НОХД № 384/20г. МОТИВИ :
Подсъдимият
А.А.А. *** е обвинен в това, че на 12.06.2019г. в
гр.Лом, в условията на продължавано престъпление с две деяния се заканил с
убийство на К.Р.Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като около 9ч. на 12.06.2019г. в гр.Лом, пред сградата на
Община Лом се заканил с убийство на К.Р.Т., като му казал: „Внимавай какво
правиш, че ще ти отрежа главата“ и това заканване би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му, и около 11ч. на 12.06.2019г. в гр.Лом,
в сградата където се помещава Отдел „Закрила на детето“ гр.Лом се заканил с убийство на К.Р.Т., като му
казал: „Теб повече няма да те има, ще изчезнеш“ и това заканване би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 във вр. от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в
с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден
на съд, като му наложи наказание „лишаване от свобода за срок от 6 /шест/
месеца“, и отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от Три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият А. се явява лично в с.з. Не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, като твърди, че всичко посочено в
обвинителният акт е лъжа.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
Св.К.Т. пострадал от престъпното деяние
е направил искане за конституирането му като страна по делото в качеството на
частен обвинител и съдът е уважил така направеното искане.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият и лицето с което живее на
семейни начала – св. К.Г. са многодетни родители, като от съвместното си
съжителство имат 7 деца. Семейството е от категорията на социално-слабите
семейства, родителите са безработни и по-голямата част от децата са настанени в
приемни семейства. Това обстоятелство налага подсъдимият и св.Г. да бъдат
посещавани често от служителите на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр.Лом.
Св.К.Т. е назначен със Заповед от
04.06.2018г. на изпълнителния директор на АСП на длъжност „главен социален
работник“ в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Лом. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения последният се
познава с подсъдимият от 2018г. когато работил по случай за извеждане на дете
от неговото семейство. През м.октомври 2018г. във връзка с извършване на една
от множеството проверки на многодетното семейство частният обвинител и св.Т.
посетил адреса на който живее семейството заедно с колегите си св.Р.К. и Т.Ц.,
двете на длъжност социални работници към ДПС Лом и св.С.Т. и св.Г.Г. ***. При вида на социалните работници подсъдимият
започнал да проявява агресия към тях, като излязъл на улицата с брадва в ръка,
и крещейки отправял закани и обидни думи. Агресивното поведение на А. било
причина социалните работници да потърсят помощ от органите на МВР. На място за
оказване на съдействие били изпратени полицейските служители св.С.И., св.Р.К. и
св.К.Ц., които не успели да повлияят на поведението на подсъдимият.
През пролетта на следващата година – 15.04.2019г. св.К.Т. и с.К.Т., в
качеството на служители на Отдел „Закрила на детето“ гр.Лом при ДПС гр.Лом
посетили Родилно отделение на МБАЛ „Св.Н.Чудотворец“ ЕООД гр.Лом във връзка с
извеждане на друго дете от семейството на подсъдимия. Там те срещнали
подсъдимият, който отново започнал да се държи агресивно спрямо тях. По-голяма
агресия била насочена срещу частният обвинител, който бил сочен от А. като
причина за извеждане на поредното дете от семейството му. Тогава за пореден път
подсъдимият се заканил със саморазправа на частният обвинител. Това наложило
намесата на полицейският служител св.А.А., който
извел А. от болничното заведение. По-късно същият ден А. посетил сградата на
Отдел „Закрила на детето“ гр.Лом, но още при появата му на входа социалните
работници се заключили притеснени от агресивното му поведение. Последният
започнал да удря и блъска вратата отправяйки закани по отношение на св.К.Т.,
който за пореден път потърсил намесата на полицейските служители.
На 12.06.2019г. около 9ч. частният
обвинител отивал на работа, като пътят му минавал покрай сградата на Община
Лом, когато подсъдимият застанал пред него и му казал: „Внимавай какво правиш,
че ще ти отрежа главата“, насочвайки заплашително показалец към него. Няколко
часа по –късно същият ден около 11ч. Т. се намирал на работното си място в
сградата на Отдел „Закрила на детето“
гр.Лом, когато подсъдимият посетил същата и се заканил на Т. с думите: „Теб
поведе няма да те има, ще изчезнеш“.
Поведението на подсъдимият предизвикало
страх у св.Т. и последният отказал за в бъдеще да работи със семейството на
подсъдимият.
Горното се установява от фактическа страна
от събраните в хода на ДП № 598/19г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка
вх.101/20г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Докладна
записка на л. 6; Жалба на л. 9, 10; Предупредителен протокол на л. 15, 78;
Заповед на л. 16; Длъжностна характеристика на л. 17-19; Характеристична
справка за подсъдимия на л. 27; Справка за съдимост на л. 84; и служебно
събраните от съда в хода на съдебното следствие доказателства, както и от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели К.Р.Т., Д.Ц.Д., Р.К.К., К.Й.Й., А.М.А., К.Б.Ц., Р.Н.К.,
С.М.И., Т.В.Ц., С.С.Т.Г.Ц.Г., които съдът кредитира,
като обективни, последователни и взаимносвързани,
както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.К.Г.,
тъй като последните не са обективни, с оглед на обстоятелството, че последната
живее с подсъдимият на семейни начала, противоречат на всички други гласни
доказателства и подкрепят само и единствено защитната позиция на подсъдимия.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимият
които в случая са само и единство средство за защита, тъй като не се намират
във връзка със събрания по делото доказателствен
материал, а противоречат на всички събрани доказателства.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно е установено, че подсъдимият е отправил заплахи към частният обвинител,
които са в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде
осъществена. Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалия, което
обективно е застрашило правнозащитимата му сфера. Престъплението по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, предвид
систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК
/”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това
престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на
заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му
се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от
лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй
като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да
бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание.
Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на
текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у
лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да
възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.
Съдът намира, че подсъдимият А.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а именно, че на 12.06.2019г. в гр.Лом, в
условията на продължавано престъпление с две деяния се заканил с убийство на К.Р.Т.
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
като около 9ч. на 12.06.2019г. в гр.Лом, пред сградата на Община Лом се заканил
с убийство на К.Р.Т., като му казал: „Внимавай какво правиш, че ще ти отрежа
главата“ и това заканване би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването му, и около 11ч. на 12.06.2019г. в гр.Лом, в сградата където се
помещава Отдел „Закрила на детето“ гр.Лом
се заканил с убийство на К.Р.Т., като му казал: „Теб повече няма да те
има, ще изчезнеш“ и това заканване би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
При
определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от
законодателят наказания в нормата на чл.144, ал.3 от НК наказания „Лишаване от
свобода до шест години“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смегчаващото отговорността обстоятелства свързано с чистото
съдебно минало, и отегчаващото такова–липса на критичност. С оглед
индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието и
дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на
извършителят. Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимият А. наказание
при условията на чл.54 от НК, а именно – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът
намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на
подсъдимият от неговата обичайна семейна и социална среда на живот, и тъй като
няма законови пречки за приложение института на „условното осъждане“, с оглед
чистото съдебно минало на А., то съдът приложи института на „условното
осъждане“ и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така
наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да
постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимият, като го превъзпита занапред да спазва законите в
страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :