Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260342
08.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2774/ 2020г
по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК е образувано по две жалби:
1. Въззивното производство е
от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани – Марица Инвест“ – гр. Пловдив, представлявана от председателя Р.Б.,
чрез проц. си представител адв. Н.Р. против Решение № 2629/ 24.07.2020г.
постановено по гр. д.№ 3339/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХII
гр. с., в частта , в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск над
уважения размер от 2 372,88 евро до пълнопредявеният такъв от
2 628,54 евро, възлизащ на 255,66 евро с левова равностойност по официалния
фиксинг на БНБ в размер на 500 лева. По изложени доводи в жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в пълен размер относно така
предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
2. Частна жалба от „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ – гр.
Пловдив, представлявана от председателя Р.Б., чрез проц. си представител адв. Н.Р.
против Определение № 260512/ 02.09.2020г. постановено по същото гр.д.№ 3339/
2019г. по описа на ПРС – ХII гр.с., с което е отхвърлено искането на ищеца по
чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта на
разноските. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на искането за присъждане
на направените разноски от кооперацията в пълен размер.
Въззиваемата
страна П.М.П., уведомен чрез особения си представител адв. Е. Б., не са налице
писмени отговори, явява се в с.з., оспорват се въззивната жалба и частната
жалба като неоснователни.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
1.По
въззивната жалба.
С
постановеното решение в обжалваната му част е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск против П.П. *** за признаване за установено претендираното
вземане за сумата над уважения размер от 2372,88 евро до предявения размер от
2 628,45 евро , претендиран от жалбоподателя като плащане по запис на
заповед , издаден и предявен за плащане на 01.06.2015г. , за което е издадена
ЗНИ на парично задължение по ч. гр. д. № 13848/ 2018г. на ПРС – V бр. с. Съображенията за частично
отхвърляне на претенцията се основават на взетото предвид обстоятелство, че
настоящата претенция черпи основанието си от издадената запис на заповед като
едностранно волеизявление с менителничен ефект, който е проверен за редовността
му от външна страна с оглед изискващите се реквизити по чл.535 ТЗ, като е отчетено също с оглед липсата на точно
посочване на датата на падежа да се преодолява от вписания текст „ на
предявяване“, който пак с оглед текста на записа на заповед съвпада с датата на
издаване; възприето е въведеното от ищеца каузално правоотношение като
съществуващо по представен договор за заем, по който не са установени данни за
пълно изпълнение от страна на длъжника, поради което обстоятелства в тази
насока са почерпени от депозираното заключение по ССчЕ по делото в частта, в
която са отчетени съответните плащания от ответника; мотивирано е наличието на
извършено плащане от страна на длъжника в размер на сумата от 500 лева, с която
се погасява част от главницата, а не от неустойката по чл.18 от договора,
доколкото в договора отсъства договорка за различна поредност на погасяването,
при което е приложена нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД чрез отчитане задължението по
главницата като най-обременително - най-голямо по размер и единствено
лихвоносно.
С въззивната жалба оплакванията на
жалбоподателя се основават на обстоятелствата, че по погасителен план /към
договора/ главницата по заема в размер на 10 170,32 лева е следвало да
бъде погасена еднократно чрез погасителна вноска в размер на 10 170,32 лв
на 20.05.2016г., но посоченият размер на главницата не е погасен на падежа,
поради което длъжникът изпаднал в забава от тази дата, като посочената сума по
главницата не била платена нито на падежа, нито към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, нито към момента на подаване на ИМ; на 27.02.2017г.
заемополучателят внесъл сумата 500 лв, с която погасена част от начислената
неустойка за забава върху неплатените вноски за договорни лихви; към посочената
дата 26.01.2018г. на подаване на заявлението по чл.410 ГПК задълженията по договора били: 10 170,32
лв – главница по договора за заем от 01.06.2015г. , сумата 1 493,50 лв –
дължими договорни лихви за периода на действие на договора 01.06.2015г- 20.05.2016г; сумата 6007,43 лв
неустойки по чл.92 ЗЗД и чл.18, ал.1 от договора за забавата за периода
20.05.2016г. – 25.01.2018г. за неплатените вноски по главницата , както и
сумата 600,27 лв неустойки по
незаплатените договорни лихви за периода на забавата 20.07.2015г. до
25.01.2018г., като общата стойност на задължението възлиза на 18 271, 53 лв,
от която сума кредиторът както в
заповедното производство, така и в исковото производство по гр.д.№ 3339/ 2019г.
претендира само част от сумата в размер на 6 522,86 лв и която се явява част от дължимата и
незаплатена главница по договор за заем, в размер на 10 170, 32 лева. Посочено
е , че по чл.11, ал.3 от договора записът на заповед обезпечава главницата и
договорната лихва, като със становище по чл.143, ал.2 ГПК от 18.11.2019г. на
основание чл.233 ГПК кооперацията направила частичен отказ от предявения по
чл.422, ал.1 ГПК иск за сумата 6607,70 лв/ левовата равностойност на
3 378, 46 евро/ относно претенциите за неустойки върху главницата и
неустойки върху договорните лихви. Изтъква се, че жалбоподателят се е
отказал в настоящото производство да търси неустойките върху главницата и
неустойките върху договорните лихви, поради което неустойки в настоящото
производство по гр.д.№ 3339/2019г. не се търсят.
Производството по
гр.д.№ 3339/ 2019г. е продължило за сумата 2 628,54 евро с левова
равностойност 5140,97 лв, представляваща
неплатена главница 3 647,46 лв и неплатена договорна лихва 1493,50лв. По
същото производство от ССчЕ е показала направени плащания и погасени неустойки
по чл.18 от договора, но съдът неправилно приложил нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД
като е приел , че плащането на сумата в размер на 500 лева да е от главницата,
вместо от неустойката по чл.18 от договора.
Сочи
се във връзка с образуваното от жалбоподателя производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1385/ 2018г. на ПРС за издаване на ЗИ срещу всички солидарни длъжници
, след което в производство по чл.422 ГПК по гр.д.№ 7714/ 2018г. на ПРС с
влязло в сила решение на 03.09.2019г , е била присъдена сумата 6 522,86
лв, представляваща част от дължимата и неплатена главница по договора за
заем от 01.06.2015г.
Видно от приложеното
по делото гр. д.№ 7714/ 2018г. по описа на ПРС – Х гр. с. с предявена на
11.05.2018г. искова молба е било образувано и производството по иск на
основание чл.422, ал.1 ГПК от жалбоподателя против ответника П.П. / останал
единствен ответник по делото след неговото образуване в качеството на
кредитополучател/ за установяване
вземането на кредитора по издадена ЗИ по заявление от 26.01.2018г. на основание
чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 1385/ 2010г. на ПРС за сумата 6522,86 лв, претендирана
част от неплатена главница в размер на 10 170,32 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, дължима по договор за заем № 3896/ 01.06.2015г и който иск е бил уважен изцяло с постановеното
влязло в сила решение по делото от 30.07.2019г.
В настоящото първоинстанционно гр. д.№ № 3339/
2020г. по описа на ПРС – ХII гр. с. с предявената искова молба от 27.02.2019г е
образувано производството по иск на основание чл.422 , ал.1 ГПК от
жалбоподателя против същия ответник за установяване вземането по издадена ЗНИ по заявление от 26.01.2018г. на основание
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1384/ 2018г. по описа на ПРС , по което с издадената заповед е разпоредено заплащане
от страна на ответника П.П. / останал
впоследствие единствен адресат на заповедта/ на кооперацията сумата 6007
евро, дължима по запис на заповед от 01.06.2015г., ведно със законната лихва от
26.01.2018г.
Видно
от исковата молба в настоящото производство ищецът е поискал заплащане на
исковата сума по записа на заповед, обезпечаващ вземанията по каузалното
правоотношение между страните по договора за заем от 01.06.2015г. за дължимата
част от главницата, за дължима и незаплатена договорна лихва , както и
начислени неустойки върху главницата и договорните лихви. След възражение на
процесуалния представител на ответника относно вида на обезпечените задължения
с издадената запис на заповед, ищецът е заявил поддържане на предявения иск по
чл.422, ал.1 ГПК по записа на заповед от
01.06.2015г. за сумата 2 628,54 евро / 5140,96 лв/, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на
заявлението, като се приеме, че записът на заповед обезпечава задълженията по
договора за заем неплатената част от главницата в размер на 3 647, 46 лева
и неплатената договорна лихва в размер
на 1 578,20 лв. Между страните се е установило като безспорно, както, че
издаденият запис на заповед е във връзка с каузалното правоотношение между
страните по договора за заем , така и че
същият обезпечава конкретните по вид задължения за главницата в размер и
договорната лихва / чл.11, ал.3 от договора/, в общия размер от 6 007
евро, „включваща следните компоненти: сумата на главницата по този договор за заем и сумата на договорните лихви по
заема, посочена в погасителния план.“ С депозираното заключение по делото на в.л.
Ш. е констатирано, че заплатената от страна на ответника на 27.02.2017г. сума в
размер на 500 лева е била отнесена при ищеца за погасяване на задължение за
неустойка по чл.18 от договора. С
решаващите мотиви на първоинстанционния съд по отношение на тази сума е
приложено правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД като същата е отнесена за погасяване на
главното задължение /главницата/ като най-обременително, по отношение на което
жалбоподателят възразява с депозираната жалба. Действително не се твърди от
жалбоподателя или установява по делото между страните да е постигната
договореност относно поредността на погасяване на задълженията, извън
посочената в Закона. Разпоредбата на
чл.76, ал.1 ГПК предоставя в полза на длъжника право на избор относно
поредността при еднородни задължения. Хипотезата на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилага
при наличието на един главен дълг , при която длъжникът няма право едностранно
да избира дали да погаси първо главницата или някое от акцесорните задължения. В случая предмет на иска по
чл.422 ГПК за процесната сума по записа на заповед е относно обезпечените две
задължения по главница и договорна
лихва, представляващи един главен дълг и
едно акцесорното задължение за възнаградителна лихва. Съгласно т.1 от ТР
№3 от 27.03.2019г. по т.д.№ 3/ 2017г. на ОСГТК на ВКС правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, по този ред се погасяват еднородните
задължения, вкл. паричните, като условието е да съществуват няколко задължения,
всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.
Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД е приложимо за погасяване на паричните задължения,
като при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Следователно действително неправилно от страна
на кредитора е отнесена заплатената от
страна на длъжника сума от 500 лв за погасяване на задължението за неустойката,
като действително за случая приложимото правило по чл.76, ал.2 ЗЗД повелява
отнасяне на тази сума с поредност на погасяването първо на претендираната част
от исковата сума за лихвата, независимо от което доколкото процесната сума,
претендирана по абстрактната сделка е посочена , че включва в общ размер на
главницата и договорната лихва, по отнасянето
й към която и част от двата компонента на исковата сума в общият й претендиран
размер води до неоснователност на претенцията в частта на размера от 500 лв /
255,64 евро/ поради погасяване чрез плащане, в каквато насока е постановен
крайният резултат по първоинстанционното решение в обжалваната му част,
подлежащ на потвърждаване.
По така изложените съображения, въззивната
жалба се намира за неоснователна.
По
частната жалба.
Обжалва се Определение от 02.09.2020г. постановено по същото гр. д.№
3339/ 2019г. на ПРС-ХII гр. с., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя,
обективирано в молба по чл.248, ал.1 ГПК вх.№ 48233/11.08.2020г. за изменение
на постановеното решение в частта на разноските.
Писмен
отговор по частната жалба не е налице, проц.
представител на ответника адв.Б. оспорва частната жалба като неоснователна.
С решението по делото районният съд е присъдил разноски в размер на 1545,04 лв, пропорционално на уважената част.
В посочената молба жалбоподателят е поискал изменение на постановеното по
делото решение чрез присъждане на посочените по списък на основание чл.80 ГПК
разноски, вкл. по молба вх.№32665/ 16.06.2020г. във връзка със завишен размер
на възнаграждението на особения представител, съответно в общ размер от
2 816,36 лв, както и тези направени в заповедното производство в размер на
1 314,97 лв , съответно в общ претендиран размер от 4 131,33 лв. С
обжалваното определение съдът е мотивирал неоснователността на искането с
обстоятелството освен в съответствие с посоченото в мотивите на решението за
определяне на размера пропорционално на уважената част от иска, така и същата
съпоставена не само на отхвърлената част, но и на цената на първоначално
предявените искове, доколкото ответната страна има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Правилно
е принципно становището на районния съд относно базата за определяне на
разноските, в които следва да се включат и тези, изчислени на базата на
първоначално предявеният общ размер на иска преди прекратяване на делото. Независимо от това обаче първоначално
претендираният общ размер на иска в лева е 5140,96 лева , размерът на
направените разноски за исковото производство по списък по чл.80 ГПК, ведно с
посочени в молба вх.№ 32665/ 16.06.2020г.
възлиза на 2816, 36 лв, а тези за заповедното производство – 1314,97 лв,
съответно в общ размер от 4131,33 лв. Правилно е посочено в частната жалба
процентно съотношение между отхвърлената част на иска и уважената му част,
възлизащ на 9,73 %, с който подлежат на намаление размера на претендираните разноски
и в резултат на което намаление по отношение на разноските за исковото
производство същите следва да се намалят с 274,03 лв, а тези заповедното
производство следва да се намалят със сумата 127,97 лв, съответно намаление
възлизащо в общ размер от 402 лева. Следователно от общо направените разноски в
размер от 4 131,33 лв следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 729, 33 лв. С оглед на това частната
жалба се явява основателна, обжалваното определение следва да се отмени, като
искането за изменение на решението следва да се уважи.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК , съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2629/ 24.07.2020г. постановено по гр. д.№ 3339/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХII гр. с., в частта , в която е отхвърлен предявеният
от „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани –
Марица Инвест“ – гр. Пловдив, представлявана от председателя Р.Б., чрез
процесуалния си представител адв. Н.Р. иск над уважения размер от 2 372,88
евро до пълнопредявеният такъв от 2 628,54 евро, възлизащ на 255,66 евро с
левова равностойност по официалния фиксинг на БНБ в размер на 500 лева.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ
Определение от 02.09.2020г. постановено по същото гр. д.№ 3339/ 2019г. на
ПРС-ХII гр. с., с което е отхвърлено искането на „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ – гр. Пловдив,
представлявана от председателя Р.Б., чрез процесуалния си представител адв. Н.Р.,
обективирано в молба по чл.248, ал.1 ГПК вх.№ 48233/11.08.2020г. за изменение
на постановеното Решение № 2629/
24.07.2020г. по гр. д.№ 3339/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХII
гр. с., в частта на разноските, в която П.М.П., ЕГН: ********** е осъден да
заплати на „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ – гр. Пловдив,
представлявана от председателя Р.Б., чрез процесуалния си представител адв. Н.Р. разноски в общ размер на 1545, 04 лв, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Решение № 2629/ 24.07.2020г. по гр. д.№ 3339/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХII гр. с., в частта на разноските, КАТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.М.П., ЕГН: ********** да заплати на
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
Инвест“ – гр. Пловдив, представлявана от председателя Р.Б., чрез процесуалния
си представител адв. Н.Р. сумата
3 729, 33 лева / три хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 33 ст./,
направени разноски в общ размер за исковото и за заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: