Решение по дело №404/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 135
Дата: 28 април 2025 г.
Съдия: Любомир Христосков Върбев
Дело: 20241410100404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Бяла Слатина, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
в присъствието на прокурора С. К. Г. и Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410100404 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с
правно основание чл. 2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от М. П. М., ЕГН
**********, и П. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“А.С.“ №40,
със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, против
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес:
гр.София, пл.“Св. Н.“ №6, за заплащане на сумите от по 10 000 лв. за всеки от ищците,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на наложени
обезпечителни мерки, ограничили правото на собственост на ищците, и завеждане на
съдебни производства за отнемане на незаконно придобито имущество, приключили в полза
на ищците на три съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 22.11.2019г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски в
производството.
В исковата молба се сочи, че КОНПИ е предявила иск в ОС-Враца по чл.153, ал. 1 от
ЗОНПИ с цена на иска 374 895,29 лв., във връзка с който са били допуснати обезпечителни
мерки с Определение на ОС-Враца от 22.11.2019 г., включващи запори на леки автомобили и
банкови сметки, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че производството се е
развило в три инстанции и е приключило в полза на ищците.
Твърди се, че ищецът М. П. М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и на 28.08.2018 г. по НОХД № 434/2018 г., като е
сключил споразумение с прокуратурата, с което се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието
1
изпълнение е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 1000 лв. Поради този факт
се сочи, че е била образувана проверка за установяване наличие или липса на значително
несъответствие в имуществото притежавано от ищците в размер на 472 280,81 лв. за
периода от 29.11.2008 г. до 29.11.2018 г. По тази проверка са събирани писмени
доказателства, като са изготвени и експертизи, с подробно описание в исковата молба на
постъпленията по банковите сметки на ищците, притежаваните от тях движими вещи и
недвижими имоти, дялове в дружества, парични преводи и пр. в посочения период от 10
години.
Твърди се, че поради провеждането на една продължителна незаконосъобразна и
необективна проверка от страна на ответника, цялото имущество на ищците е било
възбранено и запорирано. Сочи се още, че този факт, явяването им пред съд на три
инстанции и усИ.та им да докажат правотата си са довели до огромен психически стрес,
притеснения, чувство за несправедливост, уронване на достойнството и доброто им име сред
близки, приятели и обществото, влошаване на качеството им на живот и влошаване на
здравословното им състояние. Предвид изложеното за ищците се породил правен интерес от
търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от КПКОНПИ (понастоящем КОНПИ),
действаща чрез юрисконсулт И. И. С., с който се оспорват предявените претенции като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Не се оспорват обстоятелствата, че
ищецът М. П. М. е бил осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и спрямо ищците е
проведена проверка по реда на ЗПКОНПИ, като е образувано производство пред ОС-Враца
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с налагане на
обезпечителни мерки, вкл. предявяване на иск пред ОС-Враца за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество. Твърди се, че не е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на КОНПИ във връзка с действията й спрямо ищците, не е
нарушен законът, а ответната Комисия е изпълнявала стриктно вменените й законови
задължения, предвид конкретния случай и повода за започване на проверка спрямо ищеца
М. и съпругата му (държане на високорискови наркотични вещества, с цел
разпространение). Сочи се, че твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди
са неоснователни, с излагане на подробни доводи по всяко твърдение за уронване на
достойнство, добро име и влошаване на здравословното им състояние. Оспорва се и
наличието на причинна връзка между сочените вреди и евентуални незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на КОНПИ. При тези съображения е отправено искане за
отхвърляне на исковете като неоснователни, недоказани по основание и размер, с
присъждане на разноски в производството.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени
средства, допусната е СПЕ.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
2
Между страните не се спори, като същото се установява от събрания в хода на
производството доказателствен материал, че с Протокол № ТД10СФ/УВ-9719 от 29.11.18г. е
образувана проверка за установяване на наличие или липса на значително несъответствие в
имуществото, притежаваното от ищците, като в хода на проверката и извършените справки
било установено гражданското им състояние и семейното им положение, участието им в
търговски дружества, придобитите през проверявания период 10 години назад преди
началото на проверката, а именно от 29.11.2008г. до 29.11.2018г. недвижими имоти, МПС,
данъчно - осигурителна информация за тях и търговските дружества, в които са участвали,
наличности и движения по банкови сметки, необходима издръжка на семейството,
задгранични пътувания, платени публични задължения и въз основа на анализите на
КОНПИ било счетено, че за процесния период е установено общо несъответствие по
смисъла на ЗОЦДНПИ в размер на 472 280,81 лева.
С Решение №2229/25.09.19г. на КПКОНПИ /понастоящем КОНПИ/ е образувано
производство против ищците по постъпило в териториален отдел София към ТД-София на
КПКОНПИ /понастоящем КОНПИ/ уведомление от ОП-Враца с вх.№ УВКП-1514/26.11.18г.,
с което М. М. е привлечен като обвиняем по д.п.№796/17г. по описа на РУ-Бяла Слатина,
пр.пр.156/18г. Повдигнато му е обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, попадащо
в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ.
С Определение №937/22.11.2019г. по ч.гр.д. №674/2019г. по описа на ОС-Враца по
молба на ответника съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск, като е издал обезпечителна
заповед за налагане на следните обезпечителни мерки:
- ЗАПОР на лек автомобил, марка: ..Фолксваген", модел ..Голф1', per. № ВР 6984 ВК.
рама №WVWZZZ1JZXW353723. двигател - AHW096723. цвят: черен, дата на първоначална
регистрация 18.10.1999 г., собственост на М. П. М. и П. Д. М.; ЗАПОР на лек автомобил,
марка „Ситроен", модел “Ц 4 Пикаео", per. № ВР 8966 СА, рама №VF7UD9HZH9J256656,
двигател - 9Н0110JBBN0132073, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация
15.10.2009г., собственост на М. П. М. и П. Д. М.; ЗАПОР върху банкова сметка в евро с
IBAN: BG05 UBBS 8002 4449 6701 10, открита в „Обединена българска банка" АД, с титуляр
М. П. М., до размера на цената на иска, с изключение на сумите от трудово или друго
възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и
на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446
и чл. 446а от ГПК; ЗАПОР върху банкова сметка в лева IBAN BG55 UBBS 8002 4030 9580
40, открита в „Обединена българска банка" АД, с титуляр М. П. М., до размера на цената на
иска, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито
размери са над минималната работа заплата, както и на помощи и обезщетения, съгласно
друг нормативен акт; ЗАПОР върху банкова сметка в лева № 11806303, открита в „Банка
ДСК" ЕАД, с титуляр М. П. М., до размера на цената на иска, с изключение на сумите от
трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната
работна заплата, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид
разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК; ЗАПОР върху банкова сметка в лева IBAN:BG91
3
UBBS 8002 4421 6825 10, открита в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр П. Д. М., до
размера на цената на иска. с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за
труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и помощи и
обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от
ГПК; ЗАПОР на 61,7023 дяла от емисията на ДФ ОББ Платиниум Облигации ISIN
BG9000009050, борсов код 5UBC/DFUBBPB, собственост на М. П. М..
На 28.08.18г. по реда на чл.382 и сл. от НПК М. М. е сключил споразумение с ОП-
Враца по НОХД №434/18г., с което се е признал за виновен по така повдигнатото му
обвинение и е осъден на 1г. лишаване от свобода, което наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от Зг., като му е наложена и глоба в размер на 1000лв.
От представената по делото медицинска документация се установява, че при
извършени медицински прегледи на 03.01.2024г., 08.01.2024г., 05.02.2024г., 14.03.2024г.,
ищецът М. се оплаквал от главоболие, тежест в гърдите, сърцебиене, затруднено дишане и
лесна умора при физическа дейност. Определена му е водеща диагноза „хипертонично сърце
без сърдечна недостатъчност“.
В хода на произвдството по искане на ищеца са разпитани свидетелите И.Ц.Г. и
М.Х.С..
