Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.10.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1968 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20–1228–001558
от 23.06.2020 година на Началник група в сектор ПП – КАТ, към ОДП град Стара
Загора, с което на И.Е.И., ЕГН ********** е наложено следното административно
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.178,
ал.1, т.3, без посочено предложение от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР град
Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.И.,
ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
направените от него разноски по делото – ползване на правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20–1228–001558 от 23.06.2020 година на Началник група в сектор
ПП – КАТ, към ОДП град Стара Загора, с което на И.Е.И., ЕГН ********** е
наложено следното административно наказание – „глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение по чл.178, ал.1, т.3, без посочено предложение от
Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за
направените по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище
по основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
И.Е.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 21.05.2020
година, за това, че на 09.05.2020 година, И. в качеството си на „техник
водопроводни мрежи и съоръжения“ във ВИК ЕООД Стара Загора, в 15.40 в село Загоре,
община Стара Загора, в източния край на селото в посока към село Коларово на
около 20 метра преди пътен знак Д-12 е наредил отстраняване на авария на
довеждащ водопровод на платното за движение в южната пътна лента, като не е
взел мерки за осигуряване безопасността на движението съгласно наредба 3 за вобд при извършване на СМР по пътищата и улиците /няма
поставени пътни знаци/, вследствие на което настъпва ПТП с пострадали лица. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.178, ал.1, т.3, без посочено предложение от
Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя се е
възползвал от правото си на възражение, но не и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Във възражението е посочено, че са били поставени значи, които са били
изчезнали и затова няма подаден сигнал. Възражението не е било разгледано от
АНО и не са разследвани доводите изложени в него.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е почти описано и квалифицирано
така, както е в акта /липсва посочването на качеството на нарушителя за да
стане ясно правомощията му да е субект на нарушението/. На жалбоподателя, на
основание чл.178, ал.1, т.3, без да се посочи предложението от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Административно-наказващия
орган, в обжалваното наказателно постановление е приел за административно
нарушение следното – жалбоподателя И. на посочената дата, без да се посочва
качеството му и правомощията му в тази насока, е наредил отстранява на авария в
пътна лента, като не е влез мерки за осигуряване на безопасността на движението
съгласно неясно цитирана наредба, като е уточнено, че не е поставил пътни знаци
поради което е настъпило ПТП с пострадали лица без да се посочва кои са те и в
какво се изразява това – телесни повреди, щети на движима вещ или други.
От
друга страна посочената като нарушена правна норма – чл.178, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата, съдържа в себе си две отделни изпълнителни
деяния на административни нарушения. Първото от тях е, който е наредил да се
ремонтира път без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на
движението. Нарушението изисква, като субект лице с правомощията да нарежда
извършване на ремонта на пътя, тъй като несъмнено това не може да се извърши от
всяко едно ФЛ. Второто административно нарушение е който нареди да се постави
съоръжение или препятствие на пътя, без да е взел мерки за осигуряване на
безопасността на движението. И тук не може да е субект всяко едно ФЛ, а лице
което заема определена длъжност и може да нарежда това.
Съдът
като се запозна с установеното по делото и изложеното в обжалваното наказателно
постановление, намира последното за незаконосъобразно.
При издаване на обжалваното наказателно постановление са
нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. За съда така описаното
не съставлява административно нарушение по цитираната правна норма. Посочено е
че И., без да се сочи качеството му и длъжността му е наредил отстраняване на
авария на водопровод в пътно платно като не е взел мерки по неясно цитирана
наредба. Както се вижда от посоченото по-горе в цитираната като нарушена правна
норма такова изпълнително деяние не е предвидено. От друга страна цитираната
правна норма от ЗДвП е бланкетна и за пълнота на
формулираното административно обвинение следва да се посочи наредбата която
регулира временната организация и безопасността на движението по време на СМР.
В разглеждания случай АНО е цитирал неясно посочена наредба № 3, като
най-вероятно стана въпрос на Наредба № 3 от 16.08.2010 година за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, която обаче съдържа в себе си множество
членове и алинеи и не става ясно АНО коя точно нарушена разпоредба от нея е
имал предвид при изложеното описание. От друга страна и тази наредба не е
посочена в последствие при конкретното формулиране на административното
обвинение съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Също така АНО преди да
пристъпи към издаване на обжалваното наказателно постановление не е разгледал
възражението на жалбоподателя вписано при съставяне на АУАН. В тази насока,
съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
не са събрани всички доказателства за установяване по един безспорен начин,
дали е било налице административно нарушение, с което е допуснато нарушение по
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно този текст, преди да се произнесе по преписката
наказващия орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява събраните доказателства и разследва спорните
обстоятелства. Административно-наказателната отговорност е реализирана само въз
основа на ПТП, което даже не е конкретизирано, включително и в частта относно
пострадалите лица. В тази връзка по делото бяха разпитани свидетелите Монев и
Динев, чиито дадени при условията на чл.290, ал.1 от НК, показания се
различават коренно от възприетото от АНО. Следвало АНО преди да се произнесе да
събере повече доказателства, включително и от другите присъстващи свидетели на
местото и едва след това да се произнася относно наличието или не
административно нарушение. Ето защо съдът приема че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не спазен принципа заложен в нормата
на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
От
друга страна видно от обжалваното наказателно постановление, като норма обуславяща
наказанието за посоченото административно нарушение е посочено нормата на
чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, без точно и ясно да се
посочи коя от хипотезите от закона наказващия орган е приел, че е нарушена.
Така посочената нормативната уредба съдържа две хипотези на отделни сами по
себе си административни нарушения и при реализиране на административното
отговорност те следва да бъдат конкретно посочени. Естествено при прочит на
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, това би могло
да се извлече, но следва да се има предвид, че наказателния процес и право е
строго формален и липсата на ясна конкретизация на реализираната
административно-наказателна отговорност несъмнено води до съществено нарушение
на процесуалните правила а и оттам и до нарушаване правото на защита на
обвиненото лице и съответно до незаконосъобразност на съответния акт, в случай
НП. В тази насока съдът приема, че при определяне на отговорността е следвало
АНО да посочи която от хипотезите приема.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед претенцията на процесуалния представител, на жалбоподателя, съдът присъди
в тежест на АНО, направените от жалбоподателя разноски по делото – платено
възнаграждение за един адвокат.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: