Решение по дело №938/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260007
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20205640200938
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

        260007                                     12.01.2021 г.                                       град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………………………………наказателен състав,

на седми януари…………………………………през две хиляди и двадесет и първа година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                         Съдия: Мартин Кючуков

 

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

като рагледа докладваното от съдията

АНД № 938 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от земеделски стопанин З.Т.Л. *** срещу Наказателно постановление № 26-000992 от 25.09.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция – глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.

          В подадената жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради необоснованост на изводите на наказващия орган, като подробно се аргументират и доводи за допуснати съществени процесуалния нарушения. Конкретно оплакванията на жалбоподателя в тази насока са свързани с налагане на административното наказание, без да се вземат предвид тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не били обсъдени и доводите в подадените възражения и в противоречие с материалния закон, наказващият орган не бил направил преценка на доказателствата.

          Иска от съда да постанови решение, с което да атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният земеделски производител, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

          Административно – наказващият орган - Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата.

          Молят атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното :

          В хода на извършена на 23.07.2020г. от свидетелите Г.К.А. и К.А.К., всички на длъжност „главен инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” - Хасково проверка с обект на контрол: бране на зеленчуци – краставици, в масив в землището на с.Конуш, контролните органи заварили три лица, сред които и лицето Н.Б.С. ***, да извършват дейност по бране на полски краставици в масива, отглеждани от Земеделски стопанин З.Т.Л. ***.

          След като била снета самоличността на работещите лица, пред контролните органи на ДИТ – Хасково били попълнени писмени декларации. В своята Н.Б.С., посочила, че работи за ЗС З.Т.Л., с работно време от 08.00 часа до 13.00 часа, срещу дневно трудово възнаграждение в размер на 15 лева и няма сключен трудов договор.

          На ЗС била дадена възможност да представи документи до 04.09.2020г. До този момент не бил представен трудов договор за Н.Б.С..

          Бил съставен Протокол за извършена проверка №ПР 2020867/10.09.2020г., в който са отразени тази и други констатации от проверката на място в масива на 23.07.2020г.

          С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които достигнали за  характера на правоотношението, възникнало межд ЗС и лицето Н.Б.С. на 14.09.2020г. на З.Т.Л. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26-000992/14.09.2020г. от свид.К.А.К. за нарушение на състава по чл.61 ал.1 КТ.

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на ЗС, който подписал същия лично, без да впише обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа. Препис от съставения акт за установяване на административно нарушение е връчен на същата дата срещу подпис на лицето, сочено като нарушител.

          При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.К.А. и К.А.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 1 Кодекса на труда отношенията трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

          По силата на чл. 414 ал.3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1 чл. 62 ал. 1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416 ал.5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

          От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

          Доказано е, че Земеделски стопанин З.Т.Л. *** не е изпълнил задължението си да сключи с лицето Н.Б.С. *** трудов договор, каквото е изискването на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването й на работа.

          Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор.

         Извод, който се мотивира от характера на учреденото между земеделския стопанин и лицето Н.Б.С. правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно.

         В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от Н.Б.С. работа по бране на краставици от земеделския масив в землището на с.Конуш.

         Що се касае до работното време, работното място, организация на изпълнението, като основни елементи на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че те са подробно описани и анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице и не е налице необходимост от постановяване на нарочен административен акт - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните, както счита жалбоподателят. Няма съмнение и относно качеството физическо лице – работодател на жалбоподателя, а и не се оспорва от него този въпрос.

          Вярно е, че периода на изпълнение на работата е кратък. Принципно трудовият договор се сключва като безсрочен. Възможно е обаче трудов договор да се сключи и за определен срок. Това с пълна сила се отнася до договорите за сезонна работа / случая е именно такъв/, които обичайно се сключват в земеделието за един сезон – обичайно между няколко дни – до 3-4 месеца.

          Договорът за сезонна работа в земеделието също е трудов договор. Независимо, че е за относително кратък срок – от няколко дни – до 3-4 месеца при полагането на сезонна работа в земеделието отново са налице белезите на трудовото правоотношение – дължи се поведение – не резултат, работи се с работно време, средствата за производство се осигуряват от работодателя и е налице подчиненост на земеделския работник от работодателя, който определя какво, колко и къде да работи. Има и многократност, продължителност на изпълнението, което в чистия случай продължава до няколко месеца – един земеделски сезон.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган, тъй като установено въз основа на гореизложеното е, че работникът Н.Б.С. е предоставяла работната си сила на работодателя Земеделски стопанин З.Т.Л., без да е бил сключен трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма.

          Наказанието е определено на минималния размер, който е най-благоприятния за жалбоподателя вариант.

          Оплакванията в жалбата са бланкетни и на принципа на изреждането – посочват се всички възможни нарушения по етапен ред. Те не са налице.

          Атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.         

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000992 от 25.09.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ и на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на Земеделски стопанин З.Т.Л. ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                 Районен съдия : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.