О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 10
гр.
Велико Търново, 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в
закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия:
Евтим Банев
разгледа
докладвано от съдия Банев административно
дело № 5 по описа на за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, срещу юриста на
затвора в гр. Ловеч, с посочен адрес за призоваване гр. Ловеч, ул. „Могилата“ №
1. Предявяват се искове с посочено правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, с които се претендира заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психически стрес и
лишаване от право на обжалване на Заповед № Л-364613/ 20.08.2018 г. на гл.
комисар на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която И.Г. е бил
преместен от затвора в Ловеч в затвора в Плевен. Ищецът твърди, че посочената
заповед му е била връчена на 22.08.2018 г., в същата е отбелязана възможността
да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС - Ловеч, но е бил лишен от това му
исконно право, като на 24.08.2018 г. е бил преведен в затвора в Плевен. В този
затвор имало осъдени близки и приятели на лице, за което Г. е обвинен, че му е
отнел живота, като по този начин са били създадени предпоставки за застрашаване
на собствените му живот и здраве. Това причинило на ищеца психически срив и е
рефлектирало върху здравето му. Последният счита, че от тези действия е
претърпял неимуществени вреди, които оценява на 1 400,00 лв. и лихви върху тази
сума, считано от 22.08.2018 г. до окончателното съдебно решение. Към исковата
молба е приложена молба-декларация, в която ищецът на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК е поискал да бъде освободен от държавна такса поради липса на финанси и
поради същата причина желае безплатна правна помощ. Декларира, че няма
имущество, женен е, инвалид е съгласно ЕР № 265/ 21.04.2017 г. на НЕЛК с
определен процент трайно намалена работоспособност до 01.10.2019 г., получава
инвалидна пенсия в размер на 138,00 лв., безработен е и е уволнен по болест от
казармата. Към
исковата молба не са приложени доказателства, иска се изискването от затвора в
гр. Ловеч на Заповед № Л-364613/ 20.08.2018 г. на гл. комисар на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, а от затвора в гр. Плевен – медицинското
досие на И.Й.Г..
Първоначално исковата молба е подадена
пред Районен съд – Плевен на дата 29.08.2018 г., като след оставянето й без
движение, с пояснение вх. № 232918 14.09.2018 г. ищецът е посочил, че ответник
по иска му е Галя Георгиева – юрист на затвора в Ловеч, която отговаря за
спазване на закона, посочен е и адрес на същата в гр. Ловеч. Уточнено е, че
Георгиева не е предотвратила преместването му, което е следвало да се осъществи
след изтичането на срока за обжалване, като с тези си действия и бездействия му
е причинила дискомфорт, уронване на човешкото му достойнство, и е застрашила
неговото здраве и живот. В пояснението към исковата молба е уточнено и че Заповед № Л-364613/
20.08.2018 г. на гл. комисар на ГДИН е оспорена от Г. по съдебен ред с жалба
входирана на дата 31.08.2018 година.
След така извършените
уточнения с определение от 05.10.2018 г. производството по гр.д. № 6242/ 2018
г. на Районен съд е било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Плевен. Определението е съобщено на И.Й.Г. на дата
10.10.2018 г., като няма данни и не се твърди да е било обжалвано от него в
срока по чл. 275, ал. 1, вр. с чл. 121 от ГПК, надлежно посочен му от районния
съд. След
отводи на съдиите от Административен съд – Плевен и на съдиите от
Административен съд – Ловеч, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК делото е
изпратено на АС – Велико Търново и разпределено на настоящия състав.
Предвид изложеното
по-горе, като съобрази изявленията и исканията на И.Й.Г., и наличните към
момента в делото доказателства, съдът намира, че исковата молба, така както му
е изпратена по подсъдност, не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 144 от АПК и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В същата като ответник по осъдителния
иск е посочено лицето Галя Георгиева, която не може да притежава пасивна
процесуална легитимация в производствата по чл. 203 и сл. от АПК, по арг. от
чл. 205 от АПК и чл. 7 от ЗОДОВ. Иск за вреди от незаконосъобразна
административна дейност може да се търси само по реда на ЗОДОВ, а не по общия
исков ред, като по такива искове ответници не могат да бъдат конкретните
длъжностни лица, а единствено съответните юридически лица – учреждения или
организации, към чиито персонал тези длъжностни лица принадлежат. Тоест
увредените лица не могат да насочват претенциите си за обезщетение директно
срещу длъжностните лица, за които се претендира, че са извършили
незаконосъобразното действие или бездействие.
По направеното от
ищеца искане за освобождаване от внасяне на държавна такса. Съгласно чл. 83,
ал. 2 от ГПК по молбата за освобождаване съдът следва да извърши преценка въз
основа на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други. В молбата-декларация на Г. се сочи, че
същият не притежава имущество, инвалид е и получава пенсия като такъв в месечен
размер на 138,00 лв., както и че е семеен, без да са посочени доходите на
съпругата му. Към молбата няма приложени никакви доказателства за което и да
било от горните обстоятелства, включително за доходите на Г. и на неговото
семейство, които съобразно цитираната по-горе разпоредба би следвало да се
съобразят от съда. Независимо от това, изцяло в полза на подателя на искането и
само за целите на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че
единственият доход на същия към момента на подаването на исковата молба е този
от пенсията му за инвалидност, в месечен размер на 138,00 лева. Същевременно
обаче, видно от наличните доказателства в адм.д. № 961/ 2018 г. на АС – Плевен
и адм.д. № 408/ 2018 на АС – Ловеч, ищецът пребивава в затворите в гр. Ловеч и
гр. Плевен в един продължителен период от време. В качеството му на лишен от свобода
на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско
обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за
поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/, т.е. последният не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са
обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбата не
се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща.
Същевременно Г. според собствената му декларация е инвалидизиран през месец
04.2017 г., което означава, че от тогава до момента на подаване на исковата
молба /към който следва да се извърши преценката за възможността да бъде
внесена ДТ/, а и до настоящия момент той е получавал пенсията си за инвалидност
в месечен размер на 138,00 лева. При това положение не може да се приеме, че
ако той заплати дължимата държавна такса ще е лишен от възможност да покрие
някакви свои разходи за живот. Дължимата държавна такса за настоящото
производство, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 10,00 лв. и съставлява по-малко от
1/10 от месечния доход на ищеца, при липса на доказателства за извършвани от
него разходи. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
заплащането на държавната такса не би трябвало да представлява затруднение за
ищеца, още по-малко че той не е в невъзможност да я внесе. Искането за
освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса за образуване и
разглеждане на делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Съобразно изложеното
до тук и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, следва да се даде възможност на
ищеца да отстрани описаните по-горе нередовности в 20-дневен срок от
съобщението, като посочи коректно ответника с трите му имена, ако е физическо
лице или наименованието му, ако искът е насочен срещу юридическо лице. В същия
срок следва да бъде представен в съда документ за платена държавна такса в
размер на 10,00 лв., внесена по сметката на Административен съд – Велико
Търново.
На подателя на исковата молба следва да
се укаже, че в случай, че не отстрани описаните нередовности на същата в
20-дневен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба ще бъде върната.
По
инкорпорираната в молбата-декларация молба за правна помощ на настоящия етап
съдът не може да се произнесе по същество. Съобразно факта, че е налице
подадена искова молба, видът на исканата от Г. правна помощ би трябвало да е
такава по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ, т.е. за процесуално представителство
по делото. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП в производства от вида на настоящото
предоставянето на правна помощ от този вид не е задължително, а обхваща само
случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Извършването от
съда на преценката дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение,
следва да е на база доказателства от съответните компетентни органи за доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост и възрастта /чл. 23, ал. 3 от ЗПП/. В конкретния
случай към молбата-декларация на И.Г. не са представени никакви доказателства,
посочени са данни за семейното му положение /женен/, трудова дейност
/безработен/, възраст и доход от пенсия за инвалидност, които съдът приема за
достоверни. По отношение доходите на съпругата и здравословното състояние на
ищеца към момента на подаване на исковата молба, преди произнасянето на съда
делото следва да бъде попълнено със съответните писмени доказателства. Това налага
изискването от ищеца да представи данни и доказателства /във вид на заверен от
страната препис/, за самоличността и доходите на съпругата му, а от затвора в
гр. Плевен - да представи във вид на заверени преписи документите от
медицинското досие на И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, издадени през или
касаещи периода от 01.08.2018 г. до 09.01.2019 г. и Експертно решение № 265/
21.04.2017 г. на Национална експертна лекарска комисия. След попълването на
преписката с посочените доказателства ще бъде извършена преценка на искането за
предоставяне на правна помощ.
На последно място, с цел
процесуална икономия, доколкото това касае допустимостта на иска и тъй като
такова доказателствено искане е направено от ищеца, от затвора в гр. Ловеч
следва да бъде изискано да представи по делото във вид на заверени преписи
Заповед № Л-364613/ 20.08.2018 г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за преместването на И.Й.Г. ***, разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на тази заповед, ако има издадено такова
и удостоверение от което да е видно на какъв етап се намира производството по
оспорване на посочената заповед, ако затвора в гр. Ловеч разполага с такива
данни.
Водим от
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На
основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК оставя без движение исковата молба с вх. № 22089/ 29.08.2018 г. на
Районен съд - Плевен, подадена от И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***.
Указва на ищеца, че следва в 20-дневен срок от
получаване на препис от определението, да
отстрани нередовностите в исковата молба, като посочи по
недвусмислен начин кое е лицето - ответник по иска, с трите му имена, ако е
физическо лице или наименованието му, ако искът е насочен срещу юридическо
лице. В същия срок следва да бъде представен в съда документ за платена
държавна такса по адм. дело № 5/ 2019 г. на Административен съд – Велико
Търново, в размер на 10,00 лв., внесена по сметка BG63FINV91503116380654 на
Административен съд – Велико Търново.
Ако в указания срок посочените нередовности не бъдат
отстранени, съобразно разпоредбата чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба ще
бъде оставена без разглеждане, а настоящето дело - прекратено.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК оставя без уважение искането на И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, за освобождаване от
внасяне на държавна такса в размер на 10,00 лв. по адм. дело № 5/ 2019 г. на
Административен съд – Велико Търново.
Указва на ищеца, че с оглед искането му
за предоставяне на правна помощ, следва в 7-дневен срок от получаване на препис
от определението, следва да представи по
адм. дело № 5/
2019 г. на АСВТ данни и доказателства /във вид на заверен
от него препис/, за самоличността и доходите на съпругата му.
На основание чл. 186 от ГПК изисква от затвора в гр. Плевен, в 7-дневен срок от получаване на препис от определението да представи по адм. дело № 5/ 2019 г. на АСВТ във вид на заверени преписи, документите от
медицинското досие на И.Й.Г. с ЕГН **********, адрес ***, издадени през или
касаещи периода от 01.08.2018 г. до 09.01.2019 г. и Експертно решение № 265/
21.04.2017 г. на Национална експертна лекарска комисия.
На основание чл. 186 от ГПК изисква от затвора в гр. Ловеч в
20-дневен срок от получаване на препис от
определението да представи по адм. дело № 5/
2019 г. на АСВТ във вид на заверени преписи, Заповед № Л-364613/
20.08.2018 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за преместването на И.Й.Г. *** в затвора в гр. Плевен,
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на тази заповед, ако
има издадено такова и удостоверение от което да е видно на какъв етап се намира
производството по оспорване на посочената заповед, ако затвора в гр. Ловеч
разполага с такива данни.
Определението, в частта му, с
която е оставено без уважение искането на И.Й.Г. за освобождаване от внасяне на
държавна такса, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му
на ищеца.
Преписи от определението да се изпратят
на ищеца, на началника на затвора в гр. Плевен и на началника на затвора в гр.
Ловеч.
Съдия – докладчик: