ****
по сключен между страните в началото на м.август 2018 год. неформален договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.01.2019 год. до окончателното й изплащане.
Правното основание на исковете е в чл.79, ал.1 вр. чл.82 и чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, ангажира доказателства.
Пълномощникът на ответното дружество
оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на
исковата молба.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страние не спорят, че са били обвързани от договор за изработка, сключен помежду им в началото на м.август 2018 год. и касаещ ремонт на автомобил „Фиат Добло“, собствен на ищеца.
Не се спори също, че ремонтът е извършен от страна на ответното дружество, като за целта са вложени части, предоставени от ищеца, както и че след извършване на ремонта на автомобила, двигателят е дефектирал, което е наложило извършване на нов ремонт.
Спорно е дали дефектирането е в резултат на: негодни части, предоставени от ищеца и вложени при ремонта; на частичен ремонт, извършен по изрична поръчка на ищеца; или на некачествен ремонт, извършен от ответника.
Действително, една част от вложените в ремонта части са предоставени от ищеца - основни и биелни лагери (св.Г., л.29), а другите - от ответника. Ремонтът се заключвала в шлайф на коляновия вал, подмяна на основни и биелни лагери, ангренажна верига. Обемът на ремонтните работи е дефиниран от К., въпреки предупреждението от страна на свидетеля, че частичният ремонт няма да постигне целения ефект.
Непосредствено след извършване на ремонта, при изминато кратко разстояние - от сервиза на „Муни 93“ ЕООД до магазин „Кауфланд“ в ж/к „Славейков“ на гр.Бургас, двигателят на автомобила е дефектирал - появили са се силни, нехарактерни шумове, поради което К. позвънил на управителя на сервиза (св.К., л.78 и св.Йосифов, л.80).
След проявения дефект, автомобилът е закаран в друг сервиз, където е констатирано, че всички болтовете на петите на мотовилките са разхлабени, черупките на всички лагери - смачкани, а клапаните - криви поради удари в буталата (св.Х.).
За труд и части, вложени в последващия ремонт, К. е заплатил 1730 лв. на „Ем енд Ес ауто“ ООД, 1200 лв. на „Нави 1977“ ООД, като последното му е фактурирало и колянов вал с мотовилки на стойност от 670 лв., за която фактура няма данни да е била изплатена.
Според
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, възможно е
вредите да са в причинна връзка с незатегнати мотовилки на втори и трети
цилиндър, а недобре затегнатите болтове на мотовилките е възможно да паднат
след време. Остойностени са и вложените части, като извършените ремонтни
дейности и труда са съобразени със свободния пазар и наредба № 24 / 08.03.2006 год.
Липсват
доказателства извършената работа да е била приета, както предвижда чл.264, ал.1
вр. с ал.2 от ЗЗД, още повече, че се касае за такива недостатъци, които
не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане, появили са се
по-късно и за тях изпълнителят е уведомен.
При тази фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за основателни.
Съгласно чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят (ответното дружество) се е задължило на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя - ищец, а последният - да заплати възнаграждение. Понеже
възложителят е доставил материала (в случая - някои от вложените авточасти) и е задал проекта (обема от ремонтни работи), служител на
изпълнителя е
предупредил възложителя, че частичният ремонт няма да постигне целения резултат
(чл.260, ал.1 от ЗЗД).
Понеже възложителят
е настоял за извършване на такъв частичен ремонт, и понеже изпълнителят не се
възползвал от правото си по чл.260, ал.1, изр.II
от ЗЗД да се откаже от договора, той е
дължал качествено извършване на ремонта - чл.261 от ЗЗД. В този случай, след
отправеното предупреждение, той не би отговарял за вредите, само ако са в
резултат на частично извършения ремонт (негоден проект) или на некачествените части
(негоден материал).
Но тъкмо защото
нито годността на частите, нито частичния
ремонт, са причинили дефектирането на двигателя, а некачествено извършения
ремонт, отговорността на изпълнителя - ответник подлежи на ангажиране на
основание чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД. В тази
връзка съдът кредитира показанията на св. Х., занимаващ се основно с
рециклиране на такъв тип двигатели, разглобил двигателя непосредствено след
откарването му и констатирал естеството на уврежданията, а също и заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според които незатегнатите
болтове на петите на мотовилките са довели до разхлабването им и последващите
увреждания. Още повече, че ангренажната верига е била сменена с нова и не би
могла да бъде причина за компрометиране на ремонта, освен ако и тя е била
неправилно монтирана.
Остойностени, ремонтните работи и частите, нужни за пълно отстраняване на вредите, възлизат на 3600 лв., която стойност е приета от вещото лице за действителна и обоснована.
Поради това главният иск следва да се уважи за неговия предявен размер. Обстоятелството, че част от вложените за отстраняване на вредите материали, са останали неплатени, не повлиява крайния извод, доколкото би касаело наличие на вземане в полза на лице, което не е страна по делото, като възложителят се е възплзвал от една от изрично предвидените законови възможности - да иска заплащане на разходите, необходими за поправката.
Основателен, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, се явява и искът за заплащане на законна лихва, начислена върху обезщетението за вреди, начиная от предявяване на иска - 10.01.2019 год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно исхода на спора, на ищеца се следват деловодни разноски, които съдът определя на 944 лв, съгласно представен списък.
Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
„Муни 93“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Яким
Якимов“ № 3, представлявано от Т.Д., да заплати на С.Н.К. ***, ЕГН - **********,
сумата от 3600 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на вложени части и труд, вследствие некачествен ремонт на собствения
на ищеца автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ ****, извършен от ответника по сключен
между страните в началото на м.август 2018 год. неформален договор за
изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.01.2019
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Муни 93“ ЕООД да заплати на С.Н.К. деловодни разноски в размер
на 944 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД