№ 11868
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110152437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 281426/04.09.2024 г., подадена от
Поделение за пътнически превози София /ППП-София/ към „БДЖ-ПП“
ЕООД, срещу ответника Д. П. Г., с която е предявен иск с правно основание
чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 6485.56 лева, дължима поради неизпълнени от
ответника задължения по сключен Договор № 9/14.08.2020 г. за придобиване
на професионална квалификация „Локомотивен машинист на електрически
локомотиви серии 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен
машинист“.
В изпълнение на дадени от съда указания, ищецът изрично е уточнил,
че между страните по спора не е съществувало предходно трудово
правоотношение, поради което договорът е сключен по реда на чл. 235 КТ.
Поддържа се, че искът е предявен от Поделение за пътнически превози София
/ППП-София/, тъй като същият е страна по сключения договор и е
работодател на всички работници и служители в него.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страната и
съобрази ангажираните по делото доказателства, намира, че предявеният иск е
недопустим, поради следните съображения:
Съгласно т. 2 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, в надлежната процесуална легитимация на
страните и тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или
срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя
по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност /респ.
правосубектност за юридическото лице/ представлява признатата от закона
абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални
правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
1
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е
този, който е правоспособен по материалното право.
Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при
които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна
личност да не съществува. В това число е и специалната правоспособност на
работодателя по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо
лице /всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател/.
Безспорно е в практиката, че макар да не притежава обща
правосубектност, искът, предявен от или срещу лице, притежаващо
качеството „работодател“ по смисъла на ДР на КТ, е допустим, когато
исковете касаят трудови спорове, произтичащи от трудови
правоотношения.
В случая обаче, макар и уредени в Кодекса на труда, по същината си
договорите, касаещи професионалната квалификация - чл. 229, чл. 234 - 235
КТ, не са трудови договори, а имат за предмет придобиване на знания и
умения по дадена професия или специалност.
Доктрината ги квалифицира като "договори на трудовото право",
доколкото са уредени в него и се прилагат в рамките на трудовото
правоотношение. Същите са непосредствено свързани с отношенията между
работодателя и работника/служителя, /респективно – бъдещият работодател в
хипотезата по чл. 235 КТ,/ "служат" на трудовото правоотношение и в
преобладаващия брой случаи са ориентирани към промяна в съдържанието на
това правоотношение.
Този тип договори са проявление на договорната автономия на
страните и на тяхната свобода да определят съдържанието на договора,
доколкото то "не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави" (чл. 9 ЗЗД) като основен принцип на договорното право.
По своята правна природа обаче това са облигационни договори,
уредени и използвани за целите на трудовото право. Правоотношението, което
се установява с тях има гражданскоправен характер и неговите последици
следва да се уредят от гражданския закон. / Определение № 66 от 18.02.2016
г. на ВКС по ч. гр. д. № 6277/2015 г., III г. о., ГК; В този смисъл и решение №
227/19.4.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о. ВКС/
Обстоятелството, че сключеният между страните договор по чл. 235 КТ
не е трудов, обосновава извод, че и предявеният пред настоящия съд за
разглеждане спор няма тази характеристика, доколкото, съгласно чл. 357
ГПК, ал. 1 КТ „трудови са споровете между работника или служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения.."
2
Предвид изложеното, доколкото облигационната връзка между
страните не е възникнала като такава по трудов договор /същата не включва
елементи на трудово правоотношение/ и спорът, предмет на предявения иск,
няма характеристиките на „трудов“ по смисъла на чл. 357 КТ, съдът намира,
че предвидената специална работодателска правоспособност е неприложима и
искът се явява предявен от неправосубектен ищец.
С оглед на това, доколкото страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство, настоящото производство се явява
недопустимо и, като такова, подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 281426/04.09.2024 г., подадена от
Поделение за пътнически превози София /ППП-София/ към „БДЖ-ПП“ ЕООД
срещу ответника Д. П. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6485.56 лева, КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 52437/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 76 с-в, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3