МОТИВИ към Присъда№6
по НОХД№416/2017 по описа на Районен съд-Балчик.
По отношение на И.Н.Х.,роден на ***г***,
с постоянен адрес ***,ЕГН********** е предявено обвинение от
Районна прокуратура-Балчик,за това,че:
На
31.05.2014год.в с.Ляхово,Балчишка община е извършил действия с цел възбуждане и
удовлетворяване на полово желание,без съвъкупление по
отношение на 28 годишната М.Я.Р. ***,чрез използване на безпомощното й
състояние,обусловено от заболаването й-„тежка
олигофрения”-престъпление по чл.150 ал.1 пр.2 от НК.
По този повод е образувано НОХД№64/2015 по описа на Районен
съд-Балчик.По това дело ,като граждански ищец е конституирана М.Я.Р.,представлявана
от обособен представител и служебен защитник,изрично назначен,с оглед
здравословното състояние на пострадалата ищца,яа
именно адвокат И.К.М. ***.
От името на
своята доверителка,адвокат М. предявява граждански иск срещу И.Н.Х. за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл.150 ал.1 пр.2 от НК,в размер на 3000лв.(три хиляди лева),ведно
със законната лихва,считано от 31.05.2014год.,до окончателното изплащане на
сумата и прави искане за конституаиране като частен
обвинител.
Като граждански ответник е конститутиран
подсъдимия И.Х..
Подсъдимият се представлява в съдебно заседание от адвокат П.Г.
***,надлежно упълномощена.
В хода на това производство е назначана
тройна съдебно психиатрична експертиза.
Въз основа на заключението на тази експертиза,се
установява,че И.Х. към момента на изготвяне на икспертизата
е е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието,което изключва вменяемостта.В предвид на този установен
факт,наказателното производство срещу И.Н.Х. е прекратено,на основание чл.289
ал.1 във вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК,с протоколно
определение№139 от 16.12.2016год.,като е отменено и определението по приемане
на гражданския иск и конституиране на граждански ищец и ответник.
Това опроделение е обжалвано пред
ОС-Добрич.Образувано е ВЧНД№8/2017 по описа на Окръжен съд-Добрич.Възвимната инстанция постановява Решение№10 от
02.03.2017г.с което отменя определението за прекратяване и връща делото на
същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С Определение№99 от 12.07.2017год. съдебния състав е
прекратил наказателното производство срещу И.Н.Х.,на основание чл.289 ал.1 във вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК.Определението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 28.07.2017год.
Производството по това дело, е продължило в частта относно
приетия за разглеждане граждански иск.
Съдебния състав се е произнесъл със съдебно решение,с което
частично е уважен гражданския иск до размера от 500 лева,в останалата част е
отхвърлен,като недоказан.
Съдебното решение№108 от 27.09.2017год. е обжалвано пред
Окръжен съд-Добрич.Там е образувано ВНОХ№348/2017 по описа на ДОС.Възивната инстанция постановява Решение№94 от
06.12.2017год.с което е отменено Решение№108 от 27.09.2017год.,като делото е
върнато за ново разглеждане от нов състав на съда в частта относно приетия
граждански иск.
Образувано
е настоящото НОХД№416/2017 по описа на Районен съд-Балчик.
По това дело съдът, разглежда приетия граждански иск за
заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.150 ал.1т.2 от НК,в размер на
3000лв.,ведно със законната лихва,считано от 31.05.2014год.,до окончателното
изплащане на сумата.
По
делото,като граждански ищец е конституирана М.Я.Р.,представлявана от адвокат И.М.
***,особен представител и служебен защитник.
Като
граждански ответник е конституиран И.Н.Х.,представляван от адвокат П.Г. ***.
В хода на висящия процес,съдебния заседател Елица К. е подала молба за предсрочно освобождаване
,като съдебен заседател от РС-Балчик.Елица К. е освободена като съдебен
заседател,съгласно решение на Общо събрание на съдиите на ОС-Добрич,на
основание чл.71 ал.1т.1 от Закона за съдебната власт,считано от 21.12.2018год.С
оглед на този факт, е избран нов съдебен заседател,а именно М.П.,като процесът
е започнал от начало.
Чрез своя
процесуален представител адвокат М.,гражданския ищец М.Р. моли съда да уважи
изцяло предявения граждански иск,като основателен и доказан.
Представителят
на Районна прокуратура-Балчик,прокурор К. Д. твърди,че иска е навременно
предявен,основателен и доказан и изразява становище същия да бъде уважен по
справедливост,тъй като се касае за неимуществени вреди.
Гражданския
ответник И.Х.,чрез своя процесуален представител,адвокат П.Г. оспорва иска
както по основание така и по размер.Твърди,че в случая не е доказана вината на
нейния доверител.Според процесалният представител
липсата на вменаемост изключва вината на нейния
доверител и отговорността му за
неимуществени вреди.Пледира,съда да отхвърли предявения граждански
иск,изцяло,като неоснователен и недоказан.
В
последната дума,от името на своя доверител,адвокат Г.,моли иска да бъде отхвърлен
изцяло,като неоснователен и недоказан.
Така предявеният граждански иск е за причинени неимуществени
вреди от противоправно деяние.
За да бъде разгледан същият и определен размера му съдът
следва да вземе предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД като се вземе предвид
следното: на първо място следва да бъде доказано наличието на претърпяна вреда,противоправно поведение от страна на Х.,причинна връзка
между двете и вина.
Съдът,след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:
На 31.05.2014г.
в с.Ляхово св.Н. К. организирал абитуриентски бал на сина си. На тържество
присъствал и И.Х. и Я.Р. По време на тържеството Х. изпил повече от 500
милилитра ракия и се почувствал повлиян от алкохола.
Около 20 часа на същата дата Х. напуснал тържеството и
тръгнал из с.Ляхово , за да търси коня си.
Отправил се към дома на Я.Р. в
селото, знаейки, че не се намира у дома си , тъй като е бил на организирания
бал.
Стигайки до имота на Я. Х. влязъл през странична портичка в
двора на имота.
Х. влязъл в двора,а
след това се отправил към жилищната част и влязъл в стаята на М.Р..
Описаното се е случило около 20,30 часа в тъмната част от
денонощието , като осветлението в стаята на Р. е било включено, а на прозорците
и нямало завеси. Х.,след влизането му в стаята той изправил на крака седящата
на леглото Р. и започнал да събува дрехите и бельото.
Свидетелят Р.Х.М. бил уведомен от своя комшийка-Ф.Н.,която
му казала,че И.Х. е влязъл в дома на М.Р..Свидетелят веднага тръгнал към дома
на М.Р..
Отивайки в имота на Р., св. М. видял , че Х. стои с гръб към
прозореца и с лице към първата, със събути до коленете анцуг и бельо. В същото
време Р. е била седнала на леглото.Св. М. видял , че същата и със свалени дрехи
- тип „шалвари" и бельо, които са се намирали в областта на коленете
и. И.Х. се е навел над Р. и я хванал с
ръце за двата крака в страни в областта на бедрата.
Св. М. извикал на Х. - „Ей какво правиш", при което
втория пуснал Р., обърнал се без да каже каквото и да било, обул си бельото и
анцуга и излязъл от стаята. Преминавайки край св. М.,Х. казал „Пиян съм
сгреших".
Видно от заключението на в.л. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза към момента на осъществяване на деянието Р.
страда от тежка олигофрения - тежка имбецилност, характеризираща се с нарушения
в когнитивните, речевите , двигателните и социалните умения и липса на
възможност за абстрактно мислене. Към момента на осъществяване на деянието Р.
не и била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
оказва съпротива , което налага извода , че се е намирала в безпомощно
състояние.
Видно от заключението на вещото лице по назначената Съдебно
психиатрична експертиза, пострадалата не е в състояние да участва в
наказателния процес.
Действията на Х. по
събличането му, събличането на пострадалата и опипването и в областта на
бедрата имат за цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установяват данни Х. да е преследвал като цел осъществяването
на полов акт.
При така изложената фактическа обстановка е видно, че на
31.05.2014г. в с.Ляхово, общ.Балчик Х. е
извършил действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без
съвкупление по отношение на 28г. М.Я.Р. ***, чрез използване на безпомощното и
състояние обусловено от заболяването и „тежка олигофрения".
Според съда категорично е установено авторството на
деянието.В случая според настоящия съдебен състав И.Х. е осъществил
инкриминираното деяние по чл.150 ал.1 пр.2 от НК.
В хода на
производството е била назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза,чрез заключенето на която се установява,че към момента на
изготвяне на експертизата,а именно 15.11.2016год.И.Х. страда от Органично
разстройство на лимчността.Налице е продължително
разстройство на съзнанието,което изключва вменяемостта.
Този факт е основние наказателното
производство по отношение на Х. да бъде прекратено.
Този факт,както и заключението за тройната съдебно психиатримчна екпертиза следва да
се приема императивно и задължително за настоящия състав разглеждащ гражданско
правната част от производството.
В
последствие по отношение на И.Н.Х. е приложена принудителна медицинска мярка по
смисъла на чл.89 б.А от НК по ЧНД№15/2018 по описа на БРС.
По делото
няма доказателства,че някоя от страните е поставена под пълно или ограничено
запрещение или ,че има назначен настойник или попечител.
Настоящият
съдебен състав следва да анализира деликтната
отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Най-важният
въпрос е относно отговорността за непозволено увреждане от неспособно лице. Деликтната отговорност в гражданското право не се покрива с
наказателната отговорност и при определени предпоставки наказателно
неотговорните лица могат да носят гражданска отговорност,ако са нарушили
правилото да не се вреди другиму.
В чл.45 от ЗЗД е въведено основно положение,че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл.45
ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Възможността на
извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи следва да се преценят към момента на извършването на непозволеното
увреждане. От назначената тройна съдебно-психиатрична експертиза не се
установява по безспорен начин,че към момента на деянието -31.05.2014г.,ответникът
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него. Съдът
обсъжда заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза,заедно с
другите доказателства по делото. Едва към момента на изготвяне на експертизата
деянието е било ясно диагностицирано.
Наличната медицинска документация(медицинска епикриза) даваща възможност да се определи заболяването е едва от 2016 година.
Диагнозата „Органично разстройство на личността” е
заболяване,което не е наследствено,а се отключва в резултат на конкретно
събитие или действие-преживяна емоционална травма,сърдечно заболяване,мозъчна
травма и т.н.От заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза става
ясно,че не може прецизно да се посочи началото на заболяването.
Този факт,съдът приема,че следва да се тълкува,че към датата
на деянието-31.05.2014год.гражданския ответник не е страдал от заболяване което
да изключва вменяемостта.
При това положение следва да се ангажира деликтната
му отговорност,която произтича от общото правило да не се вреди другиму.
На следващо място ,съдът
преценява,че към настоящия момент,нито ответника нито ищцата са лишени от
граждански права,в резултат на пълно или ограничено запрещение.Този факт също
обуславя възможността на гражданския ответник да носи делектната
отговорност в конкретния случай.
В наказателното производство,още на досъдебното
производство,по отношение на Р. е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза,от вещото лице д-р Р.Б.,поддържана от нея и в с.з. съгласно която,предвид
здравословното състояние на Р. направеното изследване било изцяло по писмени и
медицински данни същата страда от Тежка Олигофрения-тежка имбецилност.Клиничното
състояние на понятието олигофрения обединява състояния на дефицит в развитието
на интелекта и паметта ,който е вроден или придобит в първите години от
живота й в резултат на органични увреди
на главния мозък.Нарушенията са в когнитивните,речевите ,двигателните и
социалните умения.Интелектуалният дефицит може да се съчетава и с други телесни
или психични разстройства.при всички степени на олигофренията е налице липса на
възможност за абстрактно мислени.Поради тежкия интелектуално-паметов
дефицит ,отговарящ на медицинския критерий за невменяемост умствената
недоразвитост у Р. не е дава възможност
да разбира свойството и значението на извършеното по отношение на нея от Х. и
да оказва съпротива. Налице е обстоятелство,което е възприето изцяло и от
съдебният състав а именно,че Р. се предвижда с придружител ,с какъвто се яви и
в съдебните заседания,когато е била призована от съда.Не е в състояние да
говори и дори да стои изправена,нито да възприема казаното от съда.
Съдът
приема,че гражданската ищца на съвсем първосигнално
ниво има усещания за страх и тревожност,но в никакъв случай не е възприемала в
пълен обем случилото се на 31.05.2014год.
Това дава
основание на съда да приеме,че от деянието Р. е могла да изпита единствено и
само болка,факт който единствено е доказан в кориците на делото,тъй като не би
могла да изпита нито унижение на честта и достойнството си,нито обида,нито
стрес.
С оглед
изложеното,съдът счита,че е налице доказана деликтна
отговорност за гражданския ответник.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,съдът
воден от принципа,описан в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,счита,че гражданския
иск следва да бъде уважен частично, до размера на 500 лева,ведно със законната
лихва,считано от 31.05.2014год.до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата си част,гражданския иск до размера от 500 лв.до 3000 лева следва да
бъде отхвърлен ,като недоказан.
С оглед
изложеното,съдът постанови присъдата си,с която осъжда И.Х.,като граждански
ищец да заплати в полза на М.Р.,като граждански ищец,обезщетение за причинени
неимуществени вреди,в резултат на деяние,квалифицирано по чл.150 ал.1пр.2 от НК,извършено на 31.05.2014год.,в размер на 500лв.(петстотин лева),ведно със законната лихва,считано от
31.05.2014год.,до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата
си,съдът отхвърля предявения граждански иск,до размера му от 500 лева до 3000
лева,като недоказан.
С присъдата
си,съдът осъжда гражданския ответник И.Х. да заплати държавна такса върху
размера на уважения граждански иск,съгласно Тарифа за държавните такси,които се
събират от съдилищата по ГПК,чл.2,в Раздел I „Такси събирани в съдебното производство”,а именно в размер на
50 лева(петдесет лева),в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик.
С присъдата си съдът осъжда
гражданския ответник И.Х. да заплати държавна такса в размер на 5 лв.(пет лева),в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист,в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен
съд-Балчик.
С присъдата си,съдът осъжда
гражданския ответник И.Х. да заплати направените деловодни разноски,в полза на
бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик,в размер на 110 лева(сто и десет лева).
С присъдата си съдът осъжда
гражданския ответник И.Х. да заплати държавна такса в размер на 5 лв.(пет лева),в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист,в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик.
Водим от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :