Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 181/08.08.2006 г., постановено по гр.д. № 81/2006 г. Момчилградският районен съд е осъдил Зеки Мехмед Ахмед да заплати на Красимир Асенов Моллов сумата в размер на 2 615.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 140 лв. разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Зеки Мехмед Ахмед, който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си сочи, че записът на заповед не съдържал в съдържанието си израза “запис на заповед”, поради което не бил такъв по смисъла на закона, а ищецът нямал качеството на приносител на запис на заповед. Неправилно била определена дължимата сума, която следвало да бъде конвертирана към 15.07.2003 г. Решението било немотивирано, като съдът не изложил съображения защо не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Мохамед Реджеб, чиито показания били допустими, тъй като забраната на чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК се отнасяла за договорите, но на и за едностранните сделки. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата си. В представено писмено становище се още, че ищецът не можел да води иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, а само иск по чл.55 от ЗЗД, за което обаче бил изтекъл давностния срок и следвало да се приложи разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Въззиваемият Красимир Асенов Моллов, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. В представено писмено становище се сочи, че в записа на заповед се съдържал израза “..или на негова заповед”, който бил идентичен с израза “запис на заповед”. Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. касаело спорни въпроси в производството по издаване на изпълнителен лист и било неприложимо към настоящия спор. Освен това тълкувателното решение било издадено години след издаването на записа на заповед, когато това изискване не било строго формализирано. Претендираният от ищеца размер на иска бил съобразен с Тълкувателно решение № 2/1997 г. на ОСГК на ВКС – по курсовата стойност на щатския долар към датата на падежа. Решението било мотивирано, а по отношение на едностранната сделка се прилагала разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна. Предявеният иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е неоснователен и недоказан, а решението на Момчилградския районен съд неправилно и като такова следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен. По делото е представен като доказателство документ, озаглавен “запис на заповед” с издател Зеки Мехмед Ахмед за сумата от 1276 щатски долара и падеж 15.07.2000 г. Този документ не съдържа задължителен за записа на заповед реквизит, а именно липсва наименованието “запис на заповед” в текста на езика, на който е написан – чл.535, т.1 от ТЗ. Ето защо и с оглед императивната разпоредба на чл.536, ал.1, предложение първо от ТЗ, този документ не е запис на заповед и не поражда предвидените в закона правни последици, в който смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК. В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззиваемия, който сочи, че изразът “..или на негова заповед” е идентичен с израза “запис на заповед”. За да е редовен от външна страна записът на заповед следва да съдържа строго определени реквизити, един от които е наименованието “запис на заповед”, което следва да се съдържа и в текста на документа. Цитираното тълкувателно решение е приложимо не само в производството по издаване на изпълнителен лист, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на въззивника, но и във всички случай, когато е необходимо да бъде преценено дали един документ е запис на заповед. Реквизитите на записа на заповед са изчерпателно изброени в императивната разпоредба на чл.535 от ТЗ, а Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е приложимо както за записи на заповед издадени преди неговото постановяване, така и след това. Задължителните реквизити на записа на заповед не са определени с цитираното тълкувателно решение, а с разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Що се отнася до разпитания от първоинстанционния съд свидетел Мохамед Реджеб, то неговите показания са както недопустими с оглед разпоредбите на чл.133, ал.1, б.”в” и “г” от ГПК, така и неотносими към предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 181/08.08.2006 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 81 по описа за 2006 г. на същия съд, вместо което да бъде постановено друго,с което да бъде отхвърлен предявеният от Красимир Асенов Моллов против Зеки Ахмед Мехмед иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за двете инстанции в размер на 243 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 181/08.08.2006 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 81 по описа за 2006 г. на същия съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.”Б”, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** против Зеки Мехмед Ахмед от с.Островец, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.”Б”, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** да заплати на Зеки Мехмед Ахмед от с.Островец, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 243 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|