РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16166
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Д.А. против ЕТ „М. – Б. – С.Б.“, с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че с ответника е
сключил Договор за извършване на строителна услуга № 168/20.07.2007 г. с
допълнително споразумение от 14.04.2008 г. и Договор за извършване на
строителни услуги № 170/01.10.2007 г. с предмет строителство на обект – Вилна
сграда в кв. 14 Д.П., община Панчарево. Поддържа, че в изпълнение на договор №
168/20.07.2007 г. е платил сумата от 20000 лева, по допълнително споразумение
от 14.04.2008 г. – 9000 лева и по договор № 170/01.10.2007 г. – 4000 лева. Твърди,
че поради некачествено и забавено изпълнение на строителството с нотариална
покана от 18.06.2013 г., получена на 25.06.2013 г. е уведомил ответника, че
счита договорите за развалени и го кани да възстанови даденото по тях
възнаграждение. Моли ответникът да бъде осъден да плати сумата от 29000 лева –
дадена в изпълнение на договор № 168/20.07.2007 г. и сумата от 4000 лева – дадена
в изпълнение на договор № 170/01.10.2007 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до
окончателното им плащане, както и сумата от 11738,51 лева – обезщетение
за забавено плащане върху исковите суми за периода от 23.06.2013 г. до
23.12.2013 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ „М. – Б. – С.Б.“ в
отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск, като поддържа,
че между страните не е съществувало облигационно правоотношение. Поддържа, че е
изпълнил договора още през 2008 г. като ищецът е приел изпълнението. При
условията на евентуалност поддържа, че вземанията са погасени по давност. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 20.06.2007 г. между В.Д.А. –
възложител и ЕТ „М. – Б.“ – изпълнител е сключен договор за извършване на
строителна услуга № 168, по силата на
който изпълнителят е поел задължение да изпълни строителство на обект „Вилна
сграда в кв. 14“ – Д.П., община Панчарево съгласно представените от възложителя
работни проекти, а възложителят е поел задължение да заплати стойността на строително монтажните работи
съобразно количествена и стойностна
сметка – приложение към договора в общ размер на 55000 лева. Изпълнителят
е поел задължение да изпълни определените видове работи за изграждането на
вилата съобразно техническите изисквания и нормативни документи, като влага в
строителството висококачествени строителни материали. Страните са уговорили, че
срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 20.10.2007 г.
На 14.08.2008 г. страните по Договор
за извършване на строителни услуги № 168/20.06.2007 г. са сключили допълнително
споразумение, с което са се уговорили допълнително да се извършат строителни
работи за разширение на обекта с размери в едната посока от 3,00 метра, освен
това на разстояние 3,00 метра югозападна посока извън сградата да се изгради
външна тераса с нова стена, двупосочно външно стълбище и разширението на южната
тераса, както и да се изпълнят строително монтажни работи, касаещи сигурността
на сградата като корекция на изградени бетонови колони, плочи, тухлени стени и
привеждане във вид съгласно действащите нормативни уредби. Срокът за изпълнение на строителството е
продължен до 25.06.2008 г.
На 01.10.2007 г. между В.Д.А. –
възложител и ЕТ „М. – Б.“ – изпълнител е сключен договор за извършване на
строителна услуга № 170, по силата на който изпълнителят е поел задължение да
изгради подпорни стени с дължина L=85 м.л., като срокът е определен
до 30.11.2007 г. при благоприятни метрологични условия. Страните са уговорили,
че стойността на строително-монтажните работи е в размер на 20000 лева, от
които авансово дължими били 4000 лева.
Установява се от разписка от
09.12.2017 г., изходяща от ответника и РКО, че в изпълнение на договор № 168 от
20.06.2007 г. В.Д.А. е платил сумата от 35000 лева, а от Разходен касов ордер №
2/19.12.2007 г.е платил сумата от 4000
лева – аванс по договор № 170/01.10.2007 г.
От приетото по делото, неоспорено от
страните, заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че изпълнената носеща стоманобетонова
конструкция на вилна сграда във вилна зона Д.П. е видимо в лошо състояние и не
би могла да изпълни изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Вещото лице
установява, че конструкцията и нейните елементи би трябвало да имат
необходимата носеща способност, която осигурява поемането на натоварванията и
въздействията. Това качество следвало да се запази по време на предвидения
период на използване на сградите, който не е по-малък от 50 години. Посочва, че
при изпълнение на строителните работи е използван бетон, който няма съответния
клас на якост. Вещото лице посочва, че
изпълнената конструкция е в много лошо състояние и е негодна и опасна за
експлоатация, а евентуалното й усилване до нужното ниво на сигурност е свързано
с неоправдани разходи и рискове, като стойността на укрепването ще бъде
по-висока от стойността за разрушаване и изграждането й отново.
С Нотариална покана рег. № 19870, т. 7, акт 86
на НотариусР.Д., вписан в НК под № 274, с район на действие СРС, В.Д.А. е
уведомил ЕТ „М. – Б.“, че на основание чл. 87, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите разваля Договор за извършване на строителна услуга № 168/20.06.2007
г. с допълнително споразумение от 14.04.2008 г. и Договор за извършване на
строителна услуга № 170/01.10.2007 г. поради некачествено изпълнение. Определен
е срок от 2 седмици за възстановяване на сумата от 30000 лева, платена в
изпълнение на договорите. Видно от нотариалното удостоверяване е, че
нотариалната покана е получена от адресата на 25.06.2013 г. лично от С.Б. Б.,
действащ като едноличен търговец ЕТ „М. – Б.“.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата сума в изпълнение на
задължение, възникнало по силата на договор, както и че договорът е развален
поради виновно неизпълнение.
Отношенията между страните в
настоящото производство следва да се разглеждат и съобразно нормите, приложими
относно договора за изработка (258 и сл. от Закона за задълженията и
договорите). Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Договорът е двустранен и възмезден, като поражда действие между страните, които
са го сключили. Установява се от събраните по делото доказателства, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на два договора за
извършване на строителни услуги. В съдържанието на тези договори за ответника е
възникнало задължение да извърши строителство на обект вилна сграда в Д.П.,
район Панчарево – София, както и да изпълни строително-монтажните работи при
спазване на предоставения проект и нормативните и технически изисквания за
това, както и да влага в строителството висококачествени строителни материали.
Установява се също така, че в изпълнение на задължението си по двата договора и
допълнително споразумение, ищецът е платил сумата от 33000 лева.
Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил точно и в
срок задължението си да извърши строителството на процесната сграда. Като не е изпълнил задължението
си да ангажира доказателства в тази насока и въз основа на процесуалното
поведение на ответника съдът намира, че по делото е установено неточно и
забавено изпълнение на договорните задължения. Освен това, от приетото
по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че
строително ремонтните работи са извършени в нарушение на правилата, а вложените
материали – бетон не са с необходимата якост, което прави построеното негодно
за използването му по предназначение.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на договора възложителят
има право да развали договора. Развалянето на договора поради неизпълнение
става с едностранно волеизявление, отправено до длъжника – изпълнител. От събраните по делото
доказателства се установява, че с нотариалната покана, получена от ответника,
сключените договори за извършване на строителни услуги са развалени, считано от
25.06.2013 г. На основание чл. 55, ал. 1, предл 3 от Закона за задълженията и
договорите за В.Д.А. е възникнало правото да иска връщане на даденото по развалените
договори. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е възстановил платените суми,
поради което предявения иск се явява основателен в предявения размер.
С отговора на исковата молба, при
условията на евентуалност, е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Вземането за връщане на даденото в изпълнение на развален договор
възниква от момента на достигане на волеизявлението на изправната страна до
неизправната, следователно моментът, от който е станало изискуемо е датата, на
която ответникът е получил нотариалната покана – 25.06.2013 г. Това е и
моментът, в който е изпаднал в забава за плащане на исковите суми. До датата на
подаване на исковата молба – 23.12.2016 г. не е изтекла предвидената в чл. 110
от Закона за задълженията и договорите погасителна давност. Предвид на
изложеното, направеното възражение се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. (чл.
84, ал. 1 от ЗЗД), а ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Доколкото
задължението за връщане на даденото в изпълнение на договор е възникнало с
развалянето му, а именно от датата на връчване на нотариалната покана.
Следователно предявеният иск за заплаане на обезщетение за забава се явява
основателен за исковия период. Размерът на обезщетението за забава, определено
по реда на чл. 162 от ГПК, е 10315,66 лева върху сумата от 29000 лева, дадена
по Договор № 168/20.06.2007 г. и 1422,85 лева – върху сумата от 4000 лева,
дадена в изпълнение на Договор № 170/01.10.2007 г.
Предвид на изложеното,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 910 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1329,54 лева, като се отчита внесената от ищеца държавна такса от 460 лева.
Воден
от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от Закона за задълженията и
договорите ЕТ „М.Б.“, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Д.А.,
ЕГН-**********,*** сумата от 29 000
(двадесет и девет хиляди) лева, платена в изпълнение на задължение по
развален на 25.06.2013 г. Договор за
извършване на строителна услуга № 168/20.06.2007 г. и допълнително споразумение
от 14.04.2008 г. към него и сумата от 4000
(четири хиляди) лева, платена в
изпълнение на задължение по развален на
25.06.2013 г. Договор за извършване на строителна услуга № 170/01.10.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2016 г. до окончателното им плащане, както и на основание чл. 86
от Закона за задълженията и договорите
да заплати сумата от 11738,51 лева
(единадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и петдесет и една ст.),
представляващи обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от
25.06.2013 г. до 23.12.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „М.Б.“, ЕИК-********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на В.Д.А.,
ЕГН-**********,*** сумата от 910
(деветстотин и десет) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЕТ „М.Б.“, ЕИК-********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата
от 1329,54 лева (хиляда триста двадесет
и девет лева и петдесет и четири ст.), представляващи дължима държавна
такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: