Определение по дело №138/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 189
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500138
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189
гр. Варна, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500138 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от А.Я.А. от с. Тутраканци, общ. Провадия чрез адв. Кр. К. от АК-
Варна, против определение № 260070/17.02.2022г., постановено по гр. д. №
482/19г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му с
вх. № 260530/27.01.22г., в частта й, в която е обективирано искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 260401/03.12.21г.
по делото, и е оставена без разглеждане същата молба, в частта й, с която е
направено искане за допълване на определение № 260401/03.12.21г. по
делото, в частта му за разноските. Счита се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и в двете му части, поради което се претендира неговата
отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне.
Изложено е, че по първоинстанционното дело съдът в свои определения
допуска една и съща очевидна фактическа грешка като вместо имената на
ответника А. и действителната цена на предявения иск, са посочвани имената
на друго лице и друга цена на иска – така в определение № 260071/02.07.21г.,
с което производството по делото е било спряно и с определение от
03.12.21г., с което производството по делото е било прекратено. По молба на
ответника А. очевидната фактическа грешка в първото от двете определения е
била поправена с определение № 260273/27.07.21г. Изложено е, че в средата
на м. 12.21г. адв. К. е бил посетен от призовкар на съда със съобщение с
приложен препис от определение от 03.12.21г. за прекратяване на
производството по делото, но поради обстоятелството, че в същото вместо
имената на неговия доверител А., неговият ЕГН и точен адрес, както и
действителната цена на иска, са били посочени други данни. Поради това адв.
К. не е получил това определение. На 26.01.22г. същият се явил в
деловодството на съда, за да прегледа материалите по делото с оглед
1
определената от съда дата за открито с.з. на 16.02.22г. и тогава установил, че
въз основа на направен отказ от иска от ищеца, е било постановено
определението от 03.12.21г., което той не е получил редовно. Поради това се
поддържат като допустими и основателни и двете искания – за поправка на
очевидна фактическа грешка и за допълване на прекратителното определение
в частта му за разноските. Счита се, че молбата по чл. 248 от ГПК е била
своевременно депозирана, тъй като определението, чието допълване в частта
за разноските се претендира, не е получено от страната. Счита се, че нормата
на чл. 51, ал. 3 от ГПК е неприложима в случая, тъй като адв. К. не е отказал
да получи съобщението, а го е върнал в цялост поради изложените мотиви.
Освен това във върнатото в цялост съобщение не е била отбелязвана дата от
адв. К., за да не текат законните срокове за обжалване и предприемане на
други процесуални действия.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна КПКОНПИ, гр. София чрез надлежен процесуален
представител, с който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че
съобразно отбелязването във върнатото в цялост съобщение, адв. К. не е
приел, т.е. е отказал да получи съобщението, ведно с преписа от
определението с мотива, че последното е грешно. Отказът е надлежно
удостоверен на 14.12.21г. Поради това и на осн. чл. 51, ал. 3 от ГПК се
оспорват като неоснователни твърденията, че определението не е било
връчено. В условията на алтернативност се поддържа, че е налице допусната
от съда очевидна фактическа грешка в прекратителното определение по
делото, която следва да се отстрани. Освен това по искането за допълване на
прекратителното определение в частта за разноските, се поддържа направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като последното
е било прекратено, не са събрани всички доказателства по делото и спорът не
е бил разгледан по същество.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем и в двете му части съдебен акт. Същата
се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното дело е приключило с постановяването на
определение № 260401/03.12.21г., с което „прекратява производството по
гр.д. № 482/19г. на ВОС поради отказ от иска и на осн. чл. 233 от
ГПК“.Указано е на страните, че определението подлежи на обжалване в
седмичен срок от връчването му пред ВАпС. В мотивите на този съдебен акт
неточно е било посочено, че производството е било образувано по искане на
КПКОНПИ против П.С.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.
Провадия, ул. „Измътец“ с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ и
цена на иска от 2 196 843.36 лв., вместо верните обстоятелства – че искът на
КПКОНПИ е против А.Я.А., с друг ЕГН и адрес, и с цена на иска от
387 472.90 лв. (подобна грешка е била направена от съда и в предходното му
2
определение от 02.07.20, с което производството по делото е било спряно на
осн. чл. 631 вр. чл. 633 от ГПК, но която по молба на страните е било
отстранена с определение от 27.07.20г.).
Изпратеното до ответника А. чрез процесуалния му представител адв.
К. съобщение, ведно с приложено препис от определението от 03.12.21г., е
върнато в цялост в съда със саморъчното отбелязване и подпис на адв. Кр. К.,
че „Приложеното определение е грешно“ (л. 447). Призовкарят Д.Д.И. е
удостоверила, че горното е станало на 14.12.21г. На 16.12.21г. окръжният
съдия е постановил разпореждане върнатото в цялост съобщение с
определението да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени.
На 27.01.22г. адв. К. като процесуален представител на ответника А. е
посочил, че на 26.01.22г.е направил справка по делото и установил наличието
на определение от 03.12.21г. за прекратяване на производството по делото, в
което имената и други данни за ответника и цената на иска са били сгрешени
и поради това същото не е било надлежно получено чрез върнатото в цялост
съобщение. Представен е бил списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства
за извършването на разноски по делото. Отправени са били искания за
поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 03.12.21г. с
изписване в мотивите на верните данни за ответника и цената на иска, както и
за присъждане на разноските по делото съобразно представения списък. С
обжалваното определение от 17.02.22г. съдът е оставил без уважение първото
искане и е оставил без разглеждане второто (поради подаването на молбата по
чл. 248 от ГПК след изтичане на преклузивния срок).
От изложените по-горе е видно, че е отправено искане за
извършването на поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в
мотивите към определението № 260401/03.12.21г., които се изразяват в това,
че неправилно са били посочени имената и другите лични данни на
ответника, както и цената на предявения иск, по отношение на който е бил
извършен надлежен отказ от ищеца, като не са изложени твърдения, тези
грешки в мотивите да са намерили отражение и в диспозитива на
постановеното по делото определение. А и видно от самото определение, че
диспозитивът му отразява надлежно формираната воля на съда да бъде
прекратено производството по делото поради надлежно извършен отказ от
иска от ищеца. С оглед на това молбата действително се явява неоснователна
по следните правни съображения: съдебният акт (решение или определение),
с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието
посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от
ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК
съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да
отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен
израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение
към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа
грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от
ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част.
3
Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора
обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята
на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на
съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на
формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на
обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го
обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със
същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва
само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен
интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила,
каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част
от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и
формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по
смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля.
Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната
воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или
пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това
разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на
мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по
делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки.
Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни
по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите само в тях очевидни
фактически грешки са без правно значение. Наистина в определени случаи,
когато допуснатата в мотивите на съдебния акт очевидна фактическа грешка
намира отражение и в диспозитива на същия е допустимо да бъде извършена
поправка и на мотивите на акта. В случая обаче се иска поправка на очевидни
фактически грешка в мотивите към постановеното по делото определение от
03.12.21г., която обаче не е намерила отражение в диспозитива на
определението и затова не подлежи на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК
(в този смисъл са изцяло мотивите към Определение № 77 от 28.02.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3469/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д.).
Определението в тази му част следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно се явява обжалваното определение и в частта му, с
която е оставена без разглеждане молбата от 27.01.22г. на ответника за
допълване на прекратителното определение в частта му за разноските. Това е
така, защото молбата е подадена след изтичането на срока за обжалване на
определението от 03.12.21г., който срок съдът приема, че е започнал да тече
от момента на оформянето на отказа на адв. К. да получи съдебният акт – от
14.12.21г. Налице е фикцията на чл. 51, ал. 3, изр. посл. от ГПК, тъй като не е
било налице нито едно от условията, посочени в ал. 3, при които надлежно
упълномощеният адвокат на ответника е могъл да откаже получаването на
съобщението, ведно с приложения съдебен акт, адресиран до доверителя му.
Същевременно е налице и надлежно оформяне на отказа от страна на
връчителя. Дори и адвокатът да е считал, че е налице допусната очевидна
4
фактическа грешка в приложения към съобщението съдебен акт, то е налице
отделно производство за нейното отстраняване, а не основание за отказ да
бъде получен този съдебен акт. При редовност на връчването на 14.12.21г.,
срокът за отправяне на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 21.12.21г.,
а молбата е била подадена едва на 27.01.22г. Определението и в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260070/17.02.2022г., постановено
по гр. д. № 482/19г. по описа на ОС-Варна.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5