Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр. Русе, 07.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на  първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 1780  по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от Д.Е.Д. ***, против Наказателно постановление № 38- 0001263 от 11.09.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което за административно нарушение по чл.139 ал.І т.2 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лв.- на основание чл.177 ал.ІІІ т.1 пр.2 от ЗДвП.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и недоказаност на вмененото нарушение.

    Наказващият орган   поддържа становище  за неоснователност на жалбата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за  установени следните фактически обстоятелства:

    На 04.08.2020 г.,  в 09.45 часа, жалбоподателят в качеството му на водач на товарен автомобил, бил спрян за проверка на път І- 2, км 61, посока от гр.Русе към гр.Разград.Служители на РД „АА“ Русе, сред които св.М.- ст.инспектор, установили, че Д. управлява състав от ППС, състоящ се от влекач ДАФ95ХФ480 с рег. № ТХ7300ХН и полуремарке с рег.№ ТХ8984ЕХ, като извършва обществен превоз на товар- пшеница с маршрут от с.Червена вода до с.Слънчево.Проверяващият, на база представените документи, преценил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.139 ал.І т.2 пр.2 от ЗДвП, тъй като извършва превоза с товарен автомобил и съответен товар, чиято маса надвишава допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване със 7780 кг.Съставеният акт за нарушение бил предявен и лично връчен, като е подписан без възражения.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на реквизити в акта и постановлението- непосочване на обстоятелствата на нарушението, вкл. и пълната правна квалификация.Твърди се също така, че субектът на нарушението е ненадлежно определен, а наложеното наказание не съответства на критериите на закона.

      Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 276697 от 04.08.2020 г., пътен лист, товарителница, пътна прехвърлителна разписка, удостоверение за изплатени трудови възнаграждения, показанията на св.Х.М., които следва да се кредитират относно изложените фактически обстоятелства, доколкото кореспондират с писмения доказателствен материал.

       Правни изводи:

       Жалбата е допустима и основателна.

       В производството по установяване на  административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения.

       Основателно е възражението за липсата на точно описание на вмененото нарушение.Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.139 ал.І т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.І т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

       Съгласно нормата на чл.139 ал.І т.2 пр.2 от ЗДвП, движещите се по пътищата пътни превозни средства трябва да бъдат с товари, които не представляват опасност за движението. Нормата- привръзка от наредбата сочи допустимата максимална маса на пътните превозни средства от вида на това, с което е установен към момента на проверката жалбоподателя.Очевидно препращащата норма урежда различна хипотеза, доколкото се касае до естеството на товара, а не масата на автомобила.Така посочените в акта и постановлението обстоятелства не кореспондират с възприетата правна квалификация, който факт влияе пряко негативно върху правото на защита на жалбоподателя, създавайки пречки да се разбере какво точно нарушение се приема за осъществено и се вменява във вина.Според отразената цифрова квалификация на препращащата норма, наказващият орган е приел наличие на нарушение по повод на товара /опасен товар/.От друга страна, както бе посочено- привръзката с подзаконовия нормативен акт сочи на тежко ППС /като маса и товар/, като санкцията е мотивирана в хипотеза на управление на тежко ППС, но по принцип, а при неспазване на установените правила за това.

       По същество, съдът намира, че е налице неправилно приложение на закона поради факта, че регламента на този вид дейност понастоящем не забранява абсолютно и напълно движението на извънгабаритни или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, а въвежда специален режим. Нарушение на установения ред би било налице, ако проверяващите констатират не движението на ППС от такъв вид, а само когато подобно превозно средство се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е спазен установения ред за това, т.е.- без надлежно разрешение. Конкретно обвинението в акта и постановлението е така мотивирано, че в текстовата си част формира извод за вменяване на отговорност у жалбоподателя за управление на тежко ППС, каквото нарушение не е предвидено като обективни признаци от законодателя. В подкрепа на този извод е и редакцията на санкционната разпоредба- чл.177 ал.ІІІ от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред….“ осъществи определени действия.Предвидената отговорност е за онова лице, което в нарушение на реда управлява „пътно превозно средство с размери, маса, или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство“ /т.1 на чл.177 ал.ІІІ от ЗДвП/. В проведеното производство изобщо не е изследван въпроса какъв е реда за движение на ППС от вида на управляваното от жалб.Д. и дали този ред е нарушен, като санкцията е наложена само за управление на тежко ППС.

        Следва да се посочи, че независимо от изводите за незаконосъобразност на издаденото постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на закона, основателен е аргумента в жалбата и за несправедливост на наказанието. Санкционирането на водача с глоба в максимален размер не е свързано от наказващия орган с никакво фактическо обстоятелство, което да мотивира такъв подход.Административното наказание следва да отговаря както на критериите на закона, така и да съответства на целите му, без да се явява необоснована репресия, израз на административната мощ на съответен орган.Няма изложен баланс на относими към отговорността обстоятелства, няма изтъкнат нито един мотив за налагане на санкция в максимален размер.Принципно такъв подход е допустим, но очевидно следва да бъде мотивиран, доколкото се явява конкретно в разрез с установените смекчаващи отговорността обстоятелства- липса на данни за други нарушения.

       По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

                                               РЕШИ:

        ОТМЕНЯ НП № 38- 0001263 от 11.09.2020 г. на Началник на РД „АА“, с което на Д.Е.Д. с ЕГН **********,***, за  административно нарушение по чл.139 ал.І т.2 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лв.- на основание чл.177 ал.ІІІ т.1 пр.2 от ЗДвП.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: