Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./01.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на
шести ноември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4407/2019 г.
Производството по делото
е образувано по предявени от Г.Я.Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу Т.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** искови претенции с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките, определени със споразумение
между родителите, одобрено по гр. д. № 17259/2017 г. по описа на ВРС, 19 състав
по отношение на детето Я.Г.Б., както следва: да бъдат предоставени родителските
права по отношение на детето Я.Г.Б. на бащата Г.Я.Б., при когото да се определи
и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на личен контакт на майката
Т.Г.Г. с детето Я.Г.Б., както и майката да бъде
осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 140 лева.
Т.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** е предявила в сорка
по чл.131 ГПК
срещу Г.Я.Б., ЕГН **********, адрес:
***
насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.
9 СК за изменение на режима на
лични отношения на бащата Г.Я.Б. с децата Я.Г.Б. и Г. Г. Б., определен със споразумение
между родителите, одобрено по гр.
д. № 17259/2017 г. по описа на ВРС, 19 състав, чрез определяне
на следния режим: всяка първа
и трета събота и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа,
без преспиване, и в присъствието на майката Т.Г.Г. или нейни близки или
социални работници.
В депозираната исковата
молба, ищецът Г.Я.Б. твърди, че бракът
му с ответницата Т.Г.Г. е прекратен с решение, постановено по гр. д. № 17259 по описа за 2017 г. на ВРС, 19 състав. Посочва, че с бракоразводното решение родителските права по отношение
на родените през време на
брака деца Я.Г.Б. и Г. Г. Б.
са предоставени на ответницата, а на него е определен
режим на лични отношения с децата и е осъден да им заплаща
издръжка. Поддържа, че
от постановяване на решението са
настъпили нови обстоятелства, налагащи промяна в така постановените мерки.
Наведени
са твърдения за чести отсъствия
на ответницата от семейното жилище,
през време на които грижата
за децата е поверена на нейните
възрастни родители. Ищецът излага, че детето
Я.страда от аутизъм, поради което се нуждае
от специфични грижи, които майката
не може да
ѝ осигури. Посочва, че
понастоящем Я.преимуществено
живее в гр. Провадия при своите баба
и дядо по майчина линия и често отсъства от училище.
Ищецът
заявява, че заплатата му е над средната и му позволява да
осигури по-пълноценна грижа за децата. Твърди, че полага необходимите
грижи за тях, заплаща дължимата
издръжка и е наел жилище, намиращо се близо до
училището на дъщеря си. Поради изложеното счита, че може
по-добре от майката да посрещне
специфичните нужди на Я.. Моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т.Г.Г. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията на
ищеца, че отсъства от семейното
жилище. Посочва, че работи като лабораторен специалист с работно време от 8:00 часа
до 17:30 часа и почивни дни – събота
и неделя, като се грижи за
родените от брака ѝ с ищеца деца с помощта на своите родители.
Потвърждава, че детето Я.има нужда от
специални грижи поради поставената ѝ диагноза „Генерализирано разстройство в развитието“.
Твърди, че ищецът отказвал
да приеме това, като още
преди фактическата им раздяла се
дистанцирал от грижите за Я.и
понастоящем не спазва определения му режим на
лични отношения с децата. Заявява, че същият се държи грубо
с децата и не е в състояние да задоволи
ежедневните им потребности. Излага твърдения за упражнено
от бащата насилие спрямо Я.,
като посочва че в тази връзка
е образувано производство по реда на
ЗЗДН. Поддържа, че дъщеря
ѝ редовно посещава училище, като отсъствията
ѝ са обусловени единствено от здравословното
ѝ състояние. Счита, че
разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане на
двете деца. Поради
така изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявява насрещен иск за
изменение на режима на лични
отношения на бащата Г.Я.Б. с децата Я.Г.Б. и Г.
Г. Б., определен със споразумение между родителите, одобрено по гр.
д. № 17259/2017 г. по описа
на ВРС, 19 състав, чрез определяне на следния режим:
всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа,
без преспиване, и в присъствието на майката Т.Г.Г. или нейни близки или
социални работници. Претендира разноски.
На
ответната страна по насрещния иск
– Г.Я.Б., е изпратен препис
от насрещната искова молба, като
в дадения едномесечен срок същият депозира
писмен отговор, в който оспорва насрещния
иск. Оспорва да е осъществил
насилие спрямо дъщеря си, като
посочва, че производството по ЗЗДН не е приключило. Заявява, че стриктно изпълнява
определения му режим на лични
отношения и полага грижи за децата
си. Посочва, че е неосъждан,
няма криминални регистрации, работи на постоянен трудов
договор, разполага с жилище, има подкрепата
на близки и роднини за отглеждането
на децата си и разполага с пълния родителски капацитет да се
грижи за дете със специфични
нужди. Поддържа, че майката има
психични проблеми, живее сама и работата
не ѝ позволява да се грижи
пълноценно за Я..
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:
Безспорни между страните
са следните обстоятелства, че Г.Я.Б. и Т.Г.Г.
са родители на ненавършилите пълнолетие деца Я.Г.Б. и Г. Г. Б.;
че с решение по гр. д. № 17259 по описа за
2017 г. на ВРС, 19 състав бракът между страните е прекратен и родителските права по отношение
на децата са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични
отношения, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Като писмено
доказателство по делото е приет договор за наем от 02.07.20218 г. От него се
установява, че същият е сключен между И.П.И.и С.В.И.от една страна като
наемодатели и Г.Я.Б. от друга страна като наемател като последният наема
апартамент, находящ се в град Варна, ж.к. ***за
сумата от 350 лева месечно.
От експертно решение № 13.12.2017
г., издадено от експертна комисия при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД е видно, че на Я.Г.Б.
е определена 70 % неработоспособност в резултат на установеното заболяване –
генерализирани разстройства на развитието – лека форма с неразвита реч и
затруднения в общуването с отчетено подобрение и „отлично справяне с
материала“.
Приета като писмено
доказателство е служебна бележка № 111 от 04.12.2018 г., издадена от ОУ „Васил Априлов“ – град Варна, от която е видно, че Я.Г.Б. е на
изнесено обучение в ЦСОП – Варна. Този факт се потвърждава и от служебна
бележка № 143/09.05.2019 г. от Център за специална образователна подкрепа –
град Варна. Освен това от служебна бележка от 18.02.2020 г., издадена от ОУ
„Васил Априлов“ е видно, че детето редовно посещава и
получава специална образователна подкрепа от понеделник до петък през учебната
2019 – 2020 г. в Център за специална образователна подкрепа. С Я.работи
терапевт, ерго терапевт, психолог и логопед.
От фиш за работна
заплата, издаден от „Шенкер“ ЕООД като работодател, е
видно, че Г.Б. за месец октомври 2018 г. е получил възнаграждение в размер на
1550 лева.
От медицинско
удостоверение № 371/30.04.2019 г., издадено от д-р Д.Д.се
установява, че на 29.04.2019 г. бабата на Я.Б. установила синини в областта на
лявото бедро, а майката съобщава, че за времето от 26.04 до 29.04 детето е било
при бащата. Лекарят констатирал по предно – вътрешната повърхност на лявото
бедро в средната трета четири на брой овални морави кръвонасядания
с диаметър от долу нагоре както следва – 2 см., 4 см., 6 см., 4 см. В
заключението на горепосоченото удостоверение е посочено, че се касае за кръвонасядания по ляво бедро, причинени в резултат на удари
с или върху твърди тъпи предмети. Описаните травматични увреждания отговорят да
са получени при удар с ръка и да са обусловили чувство на болка и страдание.
Като писмено
доказателство е прието медицинско направление от 05.09.20218 г., издадено от
д-р П.П., на Я.Б., от което е видно, че на последната
е поставена диагноза – контузия на гениталиите.
От служебна бележка от 07.05.2019 г. се
установява, че Г. Г. Б. е записан и посещава детска градина № 14 „Дружба“,
първа група „Мечо Пух“ от 10.09.2018 г.
Като писмено
доказателство по делото е прието удостоверение от СЖС „България“ ЕООД, от което
е видно че месечното възнаграждение на Т.Г. Б. е в размер от около 1100 лева.
Представен по делото е и трудов договор от 27.05.2013 г., от който се установява,
че Т.Г. Б. заема длъжността „помощник лаборантен
специалист“ като с допълнително споразумение от 19.03.2019 г. договореното
възнаграждение възлиза на 1350 лева.
От допуснатата и приета
съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 05.09.2018 г. на Я.Г.Б.
при преглед от педиатър й е поставена диагноза – контузио
регио гениталис. На
30.04.2019 г. при съдебномедицинско освидетелстване е установено наличие на
четири на брой овални морави кръвонасядания с диаметър
отгоре надолу както следва 2 см, 4 см, 6 см, 4 см по предно – вътрешната
повърхност на лявото бедро в средна трета. По отношение на първия медицински
документ вещото лице посочва, че в него липсва обективна находка. Това изключва
възможността по експертен път да се посочи има ли налице травма и какъв е
евентуалния механизъм на получаване. Заявява, че кръвонасяданията
от 30.04.2019 г. е възможно да се получат както при удари с или върху такива
предмети с ограничена удряща повърхност, така и при стискане с пръсти в
областта на лявото бедро. Описанието на цвета на уврежданията отговарят те да
са получени в рамките на до една седмица преди извършения преглед. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че в направлението от 05.09.2018 г. няма
описание на това, което е дало основание за тази диагноза. Уточнява, че такава
диагноза се поставя, когато лекар приема данни от разпит без видима находка.
Заявява, че е следвало да се направи преглед при съдебен лекар. Относно
медицинското удостоверение заявява, че няма как съдебният лекар да определи
точно кой и кога е причинил синините. Посочва, че по-вероятно да е с притискане
с ръка в тази област, но кой и кога точно няма как да се отговори. При така
наречените блудствени действия много рядко остават
някакви следи. Възможно е човек да се стисне много силно, но трябва да има
някаква причина. Самата локализация на сините не е такава, че тези увреждания
да се получат от удар от околни предмети, защото все пак е във вътрешната
повърхност на бедрото, която има известна защита. Вещото лице посочва, че някой
някак я е стиснал, но кой, кога няма как да се каже. Уточнява, че кръвоизливът
е на по – широка основа, отколкото е диаметърът на самия предмет. Възможно е да
се получи от пръсти, които са с по-малък диаметър, но поради характера на
мястото може да се получи на по-широка основа. От самото кръвонасядане
не може да се идентифицира ръката.
Като писмено
доказателство е приет протокол за индивидуална работа с Г. Я. Б., изготвен от Г.З.–
директор на Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания/аутизъм. От него е видно, че има подадени документи от Б.
през февруари 2019 г. детето Я.да ползва услуга в центъра, но същото не е
доведено за обследване. Отразено е, че няма подадени документи от законния
представител на детето. Родителят е консултиран относно реда за получаване на
информация за дъщеря си. От служебна бележка от 18.02.2020 г., издадена от
Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания/аутизъм, е видно, че детето Я.Б. не е била записвана и не
ползва услугите на центъра. От информационна бележка, издадена от Центъра от
27.02.2020 г. се установява, че Г.Б. е подал заявление детето Я.в перспектива
да ползва социалната услуга като същият не е посетил центъра. Детето не е
доведено, обследвано и не е записано. В телефонен разговор бащата е информирал,
че детето живее в Провадия. На 07.10.2019 г. е реализирано второ посещение от Г.Б.,
от което се установява, че Я.ползва почасова рехабилитация към ЦОП – Провадия.
Няма подадено заявление от родителя упражняващ родителските права за ползване
на социалната услуга, но предвид местоживеенето на детето няма право да ползва
социална услуга в град Варна, а и няма право на втора социална услуга по
смисъла на двойното финансиране.
От изготвения по делото
социален доклад се установява, че отношенията между родителите са нарушени и
конфликтни. Общуват предимно във връзка с режима на лични отношения на бащата с
децата. Двамата родители имат желание и възможности да осигуряват добри условия
за отглеждането и възпитанието на двете деца. Приемат състоянието на Я. и търсят различни алтернативи за работа със специалисти, но в задоволяване
на тези потребности към момента са ангажирани основно майката и бабата. Двете
деца контактуват свободно с бащата по време на изпълнение на режима на лични
отношения, дори и допълнително по телефон, когато поискат това.
От комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза се установява, че детето Я.Б. страда от
детски аутизъм, който спада към групата на генерализираните
разстройства на развитието. Характерно за това състояние е ареактивност
спрямо емоциите на другите хора и/или липса на промяна на поведението съобразно
социалния контекст; лоша употреба на социалните сигнали и слаба интеграция на
социалното, емоционалното и комуникативното поведение; липса на социално –
емоционална взаимност. Нарушението на комуникацията се изразява в липсата на
социална употреба на езикови умения, които са налице, както и на „социален
език“ – жестове, мимики, съпътстващи движения на главата. Често се наблюдава ехолация, нарушена е употребата на първо лице, единствено
число „аз“. Наблюдават се нарушения в играта „на ужким“ и в социално – ролевите
игри. Налице е лош синхрон или липса на взаимност при водене на диалози. Липсва
гъвкавост в речевата експресия, творчество и фантазия в мисловните процеси,
както и емоционална реакция спрямо опитите на друг човек да влезе във вербален
или невербален диалог и на придружаващи жестове за подчертаване или изясняване
на смисъла при речевата комуникация. Състоянието се характеризира също с
ограничени повтарящи се и стереотипни модели на поведение, интереси и дейности.
Присъща е „изключителна самотност“ и „стремеж към неизменност и ритуалност“. Те
се проявяват под формата на изискване на неизменност в ежедневното
функциониране. Чести са проявите на афект и страх при промяна в обкръжението и
средата. Обикновено това се отнася както за нови, неизвестни дейности, така и за
усвоени навици и игрови модели. Може да се наблюдава специфична привързаност
към необичайни, обикновено твърди предмети, особено в ранното детство. Често е
налице съпротива към промяна на общия ред или детайлите на личното обкръжение.
Децата с аутизъм могат да настояват за изпълнение на
определени ритуали с нефункционален характер като стереотипна погълнатост от интереси – дати, маршрути, разписания. Често
се срещат и двигателни стереотипи – движение напред – назад, пляскане, пускане
и загасяне на лампите. Обичаен е и специалният
интерес към нефункционалните елементи на предметите. Често се установят и
фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв и агресия.
Доста чести са самонараняванията. Поведението на Я.,
интелектуално и психологично се отклоняват значително от присъщите за възрастта
норми. Нарушени са социалните взаимоотношения – неспособност на детето да
управлява социалните си контакти чрез невербалното си поведение. Налице е
неспособност да реагира емоционално на другите чрез усмивка, определена мимика.
Зрителният контакт е ограничен, въпреки че присъства на моменти, но той не е
начин за социална свързаност. Не е характерен стабилен интерес към връстници, макар че детето отива до тях /подскача около
тях/. Не може да създаде приятелства. Не е в състояние да сподели интереси или
чувства с другите. Липсват емоционални реакции към другите, например да утеши
дете, въпреки че в близка социална среда хваща за ръка и води братчето си. В
състояние е да прегърне и целуни вещото лице, но това не е онзи пълноценен
емоционален резонанс, а импулсивна реакция и донякъде потребност от телесен
контакт и присъствие. Детето е възможно при определени житейски ситуации,
предизвикващи стрес, да реагира с психомоторна възбуда и да се нарани. Я.не е
развила комуникативните си способности и не е способно да обясни своите
преживявания. Това предизвиква стрес, който се проявява с автоагресивни
тенденции на поведението. При определени житейски ситуации може да реагира с
психомоторна възбуда и да се нарани. Самонараняванията
са чести.
В заключението на
експертите е посочено, че Г.Б. не е имал психични заболявания, интелектуално
изоставане черепно – мозъчни травми и припадъци. Не е налице разстройство в
сексуалното влечение – педофилия, за която наред с други особености е
характерно, че рядка е употребата на сила. Посочено е, че психологичният профил
на Г.Б. не е близък до този на най-често срещания при педофилия. По отношение
възпитателния подход към Я.се очертават симбиотични отношения
– премината е оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и
детето. Възрастният е слепнал за него като му отнема възможността от
самостоятелност, тъй като осъществява хиперопека,
стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и
заплахи. При обследването на Б. се констатира повишение на скалите на депресия,
параноя и психастения. Подчертават се черти като
скромност, чувствителност, ранимост, стеснителност,
впечатлителност, неудовлетвореност от себе си, склонност към вълнения, добър
контрол, собствен тип на реагирани, с трудности при
избора на решение. В трудни ситуации избягва конфликти. Налице е позитивен
социален резонанс – постигнато признание и зачитане от средата. Основното
състояние при Б. е преобладаващо депресивно. Често мисли за себе си, за
близките си и за другите хора. Умерено общителен с потребност от общуване с
другите.
В заключението на вещите лица е отразено, че Т.Г.
не страда от психично заболяване, като не е налична документация за суицидни
опити. По отношение възпитателния подход към детето, майката вярва в силите на
детето, а неуспехите се приемат за случайни. Налице е подкрепа и стимулиране на
детето към положителни промени и израстване. Налице е повишение на скалите на
депресия, хипомания и психопатия. Подчертават се
черти като скромност, стеснителност, впечатлителност, неудовлетвореност от себе
си, склонност към вълнения, добър контрол, собствен тип на реагиране, с
трудности при избора на решението. В трудни ситуации се старае да избягва
конфликти. Налице е ситуационно обусловена депримираност,
склонност към печал, вълнения, срамежливост. При Г. също се наблюдава
положителен социален резонанс. В ролеви отношения е доминантен тип личност,
склонна да ръководи другите. Основното настроение е по-скоро депресивно.
Промените във външните условия на живот се отразяват на личността. Налице е
умерена потребност от общуване. Прави впечатление на затворен тип личност.
Вещите лица посочват, че
майката и бащата притежават добър родителски капацитет като и двамата могат да
се грижат адекватно за детето си и познават нейните нужди, както и особености в
състоянието й. Детето е привързано към майка си като се чувства спокойна в
нейната компания.
В съдебно заседание
вещите лица посочват, че при негативно влияние детето би реагирало с
психомоторна възбуда, но същото няма капацитета да я съхрани и да я изрази.
Новата среда за Я. води до изключително напрежение като в нея тя се чувства
плаха и несигурна като изразява това с невербални сигнали, със звуци, които издава,
с хаотично поведение в стаята, в която се намира и желание да напусне същото. Аутистичните деца много мразят и трудно се приспособяват
към всяка промяна като всяка смята на обстановката влошава състоянието. Освен
това при психомоторната възбуда, изразена чрез хаотично движение може да доведе
до удари в околни предмети и да се самонарани по цялото тяло и да има кръвонасядания по същото. Уточняват, че ако родител посегне
да я хване по време на тази психомоторна възбуда, примерно неговите пръсти
могат да бъдат отбелязани. Ако има поредица от негативни факти, в детето се
оформя трайно негативно отношение към обекта на агресията.
От съдебно
психологичната експертиза се установява, че по време на психологичното
изследване Я. е водена от баща си като момичето е в относително спокойно
психологично състояние. Демонстрира спокойно поведение, не е агресивна и
притеснена. Не се установява напрежение, безпокойство и стрес. Я. е отдадена на
своите занимания – слуша музика, гледа клипчета,
тананика си позната мелодия, която допълнително я успокоява. Не се напряга,
когато получава указания за изпълнение от своя баща. По време на престоя при
вещото лице, тя стои до него, установява контакт с него според възможностите
си, не го игнорира, а напротив допуска го до себе си. Посочено е, че бащата
притежава добър родителски капацитет, показва, че може да се грижи адекватно за
детето и познава неговите нужди, както и особености в състоянието й. Я. е
привързана към баща си и се чувства спокойна в неговата компания. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че според нея е добре
специалистите, които работят с детето, да се редуцират, тъй като всяка промяна
в обстоятелствата й се отразява и то негативно. Не разбира инструкции и й е
необходима система, продължителна работа с тази насока. Разпознава личности и
не е неадекватна, но инструкции не разбира. Този тип деца са изключително
праволинейни. Стремят се към познати територии, маршрути като всяка промяна може
да им подейства негативно. Относно паметовия
потенциал на Я. е трудно да се говори, тъй като към момента няма възможност да
бъде изследвана с всички методики. За доверие е също трудно да се говори – по –
скоро това са познати фигури, значими фигури като родителите й, с които е имала
контакт от дълги години и с които се чувства по – спокойна. От действията й и
от поведението на Я., вещото лице прави заключението, че разпознава фигурата на
бащата и знае коя е тази фигура.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.П.А., която е преподавател
– страши учител в Центъра за специална образователна подкрепа.
Познава Я.Б. от четири години. Не е получавала сигнал относно упражнено насилие
спрямо детето. Уточнява, че Я. работи с нея като педагог, с логопед, ерготерапевт и психолог. Заявява, че момичето се води от
майката и от бабата, а след приключване на учебните занятия – на обяд в 13.00
часа се взима от центъра от бабата. Учебните занятия са съобразени с детето
като всяко от тях има индивидуална програма – общообразователни предмети, арт
терапия, ерготерапия, музикотерапия,
работа с логопед. Тези часове са до обяд. След обяд има занималня за децата, които
са способни да я издържат. Там не се учи – има игри, занимания по интереси,
отдих и обяд. Я. не остава на тази занималня. Преди я е посещавала, но това
според свидетеля е било мъчение, тъй като цяла година е пищяла и се е
самонаранявала, а сега е по-спокойна, когато е само до обяд. Категорично
заявява, че момичето не е пропускало учебни занятия. Отношенията между детето и
майката и бабата са нормални. Не е имало случай, в който детето да е неугледно,
да е с липсващи учебни пособия.
От показанията на
свидетеля Г.С.М. се установява, че заедно с бащата са ходили до училището преди
обявяването на извънредното положение, за да проверят дали детето е на училище
и тя не е била там. Посочва, че Г. е
имал съмнения дали детето ходи на училище, тъй като то живее в Провадия.
Заявява, че детето се води от Провадия до Варна, което се установявало от
часовника, който последният е подарил на Я. Посочва, че вижда Я. един/два пъти
в месеца в присъствието на баща й. Уточнява, че двамата прекарват много добре.
Винаги има топла приготвена храна като Г. взима Я. съобразно установения режим
на лични отношения и когато майката разреши извън графика. Смята, че бащата ще
се грижи по-добре за Я.и тя ще получи по –добро отглеждане. Посочва, че от два
месеца малкия Г. живее при баща си като последния го води и взима от детската
градина. Свидетелката посочва, че бащата подарил часовник „Майки“ на Я., за да
има връзка с нея и да могат да си говорят, тъй като детето може да изказва
определени думи и определени изречения.
От показанията на
свидетеля Н.С.С. се установява, че познава Г. и двете
му деца като е виждал многократно Я. и баща й. заявява, че преди извънредното
положение е ходил с Г. до Провадия, за да носят дрехи на Я., останали от
неговата дъщеря. Посочва, че детето живее в кв. Виница. Заявява, че бащата след
развода също живее във Виница като обитава жилище под наем. Уточнява, че когато
са ходили в Провадия, детето е прегърнало баща си и не го е пускало да си
тръгне. Не знае да е имало по-бурна реакция от страна на Я. след развода между
родителите.
По делото като свидетел
е разпитана майката на Т.Г. - М.А.Г.. Същата заявява, че бащата не е приемал
заболяването на Я., поради което й е посягал физически, което се явявало и
основаната причина за раздявалата между родителите. Твърди, че последният побой
над детето е бил по Великденските празници, точно преди да започне делото,
когато е била върната синя като синините останали там в продължение на месец.
Споделя, че гледа основано Я., защото тя има нужда от грижа 24 часа. Налага се
да пътуват от и за Провадия, но това не води до пропуск на учебни занятия.
Твърди, че с майката имат уговорка тя да води момиченцето до учебното
заведение, а Т.Г. – да води братчето й до детската градина. Уточнява, че детето
преспива и в Провадия, когато се налага като майката не всяка вечер успява да
отиде да я вземе, тъй като се налага да полага грижи и за Г.. Твърди, че бащата
продължава да се срамува от заболяването на момиченцето и затова не го показва.
Заявява, че единственият подарък получен от бащата за Я.е часовник „Майки“,
който детето не може да управлява и не ползва. Целта на този подарък е била да
се осъществява следене. Детето не го е носело и е стояло в кутия в Провадия.
Твърди, че бащата не е водел Я.при специалисти, с които тя да работи. Уточнява,
че Г.Б. не умее да подбира подаръци за момиченцето, нито е носил каквито и да
било дрехи в Провадия. Посочва единичен случай, при който е донесъл маратонки
38 номер при положение, че детето носи 34-ти. По време на разпита разказва, че
два/три пъти е вземал децата по време на пандемията и ги е водел във Варна като
ги е оставял във Виница с твърдението, че майката трябва да ги гледа. Уточнява,
че Я. се чувства добре и жилището във Варна и в това в Провадия, тъй като и на
двете места има обособени кътове. Освен това в Провадия посещава логопед и трудотерапевт. Пътуването между градовете осъществуват чрез използването на автобус, който спира
непосредствено пред блока в Провадия и в близост до училището във Варна. Свидетелката
уточнява, че грижите за Я.полага още преди родителите да се разведат. Заявява,
че не е виждала бащата да бие дъщеря си, но е виждала как я отблъсква. Относно
получените синини по крака посочва, че е забелязала същите, когато е
преобличала детето, същият ден, в който е била върната от бащата след режима на
личен контакт с децата.
От показанията на
свидетелката Д. Г.Г., която е сестра на Т.Г., се
установява, че бащата известно време след като се родило детето и започнали
проблемите, вече не изпитвал такава силна любов към него, отблъсквал го. Уточнява,
че след развода, децата живеят в град Варна в кв. Виница като бащата ги взема
съобразно установения график. Твърди, че когато Я.е била вземана от баща си в
началото е била неспокойна и се е успокоявала като се прибере вкъщи. Относно
грижите за момиченцето посочва, че помага както тя самата, тъй като има кола,
така и майка й. Няма информация относно това бащата да иска да се полагат
някакви по – специални грижи с цел по – бързото навлизане в живота на Я..
Посочва, че детето посещава специализиран Център като не е пропускала занятия.
Обучението е петдневно от понеделник до петък като баба й я води и взима, тъй
като Т. води и взима Г. от детска градина. Твърди, че малкият Г. живее заедно с
майка си и сестра си. Не знае къде е новото жилище на бащата. Твърди, че Я.е
силно привързана и към майка си и към баба си. Потвърждава, че бащата е подарил
часовник на момиченцето, но тя не е искала да го носи. По време на извънредната
ситуация и двете деца са били при бабата, тъй като не е имало кой да ги гледа
предвид трудовата ангажираност на сестра й. Заявява, че през последните
девет/десет месеца Я.е по – изнервена след връщанията си от дома на бащата, но
не знае каква е причината. Посочва, че и братчето й не искал да ходи. Уточнява,
че последния й е споделял, че бащата вика на Я..
От показанията на свидетелката
С.А. се установява, че същата е личен лекар на децата Я.и Г.. Заявява, че ги
вижда периодично и знае за проблем възникнал през 2019 г., есента като не може
да каже кога точно, но прегледала Я.по повод на ринофарингит,
когато не знае дали бабата или майката на Я.я помолили да прегледа детето като
усетила, че нещо ги притеснява. След като съблякла детето установили синини,
одрасквания по двете бедра, по вътрешната им повърхност и съмнително
зачервяване на интимната област. Твърди, че детето е било притискано с обърнати
длани. Затова ги изпратила за уточняване при гинеколог, който не можел да е
категоричен какво точно се е случило. В последствие ги е питала какво се е
случило, но те са отговорили, че до там са стигнали. Според свидетелката тези
синини не могат да се получат в следствие на самонараняване. Въпреки че Я.е
силна, трудно според д-р А. може да се приложи такава сила там. Заявява, че Я.е
спокойна, когато е с майка си, дори когато са идвали в началото четиримата за
преглед на малкия Г., обяснението е било, че няма как Я.да остане сама вкъщи
без майка си. Уточнява, че синините, които установила са били по двете бедра и
то подредени пръсти в горната трета на крака. За деца като Я., с нейната
диагноза, е характерно да се самонараняват, но в обстановка, в която се
чувстват защитени, не е характерно. Не са й споделяли след инцидента да е имало
друг такъв. Питалата е, но не са й споделяли да е имало друг такъв.
При изслушване на бащата
Г.Б. същият сподели, че Я.е родена на *** г. като в свободното си време обича
да гледа клипчета на телефона, да слуша музика, да се
люлее на люлка, да плува в морето. Когато взима децата, отиват в детския кът, а
когато е било топло времето – на плаж. Есенно време споделя, че ходят на
разходки в к.к. „Свети Свети
Константин и Елена“. Посочва, че взима децата всяка първа и трета събота и
неделя на месеца като те остават с приспиване при него. Смята, че е осигурил
всички удобства за тях в дома си и полага грижи според нуждите им. Няма лица от
разширеното семейство, които да му помагат. Счита, че Я.следва да е в среда с
майка си и брат си, но твърди, че момиченцето живее в момента в Провадия. Иска
тя да живее при него, да посещава училище и да работи със специалисти, което
посочва, че в момента отсъства – тъй като стои в училището само до обяд. Счита,
че майката следва да участва в живота на момиченцето като полага съответните
грижи. Твърди, че е склонен да си намали работното време както го е правил
досега. Цели десет години той е водил и взимал Я.от училище, посещавал е
родителски срещи. Работното му време е от 09.00 до 17.30 часа. Твърди, че не е
пропускал да вземе децата, съобразно установения график.
При изслушването на
майката, същата споделя, че детето посещава специализирано училище като с него
работят специалисти до обяд, а след това е само занималня, която не е
задължителна. Твърди, че детето се преуморява и затова е по-добре в
следобедните часове да е вкъщи. Надява се въз основа на работата със
специалистите, Я.да успее да проговори. При отглеждането й разчита на майка си
и сестра си като първата помага много активно, тъй като момиченцето има нужда
от денонощни грижи. В обкръжението на баба си и леля си се чувства спокойна.
Стреми се Я.да играе с братчето си, на когото обяснява, че кака му има
проблеми, че разбира всичко, макар че не говори. Твърди, че няма против
участието на бащата в живота на Я., тъй като децата имат нужда от баща. След
това, което се е случило не е съгласна да е с преспиване, за да не се повтаря.
Момиченцето в свободното си време обича да гледа клипчета,
да слуша музика, да се преоблича, да плува в морето, да рисува от време на
време, да пише буквички и цифри, да реди пъзели. В игрите включват и братчето
й.
С решение №
3496/29.07.2019 г. по гр.д. № 6977/2019 по описа на Районен съд – град Варна е
отхвърлена молбата на майката Т.Г. като законен представител на детето Я.Б. за
налагане на мерки за защита на детето от баща му за твърдяните
действия в периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2019 г. Постановеният съдебен акт
е потвърден изцяло с решение № 1300/08.11.2019 г. по в.гр.д. № 1743/2019 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна.
С решение № 3375/18.07.2018
г. по гр.д. № 17259/2017 г. по описа на Районен съд – град Варна е прекратен
съществуващия между Т.Г. Б. и Г. Г. Б. брак като на съпругата е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца като
на съпругът е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота
от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя с преспиване, втората половина на
зимната и пролетната ваканции, както и двадесет дни през лятото, когато майката
не е в законовоустановен отпуск.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни
изводи по отношение на предявения главен иск и насрещен такъв:
По отношение на предявения иск
от страна на Г.Б. срещу Т. Б.:
Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за
изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на
иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
При това изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които
определен първоначалния режим за упражняване
на родителските права, така
и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент.
В
съдебната практика е залегнало, че под "изменение на обстоятелствата"
се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено
за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново
разрешение. В този смисъл решение № 288/15.03.2016 година по гражданско
дело № 2640/2015 година на
4-то г.о. на ВКС.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че детето Я.Г.Б. страда от генерализирано
разстройство на развитието – детски аутизъм,
характеризиращ се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в
начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен, повтарящ се репертоар
от интереси и дейности. От изготвената комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза се установява, че и двамата родители притежават добър
родителски капацитет, могат да се грижат адекватно за детето като познават
неговите нужди, както и особености в състоянието й. От събраните по делото
писмени доказателства и гласни такива чрез разпита на свидетелката С.П.А.,
които съдът цени като обективни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал се доказва, че Я.посещава Център за
специализирана образователна подкрепа като посещава редовно учебните занятия.
Работата със специалисти – педагози, логопеди и терапевти е до обяд, а след обяд
е занималня, по време на която се играят игри, има време за отдих и занимания
по интереси. Констатирано е, че Я.трудно издържа целодневния престой в
училището, тъй като е реагирала с пищене и самонараняване, видно от показанията
на свидетелката А., които съдът цени като непротоворечиви.
Отново от същите се установя, че след като детето не посещава занималнята,
същото е по-спокойно. Следователно взетото решение от майката детето да
посещава Център за специализирана образователна подкрепа само до обяд се явява
правилно и съответства на интересите му. Още повече, че същата не го е лишила
от работата със специалисти, която се осъществява само до обяд, а единствено му
е спестила следобедния престой, по време на който няма учебни занятия и това се
явява правилно решение предвид констатираното спокойствие в последствие у
детето от неговия учител – С.А.. Съдът не следва да кредитира показанията на
свидетелката Г.С.М., че детето не посещава учебното заведение, в което
е записано, тъй като същите не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
Предвид служебната ангажираност на Т.Г. и
наличието на още едно дете, за което същата полага грижи, съвсем нормално е майката
да разчита на членовете на разширеното си семейство относно грижите, които
следва да се полагат за Я.. Не представлява нарушение на интересите на детето,
че същото след приключване на учебните занятия отива при баба си в град
Провадия, където и преспива. Още повече, че там също посещава и работи със
специалист, което се установява както от приетия по делото социален доклад и от
показанията на свидетелката М.А.Г., които в тази част съдът цени като
непротиворечащи и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това не се установява
майката да е предоставила грижите по отглеждането и възпитанието на Я.на своята
майка, а напротив само разчита на нейната помощ, което се явява съвсем
обосновано и в интерес на момиченцето предвид здравословното й състояние и
необходимостта от ежечасни грижи. От съвкупния анализ на доказателствата, не
може да се направи извод, че момиченцето живее в град Провадия е се отглежда от
родителите на Т.Г.. Напротив от същите следва, че бабата на Я.активно участва и
помага на майката при отглеждането й.
По
делото, от приетия социален доклад, не се установява да са се влошили битовите
условия при майката, което да застрашава интересите на детето. Напротив – от
същия е видно, че жилищата и на двамата родители са с еднакво разпределение,
обзаведени съвременно, с подходящите за нуждите на семейството мебели.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че не
са налице обстоятелства, които да влошават положението на детето при родителя,
който упражнява родителските права, още повече, че същият полага адекватни и
съответстващи на нуждите на детето грижи, което се установява от приетия
социален доклад и комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза. Я.Б.
се чувства спокойно в компания на майка си, както и тази на баба си. Освен това
от приетата по делото комплексна съдебно психиатрича
на психологична експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, се
установява, че по отношение възпитателния подход към детето, майката вярва в
силите на детето, а неуспехите се приемат за случайни. Налице е подкрепа и
стимулиране на детето към положителни промени и израстване.
Недоказани
остават твърденията на Г.Б., че майката не полага задълбочени грижи за детето,
както и че детето не посещава училище или това става в рамките на един два часа
на ден. Напротив установява се по несъмнен начин, че Я.редовно посещава
учебните занятия и работи със специалисти към Центъра за специална
образователна подкрепа в град Варна и в град Провадия. Още повече от приетата
по делото психологична експертиза се установява, че не се препоръчва
момиченцето да сменя различни специалисти, тъй като това не би й се отразило
добре. Освен това не трябва и детето да се претоварва, с оглед реакцията му при
целодневния престой в Центъра – пищене и самонараняване. От тук следва, че не
са налице и обстоятелства, с които би се подобрило
положението му при ново
разрешение. Този факт допълнително
се потвърждава и от заключението
на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена се посочва, че по отношение възпитателния
подход на Г.Б. към Я.се очертават симбиотични отношения –
премината е оптималната
граница на психологическа дистанция между родителя и детето. Възрастният е слепнал за него като му отнема възможността
от самостоятелност, тъй като осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи.
Нелогично
и нежитейски издържано е защо един баща ще иска да разделя двете си деца,
въпреки факта, че същите до този момент са отглеждани заедно и израстват заедно
като Я.е свикнала с брат си Г. и има изградена връзка с него. Още повече, че от
приетата по делото комплексна психологична и психиатрична експертиза и от
психологичната експертиза се установява, че Я.трудно допуска хора до себе си и
лишаването й от виждането на братчето й е в нарушение интересите на детето. Необосновано
остава искането на бащата да се промени упражняването на родителските права по
отношение на детето Я., предвид обстоятелството, че заболяването на детето предполага
минимални промени в ритъма му на живот, тъй като всяка промяна влияе в
негативен план на момиченцето, причинява стрес и води до самонаранявания.
Предвид
гореизложените мотиви, съдът счита, че предявеният иск от Г.Б. следва да се
отхвърли, с оглед липсата на изменение на обстоятелствата, водещи до влошаване
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане,
както и предвид липсата на обстоятелства, с които би се подобрило положението
му при ново разрешение.
По отношение на предявеният
насрещен иск от Т. Б. срещу Г.Б.:
За
да бъде основателен искът с правна квалификация чл. 59, ал.9 СК, той следва да
се основава на изменение на обстоятелствата, които са настъпили след влизане в
сила на решението за прекратяване на брака и засягат съществено интересите на
децата, като съда следва да преценява тези промени именно с оглед интересите на
последните.
Под
изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които
влошават положението му, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение като следва да се обсъди дали новите
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето. В този смисъл решение № 65/28.02.2014 г. по гр.д. №
4202/2013 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
В
насрещната искова молба се излагат твърдения за упражнено насилие от бащата
спрямо Я.на 05.09.2018 г. и за периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2019 г. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че на
05.09.2018 г. на Я.Б. е издадено медицинско направление от д-р П.П., от което е видно, че на детето е поставена диагноза –
„Контузия на гениталиите“. Не се доказва да е извършено медицинско
освидетелстване на детето от съдебен медик на тази дата. От съдебно
медицинската експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че липсва обективната находка, което изключва възможността да се
посочи има ли налице травма и какъв е евентуалния механизъм на получаване. Не е
отбелязано и какво е дало основание за поставяне на тази диагноза. Показанията
на свидетелката А. не следва да се кредитират, доколкото същата посочва, че
инцидента, за който същата знае е от есента на 2019 г., а не от есента на 2018
г., когато се твърди, че същият е извършен. Освен това в показанията си
свидетелката А. говори за наличието на синини и одрасквания по двете бедра с
обърнати длани във вътрешната им повърхност, а в издаденото направление от
05.09.2018 г. не е посочено наличието на каквито и да е синини или повърхностни
наранявания по бедрата в горната трета на краката. Следователно от съвкупния
анализ на тези доказателства, не може да се приеме, че е налице доказано
извършено насилие от страна на бащата спрямо детето Я.на 05.09.2018 г. Още
повече, че като ден това се пада сряда и не е нито след първата, нито след
третата събота и неделя на месеца, когато е определен личния режим на бащата с
децата. От приетата по делото комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза се установява, че при Г.Б. не е налице разстройство в сексуалното
влечение – педофилия като профилът му не е близък до този на най-често срещания
при педофилия.
Липсата
на предприети действия за защита на детето още през 2018 г. чрез завеждането на
детето за освидетелстване при съдебен лекар или чрез подаване на молба за
защита от домашно насилие или чрез предявяване на иск за изменение на режима на
лични отношения на бащата с детето, а навежда твърденията за извършеното
насилие едва след предявяване на иска от Г.Б. допълнително подкрепят извода за
липса на доказано извършено насилие от страна на бащата спрямо детето Я.на
05.09.2018 г..
По
отношение на втория твърдян акт на насилие спрямо Я.Б. от нейния баща Г.Б. за
периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2019 г., съдът констатира, че има издадено
медицинско удостоверение № 371/2019 г., от което се установява, че са констатирани
четири на брой овални морави кръвонасядания, които са
получени по механизма на действие на твърди предмети и е възможно да се получат
както при удари с или върху такива предмети с ограничаваща повърхност, така и
при стискане с пръсти в областта на лявото бедро. От съдебно медицинската
експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че
описанието на цвета на уврежданията отговарят те да са получени в рамките до
една седмица преди извършения преглед. Вещото лице в съдебно заседание посочва,
че не може да се определи точно кой и кога го е причинил. Още повече, че от
съвкупната съдебна психиатрична и психологична експертиза се установява, че
детето не е развило комуникативните си способности и не е способно да обясни
своите преживявания. Стресът, промяната в обстановката, дори и на най-малкия
детайл и на установения стереотип водят до автоагресивни
тенденции в поведението. Освен
това при психомоторната възбуда, изразена чрез хаотично движение може да доведе
до удари в околни предмети и да се самонарани по цялото тяло и да има кръвонасядания по същото. От съдебно медицинската
експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, се установява, че е възможно синините да се получат от пръсти, които са с по-малък диаметър,
но поради характера на мястото може да се получи на по-широка основа. Поради изложеното не може да се приеме за
доказано, че именно бащата е причинил сините по бедрото на Я.по време на
престоя на детето при бащата за периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2019 г. Още повече,
че прегледът е извършен на 30.04.2019 г., а установените наранявания е
посочено, че могат да се получат в рамките на до една седмица преди извършения
преглед, т.е. може и да са получени по време, когато Я.е била при майка си и
баба си. Наличието на доказана автоагресия при Я.и
склонност от самонараняване също не може да обоснове категоричност по отношение
авторството на деянието.
С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че не е налице доказано наличие на
нови обстоятелства влошаващи положението на Я.по време на режима на лични
отношения между бащата и детето. Още повече от приетата по делото комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че същият е с
добър родителски капацитет и може да се грижи адекватно за детето си като
познава нейните нужди, както и особености в състоянието й. Това се установява и
при изслушването на родителя в съдебно заседание от 06.11.2020 г. От приетата
по делото съдебно – психологична експертиза се установява, че Я.е спокойна, не
е притеснена и агресивна, не се установява стрес и напрежение в присъствието на
бащата, напротив установява контакт с него, съобразно нейните възможности, не
го игнорира, допуска го до себе си.
С
оглед гореизложеното и предвид липсата на нови обстоятелства влошаващи
положението на Я.и предвид липсата на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, а
именно неприспиване при бащата, съдът счита, че не следва да уважава исковата
претенция на Т.Г.. Неоснователно е искането за определяне на нов режим, при
който детето няма да преспива при баща си, предвид, че до датата на последното
съдебно заседание Я.е оставала с преспиване при бащата, съобразно установения
режим на лични отношения. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че промяна в режима предвид липсата на основания
затова би се отразила негативно на детето с оглед заболяването му, което се
характеризира с стереотипен, повтарящ се ритуал. Необоснованата промяна в
режима на лични отношения между бащата и Я.би се довело до негативни последици
като психомоторна възбуда и самонараняване. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства не се установяват обстоятелства, които да влошават
положението и на детето Г.Б., както и такива, които биха подобрили положението
му при постановяване на режим, при който и не се преспива при бащата и срещите
се реализират в присъствието на друг човек.
На
основание изложените мотиви, предявеният иск от Т.Г. спрямо Г.Б., също подлежи
на отхвърляне.
По отношение сторените в
производството разноски:
Двете
страни в производството са направили искане за присъждане на сторените
разноски, но предвид отхвърляне на исковете и на двете страни такива не им се
следват като всяка страна следва да понесе разноските, които е направила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Я.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу Т.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: *** искови претенции с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на
мерките, определени със споразумение между родителите, одобрено по гр. д. №
17259/2017 г. по описа на ВРС, 19 състав по отношение роденото от брака дете Я.Г.Б.,
като родителските права по отношение на детето Я.Г.Б. бъдат предоставени на
бащата Г.Я.Б., при когото да се определи и местоживеенето на детето, а на
майката да бъде определен режим на личен контакт с детето Я.Г.Б., както и да
бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 140
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Я.Б., ЕГН **********, адрес: *** насрещен иск с правно основание
чл. 59, ал.
9 СК за изменение на режима на
лични отношения на бащата Г.Я.Б. с децата Я.Г.Б. и Г. Г. Б., определен със споразумение
между родителите, одобрено по гр.
д. № 17259/2017 г. по описа
на ВРС, 19 състав, чрез определяне на следния режим:
всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа,
без преспиване, и в присъствието на майката Т.Г.Г. или нейни близки или
социални работници.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: