Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр.
Велико Търново, 27.09.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и прокурора от ВТОП Н.
Орманджиева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10204/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на И.Х.Д. *** против Решение № 334 от 22.06.2021 г. по НАХД № 229
по описа за 2021 г. на ВТРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, Серия К № 3143722, издаден от ОД на МВР – Велико Търново
(ЕФ), с който на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ
или връщането на делото за ново разглеждане. Касаторът счита, че въззивният съд
не е събрал необходимите доказателства по делото и е направил необоснован извод
за това, че ЕФ е съставен в предвидената от закона форма и при спазване на
законовите изисквания. В тази връзка твърди, че по делото липсва
изготвена снимка, изискуема по чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на разположението на техническото средство,
заснело скоростта на процесния автомобил, както липсват доказателства за това,
че твърдяното нарушение е извършено в рамките на населено място. Счита, че ЕФ
лексикално не описва деяние, което обективира състав на нарушение, както и е
съставен от лице, което не е надлежно оправомощено за това. С касационна жалба
се оспорва и извършването на нарушението с твърдението, че автомобилът е заснет,
след като вече е пресякъл кръстовище, след което въведеното с пътен знак ограничение
на скоростта е отпаднало на основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП. Намира, че приложеният
пред въззивния съд видеоклип не е бил прегледан в хода на съдебното следствие и
това налага ако не отмяна на съдебното решение и отмяна на ЕФ, то поне връщане
на делото за ново разглеждане. Същите аргументи и претенции касаторът излага и
в съдебно заседание. Претендира направените пред ВТРС разноски.
Ответникът по
касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 31.07.2019 г., в 11.40 часа, в гр. Велико Търново, на ПП І-4, км 130+095
до Туристическа спалня, в посока гр. София, при ограничение 50 км/ч, с автоматизирано
техническо средство (АТС) TFR1-M 602 е заснето движение на МПС Дачия
Дръстър, товарен автомобил с peг. № *** със скорост 78 км/ч.
След приспаднат толеранс от
Настоящият
състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по
делото и на приложимото право. Наведените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на електронния фиш са били заявени и пред въззивната
инстанция. Районния съд е изложил излага подробни съображения по всяко
възражение и е достигал до извод за неоснователността му, като настоящия състав
споделя относимите към спора мотиви на ВТРС и намира, че не следва да ги
повтаря, а единствено да допълни и/или прецизира същите по-долу:
На първо място,
неоснователно се поддържа и пред касационната инстанция, че в случая не е
спазено изискването на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно да е направена снимка
на разположението на АТС. В конкретния казус изобщо не е било необходимо
изготвянето на снимка на разположението на уреда. Действително разпоредбата на
чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изисква изготвянето на
снимка на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид
мобилни АТС и системи за контрол на скоростта, а
именно - тези, които са временно разположени на участък от пътя. По делото не
се спори, а и се установява от приложения по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство л. 13 от делото на ВТРС, че процесното
нарушение е установено с техническо средство мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M № 602, която не е била
временно разположена на пътя, а е била прикрепена към превозно средство
(служебен автомобил с рег. № ВТ 82 06 ВВ). Ето защо за такава, снимка на
разположението на уреда не е била изискуема по закон. За пълнота на изложението
трябва да се отбележи, че по този въпрос практиката на АСВТ по касационни дела
е абсолютно постоянна и непротиворечива – вж. например Решение № 72
от 12.03.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10023/2021 г., Решение № 6 от 25.01.2021 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10294/2020 г., Решение
№ 155 от 14.09.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10132/2020 г.
Решение
№ 124 от 17.07.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10076/2020 г.
и други.
На следващо
място, неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства е
твърдението, че процесното нарушение не било извършено в рамките на населено
място. Според текстовата на част на ЕФ, нарушението е извършено в гр. Велико
Търново, на ПП І-4, км 130+095 до Туристическа спалня, в посока гр. София. Процесният
електронен фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по
ЗДвП, а именно движение с превишена скорост, като нарушението е установено АТС
— мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-M. От АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология, техническо описание
и инструкция за експлоатация на същото и Протокол № 4-6-18 от 18.10.2018 г. на
лаборатория за проверка на на използваната мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, от които се установява, че АТС е одобрен
тип средство за измерване, с установена изправност. От ОД на МВР – гр. В.
Търново е бил представен и протокол рег. № 1275р/02.08.2019 г. за използване на
въпросното АТС, който представлява официален удостоверителен документ. Съгласно
въпросния протокол, системата е използвана на 31.07.2019 г., с начало на работа
09: 00 ч. и край 12: 00 ч., т. е. в периода, в който е заснето движението на
управляваното от касатора МПС, за контрол на участъка от ПП I-4 (София-Варна),
км. 130+095. При доказани годност и изправност на техническата система,
координатите на контролирания участък и разположението й при установяване на
конкретното нарушение, няма основание да се приеме, че някои от отразените в
електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване на нарушението са
неверни, и съобразно изложеното по-горе, същият се явява редовно съставен. Но твърдението,
че нарушението е извършено в града и следователно – в населено място, се
доказва и от всички доказателства по делото, които не са оспорени от касатора
пред ВТРС. Опровергава се от представената по делото схема на хоризонтална
маркировка и вертикална сигнализация на път І-4 "Севливо – Велико Търново – Антоново"
от км. 129+000 до км. 131+500, актуална към 31.07.2019 г. твърдението на
касатора за липса на характеристиките на "населено място" по смисъла
на § 6, т. 49 от
ДР на ЗДвП на мястото на нарушението. Видно
от тази схема е, че съответните табели за начало и край на населеното място гр.
Велико Търново се намират след 131 километър на ПП1-4 (съответно на км 131+490
и 131+470 км) и няма как мястото, определено с точка км. 130+095 на ПП I-4 да е
след границите на това населено място. Мястото на извършване на нарушението е и
изчерпателно описано, чрез точно посочване на км. 130+095 на ПП I-4, до Туристическа
спалня, в посока гр. София, които еднозначно индивидуализират място от земната
повърхност на територията на РБ и то в параметрите на град Велико Търново,
който е посочен и като място на нарушението.
В тази връзка
следва да се отбележи, че в населеното място, действат ограниченията на скоростта
на движение на МПС, въведени от законодателя с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – от 50
км/ч. Това не е скоростно ограничение, въведено с пътен знак и никъде ЕФ не
твърди наличието на такъв и нарушение на скоростно ограничение, въведено с
пътен знак по реда на ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП. След като това е така, въпросът
имало ли е кръстовище, и преди или след него се е намирал процесния автомобил на
касатора и служебният на ответника, който го е заснел, е ирелевантен, защото
единствено ограниченията, въведени с пътни
знаци имат ограничено място на действие съгласно правилата на ППЗДвП.
Съгласно цитираната и в касационната жалба норма на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП,
само забраните, въведени с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. Горното означава, че подобно пространствено
ограничение на действието на общите скоростни ограничения в населени места, въведени
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не с пътен знак по реда на чл. 21, ал. 2 от същия
закон, няма. Ето защо и доводите на въззивния съд дали е имало или не кръстовище
и дали автомобилът на касатора преди или след него са неотносими към конкретния
казус.
Както вече се
каза, ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП,
а именно движение с превишена скорост, като нарушението е установено АТС —
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M.
След като по делото е приложен този снимков материал, не е оспорена и опровергана
посочената в него скорост на движение, приспаднат е толеранс, съответстващ на допустимото
отклонение на показанията в полза на водача, то делото не е решено въз основа
на видеоклипът, който е приложен и безспорно не е приобщен като доказателство
по надлежния ред на НПК, а на база този снимков материал, поради което няма
процесуално нарушение при мотивирането на съдебния акт.
На следващо място, при
установяване на нарушението със съответното техническо средство, електронният
фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и
на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на
контролен орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ
(електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в
случаите на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза
на производството не съществува. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, което има висока доказателствена
стойност по арг. от чл. 189, ал.
15 от ЗДвП. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане и отговаря на образеца на електронния фиш, утвърден от
министъра на вътрешните работи. Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Цитираните правни норми съотнесени
към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат извод за
спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш. В тази насока
следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление.
На следващо място, в
специалната норма липсва изискване за посочване на длъжностното лице, автор на
материализираното изявление в ЕФ и полагането на подпис от него. Това сочи, че
законът предвижда особена форма на документ, който въпреки, че се отклонява от
общите разпоредби на ЗАНН е годен да предизвика правни последици. Съответно, доколкото в специалната правна уредба за
реквизитите на електронния фиш липсва изискване за посочване на длъжностното
лице, автор на материализираното изявление в електронния фиш за налагане на
глоба, и полагане на подпис от това длъжностно лице, то този особен по форма
документ, макар да се отклонява от изискванията на ЗАНН, е годен да породи
целените правни последици и не може страните, нито съдът да изискват наличието
на такива допълнителни реквизити за законосъобразност на електронния фиш,
каквито не са посочени в закона. След като липсва законово изискване за
посочване имената на длъжностното лице, издало електронния фиш, и полагане на
подпис от същото липсата на такива в оспорвания електронен фиш не е основание
за отмяната му като незаконосъобразен. В тази връзка, трябва да се държи
сметка, че разпитваният като свидетел Славков нито е посочен като издател на
ЕФ, нито е положил подпис като такъв в ЕФ, и разпитът му е бил излишен по
начало пред съда, защото не е имало какво да установи същия – вкл. приложената
разпечатка от системата на КАТ на л. 11 и 12 от делото на ВТРС не представлява
доказателство или доказателствено средство, тъй като не е подписана, нито
съставянето й е предвидено в закона като елемент от изготвяне на ЕФ. За това е
била без каквото и да е правно значение и длъжностната характеристика на това
лице и всякакви изводи на въззивния съд относно същата и значението й за спора
са също ирелевантни. След като ЗДвП не изисква ЕФ да посочва органа издал акта,
нито подписването му от последния (както в обикновена писмена форма, така и в
електронна), липсата на тези реквизити не прави ЕФ незаконосъобразен, а само
прави излишно доказване на каквито и да е обстоятелства свързани с автора на
ЕФ.
На края, ЕФ сочи правилно санкционната
норма, определяща следващото се наказание за извършеното нарушение. Процесният
ЕФ определя наказанието на касатора на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП и цитираната норма е посочена в него като основание за определяне на
наказанието по вид и размер.
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334 от 22.06.2021 г. по НАХД № 229
по описа за 2021 г. на ВТРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.