№ 18319
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20251110102213 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба от 15.04.2025 г. на ищеца Т. К. в лично качество и в
търговско качество като ЕТ „К. 85 – Т. К.“ (докладвана на председателя на съдебния
състав на 22.04.2025 г.), за спиране на изпълнението по изп.д.№ 833/2025 г. на ЧСИ
М.П., образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2025 г. по ч.гр.д.№
6117/2025 г. на СРС.
С молбата се иска спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК и е
представен договор за цесия № 2/01.07.2024 г. между „****“ АД и „**************“
на вземанията по процесния договор за бизнес кредит с клиентски № 6734/07.08.2020
г., изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8556/2025 г. на СРС, различно от горепосоченото
дело, както и покана за доброволно изпълнение и протокол за опис на недвижим имот
по изп.д.№ 833/2025 г. на ЧСИ М.П.
Съдът, като съобрази данните по делото, прие следното:
Искането за спиране е недопустимо, тъй като настоящото производство е
образувано по искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване недействителността на процесния
договор, а при условията на евентуалност на съответна клауза от същия договор, а не
по искове, които да са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 5 ГПК изрично предвижда, че искането за спиране
може да бъде сторено и в исковото производство, образувано по иск по чл. 422, ал. 1
ГПК. Спирането на изпълнението по чл. 420 ГПК има действие само по време на
висящността на спора между страните след подаване на възражение от длъжника
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение до влизането в сила на решението
по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК (Определение № 61 от 5.02.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 24/2021 г., I т. о.; Определение № 440 от 27.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2065/2020 г., I т. о.).
Самото искане за спиране страда от нередовност, доколкото молителят се
позовава на изпълнителен лист по дадено частно гражданско дело, а от приложения
изпълнителен лист към искането за спиране се установява, че същият е издаден по
друго дело.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че правата на длъжника, накърнени
1
в резултат на действия на заемодателя, основани на нищожни договорни клаузи,
успешно могат да бъдат защитени в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, в
това число и чрез предявяване на насрещен иск, по което производство може да бъде
поискано налагане на обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнителното
производство.
Предвид изложеното, следва връщане на молбата за спиране.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба от 15.04.2025 г. на ищеца Т. К. в лично качество и в търговско
качество като ЕТ „К. 85 – Т. К.“ за спиране на изпълнението по изп.д.№ 833/2025 г. на
ЧСИ М.П., образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2025 г. по ч.гр.д.№
6117/2025 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2