О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
V-1346 година 2016,
31 юли гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
пети въззивен граждански състав
на тридесет
и първи юли година
две хиляди и седемнадесета,
в
закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2.
мл.с.СИЯНА ДИМИТРОВА
секретар
…………………
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско
дело № 974 по описа за 2017 г.:
Производството
е с правно основание чл.462 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата /вх.№ 12773
от 15.06.2017 г. по описа на ЧСИ Д.Николов/, подадена от „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, ЕИК
********* – присъединен взискател, представляван от Д.Ф.Ю. Фереро – управител
на дружеството, и от Д.Ф.Ю. ФЕРЕРО, в лично качество, присъединен взискател,
против действията на ЧСИ Делян Николов, с район на действие – района на БОС,
рег.№ 804 на КЧСИ, по изп.дело № 20148040400799, изразяващи се в извършено на 12.06.2017
г. на основание чл.495 от ГПК по изпълнителното дело разпределение на суми,
постъпили от проведената по изпълнителното дело публична продан на недвижим
имот - поземлен имот, парцел V-34, площ по документи – 1960,000 кв.м.,
гр.Несебър, ул.Слънчев бряг Запад, ПИ с идентификатор 51500.506.66. Жалбоподателите
твърдят, че обжалваното разпределение е неправилно, поради погрешно призната
привилегия на вземанията на Община Несебър за ТБО по чл.136, ал.2 от ЗЗД,
вместо по чл.136, ал.6 от ЗЗД; неясно изчислена такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ; и
невключване в обжалваното разпределение на суми на Д.Ф.Ю. Фереро, в качеството
му на заложен кредитор с учреден в негова полза залог на търговското
предприятие на „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД – собственик на
продавания имот и длъжник по изпълнителното дело. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на твърдението, че вземането на Община Несебър за ТБО,
независимо от характера си на публично вземане, не представлява данък, поради
което следва да се ползва с по чл.136, ал.6 от ЗЗД, а не по чл.136, ал.2 от ЗЗД. По отношение на второто оплакване се твърди, че поради лаконичното
посочване на сумата за такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ, е неясно как, съотв. дали
правилно е изчислена. По отношение на последното оплакване се сочи, че поради
това, че Търговският регистър е общодостъпен, както и ЦРОС, ЧСИ е следвало да
установи, че е налице вземане на Д.Ф.Ю. Фереро против длъжника „Мениджмънт оф
Реал Естейт Инвестмънт“ ООД в размер на главница – 1 138 965 лв, лихва –
1 361 033 лв, обезпечено с особен залог на търговското предприятие на
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД – собственик и на продадения имот,
като съгласно чл.10, ал.3 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен взискател по
право в изпълнителното производство по ГПК. Твърди се, че „по описания залог е
пристъпено към изпълнение много преди изготвяне на разпределението“. Претендира
се отмяна на обжалваните действия на ЧСИ. Представена е разпечатка от ТР по
партидата на „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД.
Против
подадената жалба е постъпило възражение само от първоначалния взискател по
изпълнителното дело – „САТФОН“ С.Л. Испания. Оспорва се качеството на
присъединен взискател както на „ДЕЙВИС КО“ ЕООД, така и на Д.Ф.Ю. Фереро. По
отношение на дружеството – жалбоподател се твърди, че договорът за заем,
обезпечен с акцесорен особен залог, е недействителен, тъй като е сключен между
свързани лица, поради което първоначалният взискател е завел иск по чл.464 от ГПК против „ДЕЙВИС КО“ ЕООД и „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД за обявяване
за несъществуващо на вземането на „ДЕЙВИС КО“ ЕООД против „Мениджмънт оф Реал
Естейт Инвестмънт“ ООД, по който е образувано т.д.86/13.06.2017 г. по описа на
ОС Плевен. По отношение на втория жалбоподател - Д.Ф.Ю. Фереро се твърди, че не
е присъединен по право взискател поради това, че „не е поискал и съответно не е
допуснат да участва в изпълнителното производство и никога не е обжалвал неприсъединяването
си“. По отношение на втория жалбоподател се излагат същите възражения /както по
отношение на първия жалбоподател/, че не съществува вземане на този
жалбоподател против дружеството – длъжник, тъй като се касае за свързани лица.
Предвид висящото производство по иска по чл.464 от ГПК по т.д.86/2017 г. на ОС
Плевен, се заявява становище, че производството по настоящото дело следва да
бъде спряно до приключване с влязло в сила решение по иска на „САТФОН“ С.Л. Испания
по чл.464 от ГПК.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Делян Николов, в които
се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че по въпроса за характера
на ТБО има противоречива практика на съдилищата в различните съдебни райони, но
ЧСИ се е съобразил с практиката на БАС – последна инстанция по жалбите против
действията на съдебните изпълнителни с район на действие – района на БАС, който
приема, че вземането на общините за ТБО се ползва с привилегия по чл.136, ал.1
т.2 от ЗЗД. По второто оплакване в жалбата се сочи, че таксата по т.26 е
изчислена по формулата, зададена в ТТР ЗЧСИ, при което в конкретния случай
таксата по т.26 е в по-висок размер от събраната от ЧСИ при разпределението. По
отношение на последното оплакване – липсата на разпределена сума за
жалбоподателя Д.Ф.Ю. Фереро се сочи, че в ТР на 11.04.2014 г. е вписан учреден
в полза на този жалбоподател особен залог на търговското предприятие на
длъжника „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, но съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от ЗОЗ и чл.21, ал.3 от ЗОЗ, в редакцията им към момента на
изготвяне на процесното разпределение /след изменението му, в сила от
30.12.2016 г./, вписването на договора за особен залог в ЦРОЗ и в съответните
регистри, има конститутивно действие, и поради липсата на вписване на договора
в СлВп при НРС, залогът не е възникнал по отношение на продадения недвижим имот
като елемент от заложеното търговско предприятие, поради което залогът не
противопоставим на останалите кредитори с вписани права върху него. Сочи се
още, че изпълнителен лист, издаден в полза на Д.Ф.Ю. Фереро против длъжника
„Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, не е представен по изпълнителното
дело.
Съдът констатира, че по изпълнителното дело са представени: Заявление
за вписване на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт
Инвестмънт“ ООД и заложен кредитор „ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.120 и л.138 от
изп.дело/; Потвърждение за вписване от Централен регистър на особените залози,
с което се удостоверява първоначално вписване на Договор за залог /№
2014051302030/ - л.121, л.137 и л.142 от изп.дело; Заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение със заявител „ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.122, л.136, л.141/
и Потвърждение за вписване в ЦРОЗ за вписване на пристъпване към изпълнение от
„ДЕЙВИС КО“ ЕООД /л.123, л.135 и л.140/. Представени са и Заявление за вписване
на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД
и заложен кредитор „ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД; Потвърждение за вписване от ЦРОЗ, с
което се удостоверява първоначално вписване на Договор за залог /№
2014022502299/; Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение със
заявител„ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД и Потвърждение за вписване в ЦРОЗ за вписване на
пристъпване към изпълнение от „ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД.
По делото не са представени доказателства за вписване в ЦРОЗ
на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“ ООД
и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Фереро, съотв.за вписване на пристъпване към
изпълнение по този договор за залог от заложния кредитор Д.Ф.Ю. Фереро.
С оглед на липсата на представени доказателства за вписване в
ЦРОЗ на договор за залог със залогодател „Мениджмънт оф Реал Естейт Инвестмънт“
ООД и заложен кредитор Д.Ф.Ю. Фереро, и предвид разпоредбата на чл.2, ал.1 от
ЗОЗ, в редакцията й към момента на изготвяне на процесното разпределение /след
изменението му, в сила от 30.12.2016 г./, съдът намира, че жалбоподателят Д.Ф.Ю.
Фереро, към настоящия момент следва да се приема за трето на изпълнението лице.
С оглед на горното и на разпоредбата на чл.437,
ал.2. от ГПК, разглеждането на жалбата му, а за процесуална икономия – и на
жалбата на другия жалбоподател, следва да се насрочи за открито съдебно
заседание.
Съдът констатира също, че макар обективирани в една жалба,
при наличието на двама отделни жалбоподатели, налице са две отделни жалби, за
всяка от които се дължи отделна държавна такса в размер на 25 лв. По делото е
представена само една вносна бележка – за внесена държавна такса от
жалбоподателя „ДЕЙВИС КО“ ЕООД. Не е внесена държавна такса от жалбоподателя Д.Ф.Ю.
Фереро, поради което на този жалбоподател следва да се укаже да внесе дължимата
държавна такса.
Съдът не споделя становището на ответника по жалбата и
първоначален взискател по изпълнителното дело - „САТФОН“ С.Л. Испания, че
настоящото производство следва да бъде спряно до приключване с влязло в сила
решение на спора по т.д.86/2017 г. на ПлОС. Съгласно чл.464, ал.1 от ГПК предявяването на иска, с който един
кредитор оспорва вземането на друг кредитор, спира предаването на сумата,
определена за кредитора с оспореното вземане. Предвид предявяването на иска по
чл.464 от ГПК от „САТФОН“ С.Л. Испания против „ДЕЙВИС КО“ ЕООД и „Мениджмънт оф
Реал Естейт Инвестмънт“ ООД, доказателства за което се съдържат в изп.дело, заделената
при разпределението сума за присъединения взискател „ДЕЙВИС КО“ ЕООД няма да
бъде предадена от ЧСИ на присъединения взискател „ДЕЙВИС КО“ ЕООД до
приключване на спора относно съществуването на вземането на този кредитор,
поради което не се налага спиране на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Насрочва делото за открито съдебно заседание за 14.09.2017 г.
от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните.
Указва на жалбоподателя Д.Ф.Ю. Фереро, че в едноседмичен срок
от съобщаването следва да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд държавна
такса в размер на 25 лв за подадената от него в лично качество жалба, като в
същия срок представи доказателства за това по делото.
При неизпълнение на указанието на съда в посочения срок,
жалбата, подадена от Д.Ф.Ю. Фереро ще бъде върната, а производството по нея –
прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
2.