Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен
съд, ІІІ
касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър А, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева к.адм.нак.дело № 2090 по описа на Административен съд гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Е.А.Д. ЕГН **********, против решение № 1066/21.07.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 1422/2020г. по описа на същия съд, в частта, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-0819-000390/27.02.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор
Пътна полиция, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, и е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и при неспазване на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че
ВРС не е отчел допуснатати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсата на
описание на фактическата обстановка, административнонаказващия орган не е
провел разследване по смисъла на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с което е допуснал
нарушение на процесуалния закон. Нормата на чл.25 има две алинеи, които
съдържат множество възможни хипотези, като липсват доказателства Д. да е
извършвала маневра измежду предвидените в чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, нарушението е неправилно квалифицирано по
чл.25, ал.1, вместо по ал.2. Посочва че маневрите са били извършени в двора на
фирма „*****“, което пространство не представлява „платно за движение“ по
смисъла на §6, т.3 от ДР на ЗДвП. Оспорва се решението, с което касаторката е
осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Варна,
тъй като въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебно
заседание. По тези съображения моли да се отмени решението и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответната страна чрез
ст.юрисконсулт К. Л. А. е депозирала писмени бележки, с които оспорва жалбата.
Твърди, че решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице е
съответствие между фактическата обстановка и правната квалификация. Споделя
мотивите на въззивния съд, че не са налице предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът отмени оспореното решение и
потвърденото наказателно постановление, е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС е постановено при правилно приложение на материалния
закон и на процесуалните правила.
Касационната жалба е
постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 11.02.2020 г. в гр. Варна, Е.Д. управлявала моторно
превозно средство с ДК№ *****. Извършила маневра – отклоняване наляво по
платното за движение, при което настъпило съприкосновение с друго моторно
превозно средство с ДК№ ******, минаващо покрай нея от лявата й страна. За
случая били уведомени органите на реда. Местопроизшествието било посетено от
актосъставителя М. - служител при ОД – МВР – Варна. Същият провел беседа с
двамата водачи и извършил оглед на местопроизшествието, с оглед изясняване на
фактическата обстановка. Съставен бил АУАН, предявен и отказан да бъде подписан
от Д., което било удостоверено по надлежния ред. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на Д..
За да потвърди
наказателното постановление в оспорената част ВРС е приел, че
административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН, спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Установил е, че Д., преди да започне извършването на маневрата не се е убедила,
че няма да създаде опасност за друг участник в движението. От поведението на
лицето, последователността на действията, въззивният съд е приел, че субективна
страна нарушението е извършено виновно. Не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че нарушението касае безопасността
на движението по пътищата, където се формира сравнително висока обществена
опасност. По тези съображения наказателното постановление е потвърдено в
оспорената част.
Решението на ВРС е
необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Отговорността
на Д. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, съгласно
която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. От приетите в АУАН и НП факти, както и
от представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП се
установява, че нарушението е осъществено в гр. Варна, в двора на фирма „*****“
ЕООД. В депозираната жалба пред ВРС Д. е навела довод, че нарушението не е
извършено на платното за движение, а в двор на предприятие, поради което не е
осъществен състав на нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Мотиви относно тези твърдения на жалбоподателката в съдебното решение
няма формирани.
Съгласно
чл.1 от ЗДвП законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на
пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове. Нормата на чл. 2 от същия
закон сочи, че отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Всеки има
право да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, като спазва
установените правила за движение. Съгласно чл. 2 ал.3 от ЗДвП законът се
прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с
други правни разпоредби или от собственика или от администрацията, управляваща
пътя е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон
не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Съгласно
§6 т.1 от ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Пътна лента е надлъжната част от пътя, очертана или не с маркировка и
осигуряваща движение на недвуколесни ППС в една посока, едно след друго. Нормата на §6 т.3 от ЗДвП сочи, че платно за
движение е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за
движение, видимо отделени едно от друго. Към пътищата се приравняват и улиците.
Доколкото
във въззивната жалба се твърди, че нарушението не е извършено на платно за
движение, то следва да се извърши проверка дали мястото на което е осъществено
нарушението, представлява обект отворен за обществено ползване или не, т.е.
дали условията за неговото ползване са еднакви за всички участници, респективно
налице ли е компетентност на органа издал НП, такива установявания в хода на
въззивното производство липсват.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав счита, че решението следва да бъде отменено,
като на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато на Районен съд –
гр. Варна за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от
горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1
от АПК, Варненски административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1066/21.07.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 1422/2020г. по описа на същия съд, в частта, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-0819-000390/27.02.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор
Пътна полиция, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, и е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Варна за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: