Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.11.2017г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 30 октомври
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5995,
по описа за 2013 година
Искът е за делба на наследствен недвижим имот
и е с правно основание чл.69 от ЗН, във вр. с чл.341
и сл. от ГПК, като производството е във фаза след
допускане на делбата.
С влязло в законна сила Решение № 96/27.01.2017г.,
постановено по настоящото дело, е допуснат до съдебна делба следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1055 кв.м., находящ се в ***, общ. Стара Загора,
съставляващ УПИ І-62, в квартал 5 по действуващия план за регулация, утвърден със Заповед № 741/16.06.1983г.,
заедно със всички постройки и подобрения в имота: жилищна сгР.
с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с площ от 60
кв.м., при граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64, между К.П.К.
и П.А.С., при квоти: 1/2 идеална част за К.П.К. и 1/2
идеална част за П.А.С..
Съделителят К.П.К. е
предявил претенция по чл. 349, ал.2 от , за
възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съделителят П.А.С.,
представляван от настойника си З.С., не взема становище по основателността на
претенцията.
Третото
лице – помагач Т.Г.А. взема становище за
неоснователност на претенцията.
По делото е назначена съдебно – техническа
експертиза с вещо лице С.К., чието заключение, неоспорено от страните, съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от същото,
допуснатият до делба недвижим имот - УПИ І-62, с площ от 1055 кв.м., находящ се в ***, общ.
Стара Загора, в квартал 5 по действащия план за регулация, утвърден със Заповед
№ 741/16.06.1983г., заедно със всички постройки и подобрения в имота: жилищна сгР. с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сгР.
с площ от 60 кв.м., е неподеляем. Средната пазарна
стойност на дворното място, ведно с построените в него двуетажна жилищна сгР. и допълнителна сгР., вещото
лице е оценило на 18 960 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО
ПРЕДЯВЕНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ В ДЯЛ НА ИМОТА:
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се
извърши, чрез няколко способа: ако имотът е неподеляем,
поради което и принципът за получаване на реален дял не може да бъде спазен -
чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ), или при наличието на определени предпоставки,
възлагането му на един от съделителите и парично или
натурално уравняване на дяловете - чл. 349 от ; ако имотът е поделим и правата на страните
в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350
и чл. 352 от ; ако
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно,
съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от .
За да се извърши преценка за това, кой от
предвидените в ГПК способи да бъде използван при
извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и
обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната
стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите,
правопораждащия съсобствеността факт и т.н.
Имотът би бил поделим тогава, когато, при спазване
на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите
да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Безспорно по делото
се установява, че процесният делбен
имот е неподеляем.
От същия имот не могат да се обособят дялове, които да съответстват на
броя на страните и да отговарят на техните права. Никой от съделителите
не може да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.
Съгласно чл. 348 , когато някой имот е неподеляем
и не може да се постави в един от дяловете, понеже не може да бъде разделен на
толкова дяла, колкото са съделителите, съдът следва
да постанови той да се изнесе на публична продан, като страните в делбата могат
да участват при наддаването в публичната продан. Изключения от този способ за
извършване на делба са въведени с нормите на чл. 349, ал.
1 и ал. 2 ГПК. При наличие на предпоставките, визирани в
хипотезите на същите правни норми, съдът следва да извърши делбата чрез
възлагане на неподеляемия имот на правоимащия
съделител, а не да го изнася на публична продан по
реда на чл. 348 .
Съгласно чл. 349, ал.
2, изр. І ГПК "ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари ...". Предпоставките за поставяне в дял на имота
по този ред са нормативно определени - до делба да е допуснат имот с характер
на жилище, той да е реално неподеляем, съделителят да не притежава друго жилище и да е живял в
имота към момента на откриване на наследството. Способът е неприложим при
т.нар. смесена съсобственост - когато съсобствеността между страните е
възникнала на основание два или повече юридически факта. Понятието смесена
/комбинирана/ съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от
един юридически факт. Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/
съсобственост, разглеждана в т.8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на
наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна
сделка.
В конкретния случай, делбеният
имот е бил собственост на наследодятеля П.С., поч. през 1976г., който след смъртта си оставя за свои
законни наследници съпругата си Р. С., поч. през
1977г., и К.К. – син, И. С. – дъщеря. Последната е починала през 1997г., като
за свои законни наследници оставя двамата си сина – П.С. и Ж.С.. Това е кръгът сънаследници. Т.е., съсобствеността на делбения
имот между страните не е смесена, а е възникнала на основание наследяване.Налице
е първата предпоставка по чл. 349, ал.2 от .
Относно
наличието на останалите предпоставки по чл. 349, ал.2
ГПК съдът намира следното:
Съделителят
К.К. е предявил своевременно претенция за поставяне в негов дял на допуснатия до делба имот. Същият съделител, в отговор на въпрос по реда на чл. 176 от , заявява, че заедно със съпругата си не притежават друг жилищен имот, освен 1/ 4 ид.ч. от недвижим имот.
Това обстоятелство не се оспорва. Тъй като правото
на собственост е върху идеална част от имот, то следва да се приеме, че за съделителя липсва друг жилищен имот. Т.е., налице е и друга
предпоставка за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Относно
наличието на третата предпоставка обаче – съделителят
К. към момента на откриване на наследството да е живял в имота: В Решение № 19/08.02.2013 г. по гр.д.№
619/2012 г., ІІ ГО на ВКС, по въпроса за момента, към който следва да се
извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител
е живял в имота, е прието, че ако претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал.2
ГПК съделител е
живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които
черпи права,това е достатъчно да се приеме,че са налице предпоставките за
възлагане. В случая, общият на страните наследодател е П.С., починал през
1976г., и от който К.К. черпи правото си на наследяване. В закона няма
дефиниция на посоченото изискване наследникът "да е живял в него" /т.
е., процесният имот/. Практиката предполага трайно
фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е
свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То
следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на
предположения. Представените в тази насока приходни квитанции за платени данъци
и такси, не установяват, че към 1976г. /датата на откриване на наследството/ К.К.
е живял в процесния имот трайно, там е бил неговия дом, имал е основно и трайно
местообитание, имотът е служил за задоволяване на жилищните му нужди. В
опровержение на обстоятелството, че съделителят К. е
живял в процесния имот, третото лице помагач представя удостоверение изх. № 10
– 11 – 10358/26.09.2017г. на Община Стара Загора, от което се установява, че съделителят К. *** до 1961г., след това е бил жител *** и
от 2004г. „се е изселил пак за” ***. Това доказателство обаче също не е
показателно за това, че К.К. не е живял в имота - постоянният адрес е този, на
който българският гражданин получава официалните съобщения от органите на
държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с
адреса по местоживеене.
С оглед на изложеното, съделителят
К. не е предприел пълно и главно доказване на наличието на кумулативната
предпоставка по чл. 349, ал.2 от , а именно че към
момента на откриване на наследството на П.С.
е живял в делбения имот. На това основание, възлагателната
претенция на К.К. се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Предвид неподеляемостта на процесния
недвижим имот, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 . Видно от приетото заключение на съдебно
техническата експертиза, допуснатият до делба имот като цяло е неподеляем и не могат да бъдат обособени два самостоятелни
имота.
Поради това и по аргумент от
чл. 348 , делбата на имота следва да се извърши чрез
изнасянето му на публична продан.
Изнасянето на жилището на публична продан не лишава съсобствениците, вкл. и
неоснователно претендиращия възлагане, от възможността да изкупят делбения имот при условията на чл. 505, ал.2
ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 .
Всеки от съделителите следва да заплати на основание чл. 355 държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела
си в делбеното имущество. Страните не са претендирали
разноски и такива не следва да им се присъждат.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.П.К., ЕГН ********** ***,
за възлагане в негов дял, на основание чл. 349, ал.
2 ГПК, на допуснатия до делба недвижим
имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1055 кв.м., находящ се в ***, общ. Стара Загора,
съставляващ УПИ І-62, в квартал 5 по действащия план
за регулация, утвърден със Заповед № 741/16.06.1983г., заедно със всички
постройки и подобрения в имота: жилищна сгР. с площ
10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с площ от 60 кв.м.,
при граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ
ІІ-63 и УПИ V-64, като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1055 кв.м., находящ се в ***,
общ. Стара Загора, съставляващ УПИ І-62, в квартал 5
по действащия план за регулация, утвърден със Заповед №741/16.06.1983г., заедно
със всички постройки и подобрения в имота: жилищна сгР.
с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с площ от 60
кв.м., при граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64.
Получената от публичната
продан сума следва да бъде разпределена, както следва: 1/2
идеална част за К.П.К. и 1/2 идеална
част за П.А.С..
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СтРС,
сумата в размер на 379.20 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА П.А.С., ЕГН **********, настанен
в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост селище „Качулка” с. Бяла, общ.
Сливен, действащ чрез настойника си З.К.С., ЕГН **********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СтРС,
сумата в размер на 379.20 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Делото е разгледано и решено с участието на трето
лице – помагач на страната на П.А.С. - Т.Г.А., ЕГН ********** ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :