№ 183
гр. Благоевград, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20231200100653 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. Т. П., с ЕГН
**********, с адрес ггр. Б. ..., с която против П Р ... е предявен осъдителен
иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ...,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ...., с
което твърди, че се е ползвал в обществото, в резултат на незаконно
повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № ... г. по описа на 01
РУ на МВР - Б. /прокурорска преписка ... г. по описа на РП - Б./ и
последвалият наказателен процес по ... г. по описа на PC - Б., за това че от
неустановена дата в началото на месец септември 2014 г. до 12.09.2014 г. в гр.
Б., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Д.Д.Д., че след като преведе по сметка в У. ... на колегата му
А.С. - титуляр на сметката, парична сума в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ евро, равностойни на 4 897,50 лева /четири хиляди осемстотин
деветдесет и седем лева и 50 ст./, ще му достави от И. в срок до две седмици
от извършване на превода л.а. „Ф.П.“ и е причинил на същия имотна вреда в
горепосочения размер - престъпление по чл. 209, ал.1 НК, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2021 г. до окончателното заплащане на сумата -
1
правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
Твърди се от ищеца, че през 2016г., по депозирана срещу него жалба в РП -
Б. е заведена преписка ...г., по която е извършена предварителна проверка и
въз основа на събраните данни Районна прокуратура - Б. е образувала
досъдебно производство, заведено под № ... г. по описа на 01 РУ на МВР - Б..
Сочи се, че с постановление от 25.10.2019г. е бил привлечен като обвиняем по
същото досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК, а в началото на 2020г. , по внесен в Районен съд - Б. обвинителен акт е
било образувано ...г. по описа на PC - Б.. Наказателното дело приключило с
оправдателна присъда ...г., потвърдена с Решение .... по .... по описа на
Окръжен съд - Б..
В исковата молба подробно се обосновава твърдението от ищеца, че в
продължение за повече от две години - от 25.10.2019г. до 21.12.2021г. е бил
съответно обвиняем и подсъдим за престъпление, което не е извършил, като
воденото срещу него наказателно преследване довело до множество тежки
негативни последици, представляващи нанесени му неимуществени вреди.
Твърди, че воденият срещу него наказателен процес се отразил ....
Изтъква, че в резултат на повдигнатото обвинение се ........
Воденият наказателен процес твърди, че довел до редица ...... Проведеното
наказателно производство ... в обществото. В резултат на това .....
Вън от горното, ищецът твърди, че воденият срещу него процес се отразил
......
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава
правен интерес от предявяване на иска за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в ..., всичко в резултат на повдигнато обвинение по
досъдебно производство № ... г. по описа на 01 РУ на МВР - Б. /прокурорска
преписка ... г. по описа на РП - Б./ и последващото внасяне на обвинителния
акт в съда.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени
доказателства, за допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит на
две лица в качеството на свидетели, както и да се изиска от РС Б. ...г. по описа
на с.с. - за установяване на продължителността на водения срещу ищеца
наказателен процес.
2
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна, чрез назначения по реда на
ЗПП процесуален представител, е постъпил писмен отговор.
От ответната страна, чрез ОП Благоевград, искът се оспорва по основание и
размер. Изтъква се, че за възникване на отговорността по ЗОДОВ не е
достатъчно само оправдателна присъда, а за съставомерността е необходимо
претърпени вреди и причинна връзка между тях и незаконното обвинение.
Изтъква се, че към исковата молба не са представени и приложени
убедителни доказателства, които да установяват действително претърпени от
ищеца неимуществени вреди и то в претендирания размер. Алтернативно се
възразява по поискания размер, като се твърди, че размерът следва да
съответства на претърпените вреди и икономическия стандарт в страната.
Оспорват се твърдените от ищеца по вид вреди, посочени в исковата молба,
както и обстоятелството, че делото е водено в Б., а местоживеенето на ищеца
е в Благоевград, поради което се възразява по твърдените вреди относно
достигане факта на образуване на наказателното производство сред близките
и познатите му.
Не се възразява по изискване на наказателното дело за преценка наличието
на основание за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника - предявен е осъдителен иск с
пр.основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът, редовно призован, чрез пълномощник, поддържа иска, а ответната
страна, чрез своя представител оспорва иска и по основани и по размер, а при
евентуалност само по отношение на размера.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива чрез
разпит на свидетели при довеждане от ищеца. Приобщени са материалите по
...г. по описа на РС Б. и по .... по описана ОС Б.. Допусната и назначена е
комплексна съдебно – психологическа и психиатрична експертиза и е прието
заключение на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с
фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
От приобщените писмени документи по ...г. по описа на РС Б. и по .... по
описана ОС Б. се установява, че е било образувано досъдебно производство
3
...г. , по който ищецът е бил привлечен като обвиняем с Постановление от
25.10.2019г. за това, че от неустановена дата в началото на м.09.2014г. до
12.09.2014г. в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у Д.Д.Д., с установена по делото самоличност, че
след като преведе по сметка в посочена банкова сметка в У.Б. на колегата му
А.С. – титуляр на сметката парична сума в размер на .... лева ще му достави от
И. в срок до две седмици от извършване на превода на л.а. „Ф.П.“ и причинил
на същия имотна вреда в посочения размер – престъпление по чл.209, ал.1
НК. Със същото постановление спрямо ищеца е взета и мярка за
неотклонение – „...“
На 19.02.2020г. в РС Б. е внесен обвинителен акт срещу ищеца, по който е
образувано .... по описа на РС Б.. С обвинителния акт ищецът е обвинен за
извършване на престъплението, за която му е било повдигнато обвинение на
досъдебния етап на производството. По наказателното дело са проведени –
едно разпоредително заседание на 03.07.2020г., на което подсъдимият се е
явил лично, както и още пет открити съдебни заседания на който ищецът е
присъствал лично.
С присъда ..... по описа на РС Б. ищецът е признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем и за
което е бил внесен и обвинителния акт.
Оправдателната присъда е била протестирана от РП Б. и образувано .... по
описа на ОС Б.. Пред въззивната инстанция е проведено само едно открито
съдебно заседание на 10.09.2021г., на което ищецът не се е явил. С Решение
...., постановено по .... на ОС Б. е потвърдена присъда № ..... по описа на РС Б.,
с която ищецът е признат с влязъл в сила съдебен акт за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в процесуалното
качество на свидетели на лицата Н.Г. и И. П..
Св.Г. сочи, че познава ищеца от лятото на 2019г., а след първото заседание
по делото в Б. заживели заедно. Разбрала, че е ... преди познанството им, като
от ищеца узнала, че е това е продължило известно време и приключило. След
известно време й споделил, че е получил призовка за дело в гр. Б. и се налага
да пътува. От тогава забелязала ..., след което ..... Прекъснал ....
Първоначално свидетелката не е знаела на какво се дължи това състояние на
4
ищеца, но сутринта преди той да тръгне за Б., след поредната нощ, в която
той ... за делото в Б.. Свидетелката сочи, че го е придружава на заседанията,
но на едно не е успял, пътувал е сам и тогава е к., но той не е п..
Свидетелката сочи, че от привличането на ищеца като обвиняем до
постановяване на присъдата минавал през ....., за което беше призован.
Впоследствие свидетелката описва и случай на изпадане на ищеца в еуфория,
като сключил предварителен договор, който впоследствие ....
Свидетелката твърди, че се е променило ежедневието на ищеца, .... в Б..
Това го сривало тотално, защото той не чувствал вина в даденото дело и това
го сривало. След съдебните заседания бил в обичайното си състояние.
Свидетелката сочи, че чисто от медицинска гледна точка това е състояние, за
което за необходими години, но към настоящия момент , след приключване
на процеса лицето П. е това лице, с което се е запознала, според свидетелката
се е възстановил. След приключването на съдебното заседание и след
постановяване на присъдата, дори оправдателна и потвърдена от горна
инстанция, може би до преди месец или два той все още ..., които били
предписани по време на първоначалното дело, но сочи, че това не е състояние,
което минава на бързо.
Св.П. сочи, че познава ищеца отдавна от деца. Сочи, че са поддържали
отношения , като през 2017г. ищецът му споделил, че има проблеми с някаква
кола, тъй като търгувал с коли. Обяснил, че платил кола, която не дошла.
Почнало да му се влошава положението. Чувствал се виновен, че нещо е
направил. Били му писали призовки. След делото почнали да се ....
Свидетелят ходил един, два пъти в Б. да го вижда и установил, че не е както
трябва. Бил .... През 2018 г. нито говорел, не бил същият човек. Споделил на
свидетеля за проблемите с делото и .... През 2018г. свидетелят го взел от Б. в
дома си, където живял четири месеца, след това му намерил квартира в
Благоевград. Не му се ...“. Майката свидетеля му давала ....
През 2019 г. се запозна с Надежда и вече му почнали делата в Б.. Тя ходела
доста пъти с него до Б., че той видимо бил в .... Не говорел, не искал да
излиза. След приключване на делото в Б. „почна се изправя“ и сега в момента
си е същия, който го познава от дете - емоционален, добре изглеждаш.
Почнал пак да спортува, да се връща към стария си живот. Причината да
отпадне така е делото. Чувствал се виновен без вина. Знае, че преди делото е
5
имал .... ....
От приетата по делото комплексна съдебно – психологично – психиатрична
експертиза вещите лица дават следното заключение: процесното наказателно
производство се е отразило ... И. Т. П.. Състоянието му е налагало ....
Непосредствено преди узнаване факта на привличането му в качеството на
обвиняем по ДП е бил .... Ако се кредитират изцяло като обективни данните
от о. и свидетелите му, то в резултат на съобщения му по телефона факт за
привличането му като обвиняем в процесното досъдебно производство през
м. 10.2019г. у о. е .... И в периода до приключване на съдебната фаза на
наказателното производство няма данни о. П. да е търсил медицинска помощ.
В този период по описание на о. и и свидетелите му е било налице .... Предвид
данните от СПЕ, изготвена от д-р И.ова към момента на о. му през м. 12.
2019г вече е бил .... Естеството и начина на протичане на ... свързано с
приключване на производството. В резултат на привличането му в
производството о. е изпитвал ....
Съдът кредитира като достоверни, както събраните гласни доказателства,
тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се и
съответстват на събраните писмени доказателства. Като обективна и
обоснована следва да се кредитира и приетата комплексна съдебно –
психологично – психиатрична експертиза, доколкото вещите лица са
направили изводите си въз основа на събраните, както гласни, така и писмени
доказателства, вкл. и чрез преглед на о.л., като липсват за заинтересованост
или необоснованост на експертните изводи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация: твърдените от ищеца факти и обстоятелства, на
които основава иска си и формулираното въз основа на тях искане за защита
/петитум/, сочат на предявен специалния осъдителен деликтен по естеството
си иск по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди / обн. в ДВ.бр.60 от 5 август 1988г., в сила от 01.01.1989 г., с посл.
изм. и доп. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2012г./.
По допустимостта: предявеният иск е процесуално допустим – изложените
фактически твърдения от ищеца, че от П РБ му е било повдигнато обвинение
за извършено престъпление от общ характер, за което е бил оправдан с влязла
в сила оправдателна присъда и в резултат на това действие на ответния
6
правозащитен орган е претърпял неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от увреждането, чието парично възмездяване
претендира изцяло в заявения левов размер, е достатъчно, за да се изведе
наличието, както на правен интерес за водене на специалния /арг. чл.8, ал.1 от
ЗОДОВ/ осъдителен деликтен иск за осъждане на прокуратурата да заплати
претърпените неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение
за извършено тежко умишлено престъпление по см. на НК ,за което е бил
оправдан с влязло в сила окончателно съдебно решение.
При така поддържаните фактически твърдения от ищеца за спорните факти
е достатъчно да се изведе наличието на активната и съответно пасивна
процесуална легитимация на страните, а доколко страните са участници и в
соченото и твърдяното от ищеца спорно материално правоотношение е
въпрос по съществото на спора. Искът е предявен при спазване наличието на
положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални
пречки за надлежното му упражняване. Правото на иск е надлежно
упражнено, чрез подаване на редовна искова молба, како по отношение
съдържание, така и приложения – арг.чл.127 и чл.128 от ГПК/, а така също и
срещу надлежна страна по този вид искове и респ.производства, тъй като
съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност.
В случая правилно искът е насочен като главна ответна
пасивнолегитимирана страна – срещу П Р Б, която е единно и централизирано
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. С. - чл. 114, ал. 5
ЗСВ. Районните, окръжните, апелативните, военните както и Върховната
касационна и Върховната административна прокуратури са структурни звена
на П Р Б и не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6
ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните
граждански дела срещу нея / в този смисъл и мотивите към т.5 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК
на ВКС/.
По същество:
7
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Според цитираната разпоредба се предвижда ангажиране на обективната
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, като субекти на
тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени
да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в
случая П Р Б. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се
считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или не представлява престъпление или поради образуването му следва
амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по
давност.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, следва да се приеме, че изцяло е осъществен фактическия
състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато и
впоследствие поддържано на две съдебни инстанции обвинение от органите
на прокуратурата, като резултатът е постановяване на влязла в сила
оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отговорността на държавата е
обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.
4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение. Достатъчно
основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то
винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняемо лице бъде оправдано
с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е настоящия случай.
Само по себе си предприемането на процесуални действия по повдигане на
8
обвинение и поддържането му и в съдебната фаза срещу едно лице, е
свързано с претърпяване на вреди от неимуществено естество, но какви по
вид, конкретно обективно проявление, продължителност са различни по
отношение на всеки правен субект с оглед на личността му. Следва да се има
предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в
определено престъпление несъмнено води до накърняване на достойнството
му и личната му сфера. Ищецът следва да докаже наличието на твърдените за
претърпени неимуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат
на увреждането от незаконното обвинение. В практиката си ВКС приема, че
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи
дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
150б/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК). Всяко
неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки, като в тези случай се присъжда обезщетение
за т.нар. обичания по вид вреди, които може да получи едно лице в резултат
на незаконно обвинение за извършено престъпление.
В тази връзка е налице материалното основание, на което се позовава
ищецът, за ангажиране отговорността на ответната страна за възмездяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение, поради което възражението на ответната страна в тази насока е
несъстоятелно.
Основният спор е относно това дали в резултат на воденото срещу ищеца
наказателно производство, е претърпял неимуществени вреди, доколко
твърдените и описани такива в ИМ са в пряка – причинно следствена връзка с
увреждащото действие, както и размера им.
Справедливото е онова по размер и вид обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца, което да е достатъчно
по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване и да е в в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост – арг. чл.52 ЗЗД.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи
9
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело конкретни
факти.
В ПП на ВС № 4/1968 г. и много други решения на ВКС, представляващи
задължителна съдебна практика, е разяснено, че справедливостта не е
абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни,
според случая, обективно настъпили и установени по делото факти и
обстоятелства. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към
справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на
обезщетението да бъде източник на обогатяване за п.ия, като съгласно т. 3 от
ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, „Държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането
- чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според
законовия критерий за справедливост, се определя съобразно вида и тежестта
на .... При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят (конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ) са: тежестта на неоснователно
повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство;
вида и тежестта на наложената мярка за неотклонение; извършените с
участието на лицето процесуални действия; данните за личността на
увредения, начина на живот, респ. личния и социалния му живот,
положението му в обществото, начинът, по който обвинението се е отразило
върху п.ия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на п.ия, на общественото
доверие и социалните му контакти; отраженията в личната му емоционална
сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се
преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай,
икономическата конюнктура в страната и др. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели,
стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
10
размерът на обезщетението не следва да служи като източник на обогатяване
за п.ия / Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о., ГК/. Справедливостта се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от
процесуалноправен аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната
съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти. В
същия смисъл са и: решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-
то гр. отд. на ВКС, решение № 53/07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на III-
то гр. отд. на ВКС, решение № 154/08.10.2019 г. по гр. д. № 319/2019 г. на III-
то гр. отд. на ВКС и решение № 60221/16.12.2021 г. по гр. д. № 909/2021 г. на
III-то гр. отд. на ВКС; Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., IV г.о., ГК, решение № 145/ 06.07.2017г. по гр.д.№ 4132/2016 г., IV
г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и мн.др.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, вкл.
и в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване.
Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези,
които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и
психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи,
като: .......... Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а п.ият не
следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на
обичайните вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже
претърпяването на вреди, извън обичайните, т. е. "специфичните" такива като:
... /така определение № № 3207 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2023
г., III г. о., ГК/.
Установи се, че спрямо ищеца за периода от 25.10.2019г. до
21.12.2021г.,т.е. за близо две години и два месеца, е било повдигнато и
поддържано обвинение, като му е вменени извършване на едно престъпление
от общ характер, което е и тежко такова по см. на чл.93, т.7 НК. Следователно
- за близо две години и два месеца на ищеца е било повдигнато и поддържано
обвинение за извършване на едно тежко по см. на НК престъпление, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода. Към момента на повдигане на
обвинението и висящността на производството и в съдебната му фаза ищецът
11
не е бил ..., поради което само по ебе си фактът на повдигане и поддържане на
обвинение срещу лице с ... на обвинение за извършено престъпление, за което
се предвижда възможност за налагане на най – тежкото според НК наказание
– лишаване от свобода също е обстоятелство, което следва да се преценява
при определяне на размера дължимо обезщетение в насока на неговото
зашИ.е като размер.
От показанията на разпитаните свидетели Г. и П. се установява, че за
периода от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната
присъда, по отношение на ищеца е настъпило .... Свидетелите сочат, че
ищецът е станал н.... След постановяване на оправдателната присъда
свидетелите сочат, че ищецът е възстановил предходното си състояние. В тази
насока са и данните от приетата комплексна съдебно – психологическа и
психиатрична експертиза, която потвърждава посочените от свидетелите
претърпени от ищеца .... Експертизата не сочи за наличие на последици,
които да са пряко следствие от повдигнатото обвинение и от това спрямо
ищеца да са настъпили трайни и негативни последици.
Описаните от свидетелите негативни преживявания и състояния на ищеца,
които сочат, че са възприели лично като промяна в поведението му, така и по
споделено лично от него, са все обичайни вреди от повдигане и поддържане
на обвинение срещу едно лице, още повече ...о до този момент. Извършените
в досъдебния етап на производството процесуално следствени действия с
ищеца в качеството му на обвиняем, т.е. след повдигане на обвинението и
само за едно на брой престъпление и свързания с това разпит и при
предявяване на материалите от разследването, не са на значителен брой. С
оглед на сложността на предмета на разследване на досъдебното
производство извършените процесуално - следствени действия с ищеца не са
необичайно много на брой, а в законовоустановения минимум дължими
действия от прокуратурата.
Също така, следва да се има предвид и данните от приетата съдебно -
психологическа експертиза, според която привличането на ищеца като
обвиняем, е отчетено с оглед на конкретните особености на личността му,
като .... В резултат на привличането му като обвиняем ищецът е изпитвал ....
С оглед на тези дни от експертизата следва да се приеме, че именно по
отношение на преживените от ищеца като пряка причина от повдигнато
12
обвинение негативни психически преживявания, душевна болка и страдание,
не са дали последващо негативно отражение върху психиката на ищеца след
постановяване на оправдателната присъда. В тази връзка следва да се отчете
обстоятелството, че за ищеца не са налице данни, вкл. и от експертизата, за
.... От показанията на свидетелите се установи, че същият е възстановил
социалните си контакти, като няма данни обвинението да е засегнато както
..... Липсват доказателства за това повдигнатото обвинение да се е отразило
пряко върху намаляване на обема и вида на осъществяваната от ищеца
търговска дейност. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе
обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния
живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Само когато
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е и
професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се
прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист.
Ето защо, според установената съдебна практика само при условие, че
обвинението е за престъпление от област на дейност, която се упражнява от
ищеца, само в този случай това е материално условие за определяне на по-
висок размер на обезщетение /така напр. решение № 267/13 от 26.06.2014г. по
гр.д.№ 820/2012г., 4 г.о./.
От друга страна, фактът, че съдебните заседания са публични,не означава
неправомерно разгласяване на факта на повдигане на обвинение от страна на
ответната прокуратура. Обезщетение за вреди се дължат само за преките и
непосредствените вреди, които са типичният и непосредствен резултат от
вредоносното действие или бездействие. Фактът на публично разглеждане на
откритите съдебни заседание по наказателни производства нямат пряка
връзка на обусловеност с действие или бездействие на ответната страна,
поради което от това не може да се направи извод за настъпване като типичен
резултат негативни вреди за ищеца в насока разгласяване сред неограничен
кръг лица на факта на наказателно преследване срещу ищеца.
Следва да се отчете в случая че наказателното производство е прераснало в
такова в съдебна фаза и обвинението е било поддържано както на първа, така
и на втора инстанция. Към датата на повдигане на обвинението, а и към
13
приключване на устните състезания няма данни лицето да е било ..., т.е. било
с ..., което като факт сочи, че спрямо лица, срещу които не са били повдигани
обвинения наказателното преследване по принцип причинява по –значителни
като интензитет и вид неимуществени вреди, изразяващи се в по-силни
негативни преживявания като обичаен стрес, притеснение и др. такива. Също
така в случая се касае до повдигане на обвинение за тежко по см. н НК
престъпление от общ характер с предвидена възможност за налагане и на най
– тежкото по вид наказание – лишаване от свобода, което също следва да се
отчете като обстоятелство, имащо отношение към определяне на по- завишен
размер, дължимо обезщетение за неимуществени вреди.
Свидетелските показания не установиха по-различни от обичайните вреди,
търпени от ищеца в резултат на незаконното обвинение, с изключение на ....
Също така следва да се счете, че досъдебния етап, считано от повдигане на
обвинение на ищеца на 25.10.2019г. и съдебният етап на производството от
постановяване на оправдателната и окончателна присъда на 21.12.2021г. общо
не е бил прекалено дълъг с оглед на фактическата и правна сложност на
същото от две години и два месеца общо и за двете фази на производството –
досъдебна и съдебна, вкл. и за двуинстанционното разглеждане на делото на
две съдебни инстанции.
Също така обаче следва да се отчете броя на провежданите с ищеца
процесуални действия ,-веднъж с привличането му в качеството на
обвинаяем, вземане на мярка за неотклонение ..., броя на съдебните заседание
пред двете съдебни инстанции на които присъства лично общо седем на
брой. Именно поради близо двете години и два месеца, в които е имал
качеството на обвиняем и респ. на подсъдим на ищеца се дължи обезщетение
малко над обичайно дължимите вреди , които търпи едно лице от наказателно
преследване. При определяне на конкретния размер съдът съобрази и
съдебната практика при подобни, сходни случаи - Решение № 125 от
25.10.2023г. на ВКС по гр.д.№ 4373/2022г., 4 г.о., ГК; Определение № 3096 от
18.10.29023г. на ВКС по гр.д. № 1184/2023г., 3 г.о., ГК и др. /в които дори
наказателното преследване се е развило и с реализирането на две фази -
досъдебна и съдебна такава/, а така също и социално - икономическите
условия към датата на повдигане на обвинението и за периода до
приключване на наказателното преследване с оправдателна присъда. Също
14
така съдът отчита и фактът, че наказателното преследване спрямо ищеца не е
станало достояние на широк кръг лица, освен на близкия семеен и
приятелски кръг на ищеца. Няма данни за публично оповестяване на
предприетото спрямо него наказателно преследване от прокуратурата.Не се
събраха доказателства, че фактът на повдигнатото и поддържано и в съдебна
фаза обвинение е бил узнато от клиенти или търговски партньори на ищеца и
това по някакъв начин да се е отразило на осъществявана от него търговска,
професионална или друга дейност. В тази връзка липсват доказателства, че
фактът на повдигнатото обвинение е било узнато или разпространено сред
неограничен брой лица, освен сред най - близките на ищеца, с което не може
да се направи извод за трайно и сериозно засягане на авторитета му като
личност в обществото, тъй като липсват доказателства чрез средствата за
масова информация и/или комуникация или по друг начин фактът на
повдигане на обвинение и поддържането му и в съдебна фаза спрямо ищеца
да е станало достояние на неограничен кръг от хора и това разпространение
да е станало по почин на ответната страна.
По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва да се
преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички
сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и
професионално достойнство и чест.
При тези обективно установени факти и обстоятелства и при преценяване
на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД съдът счита, че сумата от
7000 лв. представлява справедливо парично възмездяване на претърпените
неимуществени вреди - .... При определяне на този размер съдът държи
сметка за всички обективно установени факти и обстоятелства, имащи
отношение, както към завишаване, така и към съответно намаляване на
посканото обезщетение, като с този размер съдебният състав счита, че с оглед
конкретния случай е постигнат своеобразен справедлив баланс.
Ето защо размер от около 7 000 лв. неимуществени вреди следва да се
определи като справедлив и адекватен на реално претърпените преки и
непосредствени вреди, а над този размер до поискания от 30 000 лв. искът е
неоснователен, като недоказан по размер.
Върху уважения размер обезщетение за неимуществени вреди се дължи
законна лихва, считано от 21.12.2021г. – датата на влизане в сила на
15
оправдателната присъда до изплащане на дължимото /така т.4 от ТР
№3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК - Отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ, т. е. от влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата/.
По разноските и дължимите държавни такси:
Според т.12 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК на
основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сега чл.78, ал.1 от ГПК, в сила от
01.03.2008г. заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част на иска - чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради
което такива не се присъждат. Отделно от това не са доказани направени
такива, както по основание, така и по размер – арг. чл.80 от ГПК.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, като доказателства за
действително направени такива са представени за внесена държавна такса в
размер на 10 лв. по арг. на чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и в размер на 3000 лв. за адв.възнаграждение.
В представеното пълномощно има отразяване, както на договорена сума,
както и на доказателства за реалното й плащане, а съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съобразно специалния закон – по арг. на чл.10, ал.3 (Нова - ДВ, бр. 43 от
2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) ЗОДОВ - Ако искът бъде уважен изцяло или
16
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно се
дължи целия размер разноски, извън тези за адвокатско възнаграждение по
арг. на чл.10, ал.3, изреч.2-ро от закона, а не съобразно уважената част.
Последното е относимо само до конкретен вид разноски –
адв.възнаграждение. Доказателства за други направени разноски няма
представени от ищеца.
Поради частичното уважаване на иска за неимуществени вреди в
разглеждания случай намира приложение алинея 3 на чл. 10 ЗОДОВ, чието
последно изречение задължава съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
По размера на уговореното адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност от ответната страна. С Решение на съда на
Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 по преюдициално
запитване от СРС е прието, че националният съд може да откаже да приложи
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба №
1 от 09.07.20024г. за МРАВ. Решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за съдилищата, на основание
чл.633 ГПК.В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
цитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като
на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски
за адв. възнаграждение и при присъждане на дължимите размери не е
обвързан от установеното в наредбата.
Критериите, които следва да се съблюдават при определяне размера на
адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и
справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв.са посочени в Решение №
9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на
Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение №
5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав.
Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се
обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената
работа, величината на защитавания интерес, както и действителната
фактическата и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи,
17
цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата
критерия кумулативно.
С оглед на вида и естеството на предявения иск, фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на
ищеца, заявеният материален интерес и съответно уваженият размер сочат, че
сумата от 700 лв. за адвокатско възнаграждение се явява оправдан и
справедлив размер на обезщетение за този вид разноски. Или на ищеца
ответната страна дължи общо сумата от 710 лв. разноски по делото /10 лв. за
д.т. и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед на уважения размер на
иска/.
Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството изцяло, а не съобразно уважената част
от иска, тъй като т.12 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на
ОСГК е приета към момент преди изменението на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
поради което разноски се заплащат изцяло, а не съответно на уважената част
от иска от ответника, при частично уважаване на иска. Ето защо и по
аргумент на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответната страна ЗОДОВ дължи по сметка
на ОС Благоевград сумата в размер на 1799,40 лв., представляваща
възнаграждения на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебно –
психологична и психиатрична експертиза, платена първоначално от
бюджетната сметка на съда, на основание чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П Р Б, ЕИК ..., с административен адрес: гр. С., ... да заплати на
И. Т. П., с ЕГН **********, с адрес ггр. Б. ..., сумата от 7 000 /седем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
..., в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по досъдебно
производство № ... г. по описа на 01 РУ на МВР - Б. /прокурорска преписка ...
г. по описа на РП - Б./ и по ... г. по описа на PC - Б., за това че от неустановена
дата в началото на месец септември 2014 г. до 12.09.2014 г. в гр. Б., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у
Д.Д.Д., че след като преведе по сметка в У. ... на колегата му А.С. - титуляр на
сметката, парична сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро,
18
равностойни на 4 897,50 лева /четири хиляди осемстотин деветдесет и седем
лева и 50 ст./, ще му достави от И. в срок до две седмици от извършване на
превода л.а. „Ф.П.“ и е причинил на същия имотна вреда в горепосочения
размер - престъпление по чл. 209, ал.1 НК, ведно със законната лихва, върху
горната сума, считано от 21.12.2021г. до окончателното заплащане, като
отхвърля, като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска над уважения размер до поискания
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА П Р Б, ЕИК ..., с административен адрес: гр. С., ... да заплати на
И. Т. П., с ЕГН **********, с адрес ггр. Б. ..., сумата от 710 /седемстотин и
десет/ лева разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П Р Б, ЕИК ..., с административен адрес: гр. С., ... да заплати по
сметка на ОС Благоевград сумата от 1799,40 /хиляда седемстотин деветдесет
и девет лева и четиридесет стотинки/ лв. за заплатени на основание чл.9а, ал.2
ЗОДОВ от бюджетната сметка на съда възнаграждения на вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд С. в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19