Р Е Ш Е Н И Е
Номер 823 17.06.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 73 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК, вр. с чл.129 от ДОПК, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “С” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.134, вх.2, ет.1, против Акт за
прихващане и възстановяване (АПВ) № П-02000221162304-004-001/30.09.2021г.,
издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с
Решение № 164/16.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, само В ЧАСТТА, в която са прихванати „глоби, санкции и наказателно постановления“
за период от 11.05.2021г. до 30.09.2021г. в размер на 2 388,22 лева /ред 2/,
както и „глоби, санкции и наказателни
постановления“ за периода от 15.03.2010г. до 30.09.2021. в размер на
1 675,60 лева /ред 4/. Сочи се, че оспореният АПВ е нищожен в процесната
част, тъй като е налице влязъл в сила предходен АПВ от 10.05.2021г.,
респективно производството по прихващане и възстановяване е приключило и не
било инициирано ново производство по прихващане и възстановяване.
С допълнителна молба, уточнение на оспорването, постъпила по делото с вх.№
2619/18.03.2022г. дружеството уточнява, че според тях незаконо-съобразно е
начислена и допълнително лихва в размер на
4 967,27 лева върху главницата от 124 171,88 лева за периода
от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. /стр.7, ред
9, колона 6/, вместо дължима лихва с 4967.27 лева по-малко лихва.
С допълнителна молба, уточнение на оспорването, постъпила по делото с вх.№
3851/20.04.2022г. с позоваване на законови разпоредби от ДОПК дружеството
поддържа тезата си за нищожност на оспорения АПВ, поради решаване на тези
въпроси с предходния АПВ от 10.05.2021г., който влязъл в сила. В условието на
евентуалност, сочи, че актът в оспорената част е незаконосъобразен и се иска
отмяната му в съответната част. Изразява се несъгласие с датата, към която са
определени лихвите, която според оспорващата страна неправилно е определена към
30.09.2021г., а следвало да бъде определена към 10.05.2021г., когато е издаден предходния
АПВ, защото лихвите се начисляват до погасяване на главницата, а това се е
слючило още към 10.05.2021г. с издаване на предходния АПВ, поради което
начислените лихви в периода от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. са недължими.
Твърди се, че посочената на стр.7, ред 9, колона 6 от обжалвания АПВ сума в
размер на 133 622.32 лева съставлява лихви върху ДДС, а не ДДС и следва да
е с 4967.27 лева по-малко, т.е. трябва да е 128 655.05 лева. Сочи се, че
незаконосъобразно определената по-висока лихва се дължи на неправомерното
определяне на лихва за периода от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. върху
главницата от 124 171.88 лева
/посочена на стр.7, ред 1, колона 6 от обжалвания АПВ/. В заключение на това
второ уточнение, дружеството заявява, че оспорва АПВ в частта, в която са прихванати посочените в жалбата суми в размер
на 2388.22 лева /стр.7, ред 2, колона 10/ и в размер на 1675.60 /стр.7, ред 4,
колона 10/, с посочената на стр.7, ред 9, колона 6 от обжалвания АПВ сума. По този начин на „Серпис“ЕАД е възстановена
сума в размер на 4063.82 лева /2388.22 лева + 1675.60 лева/, по-малко от дължимото.
При така направеното последно уточнение, съдът намира, че предмет на
настоящото съдебно производство по оспорване на посоченото АПВ е само в ЧАСТТА,
в която са прихванати посочените две суми, чийто сбор възлиза на 4063.82 лева.
Изложени са доводи, че в оспорената част АПВ е нищожен, доколкото има
влязъл в сила предходен акт за същите суми. Отделно дружеството-жалбоподател намира
процесния АПВ в оспорената му част за незаконосъобразен като поставен при
допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния
закон.
В съдебно заседание, дружеството, чрез упълномощен процесуален представител
поддържа изложените в жалбата и допълнителните молби съображения и пледира за обявяване
на АПВ за нищожен в обжалваната му част, респ. да бъде отменен като
незаконосъобразен в обжалваната част, потвърдена с решение № 164/16.12.2021г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„ОДОП“ - Бургас, чрез пълномощник – юрисконсулт оспорва жалбата, като
неоснователна. Иска потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя се преписката по проведеното пред органа
производство. Представя писмено становище.
Съдът, като обсъди доводите и
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от лице, което е адресат на акта,
след решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е потвърден
оспорения по административен ред АПВ, при което е налице правен интерес от
оспорването и жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Данните от административната преписка сочат, че дружеството-жалбоподател е нарочно
искане до органите на НАП е инициирало възстановяване на сумата от 534 870 лева, представляваща подлежащ на възстановяване данъчен кредит по фактура №
**********/20.01.2010г. с данъчна основа 2 674 350 лева, издадена от
„Мегатроникс“ ЕООД, ведно със законната лихва. Във връзка с подаденото искане с
АПВ № П-02000221004137-004-001/29.01.2021г. издаден от старши инспектор по
приходите при ТД на НАП – Бургас (л.57-58 от делото) е отказано възстановяване
на исканата от “С” ЕАД сума с мотивите, че към момента на постановяване на акта,
РА № Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г., в който е признато правото на вземане
за възстановяване на данъчен кредит в размер на 534 870 лева, не е влязъл
в сила, доколкото същия е обжалван пред Върховният административен съд на
Република България (ВАС), с дата на първо заседание – 16.03.2021г.
Срещу така постановения АПВ от 29.01.2021г. дружеството е подало жалба с
вх.№ ИТ-00-1306/15.02.2021г. до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас с искане
за отмяна на акта (л.60-61 от делото). В процеса на административно обжалване
към жалбата са представени Решение № 4144/24.07.2020г. по адм.дело № 11974/2019г.
по описа на АССГ (л.65-67 от делото) и Решение № 3734/23.03.2021г. по адм.дело
13499/2020г. по описа на ВАС, с което е отменен РА №
Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. (л.63-64 от делото).
С Решение № 71/19.04.2021г. директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е отменил
АПВ № П-02000221004137-004-001/29.01.2021г. като незаконо-съобразен и е върнал
преписката за нова проверка с указания (л.68-70 от делото).
Във връзка с решение № 71/19.04.2021г. и на основание чл.129 от ДОПК, от
старши инспектор по приходите към ТД на НАП
е издаден АПВ № П-02000221075526-004-001/10.05.2021г. (л.71-74 от
делото), в мотивите на който е посочено, че на основание чл.129, ал.2, т.2 и
чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС на дружеството следва да се възстанови ДДС в размер на
534 870 лева за периода 01.01.2010г. – 31.01.2010г. ведно с начислената
лихва в размер на 19 316,30 лева (изчислена
от датата на подаване на искане с вх.№ ИТ-00-10883/31.12.2020г. до издаване на АПВ на 10.05.2021г.) или общо 554 186,30 лева. В
хода на проверката е установено, че към 10.05.2021г. “С” ЕАД има задължения по
образувано Изпълнително дело № *********/2016г. в общ размер на 980 699,21
лева, от които 678 358,18 лева главница и лихва в размер на
302 341,03 лева Предвид това, с посочения АПВ от 10.05.2021г. органа по приходите
на основание чл.128, ал.1 от ДОПК и чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е извършил
прихващане на изискуемите публични задължение на дружеството до размера на
установения за възстановяване ДДС за м.01.2010г. и лихви, общо в размер на
554 186,30 лева (л.72-гръб от делото).
Срещу АПВ от 10.05.2021г. дружеството е подало жалба с вх.№
ИТ-00-4270/25.05.2021г. до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас с искане за изменение на същия (л.75-77
от делото). В жалбата са посочени аргументи, че неправилно органа е отказал да
бъде възстановен ДДС за периодите 01.10.2009г. - 31.10.2009г.; 01.11.2009г. - 30.11.2009г.
и 01.12.2009г. - 31.12.2009г. в общ размер на 1 423,05 лева. Посочено е,
че с АПВ от 10.05.2021г. неправилно е определена подлежащата на възстановяване
сума на 534 870 лева, без органа да се е съобразил с указанията дадени в
решение № 71/19.04.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, по
отношение подлежащото на изпълнение Решение № 3734 от 23.03.2021г. по адм.дело
№ 13499/2020г. на ВАС, с което е отменен РА №
Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. В жалбата са изложени и доводи за
неправилно изчислена лихва върху подлежащия на възстановяване ДДС в размер на
534 870 лева, като посочва, че е следвало същата да бъде изчислена от
15.03.2010г. до 10.05.2021г., а не от 31.12.2020г. до 10.05.2021г. Изложени са
и възражения за неправилно прихванати с акта суми, а именно: ДДС в размер на 60
067,68 лева за периода 01.10.2009г. - 31.10.2009г. и ДДС в размер на 50,58 лева
за периода 01.12.2009г. – 31.12.2009г. установени с РА №
Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г., с отмяната на който лицето посочва, че
сумите са недължими и ДДС в размер на 68 720,10 лева установен с РА №
**********/14.01.2013г., за която сума лицето е подало възражение за погасяване
на задължението по давност. С Решение № 123/07.09.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас, съобразно изложените в жалбата доводи оспорения АПВ №
П-02000221075526-004-004/10.05.2021г. е потвърден в частта, с която е извършено
прихващане по РА № **********/14.01.2013г. със сума в размер на 68 720,10 лева
като законосъобразна, а в частта, с
която е извършено прихващане по РА № Р-2210-1001659-091-001/18.03.2019г. в
размер на сумата 60 118,16 лева акта е отменен, като
незаконосъобразен.
С решението директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е изменил АПВ както следва: в частта, с която е определена
дължимата сума за възстановяване, представляваща ДДС, като е определил допълнително сума за възстановяване в размер на
1 423,05 лева; изменил е акта, като
е определил допълнителна дължима лихва
върху сумата от 534 870 лева за периода 15.03.2010г. до 31.12.2020г. в
размер на 589 229,37 лева; изменил е акта, като е определил дължима лихва върху сумата от 1 423,05 лева, считано
от 15.03.2010г. до датата на фактическото възстановяване на сумата. Според
изложените в решението мотиви, след отмяната на РА №
Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. на дружеството “С” ЕАД се възстановява
положението такова, каквото е декларирано от лицето и следва, че се дължат и допълнителни
суми в общ размер на 1 423,05 лева от подадени от дружеството справки-декларации,
която сума горестоящия орган намира за дължима и изискуема и определя като
главницa на ДДС за
възстановяване по отменения РА. Относно дължимите и определени с АПВ от 10.05.2021г.
лихви, директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас приема, че неправилно с акта е
определена началната дата на дължимата лихва върху сумата за възстановяване в
размер на 534 870 лева, като посочва, че същата на основание чл.92, ал.10
от ЗДДС във вр. с чл.128, ал.6, предл. второ от ДОПК се дължи от деня, в който
е следвало да бъде възстановена, т.е от 15.03.2010г. до фактическото й
възстановяване. Доколкото дружеството не е оспорило определената с АПВ лихва
върху сумата за периода 01.01.2021г. – 10.05.2021г. в размер на 19 316,30 лева,
органа е изчислил дължимата лихва за периода от 15.03.2010г. – 31.12.2019г. в
размер на 589 229,37 лева. След като в обжалвания пред него АПВ от
10.05.2021г. не е изчислена лихва върху сумата от 1 432,05 лева за
възстановяване, на основание чл.92, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.128, ал.6, предл.
второ от ДОПК органа е определил лихва от деня, в който е следвало да бъде
възстановена сумата, т.е от 15.03.2010г. до фактическото й възстановяване. В
решението си директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас посочва, че след като с АПВ
от 10.05.2021г. е прихваната сума по отменения РА в размер на 60 118,16 лева
(60 067,68 лева + 50,48 лева) и решението на ВАС, с което е отменен РА е влязло
в сила на 23.03.2021г., към датата на издаване на акта тези задължения не са
съществували и не е следвало да бъдат прихванати. Няма данни, а и не се твърди от
дружеството жалбоподател Решение № 123/07.09.2021г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Бургас да е било оспорено по съдебен ред.
С оспореният в настоящото производство АПВ № П-02000221162304-004-001/30.09.2021г.,
издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас (л.29-33 от
делото), на основание чл.92, ал.10 от ЗДДС и Решение № 123/07.09.2021г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас е възстановен ДДС общо в размер на
61 541,21 лева и лихви общо в
размер на 593 293,19 лева, както следва: 1. незаконосъобразно прихванато
задължение по отменен РА в размер на 60 118,16 лева – главница /ред 1,
колона 10/ и лихва за в размер на 2 388,22 лева /ред 2, колона 10/ за
периода 11.05.2021г. до 30.09.2021г.; 2. ДДС за възстановяване по отменен РА в
размер на 1 423,05 лева /ред 3, колона 10/ и начислена лихва в размер на
1 675,60 лева /ред 4, колона 10/ за периода от 15.03.2010г. до 30.09.2021г.; 3.
допълнително дължима лихва в размер на 589 229,37 лева изчислена върху
главница 534 870 лева за периода от
15.03.2010 до 31.12.2020г. С АПВ е установено, че съгласно приложена справка от
СУП дружеството има задължения по образувано Изпълнително дело №
**********/2016 (л.25 от делото), поради което с акта е извършено прихващане на
сума в размер на 360 998,55 лева (123 171,88 лева главница +
236 826.67 лева лихва) и на дружеството е определена сума за възстановяване
в размер на 299 835,85 лева. Срещу акта дружеството е подало жалба с вх.№
ИТ-00-8229/15.10.2021г., в която излага възражения, че издадения акт е нищожен,
доколкото органа по приходите вече се е произнесъл с влязъл с вила акт и е
недопустимо да се образува ново производство със същия предмет. На
самостоятелно основание в жалбата се посочва, че акта е и незаконосъобразен и
се иска неговата отмяна (л.20-21 от делото).
Във връзка с подадената жалба, с Решение № 164/16.12.2021г. директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас е потвърдил АПВ № П-02000221162304-004-001/30.09.2021г.
като законосъобразен. В мотивите на решението горестоящия орган посочва, че
производството по издаване акта е започнало по възложена проверка с Резолюция
за извършване на проверка (РИП) № П-02000221162304-ОРП-001/16.09.2021г. по
прихващане или възстановяване, с обхват ДДС за период 01.10.2009г. до
31.01.2010г., а не по подадената от дружеството молба за възстановяване на сума
с вх.№ ИТ-00-4270#7/27.09.2021г.
с посочено в нея банкова сметка, ***, че издадения акт не е нищожен, след като
сумите в него не са били предмет на разглеждане в предходно производство по
прихващане и връщане. Органът намира, че по подадената след влизане в сила на
Решение № 123/07.09.2021г. молба за възстановяване на сума и посочена банкова
сметка, ***ииране на ново производство, тъй като към този момент вече е имало
възложена проверка по прихващане или възстановяване, с обхват ДДС за период от
01.10.2009г. до 31.01.2010г. Заявява, че в таблица 1 на обжалвания пред него
АПВ от 30.09.2021г. са описани изискуемите публични вземания и сумите за
възстановява, като прави уточнение, че лихвите върху сумите за възстановяване
са отразени в графа „глоби, санкции и наказателни постановления“,
което сочи като допусната техническа грешка. Относно размера на оспорените лихвите,
органът посочва, че след отмяната
на РА № Р-22101001656-091-001/18.03.2019г. сумата за възстановяване в размер на
60 118,16 лева е останала непогасена главница от сумата 534 870 лева
и доколкото същата е прихваната с оспорения АПВ от 30.09.2021г., то начислените лихви в размер на
2 388,22 лева за периода от 11.05.2021г. до 30.09.2021г. са дължими и
законосъобразно определени. На следващо място излага мотиви, за неоснователност
на повдигнатите от дружеството възражения, за дължимост на лихва за забава
върху главницата от 534 870 лева за периода от 10.05.2021г. до
30.09.2021г., тъй като тази сума вече е била предмет на разглеждане в
предходното производството по прихващане и възстановява и към този момент вече
няма главница за възстановяване в посочения размер.
При
така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:
Съдът намира застъпеното от дружеството-жалбоподател становище за нищожност
на процесното АПВ в оспорената му част за неоснователно. Съобразно разпоредбата
на чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва
по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. От
представената по делото преписка се установява, че производството по процесния
АПВ е образувано с РИП № П-02000221162304-0РП-001/16.09.2021г. (л.36), издадена
от началник сектор при ТД на НАП – Бургас, според която периодът за извършване
на проверката по прихващане или възстановяване да обхване ДДС в периода от
01.10.2009г. до 31.01.2010г. В резолюцията е посочена сума за възстановяване в
размер на 61 541 лева, както и проверката да обхване установяването на
факти и обстоятелства предвид проверката за възстановяване и прихващане (ППВ)
след решение № 123/07.09.2021г. на ОДОП Бургас. Т.е, в случая е налице първата
хипотеза на чл.129, ал.1 от ДОПК, поради което застъпените от дружеството
възражения, че не е налице инициирано ново производство са неправилни. Молбата
за възстановяване на сума по реда на чл.129, ал.4 от ДОПК няма характеристиките
на искане за образуване на ново производство по прихващане, а освен това е подадена след издаване на резолюцията за извършване на
проверка.
Неправилни са изтъкнатите от дружеството доводи, че производството по процесния
АПВ е недопустимо, тъй като акта е издаден след като вече има влязъл в сила
друг акт, с който са разгледани същите суми и има произнасяне по тях. Съдът констатира, че не е налице
пълно обективно и субективно тъждество нито в инициативата за извършване на
проверката съобразно чл.129, ал.1 от ДОПК, нито в предмета на двата акта (АПВ
от 10.05.2021г. и АПВ от 30.09.2021г.). Няма спор, че дружеството е подало
искане до ТД на НАП за възстановяване на сумата от 534 870 лева, представляваща
подлежащ на възстановяване данъчен кредит по фактура № **********/20.01.2010г.
с данъчна основа 2 674 350 лева, издадена от „Мегатроникс“ ЕООД, ведно със
законната лихва. Безспорно е и, че така исканата сума
е призната за възстановяване от органа по приходите, но поради наличието на
непогасени публични задължения по изпълнително дело № ********* от 2016г., с
описания по-горе в изложението на фактическата обстановка АПВ от 10.05.2021г.
сумата (534 870 лева) в едно с изчислената лихва за периода от подаденото
искане за възстановяване до издаването на акта (19 316,30 лева) е
прихваната в пълен размер. С издаването на
процесния АПВ от 30.09.2021г. органа по приходите не се е произнасял по въпроса
за вече прихванатата с предходния акт сума в общ размер на 554 186,3 лева.
Не са променяни и определените с АПВ от 10.05.2021г. и решение № 123/07.09.2021г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас задължения респ. права на дружеството. Не е налице пререшаване на вече
установените дължими суми и суми за възстановяване с предходния АПВ респ. с
решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с което същото в една част
е отменено и изменено. Напротив, с настоящия АПВ от 30.09.2021г., потвърден
изцяло с решение № 164/16.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас се
възстановяват признати на лицето суми, но доколкото към датата на
възстановяването им дружеството има други изискуеми задължения, органа е
извършил и прихващане. Доколкото е налице липса на влязъл в сила акт със същия
предмет и страни, съдът намира, че производството по издаване на оспорения акт е допустимо.
При така установеното съдът счита, че в оспорената му част, обжалваният АПВ П-02000221162304-004-001/30.09.2021г. е издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.129 от ДОПК. Издаден е в
изискуемата от закона писмена форма и е мотивиран, като са посочени
фактическите основания за издаването му и приетите за приложими правни норми.
Обжалваният АПВ е издаден при спазване на административно-производствените
правила.
Относно изложените от „СЕРПИС“ ЕООД възражения за неправилно определен размер
на прихванатите суми посочени в
таблицата към АПВ от 30.09.2021г. като „глоби
санкции и наказателни постановление“ за период от 11.05.2021г. до
30.09.2021г. в размер на 2 388,22 лева /ред 2, колона 10/ и за периода от
15.03.2010г. до 30.09.2021. в размер на 1 675,60 лева /ред 4, колона 10/, съдът
приема, че съобразно направеното от ответната страна уточнение, оспорените от
дружеството суми не касаят „глоби, санкции и
наказателни постановления“, а същите представляват лихви. Съдът приема,
че и посочената в таблицата на процесното АПВ сума в размер на 133 622,32 лева
на ред 9, колона 6 представлява лихва върху ДДС, а не както е написано от органа „Данък върху
добавената стойност от сделки в страната“. Така установеното несъответствие в
изписването на вида на оспорените суми не представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на дружеството, доколкото несъмнено
се установява, че същото е запознато с основанията на процесните суми.
При извършен анализ на доказателствения материал се установява, че
оспорените от дружеството лихви в размер на 2 388,22 лева и 1 675,60 лева
са начислени върху установени и признати за възстановяване суми (60 118,16 лева
и 1 423,05 лева), невъзстановени с предходния АПВ от 10.05.2021г. Последните
представляват ДДС за възстановяване по отменен РА № Р-2210-1001656-091-001/18.03.2019г. с решение № 3734/23.03.2021г. по
адм.дело 13499/2020г. по описа на ВАС.
Според разпоредбата на чл.92, ал.10 от ЗДДС данък, подлежащ на
възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало
основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове
по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано
от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до
окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането
на данъчното производство.
Нормата на чл.129 от ДОПК, като част от Глава шестнадесета „Особени
производства“ на кодекса, Раздел I „Прихващане и възстановяване“, регламентира
процедурата за прихващане и/или възстановяване, съгласно чл. 128, ал.1, на
недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното
законодателство.
Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с
изключение на задължителните осигуровки, се връщат със законната лихва за
изтеклия срок, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по
приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в
който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от цитираната
разпоредба. Така разписана разпоредбата съдържа
две хипотези на възстановяване /връщане/ на недължимо внесена или събрана
сума, ведно със законната лихва, с оглед различния момент от който се дължи
законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на
недължимата сума е въз основа на акт на органа по приходите, или не.
В процесният казус прихваната с АПВ сума в размер на 2 388,22 лева /ред 2,
колона 10/ представлява лихва върху подлежаща за възстановяване сума,
определена от органа по приходите като главница ДДС в размер на 60 118,16 лева.
Доколкото последната сума първоначално е била прихваната с АПВ от 10.05.2021г.,
а в последствие при съобразяване с отмяната на РА №
Р-2210-1001659-091/18.03.2019г. директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е отменил
прихващането й като незаконосъобразно, съдът споделя изводите на приходния орган,
че тя (60 118,16 лева) представлява непогасена част от главницата в размер
на 534 870 лева. Т.е от първоначално поисканата от дружеството сума за
възстановяване. Недължимо събраната сума в размер на 60 116,16 лева е била
събрана въз основа на акт на органа по приходите – АПВ от 10.05.2021г., поради
което при нейното възстановяване с процесния АПВ от 30.09.2021г. органа
правилно, съобразно чл.129, ал.6 от ДОПК, е определил, че за нея се дължи лихва
за забава от 11.05.2021г. до 30.09.2021г., т.е от незаконосъобразното й
прихващане до фактическото й възстановяване с АПВ от 30.09.2021г.
В тази връзка не се споделят аргументите изтъкнати от
дружеството-жалбоподател, че за сумата от 534 870 лева, е следвало с процесното
АПВ от 30.09.2021г. органа да начисли и допълнително лихва за забава за периода
от 10.05.2021г. до 30.09.2021г. Както посочва и директора на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас, към момента на издаване на АПВ от 30.09.2021г. такава главница за
възстановяване не съществува, поради което няма как да бъде начислена и лихва
за забава върху нея. Върху тази сума 534 870 лева органа по приходите е
начислил първо лихва за забава от 01.01.2021г. до 10.05.2021г. в размер на 19 316,30
лева (неоспорена от дружеството), а в последствие решаващия орган е изменил АПВ
от 10.05.20201г. и е определил допълнително лихва върху тази главница в размер
на 589 229,37 лева (възстановена с процесния АПВ от 30.09.2021г.). Именно
оспорената лихва за възстановяване в размер на 2 388,22 лева /ред 2, колона 10/
обхваща претендирания от дружеството период, доколкото същата е начислена върху сума, определена
от органа като част от първоначално искания за възстановяване ДДС в размер на
534 870 лева, поради което не следва да бъде начислявана допълнително друга
лихва. С оглед изложеното съдът не установи незаконосъобразно определяне и
изчисляване на размера на оспорената лихва.
Съдът намира, че правилно е определен и изчислен и размера на прихваната с процесния
АПВ лихва в размер на 1 675,60 лева /ред 4, колона 10/ за периода от
15.03.2021г. до 30.09.2021г. Същата е законна лихва върху определената за
възстановяване с решение № 123/07.09.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас сума в размер на 1 423,05 лева, представляваща ДДС за
възстановяване, деклариран от дружеството със справка-декларация. След отмяна
на РА и при съобразяване с разпоредбите на чл.92, ал.10 от ЗДДС във вр. с
чл.128, ал.6, предл. 2 от ДОПК правилно органа е определил лихвата от деня, в
който е следвало сумата да бъде възстановена – 15.03.2010г. до фактическото й
възстановяване – издаването на АПВ от 30.09.2021г. Предвид това, съдът намира същата за дължима, като не се установява
твърдяното от дружеството неправилно изчисляване на размера на оспорената от
него лихва.
Колкото до твърдяното от жалбоподателя незаконосъобразно начислена и
допълнително определена лихва в размер на 4 967,27 лева върху главницата от 124
171,88 лева за периода от 10.05.2021г.
до 30.09.2021г. /ред 9, колона 6/, каквито доводи се развиват в последващо уточнение
на оспорването, в тази част АПВ не е оспорен пред съда в законния срок, видно
от подадената до съда жалба. Нито в уводната й част, нито в обстоятелствената
част на жалбата, нито в нейния петитум /искането до съда/ се съдържа оспорване
на конкретно цитираната сума от 4967,27 лева /ред 9, колона 6/, респективно не
е направено искане до съда за отмяна на оспорения АПВ в тази част, поради което
е недопустимо в хода на уточнение на жалбата да се оспорват и други части на
АПВ, за които не е постъпило оспорване в законния срок /14 дни от връчване решението на ответния орган за потвърждаване на АПВ/.
В процедурата по уточнение на оспорването, в случай, че конкретен
административен акт е бил оспорен в определена негова част не би могло да се
добавят и нови искания за оспорване на акта в негови други части, ако такова не
е инициирано в законния срок, какъвто е настоящият случай. Следователно, в тази
част АПВ не е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство и
доводите на дружеството в този аспект не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения, съдът намира АПВ №
П-02000221162304-004-001/30.09.2021г., издаден от старши инспектор по приходите
при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 164/16.12.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас, в обжалваната му част за законосъобразен, издаден в
съответствие с производствените правила и разпоредбите на материалния закон и
неговите цели, респ. жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски,
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер на адвокатския хонорар за дело с материален интерес /2388.22 + 1675.60 лева/, а именно в размера по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.37 от
Закона за адвокатската помощ или сума в размер на 514 /петстотин и
четиринадесет/ лева, които разноски следва да бъдат платени от жалбоподателя на
НАП.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “С” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.
„Братя Миладинови“, бл.134, вх.2, ет.1 против Акт за прихващане и
възстановяване № П-02000221162304-004-001/30.09.2021г., издаден от старши
инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение №
164/16.12.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, в оспорената пред съда част, а именно В ЧАСТТА, в която са прихванати суми описани в акта като „глоби, санкции и наказателни постановления“
за период от 11.05.2021г. до 30.09.2021г. в размер на 2 388,22 лева /ред 2,
колона 10/, както и описаните като „глоби,
санкции и наказателни постановления“ за периода от 15.03.2010г. до
30.09.2021. в размер на 1 675,60 лева /ред 4, колона 10/, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА “С” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.
„Братя Миладинови“, бл.134, вх.2, ет.1 да заплати на Националната агенция по
приходите /НАП/ сумата от 514.00 /петстотин и четиринадесет/ лева, разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: