Р Е Ш Е Н И Е
№
72, 08.05.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив втори
граждански състав
на двадесет и втори април
две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав
Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда
Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 142 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивни жалба на О.С.
против Решение № 373/12.10.2018, пост. по гр.д.№ 13/2018, СмОС,
в частта, О.С. е осъдена да заплати на А.А.Р. обезщетение за претърпян
инцидент на 31.01.2017г. при падане на заледен и непочистен тротоар в гр. С., както
следва : - 15 000лв. за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания при счупването на дясна бедрена кост и други усложнения;
- 3200лв. за имуществени вреди от увреждането – разходи за лекарства, санитарни
материали, рехалбилитация ; - 9280,17лв., имуществени
вреди, съставляващи пропуснат доход от неполучено възнаграждение от медицинска дейност
на Р., за периода 01.02.2017-08.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху всички присъдени суми от 31.01.2017г., както и с
разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответника К. ООД.
Жалбоподателят
*** поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения,
че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, т.к.
няма виновно противоправно действие от нейна страна.
Имотът, в който е настъпило увреждането не е част от уличната мрежа на общ. С.
, а е проход към паркинг и търговски обекти. Твърди се, че кметът е издал
Заповед №****, с която е задължил всички държавни, обществени ведомства, фирми,
собственици на търговски обекти да предприемат необходимите действия за организиране
почистването от сняг на прилежащите тротоари, подходи към сградите и пешеходни
зони, стълбища и площадки, както и да събарят по безопасен начин надвисналия
сняг и ледени висулки. Освен това поддържа и че тротоарът, на който е станал
инцидента е бил годен за нормално придвижване, като не е бил заледен и неопесъчен. Сочи, че за 31.01.2017г. не са постъпвали жалби
в общината за този участък. Поддържа, че подобно падане би могло да се случи и
при спъване или залитане, причинени от други фактори. Счита, че по делото не е установен механизма на
увреждането. Поддържат и че пострадалата може сама да е причинила падането,
като е проявила самонадеяност, стъпвайки по ръба на тротоара, въпреки тежките
зимни условия. По отношение размера на
имуществените вреди, жалбоподателят поддържа, че същият не е установен, а е
дадена вяра само на експертизата на в.л. Ф., който е и колега на пострадалата,
без съдът да се обоснове защо я кредитира. Счита, че по делото не се доказват
нито разходите за лекарства, консумативи, нито за нает персонал, нито разходите
за рехабилитация, като не се установява необходимостта от същите, реалното им
извършване, както и стойността им ако са извършени. Поддържа, че съдът е следвало да кредитира
заключението на в.л. И., което е изработено на база амбулаторните листове.
Неправилно съдът е кредитирал представена извън преклузивния срок справка ,
която дори не е приобщена към доказателствения
материал по делото. По отношение претенцията за неимуществени вреди,
жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил принципа на справедливостта, не е
съобразил реално настъпилите вреди, както и не е съобразил съдебната практика в
подобни случаи. Счита, че присъденото обезщетение е силно завишено и не
кореспондира с установената фактическа обстановка, свързана с вида и степента
на търпените болки и страдания, срока на възстановяване, който е сравнително
кратък, пълното възстановяване. На следващо място поддържа и че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, като не е взела предвид
тежката зимна обстановка и самонадеяно е ходела по ръба на тротоара, като е
причинила падането си. Твърди, че има причинна връзка между поведението й и
настъпилото увреждане, поради което и следва да се отчете процент съпричиняване. По
отношение претенцията за пропуснати ползи. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените
искове, а при условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъдените
обезщетения на имуществени и неимуществени вреди.
Въззиваемата страна А.А.Р. не е взела становище.
Третото
лице-помагач на страната на жалбоподателя К. ООД не е взело становище.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволен от осъдителната част на обжалвания съдебен акт, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от
родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по
делото се установява от приложеното копие на фиш за спешна медицинска помощ,
че на 31.01.2017г. в 17,01ч. е получен
сигнал за произшествие с А.Р.,
като пристигналите на място медици са установили, че се е подхлъзнала на леда и
е получила наранявания / останалото не се чете/. От свидетелските показания на Е.Н.и
В.Р., сестра на ищцата, се установява че те са отишли непосредствено след
падането на А. Р. на мястото на инцидента и са я заварили на земята, като
краката й са били на уличното платно , а торсът на тротоара. По делото е
изготвена и приета СТЕ с в.л. инж.М., която не е оспорена от страните и която се възприема от съда като
обективна незаинтересована, като същата
установява категорично, че описаното място на падане – тротоар зад бившата „Е.б.“
и до обозначеното със синьо паркомясто, е част от тротоар, който попада в границите
на ПИ с идентификатор *************/публична общинска собственост, урбанизирана територия- за второстепенна
улица/. Експертизата категорично установява, че този имот е публична общинска
собственост и е част от уличната мрежа на гр.С. Тази улица е без име и не е
упомената в списъка-приложение към договора за почистване между О.С. и
почистващата фирма „К.“ ООД. От изложеното
се доказва , че на тротоар, който е
общинска собственост, е станал инцидент с ищцата Р., като последната е
паднала. Представени по делото са договор за възлагане на обществена поръчка за
зимно снегопочистване и Заповед №*************г. на
Кмета на общ. С . От първия документ се установява, че общината е възложила
обществена поръчка за извършване на зимно снегопочистване
на „К.“ ООД.
Видно от представената от Н***-филиал
П. справка за обстановката в гр. I= на 31.01.2017г. температурите са били в
диапазона „-8,6“ *С до „+1,5“ *С и снежна покривка 24см. Конкретно в 17,00ч.
температурата е била „-3,00“ *С и е имало условия за замръзване на разтопен сняг.
По делото е приложена
изобилна медицинска документация – фиш за спешна медицинска помощ, Епикриза №** от отделението по „Ортопедия и травматология“
М*** „*********“, от което се установява, че е постъпила с травма на дясна тазобедрената
става и е извършена метална остеосинтеза , Епикриза от „Вътрешно отделение“ М***„**********“ от
22.08.2017г. с диагноза „други неуточнени неинфекциозни колити“, Епикриза от „Гастроентерологично
отделение“ болница М., копия от ренгенови снимки на увредения крайник, ендоскопски
изследвания, петнадесет броя амбулаторни листа /л.24-38/ за извършени прегледи
и назначени физиотерапия и лечение. Приложени са и рецепти за изписани
лекарства и касови бонове за извършени покупки на лекарства.
Приета е ССЕ с в.л. В. И., която
установява, че изписаните лекарства извън представените касови бележки и
рецепти , а именно посочените в амбулаторните листове и епикризи са следните,
при цена в аптечната мрежа : „зибор“-7,50лв. на
ампула, „аспирин протект“-5,60лв. за 60 таблетки, „дексофен“ – 8,90лв. за опаковка от 5 ампули, „бизогама“-2,80лв.; по рецептата на д-р К. – „ентерол“-16,00лв., „креон“-
8,75лв., „еманера40“-7,50лв.; по рецепта на д-р П.– „салофакс“-
за сто таблетки - 46,50лв., „ентерофловос“, 2 оп.-22лв. за оп. или общо 44лв.
Експертизата установява, че е представена касова бележка за закупуване на „салофакс“ на стойност 139,50лв. . Не може да посочи дали са
закупувани антибиотици, какви и при какъв прием, както и какви и колко
превързочни материали. Назначената физиотерапия е поета и заплатена по З. к. на
Д**-С. В допълнителното заключение на тази експертиза е установено, че средномесечния доход на
д-р Р. от медицинската й практика за периода 01.01.2014-30.01.2017г.
е 1010,87лв. на база счетоводния приход за съответния месец. Изготвен е и втори
вариант, на база реалното разплащане със Р***, при който се получава разлика от
около 7лв., но съдът намира за реален първия, счетоводен вариант, т.к. разплащането
с касата става със закъснение и не отразява реално помесечно
прихода от дейността. Така за срока, в
който е преустановила практиката си – 01.02.2017-07.11.2017г. тя е пропуснала
среден доход от 9280,17лв. Експертизата установява, че ищцата не е получавала
никакво обезщетение за този период.
Приложено е удостоверение от
Н** за това, че д-р Р. не е осъществявала дейност в кабинета си за периода
01.02.2017-07.11.2017г., за което е подала своевременно съответните
уведомления. За периода 08.11.2017-31.12.2017г. е работила
Приетата СМЕ с в.л. д-р Ф.установява
механизма на получената травма, а именно – при падане и усукване на долен
крайник при фиксирано ходило се получава счупване на бедрото в горния му край. Процесното счупване може да стане по начин и време описани
от ищцата. Получената травма представлява
„пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост“,
което налага оперативно лечение. От момента на счупването и до няколко дни след
операцията се търпят много силни болки свързани с транспортиране, поставяне на
директна екстензия и след оперативния период.
Експертът установява, че пострадалата е получила усложнения при операцията –
рана от изгаряне на лява подбедрица, която е
изисквала продължително лечение. Установява и че в резултат на продължителния
прием на медикаменти е развила неинфекциозен колит, за който е провеждано
лечение в гр. С. и в гр. С. което също е било свързано с болки и страдания.
Периодът на оздравителния процес при подобни счупвания е 12-14 месеца. В случая
счита, че оздравителния процес не е приключил и
препоръчва продължаваща рехабилитация при санаториални условия. Определя
стойността на медикаментозното лечение
на 3227лв. по приложената справка от ищцата. В съдебно заседание, при приемане
на експертизата вещото лице уточнява , че приложената справка от ищцата Р. за
закупените медикаменти и превързочни материали е адекватна на необходимото
лечение, като всички описани лекарства са били необходими за провеждането му.
Според експерта е била необходима рехабилитация още след изписване от болницата
и правилно е провеждано подобно лечение в домашни условия до момента, в който
пациента е могъл да посещава рехабилитационни
процедури извън дома си. Тази рехабилитация не се покрива от З. к. и пациента
си я заплаща сам, като стойността на посещение от по 10 лв. за всяко такова е
дори занижена.
По делото са събирани и гласни
доказателства , разпитвани са свидетелите Е.Н.,
Свидетелката Н. твърди, че
се познава с д-р Р. от повече от 40 години, била съсед и неин колега. Заявява,
че в процесния ден се прибирала от работа с В.Р., която е сестра на
А. Р.. Последната позвънила на сестра си, да са я каже че е паднал лошо
и не може да стане. Свидетелката и спътничката й отишли на място и видели А. Р.
паднала на земята, като краката й били на пътното платно, а седалището на
тротоара. Описва, че това е тротоара зад „Е.“. Твърди, че времето било студено
и било заледено, тротоарът не бил почистен. А. Р. била подходящо облечена и с
ботуши, като не може да опише същите, но доколкото я познава като много
стриктен и прецизен човек, знае, че тя винаги много внимателно подбира и
облеклото и обувките си, ходи спокойно и винаги с равни и подходящи обувки. Според свидетелката била повикана линейка,
която откарала пострадалата А. Р. в болница, където била приета и било
предприето оперативно лечение. След
изписването й от болница, свидетелката често я посещавала, включително и да й
поставя инжекции със „Зибор“. Виждала е, че в дома на
Р. идва рехабилитатор, който я раздвижва, учи я да ходи и й помагал да слиза в двора, за да се раздвижва.
Тази рехабилитация продължила до
лятото. Освен това знае, че при
лечението в болницата Р. получила рана и на здравия крак, която трябвало
ежедневно да се обработва. За това била ангажирана тяхна колежка, която идвала
и правила стерилни превръзки. Според свидетелката Р. страдала както от това, че
изпитва болки, че не може да спи спокойно, така и от притеснение, доколко ще
може да се възстанови. През лятото получила и стомашни проблеми и се наложило
отново с линейка да я приемат в болницата. Установил се стомашен проблем от
приеманите от нея болкоуспокояващи. Освен лекарствата, които приемала Р., се
налагало да я правят и специализирани превръзки, за приема антикоагуланти, както и ползвала много санитарни материали.
Свидетелката В.Р. е сестра
на ищцата А. Р., поради което показанията й се преценяват с оглед нейната
евентуална заинтересованост. Същата твърди, че на 31.01.2017г. на връщане от
работа с д-р Н. / предходната свидетелка/, сестра й се обадила и казала, че е
паднала до павилиона за вестници на пазарчето до
болницата. Свидетелката и спътничката й веднага се върнало до указаното място.
Видяла сестра си паднала до синьото петно/ за инвалиди/ на паркинга. Тялото й
било на тротоара , а краката към улицата. Видяла, че тротоарът е непочистен и
заледен. Сестра й била подходящо облечена и с много удобни ботуши, които
закупила специално да са с нехлъзгаща се подметка и с дълбок грайфер. Били много скъпи. Дошла
линейка и откарала сестра й в болница. Свидетелката си взела отпуска, за да
обслужва сестра си в болницата. След изписването й от болницата на 17.02.2017г.
и до втори март я обслужвала тя, а след това наели тяхна обща приятелка. Въпреки, че раздвижването започнало още в
болницата, на А. Р. било забранено да
стъпва и натоварва крака си, не можела сама да се обслужва, да прави тоалета
си. Ползвала памперси и подлога, имала нужда от постоянна нужда от помощ в
ежедневието. На първия контролен преглед на 20.04.2017г. разрешили на Р. по
малко да сяда, но без да натоварва крака и да го свива. На втория контролен
преглед на 06.07.2017г. й указали, че
трябва да започва леко да натоварва крака. При операцията Р. получила суха некроза на здравия крак, при което се налагало да се правят
стерилни превръзки и да се обработва раната. Тези манипулации ги е правила д-р П.,
който е приятелка на сестра й. При посещенията си тя й слагала и инжекциите със
„Зибор“, а в дните в които не е идвала тези инжекции
се поставяли от д-р Н.. Тези инжекции се поставяли ежедневно до м. април. Приемала и болкоуспокояващи, но не може да
уточни какви. Лекарствата, които
приемала А. Р. били изписвани от лекуващите лекари и закупувани със средства на
Р.. Освен това са закупувани и лекарства необходими за оздравителния процес,
които не са изписвани с рецепти. Закупувани са и санитарни материали, заплащали
са за стерилизация на инструменти за обработка на раната. От първия ден след
изписването на А. Р. от болницата /17.02.2017/ започнала рехабилитация в дома
й, като идвала наета от тях рехабилитаторка. Тази
рехабилитация продължила до 20.04.2017г. ежедневно, а след това до средата на
юли – през ден. За тези процедури заплащали по 10 лв. на посещение. Според
свидетелката сестра й се чувствала зле, т.к. се променил изцяло живота й,
изпитвала неудобство от това , че се налага да я обслужват, изпитвала и
физически болки от счупването. Свидетелката
твърди и че сестра й получила усложнения , породени от приема на много
лекарства и през лятото се наложило
отново да влезе в болница. След това лично свидетелката придружавала до болница в С. във връзка с
тези усложнения.
Свидетелката Е.С.твърди, че
се познава с А. Р. от повече от 40г., приятелки са. Знае за инцидента с нея.
Била помолена да й помогне, т.к. отпуската на сестра та на Р. свършвала. Тя
ежедневно стояла при нея по около 4 часа., от 10 до 14ч., след което идвала рехабилитаторка. Това продължило до средата на м.
април. За този период тя й помагала в
обслужването. Междувременно идвала и
друга приятелка на Р., също лекар, за да й обработва раната, получена при
операцията. За положените грижи й заплатили 140-150лв.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от доказателствата по
делото, че на 31.01.2017г. А. Р. е претърпяла инцидент на тротоара на ненаименована улица в гр. С., находяща
се на пазарчето до болницата, зад бившата „Е.б.“ и до
обозначеното със синьо паркомясто. СТЕ доказва, че
това е част от тротоар, който попада в границите на ПИ с идентификатор *************,
т.е. че това е публична общинска собственост,
урбанизирана територия- за второстепенна улица. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, т.к.
имотът не е част от уличната мрежа, а проход към паркинг, са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че тротоарът бил почистен, т.к. и двете
свидетелки Н. и Р., очевидци на мястото,
на което е паднала ищцата, непротиворечиво установяват, че тротоарът не е бил почистен, имало е
заледяване, което не е било от пресен сняг. Тези показания се подкрепят от
метеорологичната справка на времето през 31.01.2017г., изд. от Н****-П.,
съгласно която в процесния ден е имало условия за заледявания.
Ищцата А. Р. претендира
обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди от О.С. в качеството
й на собственик на пътния участък и прилежащите тротоарни площи, отговорен за
поддържането на вещта в състояние, годно за експлоатация, респ. преминаване на
пешеходци .
Предявените искове са с правна
квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, при което за
уважаване на исковата претенция е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми: деяние,
противоправност на същото, вина , настъпване на вреди
и причинна връзка между тях, като в случая се ангажира отговорността на възложителя
на работа, от която са произтекли вредите.
Изпълнителното деяние, в настоящия
случай е бездействие или лошо изпълнение на работата от страна на лицата, на
които общината е възложила да поддържат чисти общински пътища и прилежащи
тротоари. Задължение за снегопочистване има именно О.С.
като собственик на пътя и прилежащата тротоарна площ. В качеството си на юридическо
лице, общината не извършва тази дейност сама,
а чрез възлагане на обществена поръчка – на „К.“ ООД. В този смисъл са и
представените договори за възлагане на обществена поръчка. Както е подчертано в
представеното от жалбоподателя Р№32/19.02.2015, гр.д.№2269/2014, IVг.о., ВКС, ако при изпълнение на една работа са причинени
вреди, за да се ангажира отговорността на възложителя не е необходимо да бъде
установена личността на изпълнителя, а е достатъчно да се установи възлагането
на работата и причиняването на вредата.
Първият поставен в жалбата спорен въпрос е дали има
виновни служители на общината, на които е възложена някаква работа при или по
повод на която да е настъпил инцидента. В случая от значение е дали е възлагано
почистването на пътищата и тротоарите в зимни условия, респ. дали е налице
изпълнение на тези задълженията или не,
при което да се направи извод дали може да се ангажира отговорността на
общината за настъпилия инцидент. Настоящата инстанция, намира че О.С. отговаря за настъпилия инцидент с А. Р.,
т.к. причината за настъпването му е недоброто снегопочистване
на мястото, на което е станало събитието, а общината като собственик на имота е
възложила тази дейност на другиго. За да
направи този извод, съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Р., като
взаимосвързани, непротиворечиви и допълващи се,
които от една страна лично и непосредствено след инцидента / до няколко
минути след настъпването му/ са възприели обстановката и средата, при която е
станал. И двете свидетелки установяват,
че тротоарът е бил с неравности и заледен, като не е имало пресен сняг, а
заледяването е било от стар такъв. Представените писмени доказателства /
договор за почистване при зимни условия и заповед до всички собственици на
обекти да организират почистването пред тях/, не удостоверяват реалното снегопочистване,
а само разписаните дейности които би следвало да бъдат извършени в случай на
снеговалеж или заледяване. Тези документи удостоверяват възлагане на работата
по снегопочистване, но не внасят съмнение в
достоверността на твърдението на преките свидетели на състоянието на тротоара и
пътното платно в процесния ден. Ето защо, съдът намира, че по делото се
установява, че на 31.01.2017г. тротоарът на ненаименована
улица в гр. С., находяща се на пазарчето
до болницата, зад бившата „Е.б.“ и до обозначеното със синьо паркомясто е бил непочистен от стар сняг и лед, които са
затруднявали преминаването на пешеходци, като е налице неизпълнение или лошо
изпълнение на задълженията на служителите, на които това е възложено от
ответната община.
Това налага извода, че
следва да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на общината по
чл.49 от ЗЗД , т.к. е налице неизпълнение или лошо изпълнение на работата по
почистване на този участък от лицата, на
които е възложена.
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното, като по настоящото дело не е оборена тази
законова презумпция.
По отношение на вредите съдът
намира, че от приетата по делото и неоспорена комплексна СМЕ се установява
категорично, че в резултат на падането А. Р. е получила счупване на долен десен
крайник -.„пертрохантерно счупване на дясната бедрена
кост“, с което се доказва механизмът на причиняване на вредата. Претърпяла е
една операция с поставена метална остеосинтеза.
Търпените болки били особено силни към момента на счупването, директната екстензия и след оперативния период, като постепенно
отшумявали. Приемали са се и обезболяващи и антикоагуланти. При операцията се получило усложнение – рана
на здравия крак, която също е следвало да бъде лекувана, а от продължителния
прием на лекарства се получило и второ усложнение – неинфекциозен колит, което
наложило повторна хоспитализация. Според СМЕ оздравителния период е 12-14
месеца, при провеждана интензивна рехабилитация. Придвижването в началото ставало с чужда
помощ и при ползване на помощни средства/ патерици, проходилка,
бастун/, като постепенно започва да се натоварва и оперирания крак. Вещото лице
твърди, че и към момента Р. има нужда от рехабилитация в санаториални условия.
Изводите на СМЕ са в унисон
и със свидетелските показания, събрани по делото, според които именно по този
начин е протекъл възстановителния процес, както и времевото отшумяване на
търпените болки и страдания.
Така описаните неимуществени
вреди са резултат на падането на А. Р., поради
наличие на заледяване, получено от недоброто почистване и натрупване на сняг и лед, което е резултат от неизпълнението
на задължението на служителите за почистване през зимния период, на които О.С.
е възложила това. Установява се причинната връзка между вредите и деянието – противоправното бездействие на служителите на ответника.
Не се установява съпричиняване от страна на Р. на вредоносния резултат, т.к.
същият не се дължи нито на поведението й / ходене с неподходящи обувки, бърза
походка и др., както твърди общината/.
Напротив свидетелите установяват непротиворечиво, че А. Р. е много внимателен и
прецизен човек, грижи се за подходящото си облекло и обувки в зимния период, с
каквито е била и по време на инцидента, както и много внимателно пресича улици,
само на обозначените за това места.
На обезщетение подлежат всички
преки и непосредствени вреди, като при неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът
определя размера на обезщетението по справедливост. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените страдания
и паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед вида, характера и степента
на уврежданията, интензивността на причинените
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото
и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са възможността на
адаптация , срока за връщане към нормален живот, възможността лицето да изпълнява
трудовата си дейност, конкретния психо - емоционален статус
на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба страдания бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се
правят и въз основа на заключението на СМЕ. Касае се за жена на пенсионна възраст,
която е продължавала да упражнява лекарската си професия – работи като
специалист, с кабинет и пациенти, като има сключен и договор с Н***. Случилото се е прекъснало за период от над 10 месеца
възможността да упражнява професията си,
като се отразило негативно и на личния й живот. Така, на първо място стоят
негативните изживявания, свързани с процеса на лечение – болничен престой и
операция , усложнения, свързани с лечението,необходимост от правене на стерилни
превръзки, прием на различни
медикаменти. На следващо място следва да
се отчете и засягането на качеството на живот на лицето - страх и несигурност
за пълното оздравяване, неудобство от необходимостта да бъде обслужвана от друг
човек за ежедневните си нужди и тоалет, прекъсване на лекарската й дейност за
период от над 10 месеца и свързаните с това контакти с хора. Налице отражение върху
психиката и емоционалната сфера на Р. при което, съдът приема, че ищцата е претърпяла страдания за продължителен период от време, които
към момента са преодолени, но все още има необходимост от допълнителна
рехабилитация за пълно възстановяване на здравето. Поради това и съдът стига до извод, че справедливото
обезщетение следва да бъде съобразено с фактите, сочещи на различни негативни
преживявания, които са били особено интензивни в началото , след инцидента и в
последствие са отшумели, както и факта, че в процеса на лечение са възникнали и
две усложнения, които се е наложило допълнително да се лекуват, който процес
също е бил свързан с негативни изживявания.. Ето защо и при съобразяване на всички
факти, имащи значение за делото, съдът счита, че дължимото от ответника обезщетение
следва да бъде определено на 15 000лв..
Постановеното решение по
този иск е при правилно установена
фактическа обстановка и аналогични изводи, поради което като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди:
Съдът
намира, че от медицинската документация, приложена по делото, се установява, че
са изписвани медикаменти за провеждане на лечение на травмата и усложненията,
свързани с нея. Представените платежни документи според ССЕ удостоверяват плащане само на
сумата от 139,50лв. за „салофакс“. От свидетелските показания се установява, че
колеги на ищцата д-р Р. ежедневно са й поставяли инжекции „Зибор“,
който според експертизата е с цена от 7,50лв. на ампула. Данни за това в какъв
период са поставяни тези инжекции, обаче няма, поради което и не може да се
определи общата стойност на този медикамент. От показанията на свидетелката В. Р.
се установява, че лично е закупувала със средства на сестра си предписаните
лекарства по изписаните рецепти. При това положение съдът намира, че следва да
се приеме за доказано закупуването на поне една опаковка от лекарствата по тези
рецепти - „аспирин протект“-5,60лв. за 60 таблетки, „дексофен“ – 8,90лв. за опаковка от 5 ампули, „бизогама“-2,80лв.; по рецептата на д-р К. – „ентерол“-16,00лв., „креон“- 8,75лв.,
„еманера40“-7,50лв.; по рецепта на д-р П.– „салофакс“-
за сто таблетки - 46,50лв., „ентерофловос“, 2 оп.-22лв. за оп. или общо 44лв.
Така общата стойност на закупените медикаменти при еднократно изпълнение
рецептите е 233,05лв.
Като имуществени вреди са претендирани и заплащаните рехабилитации, извършвани в
домашни условия. От гласните доказателства по делото се установява, че такива
процедури са провеждани. Свидетелката Р. твърди, че рехабилитацията започнала
от изписването на сестра й от болницата -17.02.2017г. и продължила до 20.04.2017г. ежедневно, а след това от
01.05 до 06.07 през ден. Така първият
посочен период включва 44 работни дни / като няма данни тези процедури да са
провеждани и в почивните дни/. Вторият
период, обаче не може да се установи с точност, т.к. свидетелката твърди
процедурите да са подновени в началото на м.05.-01.05 и да са приключили на 06.07. Не може да се установи броя на процедурите,
т.к. изразът „ през ден“ не уточнява колко пъти седмично е ставало това /
понеделник, сряда и петък или вторник и четвъртък, например/ Така съдът не може
да установи точния брой процедури, които е провеждала наетата от ищцата рехабилитаторка през втория период. Според СМЕ провеждането
на рехабилитацията е било наложително с оглед гладкото протичане на
оздравителния процес, както и че заплащаната стойност от по 10лв. на процедура
е под нормалното заплащане за подобни дейности. Така, макар и да се установява,
че претендираните процедури са извършвани и че за тях
е заплащано по 10 лв. на процедура, може
да се установи разхода само за първия сочен период -17.02-20.04.2017г. , т.е.
за 44 процедури по 10лв. всяка или общо 440лв. За останалия период липсват
данни за честотата на провеждане на рехабилитацията, което пречи да се определи общия брой процедури, а от там и стойността на този
вид терапия.
Предпоставките за репариране
на имуществените вреди по реда на чл.49 от ЗЗД са аналогични на тези на
неимуществени, като разликата е единствено в начина на установяване размера на
същите. Вече бе установено, че следва да се ангажира отговорността на общината
за неизпълнение на възложената от нея работа по поддържане на тротоара и
кръстовището във вид, безопасен за преминаване на пешеходците. ССЕ установява
стойността на лекарствата по изписаните рецепти в процеса на лечение. От
показанията на свидетелката В. Р. се установява, че тези лекарства за
закупувани от ищцата. СМЕ твърди, че същите са били необходими и адекватни за
провежданото лечение. Макар и тази
експертиза да определя стойността на медикаментозното лечение на 3227лв. , като изхожда от приложената справка от ищцата, съдът намира,
че по делото не се доказва лекарствата и консумативите по тази справка да са
били изписвани от лекуващите лекари, не се доказва и реално същите да са били
купувани / не така стоят нещата с лекарствата, изписвани по рецепта, за които
има свидетелски показания/, не може да се установи и количеството на
необходимите лекарства..
С оглед изложеното, съдът
намира, че от общо претендираните имуществени вреди
се доказва сумата от 233,05лв. за закупени по предписаните рецепти „аспирин протект“,
„дексофен“, „бизогама“, „ентерол“, „креон“, „еманера40“, „салофакс“- три
опаковки, „ентерофловос“. За извършена рехабилитация
се доказва разход от 440лнв. За периода 17.02.2017-20.04.2017г. Претендираните имуществени вреди за закупени лекарства и
заплатена физиотерапия при домашни условия следва да бъдат уважени до размер от
673,05лв. /233,05лв.+440лв./ , а до пълния предявен размер от 3200лв. искът
като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът за имуществени вреди,
съставляващи разход за закупени лекарства и заплатена рехабилитация е уважен за
разликата над 673,05лв. до пълния претендиран размер
от 3200, като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза
Основанието за репариране на
имуществени вреди, съставляващи пропусната полза за ищцата са аналогични с вече
посочените, като особеност в случая е установяване на ползата, от която е била
лишена ищцата поради настъпване на процесното
увреждане. ССЕ установява от данните в Р*** и от счетоводството на ЕТ „Д-р А. Р.“,
че средномесечния й приход за периода
2014г.-м.01.2017г. е бил в размер на 1010,87лв. Така определя осреднения
приход, който би получила, ако работеше в периода на лечение – 01.02.2017-07.11.2017г.
в размер на 9280,17лв. Така, както вече бе установено предпоставките за
уважаване на претенцията по чл.49 от ЗЗД са налице, а посредством сочената
експертиза се установява и последната предпоставка – пропусната полза от
нереализиране на доход, както и размерът на същата. Предявеният иск ще следва
да се уважи до установения размер от 9280,17лв.. Първоинстанционното
решение по този иск е постановено при същите фактически и правни изводи и като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски
Определените от
първоинстанционния съд разноски следва да бъдат коригирани с оглед резултата
установен от настоящата инстанция, като вместо присъдените в полза на ищцата
3316,88лв., заплатени ДТ, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица,
бъдат определени 3011,79лв., съразмерно на уважената част на исковете
Разноски пред настоящата
инстанция
На осн. чл.78 жалбоподателят ще следва да
заплати на въззиваемата страна сумата от 1314,29лв., съразмерно на потвърдената
част от обжалваното съдебно решение.
Въззиваемата
следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 105,19лв., съставляващи съразмерната част на уважената жалба, от общо
претендираните разноски за заплатена ДТ и
юрисконсултско възнаграждение
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 373/12.10.2018, пост. по гр.д.№ 13/2018, СмОС, в частта, в която О.С. ЕИК *********, е осъдена да заплати
на А.А.Р., ЕГН **********, обезщетение за претърпян инцидент на
31.01.2017г. при падане на заледен и непочистен тротоар в гр. С., над сумата от
673,05лв. до присъдената такава от 3200лв. за имуществени вреди – разходи за лекарства,
санитарни материали, рехабилитация, ведно със законната лихва от 31.01.2017г., както и разноски над 3011,79лв. до
присъдените 3316,88лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Р., ЕГН **********,
против О.С. ЕИК *********, иск за заплащане на обезщетение за претърпян инцидент
на 31.01.2017г. при падане на заледен и непочистен тротоар в гр. С., над сумата
от 673,05лв. до претендирания такъв от 3200лв. за имуществени
вреди – разходи за лекарства, санитарни материали, рехабилитация, ведно със законната
лихва от 31.01.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/12.10.2018, пост. по гр.д.№ 13/2018, СмОС в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА О.С. ЕИК *********, да заплати на
А.А.Р., ЕГН **********, сумата от 1314,29лв. разноски
за въззивното производство съразмерно на отхъврлената
част на жалбата..
ОСЪЖДА А.А.Р.,
ЕГН **********, да заплати на О.С. ЕИК ********* сумата от 105,19лв., разноски за въззивното
производство съразмерно на уважената част на жалбата.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на жалбоподателя „К.“ ООД, ЕИИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :