Присъда по дело №350/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 7
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200350
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. С., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.ов
СъдебниЖИВКО П. П.

заседатели:Валентина Сп. Г. Топалова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С.ов Наказателно дело от общ
характер № 20222200200350 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х. А. Х. роден на ********** г. в
гр. О., обл. Т., с постоянен адрес гр. С., ул. „Р.С.“ № 10, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 21.11.2021 г. в с. К., общ. С., при управление на МПС - л.а.
„Мерцедес ЦЛС 500” с рег.№ ВР ***** СХ, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: по чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч: за МПС от кат.“В“ - в населено място - 50 км/ч“, като управлявал
автомобила със скорост надвишаваща разрешената за населено място
от 50 км/ч, а именно с 85 км/ч и по чл.23, ал.1 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
1
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко“, като се движил на технически несъобразена дистанция на
движение зад л.а. „Опел Астра“ с рег.№ СН ***** КА, и умишлено
причинил смъртта на П. Д.ОВ Д., ЕГН ********** и средна телесна
повреда на Д. П. Д. ЕГН **********, изразяваща се в „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на
черепната кухина“, поради което и на осн. чл.342 ал.3 б.”в” предл.1,
вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. с. чл. 55 ал.1, т.1 от НК ГО
ОСЪЖДА НА СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в Затвор.
ПРИСПАДА на осн.чл. 59, ал.1, т.1 от НК времето през което
подсъдимия Х. А. Х. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под
стража" по настоящето, считано от 22.11.2021 година и мярка за
неотклонение „Домашен Арест“от 27.05.22г.
На основание чл.342 ал.4, изречение второ от НК ЛИШАВА
ПОДСЪДИМИЯ Х. А. Х. от правото по чл.37 ал.1,т.7 предл. второ от
НК, а именно от правото да управлява моторно превозно средство
ЗАВИНАГИ.
ОСЪЖДА подсъдимият Х. А. Х., с ЕГН ********** да заплати на
частния обвинител Д. П. Д. сумата от 3000 лева, като направени от него
разноски за упълномощаване на повереник в процеса.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- 1 бр. МПС – лек автомобил "ОПЕЛ АСТРА " с рег. № СН ***** КА-
собственост на ЕЛЕНА П.А С.ОВА от гр.С., кв.“Дружба“, бл.41, вх.В,
ет.2, ап.3 – оставен на съхранение на паркинг в сектор ПП при ОД на
МВР-С., след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика;
- 1 бр. МПС – лек автомобил "МЕРЦЕДЕС ЦЛС 500" с рег. № ВР
***** СХ- собственост на ГЮЛДАЛЪ Х.ОВА РАШЕВА от гр.С., ул.
„Р.С.“ №10 – оставен на съхранение на паркинг в сектор ПП при ОД
на МВР-С., след влизане на присъдата в сила да се върне на
собственика.
2
ОСЪЖДА на осн. чл. 189 ал.3 ОТ НПК Х. А. Х. да заплати
7154,90 лв. по сметка на ОД на МВР-С. и 320лв по сметка на Окръжен
съд С..
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен
съд гр.БУРГАС в 15-дневен срок от днес.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 7/07.03.2023 г. по нохд № 350/2022 г. на
Окръжен съд - С..
Срещу подсъдимия Х. А. Х., роден на ********* в гр. О., обл. Т., с
постоянен адрес гр. С., ул. „Р.С.“ № 10, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение, за това че:
На 21.11.2021 г. в с. К., общ. С., при управление на МПС - л.а.
„Мерцедес ЦЛС 500” с рег.№ ** *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
по чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за МПС от кат.“В“ - в населено място - 50
км/ч“, като управлявал автомобила със скорост надвишаваща разрешената за
населено място от 50 км/ч, а именно с 85 км/ч и
по чл.23, ал.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“, като се движил на технически несъобразена дистанция на
движение зад л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ** ***** **,
и умишлено причинил смъртта на П. Д.ОВ Д., ЕГН **********, като с
деянието са причинени и последиците по б.“б“ на чл.342, ал.3 от НК, а
именно умишлено причинена средна телесна повреда на Д. П. Д., ЕГН
**********, изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“ и в „проникващо нараняване на черепната кухина“, съставляващо
престъпление по чл.342 ал.3 б.”в” предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението изцяло. Счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54
НК, при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността му
обстоятелства, което да бъде ориентирано към средния размер. Пледира за
лишаване подсъдимия от правото му да управлява МПС завинаги. Моли съда
да се произнесе и по въпросите относно приспадане от евентуално наложено
наказание лишаване от свобода времето на предварителното задържане на
подсъдимия Х., както и относно веществените доказателства и разноските,
направени по делото.
Подсъдимият признава свое виновно поведение под формата на
непредпазливост. Дава обяснения по делото, като самостоятелно и чрез
защитниците си моли да бъде признат за виновен за деяние по чл.343, ал.1 от
НК и му бъде наложено наказание към минимума.
В процеса е конституиран като частен обвинител родителят на
починалия П. Д. и пострадал Д. П. Д.. Чрез повереника си частният обвинител
моли за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение
1
и поради липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в максималния размер от 20
години.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
констатира, че описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепя напълно от доказателствата по делото.
Правната квалификация е законосъобразна и деянието съставомерно. По
повод доказателствените факти, прокурорът обръща внимание на показанията
на св. Е., св. Б., на постр. Д., на кмета на с. К. - св.Т.С. и на заключението на
тройната автотехническа експертиза относно механизма на пътно
транспортното произшествие, както и видяното от видеозаписите.
Според прокурора експертизата, като обективен доказателствен
източник, категорично приема, че техническата причина, довела до
възникването на удара е движението на автомобила “Мерцедес“ ***** на
разстояние по-малко от минималната дистанция зад лекия автомобил “Опел“,
като със своите действия при удара е предизвикал ротация на лекия
автомобил “Опел“.
В заключение прокурора предлага за деянието по чл.342, ал.3, б.”в”
предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК да
бъде наложено на подс. Х. наказание 15 години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при строг режим и лишаване от право да управлява
МПС завинаги.
Частното обвинение подкрепя заявеното от прокурора, като счита че е
доказано от обективна и субективна страна деянието по чл.342, ал.3, б.”в”
предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, за което е обвинен подсъдимия,
като излага мотиви за наличие на косвен умисъл от страна на подсъдимия,
като се позовава на изложеното от автоекспертите в съдебно заседание, че
при всички възможни хипотези на механизма на произшествие удара е бил
непредотвратим за водача на лекия автомобил “Опел“. Сочи, че подсъдимият
съзнателно е допускал настъпването на обществено опасните последици и не
е взел мерки за предотвратяването им, не е спрял преследването дори след
първия удар.
Защитата в лицето на адв. К. от своя страна е на становище, че
изнесените в обвинителния акт твърдени обстоятелства се опровергават от
изслушаната в съдебно заседание автотехническа експертиза. Относно
назначената експертиза защитата изразява становище, че от отговорите на
допълнителните въпроси зададени на автоекспертите е било изяснено съвсем
различно поведение на подсъдимия, а именно че същият след като е
предприел догонване на автомобила на пострадалите, неколкократно е
предприел маневра изпреварване и непосредствено след като е установил
някаква опасност за настъпване на ПТП е задействал спирачната система на
автомобила си, което според адв. К. се установява и от изгледаните
видеозаписи. Претендира за съпричиняване на престъпния резултат от страна
2
на постр. Д., който е управлявал също с превишена скорост, двамата
пострадали са били без предпазни колани и постр. Д., като водач на МПС в
момента на ПТП е бил с отвлечено внимание, тъй като е разговарял по
телефона. Допълва, че подсъдимият е професионален шофьор, като такъв е
бил уверен в способностите си и в способностите на автомобила си и е бил
сигурен, че е могъл да предотврати каквито и да било обществено опасни
последици при управлението му с такава скорост и при такава обстановка.
Претендира правна квалификация на деянието по чл. 343, ал.1 б.“в“ от НК
като сочи съдебна практика в тази насока и наказание в минималния размер
от 2 години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен срок и лишаване от
правоуправление за срок от 5 години.
Другия защитник на подсъдимия - адв. Н. претендира за оправдаване на
неговия подзащитен по повдигнатото обвинение и признаването му за
виновен за деяние по чл.343 ал.1 от НК, сочи съдебна практика в тази насока.
В заключение адв. Н. прави искане съдебния състав да отчете приноса на
пострадалите за възникналото ПТП, обръща внимание на смекчаващите
вината обстоятелства на подзащитния му и предлага да му бъде наложено
минимално наказание 2 години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен
срок и лишаване от правоуправление за срок от 5 години.
Подсъдимият поддържа казаното от неговите защитници и прави
искане „за минимално наказание по непредпазливост“.
Окръжен съд С., като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, като взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс. Х. А. Х. от гр. С. е правоспособен водач на МПС категория „В“ и
„М”. Видно от справка, издадена от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– С., като водач на МПС подсъдимият е бил наказван по административен ред
за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата.
Вечерта на 20.11.2021 г. подс. Х. бил в гр. С. в дискотека „Делийт“,
заедно със свои приятели, където консумирал алкохол. В същото заведение,
на съседна маса, в компанията на свои приятелки, била и приятелката на
постр. П. Д.ОВ Д. – свид. В. В. В.. След полунощ, под влияние на
консумирания алкохол, подс. Х. опипал по дупето свид. В. В.. Подразнена от
поведението на подсъдимия, свид. В. му ударила шамар и се оплакала на
управителя на заведението за случилото се. Малко след възникналото
пререкание, подс. Х. и неговите приятели си тръгнали от дискотеката.
В кореспонденция по социалните мрежи свид. В. В. коментирала
случилото се, като била информирана от нейна позната за Фейсбук профила
на подсъдимия. Тъй като имал достъп до профилите на своята приятелка,
3
постр. П. Д. също разбрал за поведението на подс. Х. спрямо неговата
приятелка. Постр. П. Д. разговарял със св. В. В., която го информирала, че за
случилото се е уведомила майка си и тя ще разговаря с подсъдимия.
Независимо от това, постр. П. Д. решил да се свърже с подсъдимия, за да си
уговорят среща и да потърси саморазправа с него за случилото се. В
изпълнение на това свое намерение постр. П. Д. се свързал по „Месинджър“ с
подс. Х. и в разговор помежду им се разбрали да се видят на 21.11.2021г в
кв.“Д. Д.“ на гр. С., след като се върне от с.Жеравна, общ.Котел където се
намирал.
На 21.11.2021 г. около 07.30 часа сутринта постр. П. Д., се свързал с
баща си - свид. Д. П. Д., като му изпратил снимка на подсъдимия, придружена
с текст: „Трябва да го намерим“. Двамата разговаряли по телефона, като
постр. П. Д. разказал на баща си за извършените от подсъдимия действия
спрямо приятелката му свид. В. В., както и че се е разбрал с подсъдимия да се
видят, след като той се прибере от с. Жеравна, общ. Котел. В с.Жеравна
постр. П. Д. употребил наркотични вещества от групата на стимулантите -
амфетамин и метамфетамин, които са с изразено стимулиращо действие
върху психиката на човека, водят до изявена възбудна симтоматика,
повишаване на сърдечното честота и кръвното налягане, еуфория, създават
чувство за удовлетворение и прилив на енергия, освобождаване от
социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила.
Под влияние на употребените наркотични вещества, след като се върнал
в гр. С., следобед, около 14.00-15.00 часа, постр. П. Д. помолил баща си да го
откара с автомобила им до кв.“Д. Д.“ на гр. С., където имал уговорка да се
срещне с подс. Х..
С л.а.“Опел Астра“, рег. № ** ***** ** управляван от свид. Д. Д., около
16.00 часа, двамата тръгнали към мястото на уговорената среща. След като
пристигнали там, постр. П. Д. се обадил на подс. Х., при което той му казал,
че ако желае да се видят, трябва да отиде в с. К., общ. С..
Свидетелят Д. Д. и постр. П. Д. решили да отидат в с.К. за да се срещнат
с подсъдимия и потърсят обяснение и саморазправа с него за постъпката му
спрямо св. В. В.. Те се движили с управлявания от свид. Д. Д. л.а.“Опел
Астра“по посока с. К., общ. С.. Подс. Х. управлявал лек автомобил л.а.
„Мерцедес ЦЛС 500”, с рег.№ ** ***** **, собственост на Г. Р., с който се
предвижвал към с. К., общ.С.. По време на движението около 16.30 часа на
пътния възел към гр. Я., постр. П. Д. разпознал автомобила на подсъдимия.
Тогава свид. Д. Д. увеличил скоростта, като предприел изпреварване на
управлявания от подс. Х. автомобил с цел да го спре. В момента, в който
двата автомобила се изравнили, подсъдимият разпознал постр. П. Д., с когото
трябвало да се видят и ускорил скоростта си . Свид. Д. Д. продължил да
преследва с автомобила си управлявания от подс. Х. л.а. „Мерцедес“. Свид. Х.
А. Е. – брат на подсъдимия също пътувал в посока към с. К., общ. С.. Той се
движил към селото с автомобила си – л.а. „Ауди А6“ защото получил
4
обаждане от подсъдимия, че е преследван от друг автомобил с цел
саморазправа. По телефона св.Е. посъветвал подсъдимия да не се разправят
по пътя, а да продължи към с. К., общ. С..
Непосредствено преди отбивката за с. К., общ. С. свид. Х. Е. изпреварил
управлявания от подсъдимия л.а. „Мерцедес“, като се уговорил с брат си по
телефона, след като влязат в селото да спре до него, когато и той спре. С тази
уговорка помежду им подс. Х. и свид. Х. Е. с управляваните от тях
автомобили завили надясно от главния път по посока към центъра на с. К.,
общ. С.. След няколко метра свид. Х. Е. спрял автомобила си „Ауди“,
непосредствено след него спрял и управлявания от подсъдимия л.а.
„Мерцедес“, а на няколко метра след него и л.а.“Опел Астра“, управляван от
свид. Д. Д.. Подс. Х. слязъл от автомобила си с дървена бухалка, която носел
със себе си, като се насочил към л.а. “Опел“. Към автомобила на пострадалите
се насочил и свид. Х. Е., който държал в ръката си газов пистолет. Изненадан
и изплашен от предприетите действия за саморазправа свид. Д. Д. взел
решение да потегли с автомобила си и избяга, като напусне селото по пътя
през с. Самуиловоq общ. С.. Преди още постр. П. Д. да предприеме действие
за слизане от лекия автомобил „Опел Астра“, свид. Д. Д. потеглил с
автомобила си „Опел Астра“, като се насочил към подсъдимия и свид. Х. Е.,
преминал между тях и продължил в посока към центъра на селото. Докато
премивал покрай тях подс. Х. ударил с бухалката автомобила на свид. Д. Д., а
брат му - свид. Х. Е. произвел два изстрела с газовия си пистолет.
Провокиран от поведението на свид. Д. Д., бягството им и добил
смелост от присъствието на брат си, подс. Х. бързо се качил в автомобила си
и потеглил с висока скорост след л.а.“Опел Астра“ с намерение да ги спре и
саморазправи с тях. След него потеглил и свид. Х. Е., който се движел с
автомобила си зад л.а. „Мерцедес“. Така около 17.00 часа и трите автомобила
се отправили към центъра на с. К., общ. С., като се движели по ул. “Д. С.“.
Движението на автомобилите по ул. “Д. С.“ се осъществявало към
средата на платното за движение, при суха пътна настилка и виД.ст,
определена от движението на смрачаване, на къси светлини на фаровете. От
двете страни на улицата по която се движили имало дървета.
Въпреки, че управлявал автомобила си в населено място, докато
преследвал управлявания от свид. Д. Д. автомобил, подс. Х. увеличавал
скоростта си на движение, като съзнателно намалил дистанцията с л.а. „Опел
Астра“. По този начин той приближил автомобила „Опел Астра“ и го ударил
отзад. Управляваният от свид. Д. Д. лек автомобил, в който пътувал постр. П.
Д. отскочил, леко отклонил задната си част, но бил овладян от водача свид Д.
Д. и продължил да се движи направо по ул.“Д. С.“.
Подс. Х. продължил да преследва л.а. „Опел Астра“, като се опитвал да
го засече и да го принуди да спре. За тази цел, напълно осъзнавайки
неправомерното си поведение, подсъдимият с управлявания от него л.а.
„Мерцедес“, увеличил скоростта си на движение до 85 км/ч, в нарушение на
5
установеното в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на
скоростта, в населено място – 50 км/ч. В резултат на относително по-високата
скорост на движение на л.а. „Мерцедес“ спрямо тази на л.а. „Опел Астра“,
дистанцията между двата автомобила намалявала, като в нарушение на
установеното в чл.23, ал.1 от ЗДвП правило, подс. Х. не се съобразил с
технически съобразената дистанция от около 27 метра. По този начин
подсъдимият навлязъл изцяло с автомобила си в лявата пътна лента, като
достигнал до задната лява странична повърхност на л.а. „Опел Астра“,
изравнявайки предния габарит на л.а. „Мерцедес“ със задния габарит на л.а.
„Опел Астра“. В същото време и лекия автомобил „Опел Астра“ управляван
от свид. Д. Д. се движил със скорост около 76 км/ч. в нарушение на
установеното в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на
скоростта, в населено място – 50 км/ч. също така свид. Д. Д. в момента на
преследването преди удара в нарушение на чл.104а от ЗДвП, забраняващ на
водачите на МПС да използват мобилен телефон е използвал такъв. От
доказателствата по дело е видно, че в 17.04 часа на 21.11.2021г. той е
разговарял по мобилния телефон с № ********** на свид.Б. и му е съобщил,
че “Едни педерастчета ни гонят и искат да ни блъснат“. Точно в този момент
на разговора, подс. Х. съзнателно предприел промяна на направлението на
автомобила си със завиване на волана надясно, при косо връщане към дясната
пътна лента, при което последвал удар между двата автомобила. С предния
десен габарит на бронята л.а. „Мерцедес“ ударил задния ляв габарит на л.а.
„Опел Астра“.
В резултат от настъпилия удар между процесните автомобили е
последвала пълна загуба на управление на управлявания от свид. Д. Д. л.а.
„Опел Астра“, автомобилът се завъртял около вертикална ос, в посока
обратна на часовата стрелка и се ударил странично в крайпътно дърво,
намиращо се вляво от платното за движение.
След настъпилото пътно произшествие подс. Х. веднага спрял и отишъл
до л.а. „Опел Астра“ и в 17.06 часа на 21.11.2021г. подал сигнал на телефон
„112“.
При настъпилото ПТП постр. П. Д. получил тежки наранявания, от
които, въпреки проведените от пристигналите на мястото на инцидента
медицинските специалисти реанимационни мероприятия, починал. Смъртта
на пострадалия е била регистрирана в 17,40 часа.
Водачът на л.а. „Опел Астра“ – св. Д. П. Д. също получил тежки
травматични увреждания и бил откаран за лечение в МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“.
В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на
труп за изясняване на обстоятелствата, касаещи вида и степента на
получените от постр. П. Д.ОВ Д. травматични увреждания и причината за
настъпилата смърт. Видно от експертното заключение, причината за
настъпилата смърт на постр. Д. е съчетаната травма с обхващане на предимно
6
гръдния кош с тежко засягане на дясната половина на гръдния кош с
обхващане на десните ребра и десния бял дроб и установени травматични
увреждания в областта на главата, мозъка и мозъчните структури. Според
експертното заключение, непосредствената причина за смъртта на постр. П.
Д. е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и
хеморагичен шок поради получените тежки травматични увреждания на
белите дробове, по-тежко изразени в областта на десния бял дроб и главата
със засягане на мозъка и структурите му. Тези травми са довели бързо до
изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен шок, както и
изпадането му бързо в състояние на мозъчна кома. Според експерта,
настъпването на смъртта на постр. П. Д. е била неизбежна и неминуема, като
животът му е бил неспасяем.
Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза,
описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на
гръдния кош, главата и останалите травмирани области на тялото по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети.
Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения.
Описаните травми и настъпилата смърт на постр. П. Д. са пряка и
непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Според експертното заключение локализацията на уврежданията сочи,
че най-силни са били уврежданията в областта на задните повърхности на
гръдния кош, предимно в дясната половина на гръдния кош. Установените
увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на
тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на
гръдния кош и останалите травмирани области на тялото от деформиралите
се части на лекия автомобил вследствие хлътването на дясната
задностранична част на автомобила и притискането на тялото на пострадалия
отдясно отзад.
В хода на разследването е назначена и съдебномедицинска експертиза с
оглед установяване на вида и степента на получените от постр. Д. П. Д., в
резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, травматични
увреждания. Видно от заключението на назначената експертиза, при
възникналото произшествие постр. Д. Д. е получил счупвания на дясната
орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата
максиларна кост с хемосинус, счупване на дясната слепоочна кост с
обхващане на дясната кленовидна кост в областта на основата на черепа.
Непосредствено след произшествието, пострадалият е изпаднал в състояние
на травматичен шок, нямал ясен и точен спомен за случилото се. Според
експертното заключение изпадането на постр. Д. Д. в състояние на
травматичен шок с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, следва да се
преценява като „РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО
7
ЗА ЖИВОТА“. По отношение на констатираните счупвания на черепните
кости на пострадалия, експертът е приел, че същите представляват
„ПРОНИКВАЩО НАРАНЯВАНЕ НА ЧЕРЕПНАТА КУХИНА“.
Счупванията на дясната орбитална кост, счупванията на дясната скулна кост,
счупване на предната стена на лявата максиларна кост с хемосинус, както и
централното малко разкъсване на малката тъпанчева мембрана и увреждането
на лицевия нерв с нарушение в затварянето на окото, сами по себе си и
поотделно са преценени като „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ТЯЛОТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“, т.е като разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от заключението на назначената експертиза, установените
увреждания на постр. Д. Д. са получени вследствие действието на механичен
фактор по механизма на удряне на травмираните области на главата и тялото
на пострадалия по твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и нанасяне на
удари с такива предмети в травмираните области на главата и тялото на
пострадалия. Същите добре отговарят да са получени при възникналото
пътнотранспортно произшествие. В експертното заключение, експертът е
приел, че установените увреждания, при правилно протичане на
оздравителните процеси, заздравяват за срок от около 2-3 месеца. Пълно
възстановяване на функциите на увредените костни и нервни структури може
да продължи и по-дълго време и да настъпи след около 4-5 месеца.
В хода на съдебното следствие при изслушването на вещото лице
съдебен лекар същия отговори на въпросите, отправени от съда и страните.
Вещото лице доктор Ч. отговори, че по време на огледа на трупа на постр. П.
Д. не са били установени следи от използване на обезопасителен колан.
Относно наличието на следи от обезопасителен колан по постр. Д. Д., д-р. Ч.
заяви че по време на прегледа на този пострадал и при него не е установил
наличието на някакви следи, специфични увреждания от притискане от
евентуално закопчания колан. Според вещото лице предпазния колан
съхранява позицията на тялото, а не и на главата, и на други части от тялото.
Пострадалият е получил травматични увреждания в областта на главата и
тези увреждания биха могли да бъдат получени при евентуално правилно
закопчан предпазен обезопасителен колан, вследствие тласъчни движения на
автомобила и тялото и удрянето по вътрешното обзавеждане на автомобила,
които се намират близо до главата.
В хода на разследването е назначена тройна съдебна автотехническа
експертиза. Според експертното заключение скоростта на движение на л.а.
„Мерцедес *****” към момента на последния удар с л.а. „Опел“ е била около
85 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес *****” при определената
скорост на движение е била около 67 м. Скоростта на движение на л.а. „Опел“
към момента на удара с л.а. „Мерцедес“ е била около 76 км/ч. В заключение
се сочи, че мястото на последния удар (мястото на контакт между
автомобилите) между л.а. „Опел“ и л.а. „Мерцедес *****”, съгласно
8
обективните находки, е в дясната лента на движение на 11,6 м. след мерната
линия и на ниво 0,37 м. вдясно от разделителната линия на лентите на
движение. Преди удара л.а. „Опел“ се е движел в дясната лента за движение
на къси светлини на фаровете, а автомобил „Мерцедес“ се е движил от лявата
към дясната пътна лента косо спрямо оста на платното за движение.
Технически съобразената дистанция на движение между двата автомобила е
била около 27 м.
Според заключението на назначената експертиза, водачът на л.а.
„Мерцедес *****” се е движел на технически несъобразена дистанция на
движение зад л.а. „Опел“, напълно е осъзнавал своето поведение и е намалил
дистанцията, като е увеличил скоростта на движение пристроявайки се в
лявата пътна лента. При изравняване на предния челен габарит на автомобила
със задния габарит на л.а. „Опел“, водачът на л.а. „Мерцедес *****” е
предприел промяна на направлението при косо връщане към дясната пътна
лента. Последвал е ударен процес и завъртане на л.а. „Опел“ около
вертикална ос в посока обратна на часовата стрелка. Според експертите,
водачът на л.а. „Опел“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП
след настъпилия удар и е настъпила пълна загуба на управление и удар в
крайпътно дърво странично от дясно. В експертното заключение е прието, че
водачът на л.а. „Мерцедес *****” е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като запази технически съобразена дистанция и намали
скоростта си на движение.
Видно от заключението на назначената експертиза, техническата
причина довела до възникване на удара, е движението на л.а. „Мерцедес
*****” на разстояние по-малко от минималната дистанция зад л.а. „Опел“,
като водачът напълно е осъзнавал своите действия и при удара е предизвикал
ротация на л.а. „Опел“. Водачът на л.а. „Мерцедес *****” е имал техническа
възможност да намали скоростта на движение, която да е съобразена с
дистанцията до предно движещия се автомобил.
Водачът на л.а. „Опел“ е нямал техническа възможност да предотврати
ПТП след настъпилия последно ударен процес, при който е настъпила пълна
загуба на управление.
При изследване на поставените въпроси, вещите лица са констатирали,
че по процесните автомобили са налице характерни протривни следи и
деформации, напълно определящи взаимния контакт между тях. По
автомобилите са установени няколко зони на протривен контакт. Л.а.
„Мерцедес *****” е с характерна деформация, повече изразена в челната
дясна част. В областта на предната броня в дясната зона са установени
характерни протривни следи от относително триене на взаимно контактуващи
повърхности, които са напречно разположени за автомобила. В предната
челна част са установени зони на побитост и леки деформации, които
определят ударен процес в надлъжно направление и интензивност отпред
назад за автомобила. Според експертите, аналогично на тази повърхнина на
9
контакт е областта на задната броня на л.а. „Опел“, в областта на левия заден
габарит. Тази повърхнина е с характерни протривни следи в напречно
направление за автомобила. Задната броня е пречупена в задната си част
вляво от надлъжната ос, което е показател за наличието на напречен удар за
автомобила.
В областта на задния капак л.а. „Опел“, видно от експертното
заключение, са установени зони на деформиране в надлъжно направление и
интензивност отзад напред за автомобила. Задният капак е масивно
деформиран по повърхността в зоната под оформена хоризонтална линия на
контакт. Над линията е налице индуцирана деформация. С оглед на
констатираното, експертите са приели, че тази зона на деформиране определя,
че автомобилите по време на тяхното движение са контактували най-малко
още веднъж и преди мястото на определения последен контакт.
В хода на съдебното следствие при изслушването на вещите лица
същите отговориха на въпросите отправени от съда и страните. Вещото лице
проф. К. посочва, че по време на последния удар между двата автомобила,
водачът на Опел е бил с отклонено внимание, което се извежда от
обстоятелството, че времето за реакция след възникване на опасността от
удара, не съответства на статистически средното. То трябва да се приеме по-
голямо. Експертите категорично считат, съгласно динамиката на удара, както
и от деформациите в задната лява странична част на Опел, че произшествието
е непредотвратимо, като водачът на Опел след този удар няма техническа
възможност да съхрани, да запази устойчивостта на автомобила. Ударът е бил
с интензивност, която предизвиква ъглова скорост, гледано отгоре, в посока
обратна на часовниковата стрелка на Опел, при което той губи устойчивост и
с дясната си страна тръгва напред към лявата граница на платното за
движение. След напускане на платното за движение се удря с дясната страна
в дървото. Липсата на спирачни следи от Опел показва, че водачът не е
реагирал с аварийно спиране, което от техническа гледна точка буди въпроса
защо. Очевидно, предвид скоростите на движение, водачът до напускането на
платното за движение не е могъл да задейства спирачната уредба, което е
показател за удължено време за реакция. Самият факт, докато водачът на
Мерцедес е задействал спирачната уредба при същата опасност, имаме
аварийно спиране със спирачна следа 5,2 метра.
Експертите уточняват, че ако се приеме на Мерцедес скорост преди
ПТП около 86км/ч, а на Опел 50 км/ч, относителната скорост е значителна и
по-висока от реалната, което означава, че автомобилът „Опел“ би придобил
по-висока скорост като изменение на скоростта от истинския случай и той би
се ударил в дървото, но с по-висока скорост. Във всички случаи ще има удар.
При направена от Проф. К. демонстрация на удара между двата
автомобила чрез макет на автомобил се установява, че има безусловна ъглова
скорост, обратна на часовниковата стрелка. Има ударно въздействие с
компонентна от ляво надясно върху лекия автомобил в задната лява
10
странична част. Т.е., ударът е с компонента напред, която придава кинетична
енергия, от порядъка на 3-4 км/ч, но има и компонента от ляво на дясно,
която предизвиква ротация, това е механизма. Експертът сочи, че видно от
снимката в задната част на автомобила „Опел“, от страничната част има чупка
в бронята отзад и нагъване от т.н. индуцирана деформация, т.е. тази ударна
сила страничната предизвиква нагъване на бронята без контакт, с чупка на
бронята. Технически – към момента на удара, непосредствено преди него,
водачът на Мерцедес се движи с по-висока скорост от Опел и завива волана
надясно при минимална технически несъобразена дистанция. Генезата на
деформациите, вълнообразния характер на задната страна на Опела и следите
по табелата показват, че преди удара, предизвикал ПТП, е имало поне един
контакт между двата автомобила. Водачът на Мерцедес е решил да
предприеме аварийно спиране преди удара. Стоповете се виждат.
Подсъдимият е решил да спира преди момента на удара, а самата спирачна
уредба достига максимално закъснение след удара, където е средата.
Светлините светват непосредствено преди задействаната спирачка, когато
докосва педала. Предвид видяното на видеозаписа експертът сочи, че преди
удара има леко завъртане на Опел, обратно на часовниковата стрелка, гледано
отгоре, след което имаме леко възвръщане успоредно на оста на пътя, което
означава, че водачът на Опел към този контакт, /защото категорично има
първи контакт/, е запазил управлението. Завъртане на Опел при тази скорост
може да стане само при контакт. Ударната сила в двата контакта и
направлението е различна. Времето за движение на л.а. Опел от удара с л.а.
Мерцедес до дървото, е около 2,2 секунди. За тези 2,2 секунди водачът на
Опел има техническа възможност да задейства спирачната уредба и да
блокира колелата с максимален спирачен момент. За да блокира спирачната
система с максимална ефективност, са необходими около 1,4 секунди при
време за реакция 0,8 секунди, а ако приемете време за реакция на Опел
предвид на изненадваща опасност, неочаквана опасност от 1,2 секунди, са
необходими 1,8 секунди, за да блокират колелата, във всички случаи по-
малко от 2,2 секунди.
Категорични са изводите на експертите, че при поведението на водача
на Мерцедес при всички случаи ще има ПТП и при неговите действия с
подаване надясно с по-голяма скорост. В зависимост от това дали водачът на
Опела задейства спирачната уредба ефективно или не, биха били различни
последиците. Според експерта по видеозаписите, които бяха възпроизведени,
е технически правилно водачът на Опел да вземе мерки, очевидно след
намалената дистанция многократно и агресивното поведение на Мерцедес, да
преустанови движението.
От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза за
установяване размера на причинените щети по л.а. “Опел Астра“ в резултат
от настъпилото ПТП. Видно от експертното заключение, стойността на
нанесената щета на автомобила е в размер на 75% от справедливата пазарна
стойност (2335,15 лева) или 1751,36 лева, като разликата до пълната стойност
11
е размерът на запазените части.
По делото са назначени съдебно химически експертизи за изследване на
иззетите проби кръв от обв. Х. и постр. П. Д.. Видно от експертните
заключения протокол № 134/26.11.2021 г. и протокол № 139/26.11.2021 г., в
изпратените за изследване проби кръв, взети от Х. Х. и от трупа на постр. П.
Д., не е доказано наличие на алкохол.
По делото са назначени съдебно химически експертизи, за да се
установи има ли наличие на наркотични вещества или техни аналози във
взетите кръвни проби от обв. Х. Х., постр. Д. Д. и от трупа на постр. П. Д..
Видно от заключенията на изготвените съдебно химико-токсикологични
експертизи от извършените изследвания на предоставените биологични
проби взети от лицето Х. А. Х. и от лицето Д. П. Д., не са установени наличия
на наркотични вещества.
Видно от заключението на съдебно химико-токсикологична експертиза,
от извършените изследвания на предоставената проба кръв от трупа на
лицето П. Д.ОВ Д., е установено присъствие на наркотични вещества от
групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин.
По делото е назначена и съдебна фоноскопска експертиза за
възпроизвеждане на хартиен носител на текста от звукозаписите, съдържащи
се в предоставения от ЕЕН 112 компакт диск CR-R от заключението на която
се установява обаждане на подс. Х. и съобщаване за настъпилото ПТП с
пострадали баща и син, искането на Бърза помощ, съмнението че са
дрогирани. В това обаждане подс. Х. съобщава, че ги е ударил отзад защото
са го подгонили и негова реплика към друго лице „Вие защо ме гонихте бе
човек“.
Съдът кредитира всички гореописани заключения, които са пълни, ясни
и обосновани. Не възникват съмнения за тяхната правилност, тъй като съдът
няма основания да се съмнява в професионалната компетентност и
безпристрастност на експертите, които са ги изготвили. Освен от обсъдените
по–горе експертни заключения и допълнителните пояснения, дадени в
съдебно заседание от д-р Ч. и професор К. от името на тройната
автотехническа експертиза, описаната фактическа обстановка се установява и
от останалите събрани доказателства, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност.
В хода на съдебното следствие по почин на съда, в присъствието на
вещите лица авто експерти проф. д. т.н инж. С. К., доц. Д-р. инж. Х. У. и инж.
В. Ш. бяха възпроизведени видеозаписите от охранителни камери на магазин
на ул.“ Д. С.“ № ** в с.К., предадени със съответния протокол от М.н Р. П., от
сградата на кметството в с.К. предадени от кмета Д. С. и от магазин
“България“ в с.К. предадени с протокол от собственика на магазина Г. П.,
покрай които са минали процесните автомобили и е настъпило
произшествието.
12
На възпроизведените видеозаписи беше проследено движението на
процесните автомобили. На камера 1 поставена на ул. „Д. С.“ № ** в с.К. .
Файл 180411_002. на записа се вижда как лек автомобил Опел се движи в
дясната част на пътната лента, след него се движи и подхожда от ляво л.а.
Мерцедес, който се движи в част от лявата лента и заема част от дясната
лента. Установява се съприкосновение между предната дясна част на л.а.
Мерцедес със задната лява част на л.а. Опел, при което л.а. Опел е с надлъжна
ос, неуспоредна на осевата линия, а насочена леко наляво. Фаровете осветяват
средата на пътното платно, след което л.а. Опел се завърта наляво и се виждат
стопове на л.а. Мерцедес. На следващия файл се вижда, че на л.а. Мерцедес,
фаровете престават да светят и се виждат светещи фарове на автомобил вляво
от пътното платно, близо до дърветата. На файл 180409_002 се вижда улица с
направление към центъра, разделителна линия, разрешаваща изпреварването,
липса на автомобили паркирани в двете страни, липса на хора, в далечината
се задават светлини на два автомобила. ВиД. автомобилите се движат с
висока скорост. Отпред се движи л.а. Опел, плътно зад него на много малко
разстояние л.а. Мерцедес, като лявата част на л.а. Мерцедес е по-към
разделителната линия. Двата автомобила са в дясната част на пътното платно.
След тях се вижда друг автомобил, на около 50 метра. Движението на л.а.
Опел и л.а. Мерцедес плътно един зад друг продължава на включени
светлини. Автомобилът Опел се движи крайно вдясно на пътната лента, а
автомобила Мерцедес в дясната пътна лента, по към осевата линия, като
преди последния кадър се вижда, че застъпва осевата линия. В последния
кадър се вижда л.а. Мерцедес да минава изцяло от лявата страна на л.а. Опел,
към задния му ляв калник след гумата. На л.а. Мерцедес се виждат двата
фара. На л.а. Опел в този момент предната лява гума е по-вляво от задната
лява. Надлъжната ос на Опела е насочена наляво спрямо осевата линия. В
края на кадъра се виждат светнали стопове на л.а. Мерцедес.
На камера 2, която обхваща кръстовището между главния път С. - Я. и
разклона за центъра на с. К. Съдът пристъпва към гледането на записа 832
_133601647. Вижда се завиване на автомобил Мерцедес в посока центъра на
с. К. от гр. С., след него на около 20-тина метра л.а. Опел и на около 3-4 метра
след л.а. Опел, л.а. Ауди. В същото време л.а. Пежо завива наляво, идвайки от
Я. в посока центъра на с. К..
На камера 3 На запис АВС133601647 се вижда по улица, /без
маркировка/, да се движат една след друга, на разстояние около 50 метра,
първо л.а. Опел, после л.а. Мерцедес и после л.а. Ауди. На запис
482_133601647 се вижда кръстовище между главния път С. - с. К. и улица на
селото след моста на канала в посока С. - Я., на която с висока скорост се
движи л.а. Мерцедес с включени фарове. В средата на пътното платно, над
разделителната линия след него, със същата скорост се движи л.а. Опел Астра
с включени фарове, на около 2-3 метра след него, в средата на пътното
платно, на осевата линия. На около 20 метра след тях се движи друг
автомобил, приличащ на л.а. Ауди, който се движи в дясната лента на
13
платното за движение. На последния запис от тази камера се вижда отсреща
срещу камерата автобусна спирка, пътно платно с уширение за автобусна
спирка, няма маркировка, и кръстовище с отбивка надясно и завой на
широкия път наляво. Вижда се да се движат с висока скорост л.а. Опел, на 2-3
метра след него го следва л.а. Мерцедес, след тях на около 100 метра е друг
автомобил, приличащ на Ауди, в завоя, който е наляво по широкото платно за
движение, л.а. Мерцедес леко занесе със задната си част надясно, подходи
отляво на л.а. Опел, след което се видяха стопове. На самия кадър пред
автобусната спирка, автомобилите се движиха в средата на пътното платно,
по към лявата лента за движение. В самия завой л.а. Мерцедес минава близо
до левия бордюр на завоя.
Възприятията на страните и съдебният състав от възпроизведените
кадри са документирани в съдебния протокол.

II ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на събраните доказателства, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност - обясненията на подс. Х. дадени в хода на съдебното
производство; свидетелските показания на свидетелите, включително тези от
ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК: Х. Е.; постр. Д. Д.; С. Ч.; И. С., Д. С.
и Н. Г.; Р. П.; В. В.; Д. Б.; А. Б.; К. Л.; И. И.; Г. Г.; П. П.; Я. Н., А. Т.; от
приетите по делото писмените доказателствени средства – протоколи за оглед
на пътно-транспортно произшествие с фотоалбум /т.1, л.5-16/, оглед на
веществено доказателство лек автомомобил „Опел Астра“ с рег.№ ** *******
с фотоалбум /т.1, л. 17-26/; оглед на веществено доказателство лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ ** ******* с фотоалбум /т.1, л. 27-29/; писмените
доказателства – характеристични справки, ДСМП и др., събрани в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.283 от НПК; веществените доказателства – един брой диск предоставен от
“Районен център 112“- гр.Бургас /т.2, л.159/, три броя дискове предадени с
протоколи за доброволно предаване /т.2 л.162-167/ от записващи камери на
различни места по пътя на движение на процесните автомобили, записите от
които бяха възпроизведени в хода на съдебното производство в съдебната
зала в присъствието на страните, предявени по реда на чл.284 от НПК; както и
експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени
източници чрез заключенията на съдебно-медицинска експертиза – външен
оглед, аутопсия и изследване на трупа на П. Д.ОВ Д. на 19 години / т. 2, л.1-
5/, съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Д. П. Д. на 43 години /т.2
л.14-18/, тройна автотехническа експертиза /т.2, л.54- 75/, съдебно –
химическа експертиза за опреД.е концентрацията на алкохол в кръвта на подс.
Х. А. Х. /т.2, л.83-88/, съдебно – химическа експертиза за опреД.е
концентрацията на алкохол в кръвта на П. Д.ов Д. /т.2, л.89-90/, химическа
експертиза за наличие на наркотични вещества и техните аналози на подс. Х.
14
А. Х. /т.2, л.93-101/ , химическа експертиза за наличие на наркотични
вещества и техните аналози на свид. Д. П. Д. /т.2, л.112-120/, химическа
експертиза за наличие на наркотични вещества и техните аналози на
загиналия П. Д.ов Д. /т.2 л.120-129/, фоноскопска експертиза /т.2, л.148-151/,
които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
При анализа на доказателствата съдът взе в предвид обясненията на
подс. Х. (като отчете обстоятелството, че те са едновременно доказателствено
средство и пряк израз на правото му на защита), позицията на защитата
относно случилото се на инкриминираната дата и събраните за това
доказателства. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, който не отрича,
свое виновно поведение, като заявява че не е действал умишлено, а по
непредпазливост. Обясненията на подсъдимия се подкрепят от събрания
доказателствен материал и безспорно установяват описаната от съда
фактическа обстановка. От неговите обяснения, а и от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че на 21.11.21г.
управлявания от него автомобил „Мерцедес“ е бил преследван по пътя С. – К.
от автомобил „Опел“ управляван от постр. Д. Д., в който е бил и загиналия П.
Д., завил е към центъра на с.К. и съгласно уговорката му с брат си св. Е. са
спрели. Там е спрял и управлявания лек автомобил „Опел“. Подсъдимият е
слязъл от колата си с дървена бухалка и тръгнал към автомобила на
пострадалите. Брат му също е слязъл и тръгнал към тях и в този момент постр.
Д. потеглил рязко към тях и след като се разминали подсъдимият се качил в
автомобила си и започнал да го преследва в с. К. около17 часа с цел да го
настигне и спре за да се саморазправят. Не отрича, че при преследването е
бил близко до преследвания автомобил, като заявява че искал да го изпревари
и по тази причина е скъсил дистанцията. Не отрича, че е имало първи контакт
между двата автомобила като е ударил лекия автомобил “Опел“ при
преминаването през легналия полицай.
Относно вторият удар довел до пълното завъртане на л.а. „Опел“ и
ударът му в дървото, заявява че при втория опит да изпревари автомобилите
на пострадалите е излязъл на ляво със своя автомобил с цел да го изпревари и
спре, и тъй като дистанцията между двата автомобила е била малка при това
излизане в ляво с опит за изпреварване е последвал може би допир до другия
автомобил, завъртането му и удара в дървото. Обясненията на подсъдимия
относно причината за възникналия конфликт и всички негови и на
пострадалите действия преди възникването на ПТП се подкрепят напълно от
останалите гласни доказателства.
Съдът не дава вяра на твърдяната липса на умисъл от подсъдимия. Това
негово твърдение няма отношение към доказателствата по установената
фактическа обстановка. Съдът извежда неговото субективно отношение към
възникналото ПТП не от заявеното от него, а от доказаните негови действия,
които се извеждат от показанията на свидетелите И. И. – възприела
преследването на автомобилите, първият удар между тях и вторият удар
довел до блъскането на л.а “Опел“ в крайпътните дървета; Г. Г. - възприела
15
преследването на автомобилите, първият удар между тях и втория удар довел
до блъскането на л.а “Опел“ в дървото и обаждането на подс. Х. на тел.112; П.
П. възприел двата удара между автомобилите; Я. Н. възприела движението на
автомобилите и ударите между тях. Съдът кредитира напълно показанията на
тези свидетели, които са безпротиворечиви, взаимно свързани и допълващи се
помежду си. От тези показания е видно, че подсъдимият е управлявал
автомобила си агресивно плътно до автомобила на пострадалия, в резултат на
което е последвал удар отзад на автомобила на пострадалите „Опел“ и
независимо от този удар подсъдимият е продължил по същия начин да
управлява автомобила си, като в един момент автомобила на подсъдимия с
предната си дясна част е ударил автомобила на пострадалите отзад в ляво и
това е довело до завъртането му и удара в дървото. Тези свидетели не сочат
опит за изпреварване, а за целенасочен удар.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и възприетият от
съдебния състав възпроизведен видеозапис от камерата, фиксирала
движението на двата автомобила и ударите между тях. От този запис е видно,
че автомобилът на подсъдимия притиска плътно отзад автомобила на
пострадалите. При намаляване на скоростта на автомобила на пострадалите е
последвал удар отзад и автомобила на пострадалите се отклонява леко наляво,
но е овладян от пострадалия Д., въпреки това подсъдимият продължава
движението си по същия начин плътно без дистанция зад лекия автомобил
“Опел“ и движейки се по този начин преминава леко вляво плътно до
преследвания автомобил и съвсем съзнателно се отклонява надясно удряйки
го леко, което предизвиква завъртането на лекия автомобил “Опел“ и ударът в
дървото. За липсата на намерение за изпреварване и съзнателно поведение за
завиване наляво от страна на подс. Х., което завиване е довело до удар на
л.а.“Опел“ сочи и възприетото от постр. Д. и изразено в обаждането в
момента на преследване след първия удар до св.Б.. От показанията на св. Б.,
които съда няма основание да не кредитира се изяснява, че непосредствено
преди фаталния удар по мобилния телефон разговарял с постр. Д., който му
съобщил, че „едни педерасчета ни гонят и искат да ни блъснат“, т. е.
действията на подс. Х. са били възприети като желание да блъсне автомобила
на пострадалите, а не да ги изпревари.
Съдът кредитира частта от показанията на св. Х. Е. - брат на
подсъдимия, от които се установява, че на 21.11.2021г около 17 часа след
позвъняване към неговия брат подс. Х. двамата трябвало да чакат
пострадалите в кв.“Д. Д.“ на гр. С., които се уговорили за среща с брат му.
Чул е заплашителен глас по телефона с псувня. Не са дочакали пострадалите
и потеглели за с. К., възприел е преследването на пострадалите с л.а.“Опел“
на неговия брат, които са се опитвали по пътя за с.К. да го изпреварят и
притиснат за да го спрат. В тази част показанията съвпадат с обясненията на
обвиняемия, както и с показанията на постр. Д., който не отрича
преследването на подсъдимия по пътя за с.К.. В тази част показанията се
подкрепят и от възпроизведения в съдебно заседание видеозапис от камера,
16
обхващаща главния път С.-Я. в с.К., както и от видеозаписа на камера,
обхваща кръстовището между главния път С.- Я. и отбивката за центъра на
с.К.. Съдът кредитира показанията на този свидетел относно факта на спиране
след разклона за с. К. първо този свидетел с л.а.“Ауди“, след него брат му
подс. Х. с л.а.“Мерцедес“ и след тях постр. Д.. В тази част показанията на
св.Е. се подкрепят както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията
на постр. Д., също и от показанията на св. А. Б. и св. К. Л. – пътували заедно и
възприели спрелите автомобили по начина по който ги описва подсъдимия и
св.Е.. В тази част тези свидетелски показания се препокриват.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно факта подс.
Х. излязъл ли е с бухалка от колата. Според свидетеля Е. той е излязъл с газов
пистолет, а не видял подсъдимия с какво е бил въоръжен. Безспорно св. Е. е
излязъл въоръжен с пистолет, което се потвърждава от показанията на постр.
Д., показанията на свидетелите А. Б. и К. Л., както и съдът приема за
безспорно установено, че подс. Х. е бил въоръжен с бухалка по собствените
му самопризнания потвърдени от показанията на постр. Д. и показанията на
св. А. Б. и св. К. Л.. Съдът кредитира показанията на св. Е. относно
потеглянето на лекия автомобил „Опел“ към него, произведените от него
изстрели с газовия пистолет. В тази част показанията се подкрепят от
обясненията на подсъдимия показанията на постр. Д. и показанията на св. А.
Б. и св. К. Л.. Тези свидетели са възприели, потеглянето на лекия автомобил
„Опел“, подс. Х. да слиза от автомобила си „Мерцедес“ с бухалка в ръка и
неговия брат св.Е. да слиза от автомобила си с пистолет в ръка, потеглянето
на лекия автомобил „Опел“, ударите с бухалката по колата на пострадалите и
изстрелите с пистолета. Те са били очевидци на това и няма основание съдът
да не даде вяра на техните показания.
Съда не дава вяра на показанията на св.Е., в частта в която заявява, че
неговия брат подс. Х. се опитвал да изпревари л.а.“Опел“ от ляво, но
последния не му давал възможност. На първо място св. Е. е бил на разстояние
от двата автомобила след този на подсъдимия, както самия той свидетелства е
имал възможност да ги види след завоя за училището. Той твърди, че е
възприел преследването, подскачането на първия „легнал полицай“,
преминаването на двата автомобила през втория „легнал полицай“, в който
момент според този свидетел подс. Х. се опитал да изпревари автомобила на
постр. Д. и се видели светналите стопове на двата автомобила и малко по
късно докато неговия автомобил е преминавал през втория легнал полицай е
възприел завъртането на л.а. „Опел“ и удара му в дървото. Неговите
показания противоречат на видяното от съда при възпроивеждане на записа
от камерата на ул. “Д. С.“ в с. К., както и на показанията свидетелите-
очевидци - И. И., която е възприела двата автомобила движещи се бързо
плътно един зад друг и първият удар от автомобила на подсъдимия в задната
част на автомобила “Опел“, управляван от пострадалия Д., показанията на
св.Г. Г., която е възприела движението на л.а.“Опел“, управляван от постр. Д.
в лявата част на пътното платно и намаляване на скоростта от негова страна,
17
след което лекия автомобил управляван от подсъдимия, който се движил в
дясно минал вляво и ударил автомобила на пострадалия отзад. Тази
свидетелка е възприела преследването и първия удар между автомобилите, в
резултат на който автомобила е подскочил и преминал през „легналия
полицай“. Движението на автомобилите продължило в лявата част на пътното
платно и след няколко секунди е последвал втория удар като колата на
подсъдимия е ударила колата на пострадалите отстрани отдясно, след което
последната се завъртяла и ударила в дървото. Двете свидетелки не сочат за
опит за изпреварване, а за преследване и удари. Техните показания се
подкрепят от показанията на св. Г., който посочва, че двата автомобила
идвали с висока скорост от по-широк участък на улицата към по-тесен и
според свидетеля е нямало възможност за изпреварване, тъй като е имало
паркирани автомобили, възприел е свиренето на гуми при излизането от по-
широкото място към улицата и занасянето на задната част на автомобила на
подсъдимия. Възприел е автомобилите, като преследващи се движещи се в
лявата за насрещно движение лента в тесен участък и невъзможност за
изпреварване, като автомобила на подсъдимия се е движил плътно отзад зад
автомобила на пострадалия и два-три пъти го е доближил много плътно.
Съдът кредитира показанията на постр. Д. относно повода за контакта
на сина му П. Д. с подсъдимия Х., преследването по пътя С. – Я., отбиването
и спирането в с.К., преследването, времето и мястото на случилото се - след
центъра на селото, на правия участък, преди църквата на обръщалото,
ударите на автомобилите, разговора със св. Б. преди втория удар. Тези негови
показания не противоречат на показанията на останалите свидетели и
обясненията на подсъдимия. Постр. Д. сочи, че подсъдимият го е преследвал
плътно на ляво и на дясно докато го ударил първия път. След този удар
автомобила на постр. Д. е занесъл, но той го е овладял, след което се е
освободило място и подсъдимия е излязъл с автомобила си малко напред от
ляво и е ударил неговия автомобил. Показанията на този свидетел напълно се
потвърждават от възпроизведените в хода на съдебното заседание
видеофайлове.
Съдът кредитира показанията на св.Ч. дежурен в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР С., посетил произшествието, установил
участниците в ПТП и извършил им проба за алкохол на място.
Съдът кредитира показанията на св. И. - мл. полицейски инспектор в
с.К., запазил местопроизшествието и на св. С., кмет на с.К., който е възприел
бързото движение кола след кола на двата автомобила, като изрично посочва,
че не е имало изпреварване, след което се е чул трясък и заедно със св.И. са
отишли на място и запазили произшествието. Св. С. сочи, че на тел.112 се е
обадил подсъдимия Х..
Съдът кредитира показанията на св. П., която в изборния ден е била с
автомобила си до избирателната секция, когато е възприела движението на
въпросните автомобили като “гонка“, движещи се на много малка дистанция.
18
След профучаването на автомобилите покрай нея се е чул трясък и когото е
отишла до местопроизшествието е видяла л. а. “Опел“ забит в дърво.
Съдът кредитира показанията на св. В. относно възникналия между нея
и подс. Х. скандал, действията в тази връзка на постр. П. Д. след като е
разбрал за скандала, разговора и с постр. Д. Д. и изразеното от нейна страна
нежелание пострадалите да изясняват случая, както и че това е тяхна
инициатива.
Съдът кредитира показанията на св. Д. възприела на 21.11.21г около 17
часа автомобил „Опел“ и след него много близо автомобил “Мерцедес“ и на
около 50 метра след тях автомобил“Ауди“ да се движат много бързо да
завиват наляво покрай училището.
Съдът кредитира показанията на св. А. Т. – възприел спрелите
автомобили и рязкото им потегляне, т.е. началото на преследването.
Свидетелските показания съдът намери за последователни,
взаимнодопълващи, кореспондиращи едни с други, относими към предмета на
доказване и подкрепени от останалия доказателствен материал. Същите
допринасят за изясняване на въпросите относно времето и мястото на
произшествието, какво е било поведението на двамата водачи.
Заключенията на изготвените по делото експертизи съдът цени, като
отчита същественото им значение за изясняване на обстоятелствата по
делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чийто
знания, обективност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява.
Заключенията на съдебно медицинските, тройната автотехническа
експертиза, химическите експертизи и фоноскопската експертиза не са
спорни, дават категорични отговори на поставените въпроси, поради което
съдът ги съобрази при постановяване на съдебния акт.
Съдебно-медицинските експертизи от досъдебното производство и
изслушването на вещото лице в хода на съдебното производство имат важно
значение за установяване на относими по делото факти. Категорично е
установена непосредствената причина за настъпилата смърт на постр. П. Д..
От заключението на вещото лице д-р.Ч. съдебен лекар при МБАЛ “Д-р.
Иван Селимински“ по назначената съдебно медицинска експертиза на труп №
236/21г. е видно, че е установена автомобилна травма-пътник на предната
седалка на лек автомобил, пострадал при неговото блъскане по време на
движението отзад от друг лек автомобил, при което блъснатия автомобил
рязко е променил посоката си на движение, като се е завъртял на ляво и с
дясната си странична част се блъснал с голяма сила в крайпътно дърво в ляво
по посока на движението на автомобила, при което пострадалият е получил
тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на гръдния кош и
главата. Причината за настъпването на смъртта е съчетана травма с
обхващане предимно на гръдния кош с тежко засягане на дясната половина на
гръдния кош с обхващане на десните ребра и десния бял дроб и установените
мозъчни увреждания в областта на главата, мозъка и мозъчните структури.
19
Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия е
изпадането му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
посочените тежки травматични увреждания на белите дробове , по тежко
изразени в областта на десния бял дроб и главата със засягане на мозъка и
структурите му. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и
неминуема. Животът му е бил неспасяем. Смъртта се дължи на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътно транспортно
произшествие и са пряка и непосредствена последица от него. Установените
увреждания са получени вследствие удряне на травмиранните области на
тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на
гръдния кош и останалите травмирани области на тялото от деформиралите
се части на лекия автомобил вследствие хлътването на дясната
задностранична част на автомобила към салона на автомобила и притискането
на тялото на пострадалия отзад.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза
№14/21г по писмени данни относно уврежданията, причинени на пострадалия
Д. Д. е видно, че при възникналото пътно транспортно произшествие,
пострадалия Д. Д. е получил счупвания на дясната орбитална кост, дясната
скулна кост, счупване на предната стена на лявата максиларна кост с
хемосинус, счупване на дясната слепоочна кост с обхващане и на дясната
клиновидна кост в областта на основата на черепа. Непосредствено след
произшествието пострадалия е изпаднал в състояние на травматичен шок с
липса на пълен и ясен спомен за случилото се, което се преценява, като
„РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА“.
Счупването на черепните кости от този тип представляват „ПРОНИКВАЩО
НАРАНЯВАНЕ В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА“. Счупванията на дясната
орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата
максиларна кост с хемосинус, както и централното малко разкъсване на
лявата тъпанчева мембрана и увреждането на лицевия нерв с нарушения в
затварянето на окото, сами по себе си поотделно, се преценяват като
„ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
Разпитан в съдебно заседание на 18.01.2023г. на въпрос на защитата на
подсъдимия вещото лице д-р. Ч. отговори, че предпазния колан съхранява
позицията на тялото, а не и на главата и на други части от тялото.
Пострадалият е получил травматични увреждания в областта на главата и
тези увреждания биха могли да бъдат получени при евентуално правилно
закопчан предпазен обезопасителен колан, вследствие тласъчни движения на
автомобила и тялото и удрянето по вътрешното обзавеждане на автомобила,
които се намират близо до главата.
По делото в досъдебната фаза е изготвена тройната автотехническа
експертиза от вещите лица проф. д.т.н инж. С. К., доц. д-р. инж. Х. У. и инж.
20
В. Ш. от заключението, на която се установява, че скоростта на движение на
лекия автомобил “Мерцедес“ ***** управляван от подсъдимия към момента
на последния удар с лекия автомобил „Опел“ е била 85 км./ч. Опасната зона
движение на лекия автомобил“Мерцедес“ ***** при определената скорост на
движение е била около 67 метра. Скоростта на движение на лекия автомобил
„Опел“ към момента на удара с “Мерцедес“ ***** е била около 76 км./ч.
Скоростите на движение на автомобилите са определени по три независими
метода- теория на удара, граница на пластична деформация, кадри от видео
наблюдение. Мястото на последния удар /мястото на контакт между
автомобилите/ между лекия автомобил “Опел“ и на лекия автомобил
“Мерцедес“ ***** съгласно обективните находки, е в дясната лента за
движение на 11,6 метра след мерната линия и на ниво 0,37 метра вдясно от
разделителната линия на лентите за движение. Преди удара лекия
автомобил“Опел“ се е движил в дясната лента за движение на къси светлини
на фаровете, а лекият автомобил“Мерцедес“ ***** се е движил от лявата към
дясната лента косо спрямо оста на платното за движение.
Според вещите лица технически съобразената дистанция на движение
между двата автомобила е била около 27 метра. Водачът на лекия автомобил
“Мерцедес“ ***** се е движил на технически несъобразена дистанция на
движение зад автомобил „Опел“. Водачът на лекия автомобил“Мерцедес“
***** напълно е съзнавал своето поведение и е намалил дистанцията, като е
увеличил скоростта на движение, престроявайки се в лявата пътна лента. При
изравняване на предния челен габарит на автомобила “Мерцедес“ ***** със
задния габарит на лекия автомобил„Опел“, водачът на лекия
автомобил“Мерцедес“ ***** е предприел промяна на направлението при косо
връщане към дясната пътна лента. Последвал е ударен процес и завъртане на
автомобила „Опел“ около вертикална ос, в посока обратна на часовниковата
стрелка. Водачът на лекия автомобил „Опел“ е нямал техническа възможност
да предотврати пътно транспортното произшествие. След настъпилия удар е
последвала пълна загуба на управление и удар в крайпътно дърво, странично
в дясно. Водачът на лекия автомобил“Мерцедес“ ******* е имал
техническата възможност да предотврати пътно транспортното
произшествие, като запази технически съобразена дистанция и намали
скоростта на движение. Техническата причина, довела до възникването на
удара е движението на автомобила “Мерцедес“ ****** на разстояние по-
малко от минималната дистанция зад лекия автомобил “Опел“, като той
напълно е съзнавал своите действия и при удара е предизвикал ротация на
лекия автомобил “Опел“.
Разпитани в съдебно заседание на 07.03.2023г. вещите лица заявяват, че
при поведението на водача на Мерцедес при всички случаи ще има ПТП и
при неговите действия с подаване надясно с по-голяма скорост. По
видеозаписите, които бяха възпроизведени, е технически правилно водачът на
Опел да вземе мерки, очевидно след намалената дистанция, многократно и
агресивното поведение на Мерцедес, да преустанови движението.
21
Заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза и
отговорите на въпросите на страните при изслушването им в хода на
съдебното следствие преценени наред с другите доказателства по делото
дават основание на съда да приеме, че е налице "съпричиняване" на
вредоносния резултат от страна и на двамата участници в ПТП – подс.Х. и
пострадалият Д. Д., тъй като и двамата са допуснали нарушения за ЗДвП, а
също са имали и възможност да избегнат ПТП, чрез адекватни действия.
От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза за
установяване размера на причинените щети по л.а. “Опел Астра“ в резултат
от настъпилото ПТП се установява стойността на нанесената щета на
автомобила в размер на 75% от справедливата пазарна стойност (2335,15
лева) или 1751,36 лева, като разликата до пълната стойност е размерът на
запазените части.
Заключението на съдебно–химическа експертиза за опреД.е
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Х. А. Х. сочи за липса на
алкохол или друго упойващо вещество.
Заключението на съдебно–химическа експертиза за опреД.е
концентрацията на алкохол в кръвта на свид. П. Д.ов Д. сочи за липса алкохол
или друго упойващо вещество.
Заключението на химическата експертиза за наличие на наркотични
вещества и техните аналози в кръвта на подс. Х. А. Х. сочи, че не е
установено наличието на наркотични вещества.
Заключението на химическата експертиза за наличие на наркотични
вещества и техните аналози в кръвта на свид. Д. П. Д. сочи, че не е установено
наличието на наркотични вещества.
Заключението на химическа експертиза за наличие на наркотични
вещества и техните аналози в кръвта на загиналия П. Д.ов Д. сочи, че е
установена и доказана употреба на наркотични вещества от групата на
стимулантите- амфетамин и метамфетамин, които са в Списък 1 /Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични към ЗКНВП. В Заключението е посочено, че
амфетамина и метамфетамина са наркотични вещества с изразено
стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се
зависимост. Самостоятелната употреба води до изявена възбудна
симтоматика, повишаване на сърдечното честота и кръвното налягане,
еуфория, създава чувство за удовлетворение и прилив на енергия,
освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и
компетентност, сила. Метамфетамина може да предизвика халюцинации.
Заключението на фоноскопска експертиза установява обаждане на
подсъдимия Х. на тел.112 в 17.06ч., при което същия съобщава за инцидента,
22
иска бърза помощ, заявява, че мирише на марихуана в автомобила на
пострадалите, че са го гонили и искали да го нападнат и в паниката си не е
знаел какво е направил и се блъснали. При приключване на разговора се чува
реплика “Вий защо ме гонехте, бе човек?“.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - оглед на местопроизшествие с фотоалбум /т.1 л.5-
15/, извършен в с К., общ. С., посока от центъра към църквата, установяващ
прав равен участък на пътя, без дупки и неравности. Изкуствена неравност с
височина 9 см., от двете страни на пътя, крайпътни дървета с дебелина на
ствола 40-50 см.; оглед на веществено доказателство /т.1 л.17 до 26/ с
фотоалбум - лек автомобил „Опел Астра“ рег.№ *********, в който се е возил
пострадалият П. Д.ов Д. и е бил управляван от баща му - св. Д. П. Д.,
установяващ удар отзад в ляво и в купето от дясно в средата, между двете
врати в колоната; оглед на веществено доказателство л.а.“Мерцедес“ с рег. №
******** /т.1 л.27-29/ с фотоалбум, справка от КАТ, справка за съД.ст,
декларация за семейно и материално положение на подсъдимия и др. Съдът
кредитира и представените в съдебно заседание два броя характеристични
справки на подс. Х..
За да кредитира съдържанието на видеозаписите от приобщените в
досъдебното производство и възпроизведени в хода на съдебното следствие
видеозаписи, съдът цени същите, като съобрази случайния характер на
записите и надлежното им приобщаване като доказателства по делото в
досъдебното производство. Съдът съобрази съдебната практика на ВКС за
липса на процесуална пречка снимките/записите от видеокамери, направени
по време на даден инцидент да се третират като веществено доказателство по
смисъла на чл.109 от НПК. Същите имат качество на предмети, върху които
има следи от престъплението, поради което могат да се ползват, като годно
доказателство, като при съмнения за достоверността им могат да се проверят
чрез различни процесуални способи. В настоящия случай видеозаписите са
предявени на страните, същите не ги оспорват, липсват възражения за
автентичността на записите или тяхното съдържание. При възпроизвеждане в
съдебно заседание, за съдържанието на възприетата информация са
направени съответните отбелязвания в съдебния протокол. Несъмнено
видеозаписите са направени с предварително поставени охранителни камери,
т.е. е налице така наречения случаен запис и доколкото той съдържа
информация, относима към правно релевантните факти, тя може и трябва да
бъде ценена. Съдът цени видеозаписите от охранителните камери поставени
на магазин, кметството и частен дом в с.К. общ. С., отчитайки случайния им
характер, липсата на оспорвания от страните за тяхната автентичност и
обективност, както и предвид приобщаването им към делото още на 22, 23, и
24. 11. 2021г. - в първите дни следващи инцидента, изключващ обективно
възможността за евентуална манипулация.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
23
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.
III ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че с деянието си подсъдимия Х. А. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.342 ал.3 б. ”в” предл.1, вр. б. “б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, като на 21.11.2021
г. в с. К., общ. С., при управление на МПС - л.а. Мерцедес *** с рег.№ **
***** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.21,
ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: за МПС от кат.“В“ - в населено място - 50 км/ч“, като управлявал
автомобила със скорост надвишаваща разрешената за населено място от 50
км/ч, а именно с 85 км/ч и по чл.23, ал.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“, като се движил на технически
несъобразена дистанция на движение зад л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ** *****
**, и умишлено причинил смъртта на П. Д.ОВ Д., ЕГН ********** и средна
телесна повреда на Д. П. Д. ЕГН **********, изразяваща се в „разстройство
на здравето, временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на
черепната кухина“
От обективна страна по делото безспорно е установено, че подс. Х. е
нарушил посочените правила за движение по пътищата, от което е
последвало ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на починалия П.
Д.ОВ Д. и средна телесна повреда на Д. П. Д.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината
умисъл. С оглед на психичното отношение на Х. към настъпилия резултат от
поведението му, от действията му в конкретния случай съдът прие
категорично, че умисълът му е евентуален. При евентуалния умисъл деецът
допуска обществено опасните последици като един допълнителен, страничен
резултат. От доказателствата по делото става ясно, че подс. Х. действително
целенасочено е преследвал с висока скорост за да засече или удари с
автомобила си л.а. „Опел Астра“, в който са се движили също с висока
скорост пострадалите П. Д. и Д. Д.. Несъмнено е, че подс. Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, както че извършва нарушение на
ЗДвП, като управлява МПС с превишена скорост и че насочва движението на
автомобила към автомобила на пострадалите. Същият съвсем ясно е разбирал,
че от това му действие може да последва нараняване на лицата в автомобила,
което да доведе включително и до смъртта им. Въпросът е какво е целял
подсъдимият. Съдът счита, че поведението на подсъдимия е било насочено
към спиране на автомобила на пострадалите с цел саморазправа. Подсъдимия
е искал спирането на автомобила на пострадалите с цената на имуществени
24
вреди на автомобила им, с цената на причиняване на увреждане на П. Д. и Д.
Д., а по отношение на действително причиненият резултат – смъртта на П. Д.
и средна телесна повреда на Д. Д., подсъдимият ги е допускал и се е
примирявал с тях, но не ги е целял пряко.
Като водач на МПС подсъдимият Х. е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на обществено опасните последици на своето деяние
и е могъл с оглед конкретната пътна обстановка да ги предотврати.
ОТНОСНО ВАЗРАЖЕНИЯТА
Защитниците на подс. Х. и той самия претендират за непредпазливост
под формата на престъпна самонадеяност. За да е налице престъпна
самонадеяност що се отнася до волевия момент деецът следва да не желае
настъпването на обществено опасните последици, като смята да ги
предотврати. Деецът свързва предотвратяването на предвиждания нежелан
резултат със съществуването на обективни предпоставки. Тези предпоставки
според него ще препятстват настъпването на обществено опасните
последици. Той извършва деянието с убеждение, че тези последици ще бъдат
предотвратени. Увереността му, че последиците ще бъдат предотвратени, е
плод на подценяването на факторите, обуславящи настъпването на резултата,
и надценяването на факторите, които ще го препятстват. Поради това
неговата субективна увереност е обективно необоснована.
В конкретния случай обаче подс. Х. има представа относно обществено
опасния характер на своето деяние, от действията му /преследване с
автомобил с висока скорост, умишлено нарушаване правилата за движение,
удар в преследвания автомобил, продължаване на преследването и втори
удар/ съдът прави извод, че той предвижда настъпването на обществено
опасните последици и съзнателно се съгласява, примирява се с настъпването
им, като преследва пряко друга цел. В конкретния случай не са налице
обективни предпоставки, които подсъдимият да е свързвал с
предотвратяването на нежелания резултат.
Следващото възражение на защитата е за наличие на съпричастност към
резултата от страна на постр. Д.. При произнасяне на присъдата съда е отчел
това обстоятелство, за което е взел отношение в мотивите си.
IV ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се
с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието
което следва да понесе подсъдимият е необхоД. да се определи, като се
приложи разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Спрямо Х. А. Х. съдът съобрази, че за престъплението по чл. 342, ал.3,
б."в", пр.1-во във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от десет
до двадесет години лишаване от свобода, както и кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС завинаги. Деянието предвид фактите и
обстоятелствата в конкретния случай е с висока степен на обществена
опасност, като съдът приема, че не е налице особено тежък случай по смисъла
25
на чл. 93 т. 8 от НК. От деянието е настъпила смърт на млад човек, единствен
син и средна телесна повреда на неговия баща. В същото време съда приема
че е налице съпричиняване от страна на постр. Д. Д., тъй като той също е
нарушил съвсем съзнателно ЗДвП. Не следва да се приеме, че нарушенията на
ЗДвП допуснати от постр. Д. Д. се дължат на форсмажорни обстоятелства,
доколкото той е бил преследван. От доказателствата на делото е видно, че
първопричина за случилото се е поведението на пострадалите и най вече на
постр. Д. Д.. Той като баща и пълнолетно лице се е съгласил с
противоправното предложение на сина си - постр. П. Д. да търсят
саморазправа с подсъдимия. Това тяхно решение е въпреки изразеното от
страна на св. В. В. нежелание, която ги е информирала, че нежелае
саморазправа и че майка й ще разговаря с подсъдимия относно неговото
поведение в дискотеката. По нататък доказателствата сочат, че постр. Д. Д.
пръв е започнал преследването с автомобила си на подсъдимия в участъка на
пътя С.-Я. преди да завият за центъра на с. К..
На следващо място следва да се отчете фактът, че подс. Х. е лице с
ниска обществена опасност, което се извежда от неговото чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, съдействие за установяване на
обективната истина, съзнание за вина и съжаление за извършеното, въпреки
проявената безотговорност в конкретния случай.
Като смекчаващи отговорността на подс. Х. обстоятелства са чистото
му съдебно минало, доброто процесуално поведение, декларирано съжаление
за случилото се, действията му непосредствено след пътно транспортното
произшествие.
Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия
съдът не намира. Съдът счита, че при така изброените смекчаващи и липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства, отчитайки наличието на
"съпричиняване" на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. Д.,
както и вида на умисъла, наказанието на подс. Х. за това престъпление следва
да бъде определено под най-ниския предел по правилата на чл. 55, ал.1, т.1 от
НК.
Ето защо съдът счете, че наказанието което следва да се наложи на
подс. Х. за това престъпление определено по правилата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК при съобразяване наличните многобройни смекчаващи и липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства е лишаване от свобода за срок от
седем години.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. а от ЗИНЗС съдът постанови така
наложеното на подсъдимия Х. А. Х. наказание да се изтърпява при
първоначален "строг" режим в затвор.
Така определеното наказание е справедливо и подходящо с оглед
обществената опасност на деянието и дееца. Предвид данните за личността на
подсъдимия съдът намира, че така определеното му наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще
26
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това
ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено,
с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Мотивиращи налагането на това наказание са
и фактите, свързани с характера и спецификата на престъплението, по които
като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални
качества и особености, но и предвид изискванията на общата превенция,
обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна
функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от
подсъдимия, инкриминирано деяние, сочи на висока степен на обществена
опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни
посегателства. Фактическите данни за личността на подсъД.то лице, обаче не
очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на
установения правопорядък и не обосновават нуждата от налагане на по
високо наказание "лишаване от свобода". Чистото съдебно минало и
социалния статус на лицето не обосновават наказание по-високо от
определеното, тъй като и по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието.
От така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
приспадне на осн.чл. 59, ал.1, т.1 от НК, времето през което подсъдимия Х. А.
Х. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по настоящето
дело, считано от 22.11.2021 година и мярка за неотклонение „Домашен
Арест“ от 27.05.22г.
На основание чл. 342, ал.4 изр.2 от НК съдът лиши подсъдимия от
правото му да управлява МПС завинаги.
Съдът върна на правоимащото лице Е.П.А С. от гр. С., кв.“Д.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* лек автомобил "ОПЕЛ АСТРА" с рег. № ** ***** ** оставен на
съхранение на паркинг в сектор ПП при ОД на МВР-С., доколкото не се
установи по отношение на този автомобил да е налице някое от законовите
основания по чл. 53 от НК за отнемането им в полза на държавата.
По отношение на лекия автомобил "МЕРЦЕДЕС ЦЛС 500" с рег. № **
***** ** използван за извършване на престъплението по чл. 342, ал.3, б."в",
пр.1-во във вр. с ал.1 от НК, не следва да се прилага чл. 53ал.1 б.“а“ от НК за
отнемането им в полза на държавата, доколкото съгласно посочената
разпоредба превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е
принадлежало на дееца. От събраните по делото доказателства не се установи
МПС да е принадлежало на дееца. С оглед на липсата на каквато и да е връзка
на собственика на МПС с извършеното престъпление, съдът намира, че
въпросното МПС, собственост на Г.Х.Р.от гр.С., ул. „Р.С.“ №**, оставен на
съхранение на паркинг в сектор ПП при ОД на МВР-С. следва да бъде върнат
на право имащото лице Г.Х.Р.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
27
подсъдимият Х. следва да бъде осъден да заплати сумите 7154,90 лв. по
сметка на ОД на МВР-С. и 320 лeва по сметка на Окръжен съд С..
Подсъдимият Х. бе осъден и да заплати на частния обвинител постр. Д.
П. Д. сумата от 3000 лева, като направени от него разноски за
упълномощаване на повереник в процеса.
С оглед всичко гореизложено съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
28
Съобщи за изтекли лични данни