Решение по дело №402/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 63
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20231210200402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Благоевград, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова

при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело
№ 20231210200402 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Й, със седалище и адрес на управление: гр.П
представлявано от управителя Гоце Йосев, против НП №42-0004423/12.12.2022г., издадено
от Директора на Р, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 лв., във връзка с нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални
правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, а ако то се приеме за извършено от съда, се прави
възражение за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното
НП.
Санкционният орган и РП-Благоевград, не ангажират процесуален представител по
делото и становище по жалбата. С придружително писмо, чрез което се изпраща преписката
с жалбата в съда, санкционният орган прави възражение по чл. 63д, ла.2 от ЗАНН за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя .
Заинтересованата страна по делото „А, редовно и своевременно призована, не ангажира
свой процесуален и законен представител./За конституирането на заинтересованата страна,
съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите
или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези
учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по
аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване,
1
според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да
се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се
накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение,
заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто
орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в
процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с
оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз
основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за
разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не
допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния
процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е
обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект
няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В
тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984
от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на
ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на
БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не
са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага
заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова
конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното
решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като
мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по
т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво
обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна
изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани
лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл.
63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и
организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично
не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна,
след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с
юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС
и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу
въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори
същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата
страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. /
Районна прокуратура-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител и
становище по делото.
2
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото
доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и
то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител
на жалбоподателя по седалище на фирмата на 10.02.2023г. и в срока по ЗАНН срещу НП
е подадена жалбата по делото – на 27.02.2023г., но изпратена с куриер на 22.02.2023г. и в
тази насока е Определение №2407/20.12.2023г., постановено по кнахд №832/2023г. по описа
на БлАС, след представени писмени доказателства на жалбоподателя пред тази съдебна
инстанция./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни
аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен
и безпротиворечив начин, че на 08.11.2022г., около 12.00 часа, в сградата на наказващият
орган в Бл в присъствието на колегата си- св.Я., е съставил на процесното дружество АУАН
№330745 за това, че след извършена комплексна проверка на дейността му, в качеството му
на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на
товари с № 12426/01.10.2014г., жалбоподателят не представител за нуждите на тази
проверка, изискани му документи за превози в периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., в това
число и: тахогрфски листове или данни на водача М с ЕГН **********, пътни листове,
товарителници и тахографски листове за МПС с марка „Рено“ и рег.№Е3731КВ, което е
оборудвано с аналогов тахограф със сер.№. В акта е посочено също, че този водач бил
назначен на работа на 20.04.2021г. и освободен на 26.09.2022г. Проверяващите отразили в
акта също, че тези документи са изискани от превозвача преди проверката с нарочно
Известие изх.№, получено от упълномощено за жалбоподателя лице /Д. Акта е връчен на
жалбоподателя на датата на съставянето му , чрез упълномощено за това лице /Д
За тази проверка е изготвен и нарочен констативен протокол от 08.11.2022г., в който
са отразени идентични фактически обстоятелства, като тези посочени в АУАН.
Цитираното в акта известие Изх.№ , също е приложено по делото /л.13-л.147/ и в него
изрично е посочено, че във връзка с процесната комплексна проверка, от жалбоподателя се
изисква в 7-дневен срок от уведомяването, да представи редица документи относно
превозваческата му дейност, в това число и цитираните в акта такива. Това известие, видно
от отбелязването върху него, е връчено на жалбоподателя на 08.11.2022г. в 14.00 часа , чрез
на пълномощник-Да, като в него е посочено също така, че процесната проверка ще се
извърши на 08.11.2022г. За Д е представено по делото и изрично пълномощно от страна на
процесното дружество за представителство пред различни органи и институции, в това
число и пред санкционният орган, считано от 17.08.2017г., след нарочна нотариална заверка
на същото.
Въз основа на този АУАН , на 12.12.2022г., и.д.Директора на РД“АА“-гр.София, е издал
обжалваното НП№, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
5000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
3
Посоченото основание за тази санкция е чл.97, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните
превози. НП е връчено чрез упълномощеното лице Д
Страните не спорят, че законен представител на процесното дружество към датата на
проверката и издаване на обжалваното НП, е именно Г
Като доказателство по делото е представен трудовият договор, цитиран в АУАН за М,
назначен при процесното дружество на длъжността „шофьор на товарен автомобил“, след
сключване на този договор /на 20.04.2021г./ Този трудов договор, съгласно справка за
регистрираните такива договори, е прекратен на 27.09.2022г.
С представено извлечените то регистър на МПС, се установява, че описаното МПС в
АУАН, е собственост именно на процесното дружество, считано от датата на регистрацията
му, а именно 31.01.2003г.
При разпита на свидетели по акта Г. и Я., двамата потвърждават, че са извършили в
офиса на санкционният орган, процесната комплексна проверка по документи, във връзка с
дейността на процесното дружество като превозвач. Според тези свидетели, превозвача е
уведомен, че следва да представя документи за проверката, чрез нарочно известие, връчено
на дружеството с негов пълномощник. Въпреки това посочените в АУАН документи не
били представени за нуждите на проверката, за което бил издаден и този акт на процесното
дружество.
Като доказателство в процеса е приета и Заповед №РД-12-3212/08.11.2022г. на И.с която
на свидетелите по акта е възложена процесната тематична проверка на жалбоподателя и
превозваческата му дейност .
С приета като доказателство в процеса Заповед №РД-08-30/24.02.2020г., издадена от
министъра на транспорта и информационните технологии, на Директорите на РД“АА“ са
делегирани правомощия за издаване на НП при констатирани административни нарушения
по Закона за автомобилните превози. Със Заповед №355/15.09.2022г. на Изпълнителния
директор на ИА“АА“ , на длъжността Директор на РД4АА“-гр.София е назначен именно
издателя на обжалваното в казуса НП- Ч
При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП,
незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за
вмененото му нарушение по чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се
представи заповед за делегирани правомощия на процесният издател. Спазени са и
сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП. При изготвянето
на тези два акта обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
засегнали в значима степен правото на защита на жалбоподателя.
За такова нарушение съдът приема констатацията, че както в НП, така и в АУАН,
липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание за датата на нарушението и за
начина на извършване на твърдяното нарушение, доколкото не е посочен срока за
представяне на изисканите документи и крайната дата, от която ще се счита, че е
4
налице противоправно бездействие от дееца заради непредставяне на цитираните
писмени документи за извършване на процесната комплексна проверка от
контролните органи на РД“АА“ и така да може да се разбере, към коя дата
жалбоподателя евентуално е проявил бездействие, квалифицирано като
административно нарушение в този казус от св.Г. и Я.. / В АУАН и в НП само е
посочено, че на датата на проверката-08.11.202г., не били представени за проверката
изброените документи за превозваческата дейност на процесното дружество през
проверяваният период./ Това процесуално нарушение е съществено такова, тъй като в
казуса на практика липсва основен и задължителен реквизит на АУАН по чл.42, т.3 от
ЗАНН и респ. липсва такъв в самото НП по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което този
порок несъмнено засяга в съществена степен правото на защита. /В тази насока е и
съдебната практика на БлАС, а именно: Решение №91/21.12.2019г., постановено по кнахд
№639/2018г., Решение №2236/27.09.2019г., постановено по кнахд №494/2019г., Решение
№441/02.07.2020г., постановено по кнах №11/2020г., Решение №1610/25.09.2020г.,
постановено по кнахд №284/2020г., Решение №1216/06.11.2021г., постановено по кнахд
№219/2021г./
Като не е отчел тези обстоятелства и е издал атакуваното НП срещу процесното
дружество, санкционният орган е издал процесуално незаконосъобразен акт, който като
такъв следва да се отмени.

При съобразяване на крайният резултат на постановеното решение по делото /отмяна
на НП и уважаване на процесната жалба/ и обстоятелството, че в настоящото производство,
жалбоподателя е представляван и защитаван от адв.П., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в сила към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие по
делото, между адв.П. и процесното дружество /25.04.2023г./, съдът счита, че искането на
жаблоподателя за присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
в процеса, се явява доказано по основание.
В казуса са представени договори за процесуално представителство и защита,
сключени между адв.П. и процесното дружество, съгласно които, на този адвокат е
заплатено възнаграждение в размер на 360.00лв. Адв. П. не е участвал лично в съдебните
заседания по делото, но е депозирал становища по делото.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за хипотеза като
процесната, при отмерена санкция с обжалваното НП и респ. при интерес от 1000 до 10
000лв./5000.00лв. в настоящият случай/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. + 10 % за горницата над 1000.00 лв или в казуса това е сумата от
440.00лв. При тези обективни факти съдът намира, че не е налице прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя по настоящото дело за адв.П., тъй
като заплатеното му такова от процесното дружество не надвишава минимума по
5
цитираната Наредба за казус като процесният. Ето защо, направеното в тази насока
възражение на санкционният орган по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН , се явява неоснователно и то
не следва да се уважи , а на жалбоподателя следва да се присъди заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение за адв.П. в пълният претендиран размер, а именно сумата от
360.00лв. Заплащането на тази сума следва да се възложи на заинтересованата страна,
доколкото санкционният орган ФЛ не е самостоятелен разпоредител на средства и не
разполага със служебен бюджет, с който да посреща подобни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, , т.2, вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №, издадено от
и.д.Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с което на „Йо и със
седалище и адрес на управление: гр.П с управител и представител Г е наложена
имуществена санкция, в размер на 5000.00лв./пет хиляди лева/, във връзка с нарушение по
чл.91б, ал.1 , т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Р, да заплати на „Й и със седалище и адрес на управление: гр.П2, с управител
и представител Г, сумата от 360.00лв./триста и шестдесет лева/, представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.П. П. по нахд№. по описа на Районен съд –
Благоевград.
Прекратява производството по нахд № по описа на Районен съд –Благоевград по
отношение на заинтересованата страна Р
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в 7-дневен срок
в прекратителната му част и в 14- дневен срок в останалата му част, считано от съобщението
за изготвянето му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6