Определение по дело №1560/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2141
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20201100201560
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

    Град София, 25 юни 2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

  

                                                      СЪДИЯ:      

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

ВИКТОР ИВАНОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1560 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 14.40 часа, се явиха:

 

/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн аудио и видео връзка, чрез програма „Skype“, в 14 заседателна зала на СГС/.

 

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т. – присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез аудио и видеоконферентна връзка.

 

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.Софияредовно призован, се представлява от процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстващ в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез аудио и видеоконферентна връзка.

 

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т.: Чувам и виждам добре.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения Т. и с процесуалния представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това с.з., воден от което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА изискан  и постъпил от СЦЗ писмен отговор, с приложена към него докладна записка; заповеди за назначаване и за освобождаване на осъдения от длъжност; докладна записка и заповед за налагане на дисциплинарно производство от началника на ЗО „Кремиковци”; както и актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд. И.П.Т. наказание „Лишаване от свобода“, които документи ПРЕДЯВИ на прокурора – за запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на осъденото лице и на процесуалния представител на Началника на СЦЗ.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се. Да се приемат.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Запознат съм. Да се приемат.

 ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т.: Запознат съм, да се приемат доказателствата.

СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилите писмени документи от Затвора – гр. София, са относими към предмета на делото, с оглед на което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства, изисканите и постъпили такива от Затвора – гр. София, а именно – писмен отговор , входиран в СГС под № 58541 от 24.06.2020 г., с приложена към него докладна записка от ИСДВР, ЗО „Кремиковци” от 19.06.2020 г.; 2 броя заповеди за назначаване и за освобождаване на осъдения Т. от длъжност; докладна записка от ИСДВР от 20.11.2017 г. и Заповед № 201 от 05.12.2017 г. на Началника на ЗО „Кремиковци” за наложено на осъдения Т. дисциплинарно наказание, както и актуална справка от СЦЗ – рег. № 139/25.06.2020 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд. И.П.Т. наказание „Лишаване от свобода“.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т.: Няма да соча доказателства.

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, доколкото е видно, че той формално е изтърпял изискуемата част от наказанието, за да отправи подобно искане до съда, но от друга страна, са налице предпоставки, че по време на изтърпяване на това наказание, не е проявявал през цялото време поведение, което би довело до недвусмислен извод, че изтърпяването е допринесло за неговата промяна по такъв начин, че занапред не би извършвал противообществени прояви, в случай, че бъде условно предсрочно освободен. В тази насока са както оценката на риска от рецидив, така и отразеното в доклада, че все още не е изпълнен докрай прогресивният план за изпълнение на наказанието. Извършените дисциплинарни нарушения от него показват, че все още той не е изградил воля в себе си да спазва изискуемото поведение по време на изтърпяване на това наказание. Тези обстоятелства сочат, че на този етап, молбата за УПО не следва да бъде уважавана, доколкото все още има дефицити, които следва той да преодолее.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Споделям становището на прокурора. Налице е само първата предпоставка, но по отношение на втората предпоставка – смятам, че има доказателства за неговото поправяне и превъзпитание, но обсъдени в своята цялост, те не дават основание за извод за трайно поправяне, тъй като има възходи и падения в неговото поведение. Налице са и проблемни зони, по които следва да продължи да се работи, поради което моля да не уважаване молбата за УПО на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т.: Показал съм, че както тук, така и навън мога да се справям с живота.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения И.П.Т.: Моля да уважите молбата ми за УПО.

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1от НК.

Образувано е  по повод депозирана молба от осъдения И.П.Т., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

В днешното с.з., както представителят на СГП, така и на Началника на Затвора–гр.София, изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата формална предпоставка за УПО, с оглед изтърпяната част от наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“, не са налице убедителни доказателства относно наличието на поправителен ефект спрямо същия от престоя му в местата за лишаване от свобода.

В конкретика, прокурорът изтъква, че през целия престой на Т. в местата за лишаване от свобода, същият не е проявявал трайно, позитивно поведение, от което да се счита, че в случай на уважаване на молбата му и поставянето му в живот при свободни условия, не би извършил други противообществени прояви. Излага, че Т. е извършил няколко дисциплинарни нарушения в затвора, които сочат, че същия все още не е изградил в себе си воля да спазва изискуемото поведение по време на изтърпяване на наложеното му наказание. Акцентира, че са налице дефицитни зони, които следва да бъдат преодолени, с оглед необходимостта от провеждане на корекционна работа по отношение на Т., поради което моли молбата му да бъде оставена без уважение.

Напълно тъждествено на изложеното от СГП е и становището на процесуалния представител на СЦЗ, който изтъква, че независимо от наличието на доказателства за известно поправяне и превъзпитание на Т., същите не могат да обосноват извод за трайност на това поправяне. Сочи, че са налице проблемни зони, по които следва да се работи, с оглед на което пледира молбата на осъдения да бъде оставена без уважение.

В своя защита и в последната си дума, осъденото лице заявява, че е показал, че може да се справя с живота си, поради което моли молбата му да бъде уважена.

Въз основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ прецени, че осъденият И.П.Т. *** на 08.06.2012 г., когато по отношение на лицето, на основание чл.68, ал.1 НК, с начало 14.01.2012 г., е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, наложено му с присъда на РС–гр.Своге по НОХД № 251/11 г., което наказание същият е изтърпял към дата 10.10.2012 г. От последно цитираната дата, Т. изтърпява едно общо определено му наказание „лишаване от свобода”, в размер на 13 години и 4 месеца, въз основа на определение на РС–Своге от 24.04.2013 г., постановено по НОХД № 141/12 г., с което на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК, са групирани наложените на осъдения наказания по НОХД № 140/12 г. по описа на РС–Своге, по НОХД № 235/12 г. по описа на СОС и по НОХД № 141/12 г. по описа на РС–Своге, като е определено най–тежкото от така наложените на осъдения наказания – „лишаване от свобода” в размер на 13 години и 4 месеца, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Съгласно приложените по делото материали, в частност от представената и приета като писмено доказателство в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора–гр.София, се установява, че от така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години и 4 месеца, Т. към настоящият момент е изтърпял фактически 7 години, 8 месеца и 15 дни, от работа 1 година, 9 месеца и 06 дни, или всичко 9 години, 5 месеца и 21 дни, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява в размер на 3 години, 10 месеца и 9 дни.

Съпоставяйки този срок с визирания такъв в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в процесният случай с оглед квалификацията на престъплението, за което Т. е осъден, СЪДЪТ установява, че е налице първата формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение конкретното осъдено лице, доколкото Т. е изтърпял много повече от ½ от наложеното му общо наказание в размер на13 години и 4 месеца, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 3 години, 10 месеца и 9 дни.

От доказателствените материали по делото, с оглед преценката за наличие на втората предпоставка за постановяване на УПО, а именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително въздействие по отношение на осъдения, СЪДЪТ черпи изводи за наличието на известна положителна промяна в поведението на осъденото лице, въз основа на приложения по делото доклад от ИСДВР, ЗО „Казичене”, където Т. пребивава. В посочения доклад се излагат данни относно цялостното поведение на осъдения в местата за лишаване от свобода, неговата житейска история, здравословно състояние, наличните дефицитни зони, както и резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Изтъква се, че след постъпването в Затвора–гр.София, Т. е бил назначен първоначално на работа в затворническа кухня на щат, след което е бил преназначен като „гледач на кон” на пълен щат, през който период е забелязана известна положителна тенденция в развитието на осъденото лице както в поведенчески, така и в личностен план. Сочи се, че през този период Т. е бил активен участник в организираните културно–масови и спортни мероприятия в пенетенциарното заведение, с отговорно участие в трудовия процес, с активиране на личностния си потенциал, което е индикация за настъпила положителна промяна в личността и поведенческото проявление на Т.. Изтъква се, че осъденият е демонстрирал приемане на установените норми и правила, спазвал е реда в затвора като цяло, спазвал е поетите обещания и ангажименти, с желание се включвал в реализацията на договорените цели и задачи в плана на присъдата, като вследствие на провежданите възпитателни дейности, е забелязан и отчетен активен позитивен напредък, свързан с нагласите на личността на осъденото лице, който показал готовност да преосмисли и да промени криминалното си поведение. Сочи се, че Т. е осъзнал част от факторите, довели го до извършване на правонарушението, поради което и режимът му е бил заменен от „строг” на „общ”. Вследствие провежданата корекционно–възпитателна работа, договорена с плана на присъдата, ИСДВР констатира положителни промени в зона „начин на живот и обкръжение”, доколкото се отчита, че Т. е ангажиран с общо пенитенциарните дейности; не се поддава на отрицателно влияние; отнася се добре към другите лишени от свобода; има подходящи взаимоотношения с повечето от тях, като внимателно подбира приятелите си и избягва известните подривни групи, както и в зона „междуличностни проблеми”, доколкото е отчетено по–балансирано виждане за света при конкретното осъдено лице.

В този смисъл, независимо от формираната при Т. за развитието му неблагоприятна семейна среда, затворническата администрация е отчела известен напредък в поведението и в личностното развитие на конкретния осъден, поради което и рискът от рецидив, първоначално заложен при него към средни стойности от 53 точки, е редуциран с 9 пункта – на 44 точки.

Същевременно, независимо от отразеното по-горе съдържание в цитирания доклад на ИСДВР, в същия, както и в другите становища на затворническата администрация, приложени по делото, се съдържат и доста негативни характеристични данни за личността и поведенческото проявление на осъдения, въз основа на които, СЪДЪТ не установява по убедителен начин наличието на едно трайно и устойчиво поправяне на Т. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода. В тази връзка, независимо от множеството предоставени награди за стриктно изпълнение на възложените му задачи и за съвестно и отговорно отношение към учебния и трудов процес, СЪДЪТ отчита и наличието на немалко наказания, наложени на Т., в която връзка към делото са приложени заповеди за тези наказания, въз основа на които данни, СЪДЪТ приема, че ефекта от целеното наказание, не е оказал в пълна степен необходимото за поправянето на осъдения въздействие. В приложената в предходното с.з. докладна записка от ИСДВР при ЗО „Казичене” се изтъква, че по време на престоя си в ЗО „Кремиковци“, същият е имал негативно поведение и е допуснал нарушения на правилата в ЗО, поради което е бил освободен от длъжност „гледач на кон”, в която връзка СЪДЪТ изиска допълнителни доказателства, приобщени в днешното с.з., от които се действително установява, че със Заповед № 201 от 05.12.2017 г. на началник ЗО „Кремиковци”, спрямо Т. е наложено наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“. В посочената докладна записка се отчитат както положителни, така и деструктивни периоди на поведение на осъдения Т.. Независимо от позитивите в личностната промяна на осъдения, се забелязват и етапи от неговото развитие, които бележат определени отрицателни нагласи, които са възприети от длъжностните лица при затворническата администрация като данни, непозволяващи да се обоснове извод за това, че е налице едно трайно и устойчиво поправяне на Т. от  целия му престой в пенетенциарните заведения. Извън цитираната по-горе заповед, с която Т. е бил наказан, СЪДЪТ отчита и други такива за наложени му наказания по време на престоя му в Затвора–гр.София, а същевременно последната заповед за наложено на Т. дисциплинарно наказание, е от съвсем скорошен период – 03.02.2020 г., предвид отново извършено дисциплинарно нарушение, за което Т. е наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца“. В белязаните отрицателни поведенчески периоди се отчита, че Т. е проявявал едно напълно деструктивно поведение, не се е съобразявал с правилата и режимните изисквания в местата за лишаване от свобода, поради което и е бил освобождаван от заеманата длъжност, на която е бил преди това назначен, въз основа на което СЪДЪТ извежда довод, че действително поведението на Т. не е такова, което да обоснове, че същият е осъзнал в пълна степен необходимостта от непротивоправно поведение и, че е готов да води съзнателен и законосъобразен начин на живот при свободни условия.

СЪДЪТ не отчита категорично безусловен положителен ефект от въздействието на така наложеното спрямо Т. наказание, именно въз основа на изцяло колебливото му поведение в пенетенциарните заведения, по време на който престой се отчитат няколко етапа, в които Т. е демонстрирал незрялост и безсъмнено отрицателно поведенческо проявление, поради което и спрямо него са били налагани различни дисциплинарни наказания. С оглед на цялостното си поведение, което не сочи на последователност и на постоянство към изцяло положителна промяна и доказан въздействащ ефект от поправителния и корекционен процес, провеждан спрямо осъдения, СЪДЪТ приема, че това поведение не е необходимото и целено трайно и устойчиво такова, за да се приеме, че е налице втората и необходима формална предпоставка за постановяване на УПО. С оглед и на приложения план за изпълнение на присъдата и с оглед отчетените от затворническата администрация дефицитни зони в поведенческото проявление на Т., в насока умения за мислене, взаимоотношения с други лица, нагласи за законосъобразен начин на живот, СЪДЪТ приема, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, именно с оглед тази колебливост както в личностен, така и в поведенчески аспект при Т.. Както е отчетено от длъжностните лица при затворническата администрация, независимо от занижаване на риска от рецидив, наложените на Т. дисциплинарни наказания определено сочат, че същият не се е повлиявал въз основа на прежде налаганите му такива, за да не извършва други правонарушения, и сочи, че същият не осъзнава последствията от собствените си действия, като първоначалната проява на социално–желателно поведение, е именно единствено с цел облекчаване на престоя му в местата за лишаване от свобода.

С оглед утвърждаване на законосъобразно поведение и установяване на изцяло положителни нагласи в мисленето и начина на живот на осъдения, този състав прие, че е необходимо и през следващия остатъчен период от наказанието, спрямо Т. да бъде реализиран по-сериозен корекционен процес, доколкото осъщественият такъв към настоящият момент не е в пълна степен позитивно въздействащ, предвид липсата на изцяло постигнати цели и задачи, заложени в плана на присъдата. Следва да се отчете, че към материалите по делото е приложен и препланиран план на присъдата, с множество цели и задачи – в зона „нагласи”, с цел намаляване на дисциплинарни нарушения; в зона „умения за мислене”, с цел мобилизиране и развитие на уменията за самоконтрол, последователност и целенасоченост; умения и навици за предвиждане резултатите и последствията от собствените си действия и поемане на съответната отговорност, в който смисъл СЪДЪТ прие, че следва и занапред този план да бъде осъществяван, за да бъдат изпълнени в цялост генералната и специална превенция на наложеното на Т. наказание, с цел неизвършване в бъдеще време на непротивоправни деяния, а за утвърждаването на законосъобразно и приемливо обществено поведение, въз основа на изцяло възпитателно въздействие по отношение личността на осъденото лице.

СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение на целите на наказанието, наложено на Т., именно – генералната и специална превенции по отношение на това наказание, които следва да окажат необходимото поправително, възпитателно и предупредително въздействие както по отношение на Т., така и на останалите членове на обществото, следва да бъде продължена и занапред корекционната дейност по отношение на конкретния осъден, още повече, че целите и задачите в плана на присъдата тепърва следва да бъдат изпълнявани.

В този смисъл и като съобрази, че с оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието, е необходимо спрямо осъденото лице да бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие, същевременно – осъществен контрол за стабилизиране на неговата личностна характеристика, предвид необходимостта от съобразяване и осъзнаване на необходимата поука за бъдещо непротивоправно поведение, настоящият съдебен състав прие, че така подадената молба от осъдения Т. следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице безспорно убедителни и категорични доказателства за цялостно поправяне на осъдения към настоящият момент.

 

Воден от тези съображения, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.П.Т. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен преди задържането, жител и живущ *** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 13 години 4, който остатък се равнява на 3 години, 10 месеца и 9 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.

 

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Т.: Моля за препис от протокола от днес проведеното с.з.

 

С оглед направеното искане от осъденото лице, да се издаде и изпрати препис от протокола от днес проведеното с.з., на И.П.Т..

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  15.15 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: