Решение по адм. дело №466/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. Н. И. от [населено място], обл. Русе против ревизионен акт № Р-03001823004624-091-001 от 01.02.2024 г., издаден от М. Т. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД па НАП - Варна, възложил ревизията и Е. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 38 от 16.04.2024 г. на Д. И. Ж. - директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна, ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са установени данъчни задължения, както следва:

• главница в размер на 1 981, 00 лева и лихва в размер на 606, 54 лева за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2020 г. и
• главница в размер на 824, 00 лева и лихва 168, 51 лева за задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г.

Релевират се твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло ревизионния акт.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – Варна, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 658, 00 лева, съгласно представен списък на разноските, инкорпориран в молба вх. № 1697 от 09.04.2025 г. по описа на съда на л. 100 от делото.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящото ревизионно производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001823004624-020-001 от 02.08.2023 г. (л. 3 от преписката), издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от М. Т. Г. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен ревизиращият екип – Е. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията и З. Н. Ж., главен инспектор по приходите; ревизираният период – от 01.01.2020 г. до 31.12.2021г.; видът на ревизираните задължения – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и срокът за извършването й – двумесечен от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. С т. 2 от приложената на л. 812 от преписката заповед № Д-150 от 01.02.2022 г., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 01.02.2022 г., М. Т. Г., в качеството й на началник сектор „Ревизии“, е оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на жалбоподателя лично на 10.08.2023 г. (вж. известие за доставяне на л. 1 от преписката). С последващи заповеди е удължен срокът за извършване на ревизията (л. л. 579 – 582 и л. л. 685 - 687 от преписката). И тези заповеди са издадени от надлежно оправомощен орган по приходите и са връчени редовно.

В хода на проведеното ревизионно производство ревизиращият екип е установил, че в рамките на ревизирания период жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, следователно е носител на задължението за данъци за придобитите от него доходи от източници в Република България и в чужбина.

С протокол от 27.07.2023 г. (л. 411 от преписката), на И. Н. И. е извършена предходна проверка за съпоставка между имущество и доходи за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. (л. л. 4 – 544 от преписката).

Съгласно данните, налични в информационните масиви на НАП, проверяващият екип е установил, че през изследвания период същият е [семейно положение], с две пълнолетни деца, не е регистриран като търговец или упражняващ свободна професия, както и по ЗДДС, няма отбелязани участия в капитала и/или управлението на търговски дружества, кооперации или сдружения, а от 18.02.2021 г. е назначен по трудови правоотношения в „Икаи-Илко Николов“ ЕООД, ЕИК *********. Подал е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ само за календарната 2021 г., в която е декларирал единствено получени доходи от трудови правоотношения и непогасени остатъци по предоставени през годината парични заеми на споменатото дружество.

В хода на проверката, по реда на чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на задълженото лице са връчени две поредни искания (ИПДПОЗЛ) от 05.08.2022 г. (л. л. 244 – 250 от преписката) и от 16.02.2023 г. (л. л. 483 – 491 от преписката), с които са изискани копия от всички документи, удостоверяващи получените през календарните години от обхвата на проверката доходи, за сделки, свързани с разпореждане на движимо и недвижимо имущество, за дадени и получени заеми от банкови/кредитни институции, физически и юридически лица, банкови извлечения, за извършените разходи и др. На основание чл. 53 от ДОПК са поискани и справки по конкретно поставени в искането въпроси. В отговор от И. И. са представени декларации за разкриване на банкова и застрахователна тайна, писмени обяснения, вкл. за наличностите от парични средства в брой, справки за източниците и размера на получените доходи, за придобитите недвижими имоти и МПС, за получени кредити, банкови извлечения и др., обсъдени подробно в констативната част от протокола (л. л. 135 - 243; л. л. 453 – 482 от преписката).

Служебно са събрани доказателства от трети лица и контролни органи за осъществените от проверяваното лице разходи, както и за наличностите и движението по банковите сметки, по които е титуляр жалбоподателят.

Въз основа на съдържанието на всички получени сведения в тяхната съвкупност, органите по приходи са изследвали декларираните и получени от И. Н. И. доходи, направените разходи за издръжка и живот, разходи за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси, за покупко-продажба на недвижими имоти и движими вещи, както и операциите по банковите му сметки.

Констатирали са, че същият е собственик на товарен автомобил „Мерцедес Атего“, товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 46“, товарен автомобил „Форд Транзит“ и багер товарач „Fermes“, които през 2021 г., по силата на валидно сключен договор за наем от 05.01.2021 г., са предоставени за ползване на „Икаи-Илко Николов“ ЕООД.

С оглед факта, че през 2020 г. от задълженото лице не са декларирани получени доходи от извършени услуги, посредством процесните товарни автомобили и багер товарач, са изпратени искания до ИА „Автомобилна администрация“ и Агенция „Пътна инфраструктура“.

От получените отговори е установено наличие на съществена разлика между показанията на километропоказателя при проведените годишни технически прегледи, както и данни за регистрирани движения по републиканската пътна мрежа, основно с маршрут М.-Русе-М., за товарен автомобил „Мерцедес Атего“.

В резултат на тази фактическа обстановка, в хода на проверката, на база изминатия среден пробег от превозното средство през 2020 г., средният му разход на гориво и средна цена за 1 л. гориво, са изчислени разходи в размер на 6 304, 26 лева, които са отразени в разходната част от таблицата за съпоставка за календарната 2020 г.

Отделно от това, органите по приходи не са кредитирали дадените в хода на проверката писмени обяснения, свързани с наличностите от парични средства в брой към 01.01.2020 г. в размер на 5 000, 00 лева. Изводът е направен след преценка на констатираните факти и обстоятелства в протокол № ПФ-03001821000063-073-001 от 14.07.2021 г., съгласно който е установено, че към 31.12.2019 г. И. И. не притежава налични парични средства в брой.

Въз основа на събраните доказателства от предходни проверки и въз основа на декларираните от самото задължено лице данни, органите по приходи са приели, че наличните парични средства в брой:

- към 01.01.2020 г. възлизат на 0, 00 лева;

- към 31.12.2020 г. са в размер на 6 000, 00 лева, а

- към 31.12.2021 г. в размер на 5 300, 00 лева.

Имуществено несъответствие или съществено превишение на извършените разходи над получените доходи е установено и за двете календарни години, включени в обхвата на проверката, изчислено по размер на:

• 17 016, 63 лева за 2020 г. и
• 9 125, 81 лева за 2021 г.

Проверяващият екип е установил още, че през 2020 г. И. И. е внесъл в брой по личната си банкова сметка в „ОББ“ АД общо 16 200, 00 лева (на 15.01.2020 г. – 9 000, 00 лева; на 29.04.2020 г. – 4 000, 00 лева; на 21.05.2020 г. – 2 200, 00 лева и на 14.07.2020 г. – 1 000, 00 лева).

След извършен анализ на горните транзакции по банковата сметка на задълженото лице, получените от ревизираното лице писмени изявления, вкл. и резултатите от приключилата с протокол № ПФ-03001821000063-073-001 от 14.07.2021 г. проверка, е направен извод, че част от внесената сума в размер на 2 800, 00 лева е с недоказан произход. Посочено е, че процесните парични средства не попадат в обхвата на чл. 13 от ЗДДФЛ и съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ подлежат на облагане.

След извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, е констатирано, че съгласно подадена от „Истас“ ООД, ЕИК ********* справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, през 2020 г. задълженото лице е придобило доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество в размер на 300, 00 лева, за които е удържан данък от 27, 00 лева, които не са декларирани от жалбоподателя в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Независимо от събраните и приобщени към ревизията доказателства и писмени обяснения от предходни проверки, допълнително в хода на настоящото ревизионно производство, на жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) от 19.09.2023 г. (л. л. 561 – 566 от преписката), с което отново е изискана информация за източниците и размера на реализираните от него през ревизирания период доходи, както и извършени разходи, за произхода на внесените в брой суми по банковата му сметка в „ОББ“ АД, вкл. на изпълнените чрез нея плащания към трети лица, за погасяванията на усвоените от него кредити, за изминатия пробег на товарен автомобил „Мерцедес Атего“, вкл. реализираните доходи и разходи по този повод, и др.

В получени отговори вх. № 49348 от 05.10.2023 г. и вх. № 49348-1 от 20.10.2023 г., И. И. прилага подробни писмени обяснения, с които препраща и към предоставените вече сведения при предходната проверка (л. л.568 – 575 от преписката).

Представил е договор за дарение от 09.06.2021 г. за сумата от 6 000, 00 лева с дарител А. И. И. (л. 559 от преписката); договори за дарение от 10.12.2016 г. и от 10.04.2019 г. за сумите, съответно от 3 900, 00 лева и 8 500, 00 лева с дарител А. И. Й. (л. л. 557 – 558 от преписката);

Представил е още декларации с идентично съдържание, според които през 2020 г. физически лица са ползвали собствения му товарен автомобил „Мерцедес Атего“, без да му заплащат наем като са поели разходите за гориво за тяхна сметка (л. л. 548 – 556 от преписката).

С оглед наведените в декларациите твърдения за ползването на товарен автомобил „Мерцедес Атего“, на основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения и копия от документи от И. О. (л. л. 670 – 675 от преписката), П. В. (л. л. 660 – 669 от преписката), Ю. Й. (л. л. 653 – 659 от преписката), Т. Т. (л. л. 646 – 652 от преписката), Г. Т. (л. л. 676 – 682 от преписката), П. Т. (л. л. 643 – 645 от преписката), И. Е. (л. л. 614 – 622 от преписката), В. И. (л. л.633 – 642 от преписката) и К. К. (л. л. 623 – 632 от преписката).

Получените отговори са подложени на обстоен анализ. Констатирано е, че същите са идентични по съдържание и в тях липсва каквато и да е конкретика, свързана с периода на използване на процесното МПС, дестинацията и изминатите километри, количествата заредено гориво, вкл. съставените в тази връзка документи. В резултат е прието, че представените писмени обяснения като частни писмени документи са създадени за целите на ревизията и не удостоверяват несъмнено вписаните в тях обстоятелства.

По отношение ангажираните от жалбоподателя договори за дарения от 10.12.2016 г. и от 10.04.2019 г. за сумите, съответно от 3 900, 00 лева и 8 500, 00 лева с дарител А. И. Й. (л. л. 557 – 558 от преписката), ревизиращите, предвид декларираните от самия него факти в хода на предходна проверка, приключила с протокол № ПФ-03001821000063-073-001 от 14.07.2021 г., са направили извод, че процесните парични средства не са били налични към 01.01.2020 г.

Обстоятелствата по предоставения договор за дарение от 09.06.2021 г. за сумата от 6 000, 00 лева с дарител А. И. И. (л. 559 от преписката), са приети за редовни, доколкото още в процеса на проверката, приключила с протокол № ПФ-03001822000245-073-001 от 27.07.2023 г., същата е потвърдила факта на дарението.

При тази фактическа обстановка, обвързани изцяло с доказателствата, събрани надлежно, и такива, приобщени по реда на ДОПК, органите по приходи са приели констатациите на органите по приходите и събраните доказателства относно източници на реализираните от жалбоподателя през 2020 г. и 2021 г. доходи, както и направените от него разходи по приключила проверка с протокол № ПФ-03001822000245-073-001 от 27.07.2023 г.

За 2020 г. е установено несъответствие, възлизащо по размер на 17 016, 63 лева, формирано като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 22 891, 68 лева, постъпленията през годината от 4 083, 00 лева и сбора от направените разходи в размер на 34 102, 50 лева, наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 9 888, 81 лева, като е прието:

• Налични парични средства в брой:

● в началото на периода - 0, 00 лева и

● в края на периода – 6 000, 00 лева (л. 237 от преписката)

- Налични парични средства в банкови сметки:

● в началото на периода – 22 891, 68 лева и

● в края на периода – 3 888, 81 лева.

- Доходи от наем и друго възмездно предоставяне на права или имущество - 300, 00 лева, получени от „Истас“ ООД, ЕИК *********, съгласно подадена от дружеството справка по чл. 73 от ЗДДФЛ.

- Други облагаеми доходи – 2 800, 00 лева, формирани от анализ за внесените и изтеглени в брой парични средства в/от банковите му сметки;

- Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ - 899, 00 лева, получен нетен доход от „Вторични метали Русе“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 178, 60 лева и от „Никтранс“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 720, 40 лева, съгласно подадени от дружествата справки по чл. 73 от ЗДДФЛ;

- Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. - 84, 00 лева, кредит по кредитна карта;

- Разходи за издръжка и живот – 12 500, 00 лева;

- Комунални разходи по фактури от доставчици – 5 731, 85 лева, в т.ч. към „ЕнергоПро Продажби“ – 1 153, 80 лева (л. л. 361 – 367 от преписката), към „ВиК“ ООД - 395, 96 лева (л. л. 418 – 420 от преписката), към „Йеттел България“ ЕАД - 389, 66 лева (л. 67 от преписката), към „Виваком България“ – 1 163, 50 лева (л. 40 от преписката), към „Изипей“ АД - 398, 74 лева (л. л. 445 – 446 от преписката), към „Дженерали застраховане“ - 238, 08 лева (л. л. 369 – 383 от преписката), към „Евроинс“ - 251, 69 лева (л. л. 96 – 102 от преписката), към „БТК“ ЕАД – 1 507, 31 лева, към „Скални материали“ АД - 94, 27 лева, към „Трюб Демакс“ АД - 68, 40 лева и към нотариус И. К. - 70, 44 лева.

- Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства – 2 600, 00 лева; покупка на лек автомобил за сумата от 1 400, 00 лева, заплатена в брой, съгласно договор от 12.11.2020 г. (л. 442 от преписката) и покупка на употребяван автомобил за сумата от 1 200, 00 лева, заплатена в брой, съгласно фактура № 2650 от 19.06.2020 г. и договор от 19.06.2020 г. (л. 441 от преписката);

- Платени суми по задължения към трети лица – 3 524, 90 лева, в т.ч. погасявания по кредитна карта в „ОББ“ АД - 356, 90 лева, вноски по кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – 3 084, 00 лева (л. л. 322 – 332 от преписката) и такси кредитна карта в „ОББ“ АД - 84, 00 лева.

- Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични вземания - 604, 80 лева - посочената сума включва заплатени местни данъци и такси в размер на 412, 82 лева (л. л. 4 – 18 от преписката); банкови такси в „ОББ“ АД - 133, 40 лева, банкови такси в „Инвестбанк“ АД - 31, 58 лева и удържан от платеца „Истас“ ООД данък - 27, 00 лева.

- Други разходи – 2 836, 69 лева - плащания чрез ПОС от банкова сметка в „ОББ“ АД.

- Разходи за гориво – 6 304, 26 лева.

За 2021 г. ревизиращите също са установили имуществено несъответствие, в размер на 9 125, 81 лева, формирано като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 9 888, 81 лева, постъпленията през годината от 39 186, 75 лева и сбора от направените разходи в размер на 50 059, 07 лева, наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 8 142, 30 лева, при следните данни:

• Налични парични средства в брой:

● в началото на периода – 6 000, 00 лева (л. 237 от преписката) и

● в края на периода – 5 300, 00 лева (л. 237 от преписката).

- Налични парични средства в банкови сметки:

● в началото на периода – 3 888, 81 лева и

● в края на периода – 2 842, 30 лева.

- Доходи от трудови правоотношения – 2 597, 54 лева, изплатен нетен доход от „Икаи-Илко Николов“ ЕООД;

- Доходи от прехвърляне на имущество – 7 180, 00 лева - продажба на товарен автомобил за сумата от 2 700, 00 лева, заплатена в брой, съгласно договор от 09.04.2021 г. (л. 232 от преписката), продажба на мотоциклет за сумата от 2 800, 00 лева, заплатена в брой, съгласно договор от 11.05.2021 г. (л. 231 от преписката) и продажба на лек автомобил за сумата от 1 680, 00 лева, заплатена в брой, съгласно договор от 02.11.2021 г. (л. 440 от преписката);

- Необлагаеми доходи – 1 076, 85 лева - получени застрахователни обезщетения от „Дженерали застраховане“ АД - 337, 83 лева (л. 188 от преписката) и Застрахователно дружество „Евроинс“ АД - 739, 02 лева (л. 183 от преписката);

- Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ - 2 732, 36 лева, получен нетен доход от „Вторични метали Русе“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 555, 84 лева, от „Е. Варна“ АД, ЕИК ********* в размер на 230, 09 лева и от „Никтранс“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 1 946, 43 лева, съгласно подадени от дружествата справки по чл. 73 от ЗДДФЛ;

- Получени парични заеми – 25 600, 00 лева - получен заем, трансформиран в дарение от А. И. И. в размер на 6 000, 00 лева; получен заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. в размер на 19 600, 00 лева (л. л. 322 – 332 от преписката).

- Разходи за издръжка и живот – 14 000, 00 лева;

- Комунални разходи по фактури от доставчици – 4 380, 83 лева, в т.ч. към „ЕнергоПро Продажби“ - 980, 37 лева (л. л. 361 – 367 от преписката), към „ВиК“ ООД - 305, 84 лева (л. л. 418 – 420 от преписката), към „Йеттел България“ ЕАД - 511, 15 лева (л. 67 от преписката), към „Виваком България“ – 1 275, 58 лева (л. 40 от преписката), към „Дженерали застраховане“ АД - 293, 38 лева (л. л. 369 – 383 от преписката), към „Евроинс“ - 822, 93 лева (л. л. 96 – 102 от преписката), към „Инвестбанк“ АД - 28, 80 лева, към нотариус Е. Б. - 162, 78 лева.

- Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства – 4 200, 00 лева - покупка на лек автомобил за сумата от 4 200, 00 лева, заплатена в брой, съгласно договор от 08.06.2021 г. (л. 439 от преписката);

- Платени суми по задължения към трети лица – 4 449, 02 лева, в т.ч. погасявания по кредитна карта в „ОББ“ АД - 208, 02 лева, вноски по кредити от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. в брой – 3 684, 00 лева, вноски по кредити от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. по банков път чрез „ОББ“ АД - 557, 00 лева;

- Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични вземания – 1 875, 63 лева - сбор от заплатени местни данъци и такси в размер на 786, 95 лева (л. л. 4 – 18 от преписката); плащания по сметки на НАП – 1 020, 00 лева, банкови такси - 68, 68 лева;

- Други разходи – 2 153, 59 лева, плащания чрез ПОС от банкова сметка в „ОББ“ АД.

- Предоставени заеми – 19 000, 00 лева, извършени по банков път в полза на „Икаи-Илко Николов“ ЕООД.

В резултат на гореизложеното, органите по приходи са преценили, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на основите за данъчно облагане по предвидения в ДОПК особен ред, а именно:

- по т. 2 - налице са данни за укрити приходи/доходи и

- по т. 7 - декларираните и/или получени доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.

В тази връзка, на 06.11.2023 г. на И. Н. И. са връчени уведомление по чл. 17 от ДОПК (л. л. 586 – 589 от преписката), уведомление по чл. 124, ал. 1 от с.к. (л. л. 583 – 585 от преписката) и ИПДПОЗЛ от 31.10.2023 г. (л. л. 590 – 591 от преписката).