Свидетелят Г. сочи, че е приятел на М.и от 26-27 години. Знае за образуваното
производство от КОНПИ от ищците. Сочи, че се ползвали с добро име в обществото, били
гостоприемни и отворени хора, свидетелят често им гостувал, но след наложения запор
върху имуществото на ищците от страна на КОНПИ, последните се затворили. Имали
ограничени финансови средства, ищцата М. започнала да работи на две места, за да могат да
покриват семейните си разходи. Свидетелят твърди, че в резултат на наложените
обезпечителни мерки по искане на ответника, здравословното състояние на ищеца се
влошило – започнал да вдига кръвно, заболял от диабет. Свидетелят сочи, че е наясно, че М.
е осъден за разпространение на наркотици, като твърди, че хора, които са съдени за
разпространение на наркотици не се ползват с добро име в обществото. Твърди, че
здравословните проблеми на ищеца са започнали след повдигането на обвинения срещу
него. Твърди, че внуците на ищците били принудени да се изнесат в гр. София, за да не
слушат нападки във връзка с повдигнатите обвинения.
Свидетелят С. сочи, че е приятел с ищците от 40 години, като твърди, че последните се
ползват с добро име в обществото. Сочи, че ищците са с разбито психическо състояние, след
образуване на делата от КОНПИ срещу тях, М. започнал да вдига кръвно, разболял се от
диабет. Сочи, че когато е разговаряла с М.и, последните не са разграничавали двете
производства – гражданското и наказателното. Твърди, че към настоящия момент ищците са
затворени, не излизат. Сочи, че в гр.Бяла Слатина трудно се интегрира в обществото човек,
който е бил осъден за разпространение на наркотици. Твърди, че внуците на ищците са
заминали заедно с майка да живеят в гр.София.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза, което съдът
4
кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че
водените производства са оказали влияние върху нивата на стрес у ищците. Вещото лице
сочи, че при ицщите се констатират негативни мисловни модели по отношение бъдещи
перспективи на личността и нейния имидж в обществото, професионална интеграция,
социална реадаптация след процеса и личностна несигурност, оказала отрицателно влияние
върху самооценката. Експертът сочи, че не съществува метод, посредством който да се
разграничи преживеният стрес между наказателното производство и воденото от комисията
гражданско производство. Твърди, че е възможно вследствие субективни и обективни
фактори, свързани със съдебни производства, човек да развие депресивна симптоматика и
депресия. Вещото лице сочи, че поради липса на медицинска история и информация не
може да бъде определено дали ищците са получили депресия вследствие на образуваното
производство от комисията. Експертът твърди, че след проведените изследвания става ясно,
че ищците са предразположени към тревожни тенденции, особено когато личността се
почувства застрашена. Това се изразява с напрежение, неспокойствие и сензитивност към
външни стимули. Вещото лице сочи, че към момента на извършване на експертизата не е
отчетена посттравматична рефлексия върху психиката, като може да се приеме, че такава е
преодоляна/компенсирана. Не се наблюдават абнормални психопатологични изменения на
психиката.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищците са предявили срещу КОНПИ обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащането на
сумата в размер на по 10 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на наложени обезпечителни мерки, ограничили
правото на собственост на ищците, и завеждане на съдебни производства за отнемане на
незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
22.11.2019г. до окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение
на правомощията или службата им. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност
на държавата - обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.
Елементите на фактическия състав на отговорността на комисията по реда на ЗОДОВ
са - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по
специалния закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата
им; отмяната им по съответния ред; причинена вреда (имуществена и/или неимуществена),
пряка причинно-следствена връзка между акта, действието/бездействието и причинената
5
вреда.
Предвид естеството на производство по отнемане на незаконно придобито имущество,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не действа в условията на обвързана
компетентност от органите на прокуратурата. Според разпоредбата на чл. 110, ал.1 от
ЗОНПИ проверката в случаите по чл. 108, ал. 1 - 3 започва с акт на директора на
съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от наблюдаващия
досъдебното производство или преписката прокурор до директора на съответната
териториална дирекция. Уведомлението от прокуратурата до комисията е обаче само законен
повод за образуване на проверката, като въз основа на резултатите от проверката и
комисията може да реши да образува производство и на осн.чл.153, ал.1 от ЗОНПИ да
предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество или да не
предяви такъв иск. Комисията следва да направи самостоятелна проверка чрез събиране,
анализ и оценка на предвидените в закона доказателства относно имущественото състояние
на проверяваното лице, като дейността й не е само чисто административна, а включва и
дейност като особена юрисдикция, когато взема решенията за внасяне на мотивирано искане.
В случая причината за отхвърляне на предявения иск, респективно за отмяна на
обезпечението, е незаконосъобразен икономически и правен анализ на имущественото
състояние на проверяваното лице, довел до липса на една от предпоставките за уважаване на
иска – наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на чл.107, ал.1 от ЗОНПИ, вр. пар.1, т.3 от ДР ЗОНПИ. Обстоятелството, че
ответната комисия е действала в изпълнение на задълженията си и в качеството на държавен
орган, не я освобождава от отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, тъй
като именно въз основа на проверката, която е извършила, КПКОНПИ /понастоящем
КОНПИ/ е следвало да прецени дали да заведе съдебното производство по чл.153, ал.1 от
ЗОНПИ - т.е. именно неправилната преценка, че в случая има наличие на значително
несъответствие в имуществото на проверяваните лица съставлява незаконно действие,
детерминиращо като незаконни и всички останали нейни актове, съставляващи в своята
съвкупност незаконни действия. Предявяването на иск по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ от
ответника е действие при или по повод на изпълнение на правомощията му, като
отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че
направеното от комисията предположение, послужило като основание за водене на
производството, се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по
смисъла на чл.2а от ЗОДОВ. Правото на собственост е абсолютно вещно право, което
Конституцията на Република България и законът гарантират всеобхватно. Посягането на
собствеността, независимо от формите - застрашаване, друго засягане или отнемане, е
винаги неправомерно действие, независимо кой е автор на посегателството. Отнемането на
собствеността по реда на гражданската конфискация е законосъобразно само когато
процедурата е приключила с влязло в сила съдебно решение, тъй като само в този случай
може да се приеме, че легитимната цел на закона - да бъде отнето това, което не се следва, е
изпълнена посредством законни средства. Във всички останали случаи посегателството над
собствеността е незаконно, поради което субектът, който го е извършил, дължи обезщетение.
6
Когато подобно засягане на собствеността е извършено от държавен орган, отговорността е
обективна и се реализира по реда на специалния Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди. В тази връзка са неоснователни развитите доводи от ответника в
отговора на исковата молба и депозираната писмена защита, че липсва незаконосъобразен
акт на комисията.
Така установена фактическа обстановка безспорно сочи, че са налице формалните
предпоставки на чл. 2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на
комисията, от чиито действия са причинени неимуществени вреди на ищците. При горните
мотиви съдът намира за доказана по основание предявената претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди.
Следва да бъдат обезщетени всички вреди, които имат пряка и непосредствена връзка с
незаконосъобразните действия на служителите на ответника и са довели до влошаване
качеството на личен и семеен живот на ищците, като обезщетението следва да бъде
присъдено глобално.
В случая, е доказано, че в резултат на незаконосъобразните действия на ответника
ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената задължителна практика, обективирана в ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на
чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид
от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. При обезщетяване на
неимуществени вреди съдът следва да съобрази характера на увреждането в личностната
сфера на ищеца, свързано с периода на продължителност на делото, възрастта му, отзвука от
това обстоятелство между неговите близки, познати и колеги, конкретните проявления на
тези факти върху здравето, психиката на увредения, цялостното отражение на предприетото
срещу него производство по конфискация върху живота му – семейство, приятели,
обществен отзвук професия и професионална реализация. В хода на настоящото дело се
установи, че през периода на водените срещу ищците обезпечително и исково производство
те безспорно са търпели непрекъснат душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност
от изхода на производството, по което е можело да настъпи отнемане на цялото им движимо
и недвижимо имущество. Производството е продължило от края на 2019г. до
постановяването на Определението №50333/10.10.2023г. по гр.д.№2919/2022г. по описа на
ВКС, като обезпечителните мерки са отменени с Определение от 25.01.2024г. или за период
от 4 години и 2 месеца.
След действията на ответника по налагането на запори и образуването на исковото
производство срещу тях ищците били стресирани и се затворили. Не искали да излизат и да
се срещат с приятели. В този смисъл са и свидетелските показания, които съдът кредитира в
тази част като непротиворечиви и в унисон със събрания доказателствен материал.
Настоящата инстанция не кредитира показанията в частта, в която свидетелите изразяват
7
субективните си възприятия досежно тежестта на образуваното от ответника гражданско
производство спрямо психиката на ищците в сравнение с тежестта на образуваното
наказателно производство. В посочената част свидетелските показания са противоречиви,
като самите свидетели сочат, че не могат да разграничат дали ищците са изразявали
притеснението си от воденото срещу тях гражданско, или наказателно производство.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства от ищците за твърдените
от тях здравословни проблеми, причинени в резултат на образуваните производства от
ответника. Видно от приетото и неоспорено от страните по делото заключение по
допуснатата СПЕ макар образуваните производства да са оказали влияние върху нивата на
стрес у ищците, не може да бъде определено дали преживеният стрес от ищците е следствие
на образуваното производство от комисията, или резултат на воденото наказателно
производство, като към момента на извършване на експертизата не е отчетена
посттравматична рефлексия върху психиката.
Следва да се отбележи, че съгласно трайно установената съдебна практика,
обективирана в Решение № 473 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2023 г., IV г. о.,
Решение № 125 по гр. д. № 3622/2021 г., ІV г. о., Решение № 172 по гр. д. № 2993/2019 г., ІІІ
г. о. и др., обезпечителната защита е привременна, има по-малък интензитет от защитата по
принудителното изпълнение. Обезпечителните мерки по ЗОНПИ не въвеждат абсолютна
забрана за разпореждане с имуществото, като при определени предпоставки съдът може по
молба на заинтересованото лице при неотложна необходимост да разреши разпоредителни
действия с имуществото. Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между
действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и
причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с
имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението
на това лице, което е могло, но не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да
удовлетвори неотложната си нужда от парични средства. Налагането на обезпечителни
мерки причинява известен дискомфорт и неудобство, свързани с необходимостта
съответните лица да се обръщат към съда за освобождаване на имуществото в случай на
неотложна необходимост, както и могат да предизвикат безпокойството на лицата, че могат
да изгубят имуществото си, но причинените в тази връзка неимуществени вреди не могат да
се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно
производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е
окончателен акт на отнемане на имуществото.
Инциираното от ответника гражданско производство е продължило за период от 4
години и 2 месеца и през това време правото на ищците да се разпореждат с активи от
имуществото си е било ограничено поради наложените запори и възбрани. Не се установява
обаче това ограничение да е повлияло на здравословното и психическото състояние на
ищците в твърдяната от тях степен. По отношение на негативните психически преживявания
на ищците следва да се посочи, че те са преживели типичния стрес и неудобства за хора,
срещу които се води съдебно производство, като не е диагностициран тежък депресивен
8
епизод. Същевременно следва да се отчете, че по време на проверката от КОНПИ М. е бил
подсъдим по НОХД №434/18г. по описа на ОС-Враца, като на 28.08.18г. по реда на чл.382 и
сл. от НПК М. М. е сключил споразумение, с което се е признал за виновен по така
повдигнатото му обвинение и е осъден на 1г. лишаване от свобода, което наказание на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от Зг., като му е наложена и глоба в размер на 1000лв.
Несъмнено знанието на лицето, че е подсъдимо по обвинение за престъпление с предвидено
наказание лишаване от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева
причинява стрес и значителен психически дискомфорт. В подкрепа на този извод са и
свидетелските показания на свидетеля Г., която заявява, че здравословното състояние на М.
преди повдигане на обвиненията и образуване на гражданските дела по искане на
комисията, е било добро. Следователно не може да се приеме, че здравословните проблеми
на М. са причинени единствено или дори преимуществено от воденото срещу него
производство по ЗОНПИ. През релевантния период М. е имал множество стресогенни
фактори в живота си, сред които инициираните от Комисията съдебни производства не
могат да бъдат изолирани и приети за водещи, а житейски логично и обосновано би било да
се приеме, че всички фактори в съвкупност са повлияли на здравословното му състояние.
При така изяснената фактическа обстановка, вземайки предвид установените
неимуществени вреди, търпени от ищците вследствие образуваните пред съда по искания на
Комисията обезпечително производство и производство по отнемане в полза на държавата
на имущество, придобито от престъпна дейност, отграничени от вредите от воденото срещу
М. наказателно производство, съобразявайки продължителността на гражданското
производство и интензитета на преживените от ищците негативни емоции; отчитайки
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лева за всеки от
ищците, а за разликата над тази сума предявените искове са неоснователни.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана, считано от датата на деликта, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати върху обезщетението за неимуществени вреди и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.4
от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, в случая следва да се приеме, че отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на ответната комисия възниква от момента на
влизане в сила на акта, с който е отхвърлен искът на комисията срещу ищците – 10.10.2023г.
От този момент ответникът изпада в забава и дължи лихва върху размера на присъденото
обезщетение.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците сторените в хода на производството разноски. Ищците
претендират и заплащането на сумата от 2200,00лв. за адвокатски услуги по делото.
Предвид факта, че по делото са предявени два иска, следва адвокатският хонорар да се
раздели на две и по всеки от исковете да се приеме, че е заплатен такъв в размер на 1100,00
лв. Видно от приложените по делото доказателства всеки от ищците е сторил разноски в
9
размер на 1 410,00лв, от които: 10лв за държавна такса, 300лв. – депозит за вещо лице,
1100,00лв – адвокатски хонорар. Предвид частичната основателност на предявения от
ищците искове за неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в общ размер на 423лв за всеки от ищците, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от
ГПК , което съдът определя на осн.чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ в
размер на 300лв. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 210лв./по 105лв от всеки ищец
поотделно/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
пл.“Св. Н.“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина,
ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца,
сумата в размер на 3000,00лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на наложени обезпечителни мерки по
образувано срещу него ч.гр.д. №674/2019г. по описа на ОС-Враца и в резултат на образувано
срещу него гр.д.№116/2020г. по описа на ОС-Враца, с което е предявен иск по чл.153, ал.1 от
ЗОНПИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
над присъдената сума от 3000,00лв. до пълния предявен размер от 10000,00лв. /десет хиляди
лева/, както и иска за законната лихва за забава, считано от 22.11.2019г. до 10.10.2023г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
пл.“Св. Н.“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина,
ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца,
сумата в размер на 3000,00лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на наложени обезпечителни мерки по
образувано срещу него ч.гр.д. №674/2019г. по описа на ОС-Враца и в резултат на образувано
срещу нея гр.д.№116/2020г. по описа на ОС-Враца, с което е предявен иск по чл.153, ал.1 от
ЗОНПИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
над присъдената сума от 3000,00лв. до пълния предявен размер от 10000,00лв. /десет хиляди
лева/, както и иска за законната лихва за забава, считано от 22.11.2019г. до 10.10.2023г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
10
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес: гр.София, пл.“Св. Н.“ №6, ДА ЗАПЛАТИ
на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес:
гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, сумата в размер на 423,00лв./
четиристотин двадесет и три лева/, представляваща сторени разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, ЕИК *********, с адрес: гр.София, пл.“Св. Н.“ №6, ДА ЗАПЛАТИ
на П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес:
гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, сумата в размер на 423,00лв./
четиристотин двадесет и три лева/, представляваща сторени разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла
Слатина, ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от
АК-Враца, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
ЕИК *********, с адрес: гр.София, пл.“Св. Н.“ №6, сумата в размер на 105,00лв. /сто и пет
лева/, представляваща сторени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла
Слатина, ул.“А.С.“ №40, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от
АК-Враца, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
ЕИК *********, с адрес: гр.София, пл.“Св. Н.“ №6, сумата в размер на 105,00лв. /сто и пет
лева/, представляваща сторени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
11