№ 7916
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110109837
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. М. Г.,
обективирано в Заповед № 442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „А А“, и за възстановяване на Г. М. Г. на заеманата преди уволнението длъжност-
„инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А А“- София.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, което било
прекратено, считано от 29.12.2021г. по силата на Заповед № 442/21.12.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А А“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б
КТ, като към датата на прекратяването заемал длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол“
към Регионална дирекция „А А“- София. Поддържа, че уволнителната заповед е
незаконосъобразна, тъй като не са посочени дата и място на съставянето й, както и имена на
връчителя, и тъй като е немотивирана- в нея липсва конкретика относно правоотношението,
което се прекратява, относно момента на възникването му, както и относно момента на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сочено като основание за
прекратяване на трудовоправната връзка, което основание поддържа, че не е възникнало,
тъй като и към момента на депозиране на исковата молба не е упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че действителната причина за прекратяване
на трудовото правоотношение с него е, че стриктно и добросъвестно изпълнявал
задълженията си, поради което отказал да внесе изменения в съдържанието на вече съставен
от него акт за установяване на административно нарушение. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че процесната уволнителна
заповед е издадена от компетентен орган на работодателя и в предвидената за това писмена
форма, като счита, че ирелевантни за законосъобразността й са мястото на връчване, както и
конкретният субект, извършил връчването. Поддържа освен това, че към датата на
назначаването му служителят вече е бил упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, което декларирал изрично пред работодателя и което се установявало и от
1
писмо с изх. № 1046-40-3922/2/23.12.2021г. на управителя на НОИ и приложен към него
списък, съгласно който ищецът е упражнил правото си на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО на
01.07.2010г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата
на заповедта, която оспорва, и от сочения в исковата молба момент.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната
действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на
субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с
конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
да е издадена от компетентен орган на работодателска власт- обстоятелство, което не е
спорно между страните; 2/ към датата на възникване на трудовото правоотношение ищецът
да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго
основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл
към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство,
както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да
бъде възстановен.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са Решение № 665 от
01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. №
1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.
Не са спорни, поради което с доклада по делото и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от допълнително
доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че съществувалото между
страните трудово правоотношение е прекратено, считано от 29.12.2021г. по силата на
оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, както и че към този момент
ищецът е заемал длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А
А“- София, като същите се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- трудов договор № 527/12.10.2010г. и допълнителни споразумения към него,
както и заповед № 442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„А А“.
Установява се от изричното отбелязване в оспорената уволнителна заповед, че
процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ-
„във връзка с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди
възникване на трудовото правоотношение“. Следва да се отбележи, че последното е
индивидуализирано в заповедта чрез посочване на страните по него, както и на заеманата от
служителя длъжност, поради което, противно на поддържаното от ищеца, в случая е налице
яснота относно прекратяваното с акта правоотношение. Неоснователен е и доводът на
служителя за немотивираност на заповедта, доколкото с оглед конкретното уволнително
2
основание, посочването на същото- в случая както чрез цифровия израз, така и чрез
словесното съдържание на разпоредбата, съставлява по своята същност мотивиране на
заповедта, респ. на решението да бъде упражнено потестативното право на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, и е достатъчно да внесе
нужната за последния яснота относно конкретното фактическо основание на инициираната
от работодателя правна промяна. В случая не се касае за уволнително основание, което
предполага пространно и подробно описание на фактически обстоятелства извън факта на
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в момент, предхождащ
възникването на трудовото правооотношение, като във връзка с довода в тази насока следва
да се изясни, че без значение е точният момент на придобиването и упражняването на това
право, в случай че се твърди този момент да предхожда сключването на трудовия договор,
какъвто е настоящият случай. Съдържанието на коментираната заповед, доколкото включва
посочване на датата на съставянето й, на органа, който я е издал, както и на фактическите
съображения, налагащи издаването й, в достатъчна степен внася яснота в отношенията
между работодателя и служителя, като обезпечава и възможността на последния да се
защити срещу внесената чрез нея правна промяна в трудовия му статус. В тази насока е и
константната практика на ВКС, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д. № 840/ 2014 г., IV г.о., Решение № 346 от 23.07.10 г.
по гр. дело № 468/09 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 46 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
16/2010 г., IV г. о., в които е прието, че във всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както
с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици.
Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение,
което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.
От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и
обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на
повече от едно основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се
изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали
волята на работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения
извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма... От
значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са
фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се
прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе
под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е
законосъобразно“.
Във връзка с наведените в исковата молба доводи в тази насока следва да се изясни, че
обстоятелството къде е съставена уволнителната заповед, както и кое конкретно лице
фактически е връчило заповедта, при липсата на спор, че същата е издадена от лице, носител
на работодателска власт, и че е породила целения с нея правен ефект, са ирелевантни за
законосъобразността на уволнението, доколкото нямат отношение към същественото й
съдържание, касаещо прекратяваното правоотношение, както и основанието за това.
Въпреки това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в заповедта- в нейната
титулна част, респ. в заключителната й част, са посочени и датата, и мястото на състявянето
й, съответно: 21.12.2021г. и гр. София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5.
Негодно да обоснове извод за незаконност на уволнението е и евентуалното
неотправяне от работодателя на дължимото съобразно нормата на чл. 328, ал. 1 КТ
предизвестие, доколкото неспазването на срока на предизвестието е единствено основание
за дължимост на предвиденото в нормата на чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение, но е без правно
3
значение за факта на прекратяване на трудовоправната връзка, вкл. законното такова.
По изложените фактически и правни съображения и при липсата на други доводи в
тази насока настоящият съдебен състав намира процесната уволнителна заповед за
формално законосъобразна, поради което на обсъждане подлежи наведеният с исковата
молба довод за материалната й незаконосъобразност поради неосъществяване на
уволнителното основание, на което работодателят се е позовал.
Установява се от представената от ответника и неоспорена от името на ищеца справка
от НОИ с изх. № 1040-40-3922/2/23.12.2021г., предоставена на работодателя на основание
нормата на чл. 328, ал. 3 КТ, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО, считано от 01.07.2010г., т. е. преди
възникване на процесното трудово правоотношение въз основа на сключения между
страните трудов договор от 12.10.2010г., поради което следва да се приеме, че соченото в
оспорената заповед уволнително основание се е осъществило в обективната действителност,
а извършеното въз основа на него прекратяване на процесното трудово правоотношение е
законосъобразно. Изводът в последния смисъл обуславя отхвърляне както на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, така и на обусловения от неговата основателност иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Следва да се изясни, че доводите на ищеца, че е бил уволнен поради съществуващ
между него и директора на регионалната дирекция на агенцията конфликт, не опровергават
съждението за законност на уволнението, доколкото сами по себе си не са годни да
обосноват извод за недобросъвестно упражняване на правото на работодателя да прекрати
едностранно трудовото правоотношение. Последното е така, тъй като наличието на
противоречие между колеги, вкл. намиращи се в йерархична подчиненост един спрямо друг,
не е нетипично и необичайно развитие на колегиалните отношения, поради което не би
могло да бъде автоматично заключено, че същото е станало причина, а още по- малко
единствена такава за уволнението на ищеца, в който случай би могло да се мисли за
целенасоченост, преднамереност в поведението на работодателя с единствената цел да
увреди служителя в противоречие с принципа, закрепен в чл. 8, ал. 1 КТ, за добросъвестно
упражняване на трудовите права.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване на
липсата на значителна фактическа и/или правна сложност на делото и разглеждането му в
две открити съдебни заседания.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъде
присъждана държавна такса за разглеждане на исковете, доколкото същите бяха счетени за
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на Г. М. Г., ЕГН **********, обективирано в Заповед №
4
442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А А“, и за
възстановяване на Г. М. Г., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност-
„инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А А“- София на Изпълнителна
агенция „А А“.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
Изпълнителна агенция „А А“ сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5