В определения от органа по приходи срок, след подадена молба за удължаването му, която е уважена, са представени:

• писмени обяснения (л. л. 592 – 612 от преписката), в които жалбоподателят прави подробен анализ на изтеглените и внесените парични средства в брой от/в банковите сметки, по които е титуляр, за периода 2020 г. - 2021 г., както и на направените от него разходи и получени доходи, съгласно данните във връчения му протокол за съпоставка на имуществото и доходите му от 27.07.2023 г.

Излага твърдения, че не е извършвал търговска дейност с товарен автомобил „Мерцедес Атего“. Пояснява, че регистрираните за транспортното средство в системата на АПИ движения през 2020 г. са свързани с негови лични нужди или такива на негови приятели, на които го е предоставял без ангажимент за заплащане на разходи за гориво, наем и др. подобни, вкл. за управлението му. Прилага копия и от депозираните пред органите по приходи в хода на ревизията писмени обяснения от Т. М., П. И., И. О., В. Д., К. К. и И. М., ползватели на товарния автомобил; прилага декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2020 г. и 2021 г., в които са отбелязани единствено данни за семейното му положение (л. л. 605 – 610 от преписката).

Фактическите и правни изводи на ревизиращия екип са обективирани в издадения на 09.01.2024 г., по реда на чл. 117 от ДОПК, ревизионен доклад (РД), съобщен на задълженото лице на 15.01.2024 г. (л. л. 692 – 720 от преписката).

В законоустановения срок е подадено писмено възражение срещу РД (л. л. 721 – 725 от преписката). Същото е обсъдено и прието за неоснователно в издадения PA, с който на И. Н. И. са установени задължения за данъци в общ размер на 3 686, 30 лева (л. л. 726 – 732 от преписката).

След извършен анализ на всяко едно от изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, относими към И. И., с РА окончателно са установени следните данъчни основи за облагане и задължения за данък по чл.48, aл. 1 от ЗДДФЛ:

за 2020 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 20 086, 63 лева, включваща данъчна основа за доходи от наем - 270, 00 лева; данъчна основа на доходи от други източници, определена от внесените от жалбоподателя по банковата му сметка в брой сума от 2 800, 00 лева и данъчна основа за доходи с неустановен произход – 17 016, 63 лева, формирана от констатираното имуществено несъответствие; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 008, 00 лева; авансово удържан/внесен данък - 27, 00 лева, разлика за довнасяне – 1 981, 00 лева.

за 2021 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 12 011, 97 лева, формирана от данъчната основа за доходите от трудови правоотношения в размер на 2 886, 16 лева; и стойността на констатираното имуществено несъответствие от 9 125, 81 лева; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 201, 20 лева; авансово удържан/внесен данък - 288, 62 лева, разлика за довнасяне - 912, 00 лева.

На основание чл. 175 от ДОПК вр.чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ са начислени и следващите се по размер лихви към датата на издаване на акта, съответно от 606, 54 лева и 186, 76 лева.

Ревизионният акт е изцяло оспорен от И. по административен ред като в жалбата до горестоящия орган излага конкретни аргументи и мотиви срещу направените в него фактически и правни изводи, и основания за облагане. Излага доводи за необоснованост на изложените в РА мотиви, поради което същият недопустимо се основавал единствено и само на предположения, а не на конкретни доказателства. Заявява, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не са му били предоставени събраните в хода на ревизията писмени сведения, обстоятелство поставило го в невъзможност да изгради в пълнота защитната си теза. С жалбата се излагат твърдения, че изчислените по реда на чл. 122 от ДОПК данъчни основи за облагане са грешни, в резултат на направената съпоставка между получените от него доходи и извършени разходи за календарните 2020 г. и 2021 г. С оглед изложеното, отправя искане за прекратяване на ревизията по обжалвания РА, поради неоснователност на констатациите в акта и поради изтекла давност в ревизирания период, както и поради изтичане на процесуалните срокове по ДОПК. Моли същият да бъде изцяло отменен като неправилен и незаконосъобразен. Не ангажира нови доказателства.

На 16.04.2024 г. е издадено решение № 38 на решаващия орган – Д. И. Ж. – директор на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с което оспореният ревизионен акт е потвърден в частта, с която по отношение на жалбоподателя са установени задължения в размер на главница – 1 981, 00 лева и лихва в размер на 606, 54 лева за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2020 г. и е изменен в частта, с която по отношение на жалбоподателя са установени задължения за главница в размер на 912, 00 лева и лихва 186, 76 лева за задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. като е намален размерът на установеното задължение за главница от 912, 00 лева на 824, 00 лева и за лихва от 186, 76 лева на 168, 51 лева.

В решението подробно са коментирани установените по случая фактически обстоятелства, направените от ревизиращия екип правни изводи. Обсъдени са и конкретните възражения на жалбоподателя.

За да намали размера на задълженията за данъчен период 2021 г. решаващият орган е приел, че при преглед на административната преписка констатира, че в разходната част от таблицата за съпоставка за 2021 г. са отразени плащания към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. в общ размер на 4 241, 00 лева. В същото време, видно от получения от дружеството отговор (л. л. 322 – 332 от преписката) се установявало, че през 2021 г. жалбоподателят е направил 12 вноски по 257, 00 лева и още 2 вноски от по 300, 00 лева или общо 3 684, 00 лева, като 557, 00 лева са преведени на 13.12.2021 г. по банков път от сметката му в „ОББ“ АД. Предвид установеното сума в размер на 557, 00 лева следвало да бъде изключена от разходната част на таблицата за съпоставка за 2021 г. Установявало се и че в таблицата на съпоставка за 2021 г. била допусната неточност, свързана с отразените в разходната й част, платени от жалбоподателя суми по сключени застрахователни полици с „Дженерали застраховане“ АД. Съгласно приложените от дружеството [жк], разходите за застраховки през 2021 г. възлизали на 303, 30 лева, а не на 293, 38 лева, предвид което разходите за 2021 г. следвало да бъдат увеличени със сумата в размер на 9, 92 лева. Така, решаващият орган за 2021 г. констатира имуществено несъответствие (превишение на разходите над доходите) в размер на 8 246, 15 лева, което съгласно правилата в чл. 122, ал. 3 и ал. 4 вр.чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК следвало да участва в общата годишна данъчна основа за облагане. При този изход на спора, PA, с който са определени задължения за подоходен данък за 2021 г. над 824, 00 лева, ведно със съответните лихви, следвало да бъде отменен.

Решение № 38 от 16.04.2024 г. на Д. И. Ж. - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 13.05.2024 г. (л. 828 от делото).

На 21.05.2024 г. по пощата чрез решаващия орган до настоящия съд е подадена и жалба от И. срещу ревизионния акт, в потвърдената му от горестоящия орган част (л. 11 от делото).

В хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателя и с оглед изясняване на релевантни за правилното решаване на правния спор факти и обстоятелства е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието по делото като неоспорено от страните, изготвено обективно и безпристрастно от компетентно в съответната област вещо лице (л. л. 102 – 120 от делото).

От заключението на вещото лице, а и от допълните уточнения, които прави в проведеното на 10.04.2025 г. открито съдебно заседание, в цялост може да се заключи, че изводите на експерта потвърждават тези на ревизионните органи, с изключение на възприетото от вещото лице по отношение на разходите за гориво, включени в съпоставката, направена от ревизионния екип за данъчен период 2020 година. Експертът не е съгласен с приетите от органа по приходите разходи за гориво за 2020 година в размер на 6 304, 26 лева като според него разликата между неговите изчисления и тези на органите по приходите се различават с тези 6 304, 26 лева, които са включени от НАП при установяване на несъответствия за 2020 г. и тя е съпоставка между притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи. Това е по справка приложение № 1 на вещото лице. За разходи за гориво вещото лице е приело 0, 00 лева, а органите по приходите са определили 6 304, 26 лева. Тази разлика е в резултат на възприетото от експерта становище, че данъчните органи стъпват на различни отчетни периоди при установяване на техническите прегледи в 2019 г., 2020 г., 2021 г. За експерта не ставало ясно как те достигат до този размер от 6 304, 26 лева, тъй като нито е точно засечен за 12 месеца километропоказателят, нито те дават норма на този товарен автомобил „Мерцедес Атеро“ с рег. № [рег. номер], разходна норма на гориво, нито евентуални цени в него период на горивото, което е възприето. Според вещото лице не ставало ясно какво е било горивото – бензин ли, нафта ли; не можело да се определи този разход, при положение че не се обхващал твърд отчетен период от 01 януари до 31 декември 2020 г. А според експерта ревизионните органи хващали период от ноември 2019 г. до месец август 2020 г. като според ЗСч отчетният период е 12 календарни месеца – от 1 януари до 31 декември на съответната отчетна година, нямало данни за километропоказателя за този период, нито за горивото, нито за цени на съответното гориво, което е зареждано, нито за изминати километри, нито за зареждано гориво, нямало разходна норма на този мерцедес. Как стигат до 6 304, 26 лева за вещото лице не ставало ясно. Затова то изключило такъв вид разход от изчисленията, които е направило. Това довело до по-ниска облагаема стойност на данъчната основа за 2020 г. и оттам до по-нисък данък за него период, платим от лицето по ЗДДФЛ за 2020 г.

С цел да докаже твърденията си, че е получавал дарения от дъщеря си и майка си през ревизирания период, както и че през отчетния период е предоставял въпросния товарен автомобил на свои познати като услуга безвъзмездно като те са зареждали горивото, по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите К. М. С. – бивша съпруга на жалбоподателя, К. Н. К. – приятел на И. още от детските им години, В. И. Д. – негов съсед, И. Е. М. – също негов приятел още от детските им години (л. л. 73 – 75 от делото), А. И. И. – дъщеря на жалбоподателя и А. И. Й. – негова майка (л. л. 81 и 82 от делото).

Св. К. С. – бивша съпруга на И. знае, че след развода им през 2014 г. жалбоподателят придобил камионче (бел. на съда: става въпрос за въпросния товарен автомобил) като знае, че е правил услуги на хора да си пренасят багажа. Свидетелства за това, че лично на нея й е помагал, когато след развода им правила ремонт на наследствената й къща в [населено място]. Тогава, заедно с И., който управлявал камиончето, ходели за строителни материали, до разсадници, до мебелни магазини в [населено място], в Търновско. Свидетелката само заплащала горивото, зареждали нафта; не били сключвали някакъв писмен договор за ползването на товарния автомобил.

Св. К. К. твърди, че жалбоподателят му е предоставял камиона на приятелски начала, като К. сам го управлявал /по делото е представено копие на СУМПС на свидетеля, удостоверяващо съответната категория/, заплащал само горивото, не били сключвали някакъв писмен договор или подписвали други документи при предаване на камиона за ползване от свидетеля; не пази документи за зареждането с гориво.

Св. В. Д. също бил ползвал камиона, последният бил управляван от неговия баща, който има необходимата категория, ползвал го през 2020 г., 2021 г.; отново не били сключвали някакъв писмен договор за ползване или пък са подписвали приемо-предавателен протокол; свидетелят е заплащал единствено горивото; зареждал дизел; не е засичал колко гориво е имало в резервоара на камиона, когато го е вземал от И., нито колко е имало, когато го е връщал.

Св. И. М. твърди, че жалбоподателят му е предоставял камиона на приятелски начала, като М. сам го управлявал /по делото е представено копие на СУМПС на свидетеля, удостоверяващо съответната категория/, заплащал само горивото, не били сключвали някакъв писмен договор или подписвали други документи при предаване на камиона за ползване от свидетеля; не пази документи за зареждането с гориво.

Св. А. И. – дъщеря на жалбоподателя също знае, че баща й е правел услуги без заплащане на негови познати като им предоставял камиона си през отчетния период. Освен това твърди, че през 2021 г. изтеглила кредит от 10 000 лева, който изцяло предоставила на баща си, изтеглила го за 5 години и все още го изплащала. По делото няма ангажирани писмени доказателства в тази насока.

Св. А. Й. – майка на жалбоподателя също твърди, че през отчетния период синът й правел услуги без заплащане с камиончето, което има. Сочи също, че тогава синът й не ходел на работа, тя го издържала, имала фирма – продавали в магазин строителни материали.

Изложената фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред. С жалбата се оспорва ревизионният акт, който е потвърден с решението на горестоящия орган.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия. Съобразно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на „възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа-издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 вр.чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

В случая началото на ревизионното производство е сложено с издадената заповед за възлагане на ревизия № Р-03001823004624-020-001 от 02.08.2023 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от М. Т. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, която с т. 2 от заповед № Д-150 от 01.02.2022 г. на л. 812 от преписката, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 01.02.2022 г. е оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива.

Извършването на ревизията е възложено на Е. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията и З. Н. Ж., също главен инспектор по приходите.

ЗВР е връчена лично на жалбоподателя по реда на чл. 29, ал. 3 вр.чл. 30, ал. 3 от ДОПК на 10.08.2023 г.

Всички процесуални действия, вкл. срокът за извършване на ревизията, започват да текат от момента на връчване на ЗВР.

Последвали са две заповеди за изменение на първоначалната заповед за възлагане на ревизията - от 06.10.2023 г. (л. л. 580 – 582 от преписката) и от 06.11.2023 г. (л. л. 687 – 685 от преписката), също връчени чрез изпращане на писмо с обратна разписка.

С разпоредбата на чл. 29 от ДОПК са установени възможните и допустими способи за връчване на съобщенията в административното производство. Съдържанието на същата предвижда съобщенията да се връчват на адрес за кореспонденция, който за физическите лица е постоянният им такъв.

В настоящия случай заповедта за възлагане на ревизията и последвалите я заповеди за изменение са изпратени с писма с обратни разписки на постоянния адрес на жалбоподателя по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно: в [населено място], [улица].

Не са налице процесуални нарушения като същите са връчени по реда на чл. 29, ал. З от ДОПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за изтекла давност в ревизирания период и изтичане на процесуалните срокове по ДОПК.

Срокът за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски е регламентиран в разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Определеният в разпоредбата срок е преклузивен.

В конкретния случай за определяне на задължения за данък по ЗДДФЛ за 2020 г., ГДД по чл. 50 от с.з. е следвало да бъде подадена до 30.04.2021 г., т.е. [възраст] срок за образуване на производство за установяване на данъци тече от 01.01.2022 г. и изтича на 31.12.2026 г.

Ревизионното производство по установяване на задълженията е започнало на 10.08.2023 г., с връчване на заповедта за възлагане на ревизия, т.е. преди изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо образуване на ревизионно производство след изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.

Необосновани са и изложените доводи, че са допуснати нарушения по отношение срока за извършване на ревизията.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК този срок е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане, а съгласно ал. 2 от същия член, ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

В конкретния случай датата, на която е връчена първата ЗВР, е 10.08.2023 г. С нея е определен срок за приключване на ревизията - 2 месеца. Със ЗИЗВР от 06.10.2023 г. е определен нов срок за приключване на производството - до 10.11.2023 г. /три месеца/. С третата ЗИЗВР, на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът е удължен до 08.12.2023 г., т.е. с още един месец.

Предвид изложеното се установява, че ревизията е протекла в рамките на законоустановените срокове.

Съгласно нормата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК, РД се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, т.е. до 22.12.2023 г.

В настоящия случай РД е издаден на 09.01.2024 г., т.е. след определения в посочената норма срок, но следва да се има предвид, че този срок е инструктивен и с изтичането му не се изчерпва по време надлежно делегираната материална компетентност за издаването му. В константната практика на ВАС се приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Видно от приложените по административната преписка доказателства, последното процесуално действие по събиране на доказателства е изпратено до ОД на МВР - Русе искане от 23.11.2023 г., като отговорът е получен на 01.12.2023 г. (л. л. 689 – 691 от преписката). Т.е. не се установява да са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства след изтичане на срока за приключване на ревизионното производство.

По аргумент от чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол, а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА.

Установява се също, че обжалваният РА е издаден в срока, регламентиран в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в 14-дневния срок от подаденото възражение.

Въз основа на така установеното, изложените в жалбата възражения са неоснователни.

Заповедта за възлагане на ревизия, както и ЗИЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М. Т. Г. в посоченото й длъжностно качество - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.

За доказване компетентността на органа, възложил ревизията, е представена заповед, с която на издалия ЗВР е възложено издаването на такива.

Предвид това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.

Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и издаденият въз основа на него ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.

Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложения с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от с.з. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая не се и спори по делото, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи.

С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с [жк], като служебна проверка в тази насока е извършена и в проведеното на 26.09.2024 г. открито съдебно заседание.

Ревизията е приключила с издаването на оспорения РА, който е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – М. Т. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна и Е. Н. Г., главен инспектор по приходите в същата дирекция и ръководител на ревизията.

Спазени са изискванията за форма и съдържание на издадените от органите по приходите ЗВР, РД и РА - съответно по чл. 113, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

Актовете, включително уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, са връчвани на ревизираното лице, което е могло да се запознае със съдържанието им и да защити правата си.

В РА са посочени фактически и правни основания за издаването му, изложени подробно както в акта, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на РА, в частта му, потвърдена с решението на горестоящия орган.

Жалбоподателят е надлежно уведомен за издадената заповед за възлагане на ревизия. В хода на ревизионното производство доказателствата са събирани по предвидени в ДОПК способи. На основание чл. 37, ал. 3 от ДОПК на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, по което от И. са представени писмени доказателства, подробно описани в РД. Съставени са съответните протоколи. Едновременно с това до лицето е отправено и уведомление, с което на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са разяснени правата в ревизионното производство, както и последиците от неизпълнение на задълженията му. Проверяващият орган е изискал представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице и попълване на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК на декларация относно имуществено състояние за ревизирания период. Ревизираният субект е надлежно уведомен за резултатите от извършената ревизия, като му е предоставена възможност за писмено възражение и доказателства във връзка с констатациите и изводите, обосновали предложените размери на задълженията.

При оспорването по административен ред не са приложени нови доказателства, а в решението на директора на дирекция ОДОП - Варна е извършена преценка и анализ на събраните при ревизията доказателства, въз основа на което решаващият орган е формирал и обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения пред него РА в потвърдената с решението му част.

Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и процесуални изисквания.

Същият се явява постановен и в съответствие с материалноправните изисквания на закона по следните съображения.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, а също и на осигурителния доход, са нормативно установени и следва да се прилагат точно.

Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и, ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.

Между страните не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило именно по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за периода 2020 г. - 2021 г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.

Основанията по цитираната разпоредба следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

В конкретния казус издаденият РА не се основава на съмнения или предположения. Фактическите и правни изводи и основания за облагане в него се основават на установени факти, доказателствата за които са събрани по реда на процесуалния закон.

Следователно, при установените факти и обстоятелства не може да бъде прието, че определяйки задължения за пряк данък по силата на разпоредбите в ЗДДФЛ, органите по приходи са допуснали съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК изисква ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му и в случая същият притежава такива. Видно от съдържанието му, изложени са подробни мотиви по всяко едно от определените с него задължения по вид, данъчен период и размер. Посочени са констатациите и доказателствата, въз основа на които са определени данъчните задължения на ревизираното лице.

От друга страна ревизия по чл. чл. 122 - 124а от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1, като посочените в тях предпоставки не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието само на една от тях е достатъчно основание за прилагането им. След като са налице предпоставките, посочени в ал. 1, или поне една от тях, не може да се реализира конкретния фактически състав от материалния данъчен закон. С оглед императивния характер на данъчните норми, органите по приходите не могат да определят пo своя преценка конкретния размер на дължимия данък. Облагаемата основа, която те определят, е базата, върху която съобразно с вида на данъка и съответния материален закон се определя данъчното задължение, което се дължи.

Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от този вид, е регламентиран в ал. 2 на чл. 122 и ал. 1 на чл.124 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. Когато данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при условията на ал. 1 от същия член е установено несъответствие на декларираните/получените приходи, доходи, източници на финансиране спрямо имущественото и финансовото състояние, съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, се смята до доказване на противното, че е налице печалба или доход, подлежащ на облагане с данъци, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК (в случая включените в едно домакинство) явно съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Видно от мотивите на процесния РА, в хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно:

• по т. 2 - налице са данни за укрити приходи и
• по т. 7 - получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Преценката в случая е извършена с оглед събраните в хода на ревизията доказателства, както и на приобщените доказателства, събрани във връзка с извършени предходни проверки на жалбоподателя.

За да достигне до този извод, органът по приходите е установил, че за ревизираните периоди И. не може да докаже документално доходите, които е получил и с които е извършил разходи, които надхвърлят размера на финансовите постъпления, поради което правилно е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Този извод се подкрепя от извършената съпоставка на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизираните периоди въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. За да извърши разходите в съответните обеми, задълженото лице е притежавало средства в съответния размер като констатираната разлика (превишение на разходите), правилно е квалифицирана като доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, за който се дължи данък но чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Същият, ведно с получените през 2020 г. от „Истас“ ООД доходи, не е деклариран по надлежния ред и не е обложен, т.е. налице е и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице, в което същото е установило несъответствие между стойността на имуществото на жалбоподателя и получените доходи и направените от него разходи, като за 2020 г. и 2021 г. е установено значително превишение на разходите над приходите.

За да се приеме, че е налице укрит/недеклариран доход, е необходимо установеното несъответствие да е явно и съществено, т.е. от извършената съпоставка да е видно, че е налице нарастване на имущественото състояние на лицето, което нарастване не кореспондира с декларираните за същия период приходи или доходи.

Въпреки че в ДОПК няма определение на понятието, разумното прилагане на този текст изисква установеният недостиг на средства да е очевиден и съществен, както в относително, така и в абсолютно изражение, като за тази разлика да няма разумно обяснение във връзка с конкретна сделка.

По отношение на установеното с РА несъответствие за 2020 г. и 2021 г., същото отговаря на условията, посочени в чл. 123 от ДОПК, тъй като това несъответствие между направените разходи и придобито имущество и получените/декларираните доходи за ревизираните години е съществено. Установеното превишение на фактически извършените разходи и придобито имущество над получените доходи/приходи сочи, че ревизираното лице е разполагало с паричен ресурс, който е обезпечил направените разходи, но този паричен доход не е деклариран през съответните години. Липсата на данни за произхода на средствата, покриващи разходите на лицето за годината, от своя страна предоставя възможност на органите по приходите да определят данъчната основа по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК.

Гореустановените факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства, безспорно представляват обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, което е предпоставка данъчната основа да бъде определена по реда на ал. 4 на чл. 122 на ДОПК, възраженията на жалбоподателя в тази му част са неоснователни.

С оглед изложените аргументи, правилно органите по приходите са констатирали, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК.

Следва да се има предвид, че при доказано наличие на условие по чл.122, ал. 1 от АПК ревизираното лице е това, което следва да докаже липсата на обстоятелствата и тази тежест му е конкретно указана с протоколно определение от 26.09.2024 г. (л. 54, гръб от делото).

За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период декларираните/получени приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите. Ревизията обхваща периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., като между страните няма спор, че И. Н. И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор между страните и че през ревизираните периоди лицето е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само за календарната 2021 г., в която е декларирало единствено получени доходи от трудови правоотношения и непогасени остатъци по предоставени през годината парични заеми на „Икаи-Илко Николов“ ЕООД, в което от 18.02.2021 г. е назначен по трудови правоотношения.

С обжалвания РА, за 2020 г. е извършена съпоставка между получените от ревизирания доходи и направените от него разходи, при която е констатирано имуществено несъответствие, възлизащо по размер на 17 016, 63 лева. Същото е изчислено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 22 891, 68 лева, постъпленията през годината от 4 083, 00 лева и сбора от реализираните разходи в размер на 34 102, 50 лева, наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 9 888, 81 лева.

За 2021 г. съпоставката между получените доходи и направени разходи показва имуществено несъответствие в размер на 9 125, 81 лева, получено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 9 888, 81 лева, постъпленията през годината от 39 186, 75 лева и сбора от реализираните разходи в размер на 50 059, 07 лева, наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 8 142, 30 лева.

Така формираният недостиг от парични средства в размер на 17 016, 63 лева за 2020 г. и в размер на 9 125, 81 лв. за 2021 г. (след обжалването по административен ред – 8 246, 15 лева), е приет от органите по приходите за доход с недоказан произход и е включен в общата годишна данъчна основа за облагане за съответния отчетен период.

Относно отразените в разходната част от таблицата за съпоставка за 2020 г. „Разходи за гориво“ в размер на 6 304, 26 лева, от събраните по делото доказателства, противно на изложеното в заключението на вещото лице, че не е ясно как в обжалвания РА се достига до изчислената сума в размер на 6 304, 26 лева, за да се приеме, че същата представлява направен от жалбоподателя разход за гориво, тъй като по преписката липсвал отговор от АПИ, се установява, че на л. 538, л. л. 497 – 501 от преписката са приложени както искането, така и отговорът на АПИ с приложени писмени доказателства.

За да изчислят сумата в размер на 6 304, 26 лева като разход, направен от ревизираното лице, органите по приходите са взели предвид предоставената информация от АПИ и са изчислили разходи за гориво, свързани с експлоатацията на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ през 2020 г. в размер на 6 304, 26 лева. Сумата е формирана на база изминатия през 2020 г. пробег от товарния автомобил – 21 814 км. по получени данни от ИА „Автомобилна администрация“ и чрез направени изчисления за разходната норма на МПС от 17/100, публикувана в интернет пространството и средна цена на литър гориво от 1,70 лв. /стр. 23 от РД/.

За описаните факти и обстоятелства са приложени всички относими доказателства по административната преписка. Представените доказателства от АПИ и ИА „Автомобила информация“ не са оспорени от ревизираното лице в хода на съдебното обжалване.

Представените доказателства по своята същност представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ДОПК и удостоверяват факти и обстоятелства, относими към облагането на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. В ал. 10 на същата норма е предвидено, че АПИ осъществява дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси, а в ал. 11 е уточнено, че АПИ оперира и поддържа Електронна система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси. Контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата, се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси, регламентирана в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (арг. от чл. 106, ал. 2 от ЗП), като размерът на дължимата тол такса се определя въз основа на получените тол данни (арг. от чл. 106, ал.4 от ЗП).

Анализът и тълкуването на горепосочената нормативна уредба налага извода, че автоматичните стационарни и мобилни контролни точки на Националното тол управление при АПИ /камери на АПИ/, разположени по платената пътна мрежа, следят за платени пътни такси и служат за анализ на пътния трафик. Те включват точното време на преминаване на превозното средство и неговия регистрационен номер, клас и дължина, както и скоростта и данните за местоположението. Получените данни се съхраняват от АПИ и по тях се определя размерът на дължимите тол такси за изминатото разстояние по платената пътна мрежа. Следователно, информацията, предоставена от данни от АПИ, относно движението на МПС, собственост на жалбоподателя, няма как да не бъде достоверна.

Относно доводите на жалбоподателя, че процесното МПС е било предоставено за ползване на трети лица, следва да се отбележи, че в предоставените от тях писмени сведения в хода на проведеното ревизионно производство, както и в показанията им пред съда не се съдържа никаква конкретика.

Видно от събрания като доказателство отговор от ОД на МВР - Русе се установява, че относно лицата, на които е предоставен товарен автомобил „Мерцедес Атего“ през 2020 г., само 2 от посочените 8 от жалбоподателя лица, притежават свидетелства за управление на МПС, категория „С“ и то валидни след 14.10.2020 г., а едно лице дори не притежава свидетелство за управление на МПС (л. л. 689 – 691 от преписката).

При тези данни не би могло да се приеме, че тези лица са ползвали/шофирали товарния автомобил така, както се твърди.

Констатациите на органите по приходите не се опровергават и от свидетелските показания на В. Д., И. М. и К. К., които твърдят, че са ползвали камиона на жалбоподателя за лични нужди. Представените писмени обяснения в хода на ревизионното производство са с идентично съдържание. В тях, както и в дадените гласни показания в хода на съдебното дирене, липсва каквато и да било конкретика, свързана с периода на използване на процесното МПС, дестинацията и изминатите километри, количествата заредено гориво, вкл. съставените в тази връзка документи.

Както от правна, така и от житейска гледна точка е нелогично да се предостави товарен автомобил на такъв голям брой лица, които да извършват личен превоз с него, без да са съставени каквито и да било документи за това.

Предвид изложеното, съдът приеме за неоснователни и недоказани доводите на жалбоподателя, че е предоставял товарния автомобил на свои приятели от детинство, за да си вършат услуги без заплащане.

Следва да се има предвид, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК, определеният от органите по приходите размер на разходите не може да бъде напълно еднакъв с реално извършените от жалбоподателя разходи за гориво, но това е следствие от действията на самото ревизирано лице. Когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някои от фактите, визирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионното производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства, които са валидни към ревизирания данъчен субект като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

Предвид изложените доводи, съдът не кредитира съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която вещото лице е счело, че приетият от органите по приходите разход за гориво за 2020 г. следва да е в размер на 0, 00 лева.

Относно свидетелските показания на А. И. И. - дъщеря на жалбоподателя, с които тя твърди, че е предоставила 10 000, 00 лева на баща си с произход на средствата - потребителски кредит, следва да се има предвид, че видно от извършената съпоставка на получените доходи с извършените разходи за 2021 г., в т. 13, в приходната част органите по приходите са включили сумата в размер на 25 600, 00 лева, представляваща сборът, получен от жалбоподателя кредит от „БНБ Париба“ в размер на 19 600, 00 лева плюс 6 000, 00 лева, предоставена от А. И. на жалбоподателя, за която сума е прието, че не подлежи на връщане. Няма твърдения и не са представени доказателства в хода на ревизионното производство, че предоставената сума е в размер на 10 000, 00 лева, така както твърди свидетелката при разпита й в хода на съдебното дирене. Не са представени и доказателства в хода на съдебното обжалване за изтеглен кредит в този размер. Предвид свързаността на свидетелката с жалбоподателя (арг. от § 1, т. З, б. „а“ от ДР на ДОПК), както и липсата на относимите доказателства, съдът не кредитира свидетелските показания на А. И. в тази им част.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на ревизираното лице е да обори констатациите на ревизионния акт, съответно да докаже благоприятните за него факти, което в случая не е сторено.

От доказателствата, съдържащи се в приобщената към делото административна преписка, и тези събрани в хода на съдебното дирене не се установяват допуснати съществени пропуски и изчислителни грешки, които да подложат на съмнение направените констатации и основаните на тях правни изводи. В хода на съдебното оспорване на РА И. не ангажира нови доказателства, които да оборват тези изводи. По тази причина, всички факти, които са от значение за формиране на общата годишна данъчна основа за облагане и съответното изчисление на размера на дължимия пряк данък, са установени законосъобразно и обосновано от ревизиращия екип и впоследствие от горестоящия орган.

С оглед изложеното жалбата срещу оспорения РА се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По разноските

При прилагането на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Същото съдът определя в размер на 658, 00 лева, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1 вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. И. от [населено място], обл. Русе против ревизионен акт № Р-03001823004624-091-001 от 01.02.2024 г., издаден от М. Т. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД па НАП - Варна, възложил ревизията и Е. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 38 от 16.04.2024 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са установени данъчни задължения, както следва:

• главница в размер на 1 981, 00 лева и лихва в размер на 606, 54 лева за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2020 г. и
• главница в размер на 824, 00 лева и лихва 168, 51 лева за задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г.

ОСЪЖДА И. Н. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Русе, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 658, 00 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.