№ 81***6
гр. С., 1***.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.АТ.П.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Гражданско дело № 20211110169476
по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на ЗAД „Б.В.ИН.Г.“ АД срещу П. АНТ. П..
Ищецът твърди, че на 01.03.2018г. в гр. С., ул. „В.К.“ № *** ответникът като водач на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА****РВ предизвикал ПТП, при което било
увредено имуществото на трето лице – МПС марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. № СА****МХ.
Претърпените от увреденото лице вреди били възстановени от неговия застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ („ОЗК З.“ АД), който отправил регресна претенция към
ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
ответника като виновен водач. Ищецът поддържа, че е заплатил на застрахователя по
застраховка „Каско“ регресна сума в размер на 1721,37 лв., в която се включвали
застрахователно обезщетение на увреденото лице и 1*** лв. ликвидационни разноски за
опредялянето му. Поддържа, че ответникът напуснал местопроизшествието, поради което на
основание чл. ***00, ал. 1, т. 3 КЗ в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платената от последния сума. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума в
размер на 1721,37 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.***.2021г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че в
случая не е било необходимо посещаването на местопроизшествието от органите на МВР,
поради което намира, че не било налице нарушение по чл. ****** ал. 1 ЗДвП. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно
основание чл. ***00, ал.1, т. 3 КЗ.
За възникване на вземането за обезщетение по чл. ***00, ал.1, т. 3 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
наличие на правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участниците, посочени в исковата молба;
застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 4*** ЗЗД, осъществен от
ответника – противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице или негов застраховател по имуществена застраховка, както и че след
реализиране на ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон (освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина). В тежест на ответната страна и при
доказване на горните факти е да докаже факта на погасяване на дълга.
От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 01.03.2018г.,
около 07:40 часа, в гр. С., на ул. „В.К.“, водачът на л.а. марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. №
СА****РВ предприема маневра за движение на заден ход пред бл. *** вследствие на което
реализира ПТП с движещия се по същата улица л.а. марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. №
СА****МХ, в резултат на което последното е претърпяло вреди на стойност 177***11 лв.
Основният спор между страните се свежда до това дали напускането на ПТП от
ответника е осъществено при наличието на задължение на органите за контрол на движение
по пътищата да посетят местопроизшествието, по който съдът намира следното:
В настоящия случай ищецът обосновава твърдението си, че ищецът е напуснал
мястото на ПТП с отсъствието на изготвен двустранен протокол за ПТП и констатациите на
органите на МВР в приложения по делото констативен протокол и наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание на ответника.
Съгласно чл. ****** т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги,
когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, а за да се прецени дали е налице съгласие е необходимо преди това водачите да
изпълнят задължението си да спрат, за да установят какви са последиците от
произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите (чл. ***3, ал. 1, т. 1 и чл.
***3, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП).
В настоящия случай, от представеното от самия ищец наказателно постановление от
30.04.2018г. е видно, че по отношение на ответника е наложено наказание за допуснато
административно нарушение по чл. ***3, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което е частично изменено с
2
решение по нахд № 9***43/2018г. по описа на СРС (последното потвърдено с решение по
канд № ******72/2020г. по описа на АССГ) в нарушение по чл. ***3, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От
съдържанието на цитираните съдебни актове става ясно, че фактическата обстановка, при
която ответникът не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от
произшествието, е свързана непосредствено и с поведението на водача на увредения
автомобил (ЕЛ.С.), който също е напуснал местопроизшествието. При това положението в
конкретния случай, макар и според наказателния съд поведението на ответника формално да
съставлява административно нарушение, за преценката на гражданскоправните му
последици следва да се съобрази и това, че спирането в случая е било безпредметно, тъй
като с оглед напускането на увредения автомобил е било невъзможно да се установят
вредите от ПТП (чл. ***3, ал. 1, т. 3 от ЗДвП). Без всякакво значение е това, че другият
участник в процесното ПТП се е върнал на местопроизшествието почти 3 часа по-късно
(когато е съставен и процесният констативен протокол), тъй като за виновния водач не е
съществувало задължение да остане на мястото на произшествието до евентуалното
завръщане на увредения автомобил. Иначе казано, след като водачът на увредения
автомобил сам е напуснал мястото на ПТП, следва да се приеме, че в случая не е било
налице задължение на службите за контрол на МВР да посетят местопроизшествието (чл.
****** т. 7 ЗДвП), тъй като на там не е останал никой измежду участниците в ПТП.
По изложените съображения следва да се приеме, че доколкото посещението на
органите на МВР не е било задължително, то предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, следва да се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на
делото, поради което в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Частично основателно е възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
намалено до сумата от 360 лв., предвид фактическата и правна сложност на настоящото
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.ИН.Г.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Т., пл. „П.“ № *** против П. АНТ. П., с ЕГН **********,
с гр. С., ж.к. Х.Д., бл. *** вх. Б, ет. *** ап. *** осъдителен иск за сумата от 1721,37 ЛЕВА,
представляваща регресна претенция по чл. ***00, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено от ЗАД
„Б.В.ИН.Г.“ АД (в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“) застрахователно обезщетение за вреди на МПС марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег.
№ СА****МХ, причинени от ПТП, настъпило на 01.03.2018г. в гр. С., ул. „В.К.“ № *** при
което ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
3
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, ведно със законната лихва от 03.***.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.ИН.Г.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Т., пл. „П.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на П. АНТ. П., с ЕГН
**********, с гр. С., ж.к. Х.Д., бл. *** вх. Б, ет. *** ап. *** сумата от 360 ЛЕВА,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4