РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. В. Н. срещу решение №
260521/19.02.2021г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело №
18716/2019г., с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
че П. В. Н., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3 сумата от 299,51 лева – главница,
стойност топлинна енергия за имот, с адрес: ***, в периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г., както и сумата от 18.96 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2018г. до 23.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 9386 от 25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 17302/2019 г. на РС-
Пловдив.
Решението се обжалва изцяло. Решението се обжалва като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че с решение по административно
1
дело № 172/2019 г. по описа на ВАС е отменено решение № Ц-6/07.04.2017 г.
на КЕВР за определяне цените на топлинната енергия и електрическата
енергия, поради което сумата е недължима поради изначална липса на
законово основание. Сочи се, че решението е немотивирано, тъй като
претендираната сума е за доставена услуга, която по делото не е доказано да е
реално доставена, а е счетоводно начислена. Сочи се, че отоплителната лира в
банята е затворена в куфар от гипс картон и плочки и е изолирана и не
топлоотдава. Сочи, се че решението е в противоречие с Директива
2006/32/ЕО и Директива 2002/91/ЕО и по-точно чл.13 от първата. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се разноските пред
двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с
който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението. Претендират се разноски по делото на основание чл. 78 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за доказано, че процесните суми, за сградна
инсталация, се дължат от П. В. Н. на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като се определят по формула към т. 6.1.1 от „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“.
Прието е от РС Пловдив, че вещото лице сочи, че за процесния исков период
сумите за дялово разпределение са изчислени правило от топлинния
счетоводител. Стига се до извода, че сумите са дължими, а искът е
основателен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Н., че с решение по
2
административно дело № 172/2019г. по описа на ВАС е отменено решение №
Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР за определяне цените на топлинната енергия и
електрическата енергия, поради което сумата е недължима поради изначална
липса на законово основание. Отмененото с горното решение на ВАС
решение № Ц-6/07.04.2017г., на Комисията за енергийно и водно регулиране
с което считано от 07.04.2017г. е утвърдено изменение на пределните цени на
топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия
на 29 дружества от сектор „Топлоенергетика“, няма връзка с настоящия казус,
който не е свързан с цената на топлинна енергия, а с правото да се начисляват
и събират суми за топлинна енергия от собственици на топлофицирани
недвижими имоти, в това число и за сградна инсталация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Н., че решението е
немотивирано, тъй като претендираната сума е за доставена услуга, която по
делото не е доказано да е реално доставена, а е счетоводно начислена. Сочи
се, че отоплителната лира в банята е затворена в куфар от гипс картон и
плочки и е изолирана и не топлоотдава. Сочи, се че решението е в
противоречие с Директива 2006/32/ЕО и Директива 2002/91/ЕО и по-точно
чл.13 от първата. Правилно РС Пловдив приема, че е без значение за изхода
на казуса, дали отоплителната лира в банята е затворена в куфар от гипс
картон и плочки и е изолирана и не топлоотдава. Това е правилно, защото
дори и без да ползва топлинна енергия и топла вода този самостоятелен обект
в сграда в режим на ЕС напълно отговаря на изискванията на чл.153 ал.1 от
ЗЕ и е в договорни отношения с доставчика на топлинна енергия на сградата и
му дължи плащане за таксата за сградната инсталация. Горепосочената
правна рамка на ЕС не е в противоречие с българския закон изискващ
заплащане на такса за сградна инсталация, в това число и от собственици на
топлофицирани недвижими имоти, който вече не ползват топла вода и парно.
В тази насока е практиката на ВКС и Конституционния съд / Решение № 221
от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 5/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 5 от
22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г./ Ето защо правния извод на РС
Пловдив за дължимост на главницата за използвана и неплатена топлина
енергия от абоната и за лихвата за забава за това задължение е правилен и
законосъобразен и решението следва да се потвърди.
3
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззивната жалба е
неоснователна, ето защо се дължат разноски на въззиваемото дружество
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива
по делото се определят в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260521/19.02.2021г. на Пловдивски
районен съд, постановено по гр.дело № 18716/2019г.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37 сумата от 100 лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4