Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8745/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.П.Г. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 08.12.2017 г., в гр. Хасково, в следствие противоправното
поведение на водача на товарен автомобил „МАН”, с рег. №
********Ж.Г.Ж., който преминавайки през кръстовището на бул. Стефан Стамболов
я блъска, докато тя пресича на пешеходна пътека. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания –
закрито счупване на трохантера на лява бедрена кост,
наложило поставянето на комплект метален проксимален пирон. Твърди, че първоначално
лечението й е било на строг постелен и хигиенно-охранителен режим и
антикоагулантно лечение, като първите месец и половина била напълно обездвижена
и не можела да се обслужва сама. Сочи, че оздаравителният период продължил
около половин година, като предстояла рехабилитация. Сочи, че произшествието се
отразило негативно и на психиката й, като станала потисната, тревожна, имала
проблеми със съня и концентрацията. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер
от 45 000 лева, като предявява частичен иск за 30 000,00 лева (увеличение на
иска, допуснато в о.с.з., проведено на 30.06.2020 г.). Твърди, че е сторил и
разходи за лечение в общ размер на 1816,87 лева и претендира същите. Претендира
и лихва за забава от 22.05.2018 г. – денят следващ датата на отказа на
ответника да изплати обезщетение, до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД оспорва иска.
Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач,
като твърди, че причина за произшествието е единствено противоправното
поведение на ищцата, която е пресичала на червен за нея светофар, евентуално
прави възражение за съпричиняване. Оспорва и наличието на причинна връзка между
посочените в исковата молба телесни увреждания и претендираните за тях
неимуществени вреди и твърдяното противоправно поведение, както и размера на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение за настъпване на произшествието в следствие виновното
противоправно поведение на ищеца, евентуално възражението си съпричиняване –
поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 08.12.2017 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 12,50
ч., в гр. Хасково, на ул. „Васил Левски“ е настъпило ПТП между участник 1 – с
рег. № ********, управляван от Ж.Г.Ж. и пешеходката И.П.Г., като в протокола е
посочена диагноза на пешеходката фрактура на лява тазобедрена става. В
протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е
посочено, че в гр. Хасково, на бул. „Васил Левски“, след кръстовището с бул.
„Стефан Стамболов“ с посока бул. „Съединение“ участник 1 влиза в кръстовището
на зелен сигнал на пътния светофар и излизайки от кръстовището удря пресичащата
от ляво на дясно, на червен сигнал на пешеходна пътека пешеходка Г. – на около
1 метър преди да напусне пешеходната пътека. По отношение нарушението на водача
на лекия автомобил е образувано досъдебно производство, което е прекратено с
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1361/17 от по
описа на РУ на МВР гр. Хасково, пр.пр. № 2286/2017 г. по описа на РП-гр.
Хасково, поради постъпило искане от пострадалата.
Според показанията на свидетеля Ж.Ж.,
през 2017 г., управлявайки товарен автомобил „МАН“ по бул. „Васил Левски“,
навлизайки в кръстовището, следейки движението, в един момент видял жената под
него и ударил спирачка. Свидетелят сочи, че било ясно, имало добра видимост,
като приближавайки към пешеходната пътека, управлявал превозното средство с
около 30 км.ч., като на пешеходната пътека нямало други пешеходци. Според Ж.
мястото на произшествието представлява двупосочен път, с по две ленти във всяка
посока на движение, с разделителен остров между двете насрещни платна.
Свидетелят сочи, че той карал в лявото платно, като тръгнал да преминава в
дясното и тогава видял пешеходката, но докато спре било късно и я ударил с
дясната част на управлявания от него автомобил. като той се движел в
Според заключението на автотехническата
експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в гр.
Хасково, в близост до южния край на пешеходна пътека, на кръстовището на бул.
Васил Левски и бул. Ст. Стамболов, продължаваща след кръстовището като ул.
Единство, регулирано със светофарна уредба с циклична смяна на сигналите.
Товарен автомобил „МАН“ се е движел по бул. Ст. Стамболов, който е с по две
еднопосочни пътни ленти, като насрещните са разделени с междинен остров. Автомобилът приближил
кръстовището със скорост около 30 км.ч. като сигналът за него е бил зелен и в
самото кръстовище е предприел престрояване от лява пътна лента, по която се е
движил в дясна. В същото време по пешеходната пътека, която е непосредствено
след кръстовището, пешеходката И.Г. е пресичала. Според заключението, водачът е
имал добра видимост, но е възприел късно пешеходката като опасност и е закъснял
с реакцията си за аварийно спиране, поради което я е ударил с предната си дясна
част. Вещото лице сочи, че от момента, в който пешеходката е слязла от
междинния остров в ляво от платното за движение, водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара, освен ако пешеходецът не е тичал бързо. Според
заключението пешеходката е имала възможност преди и по време на пресичане на
платното за движение да се огледа и да види приближаващия се товарен автомобил
МАН да го изчака да премине и да предприеме пресичане на зелен сигнал, тъй като
тя е пресичала на червен такъв. В открито съдебно заседание, проведено на
30.06.2020 г. вещото лице сочи, че пешеходецът категорично е тръгнал да пресича
платното за движение на червен за него светофар, тъй като светофарите дават
време на пешеходците да напуснат кръстовището и след това пропускат пресичащите
го автомобила, а е невъзможно смяната на сигнала да е станала след преминаване
на товарния автомобил, тъй като пешеходецът по време на удара е изминал
достатъчно разстояние от 6 метра.
Според показанията на свидетелката Д.Г.
тя е дъщеря на ищцата И.Г. и за произшествието разбрала когато по телефона й се
обадили и й закали, че майка й е в спешна помощ. Видяла я там в тежко
състояние, плачеща, пъшкаща от болки, със синини по тялото, като се оплаквала
най-много от болки в левия крак. Свидетелката сочи, че в болницата на майка й
била направена операция, а след изписването три месеца била плътно на легло.
Едва когато започнала да ходи на рехабилитация, майка й за първи път излязла от
къщи, на количка, и тогава за първи път отишла сама до тоалетна с помощта на
лекарите. Според свидетелката преди това майка й била на памперси, като се
наложило три месеца да се грижи постоянно за нея, а вечер да търси човек, който
да остава в дома й. Свидетелката сочи, че преди произшествието майка й живеела
сама, била в добро физическо здраве. Към момента на депозиране на показанията
все още изпитвала страх и непрекъснато някой е при нея, като свидетелката все
още ходи при нея по няколко пъти на ден, за да върши домакинската работа. Г.
сочи, че майка й все още изпитва болки, като такива започнала да има и в другия
крак, който се натоварил. Ищцата изпитвала страх от оперативното махане на
поставените импланти, тъй като следва отново да преживее същото. Според
показанията на свидетелката произшествието и периодът на възстановяване се
отразили зле на психиката на майка й, като тя изпитвала страх да излиза и
полагала усилия за това, иначе постоянно си стояла в къщи. Свидетелката сочи,
че майка й през възстановителния период изпитвала много болки, приемала
медикаменти за болките, различни мазила, както и хапчета за сън, тъй като
започнала да не може да спи. Според Г. първата рехабилитация на майка й била
през м. февруари в гр. Хасково, а след това през м. март в гр. Стара Загора,
като и към момента майка й ползва колело, за да заздравява мускулатурата си,
тъй като е атрофирала.
Установява се от представените по делото
два броя епикризи (лист 147 – 149 от делото), че в периода 05.0.2018 г. –
12.02.2018 г. и 23.03.2018 г. – 30.03.2018 г. ищцата е провела рехабилитационно
лечение в болнични условия, като и след изписване е предписано да се продължи
рехабилитацията в домашни и/или болнични условия.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на
настъпилото ПТП ищцата е получила счупване на горния край на лява бедрена кост,
като е извършено оперативно лечение с фиксиране на фрагментите с феморален
пирон. Вещото лице сочи, че при нормално протичане на лечебния процес без
усложнения, с общият лечебен и възстановителен период е около 8-10 месеца, като
през първите три месеца болките са били с по-интензивен характер. Вещото
лице не е извършило преглед на ищцата, като сочи, че при такива травми често
има ограничение в движението на тазобедрената става. Извършването на операция
за отстраняване на металната остеосинтеза, с оглед възрастта на ищцата, при липса на медицински показания не е
необходимо. Според експертизата разходите, за които ищцата е представила
документи за лечение са във връзка с лечението на така настъпилите в следствие
на произшествието увреждания.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за
пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля Ж.Г.Ж., като водач на т.а. „МАН”, с рег. №
********, който е нарушил правилото на чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП, като при възникналата
опасност за движението, свързана с неправилното пресичане на пешеходката И.Г.,
не е предприел своевременно спиране.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97
от 06.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013
г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай се
установи, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, намираща се
на кръстовище регулирано със светофарна уредба, като е предприела пресичане на
платното за движение, по което се е движел товарният автомобил „МАН“, на червен
светлинен сигнал. Установява се, че ищцата е имала възможност да види
приближаващия товарен автомобил и да съобрази поведението си с него като не
предприеме пресичане. Ето защо съдът намира, че с поведението си тя е нарушила
правилото на чл. 113, ал.1, т.1 и т. 3 от
ЗДвП, като е пресичала пътното платно без да се съобрази със светлинния сигнал
на светофарната уредба и без да съобрази приближаващия товарен автомобил и
неговата скорост на движение.
При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към
вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на
правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с
по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването
й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този
смисъл е и практика на ВКС - решение №
33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на
водача на моторното превозно се изразява в не предприемане на своевременно
спиране на моторното превозно средство с оглед възникналата опасност от ПТП с
ищцата. Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява,
както в това, че е пресичала на забранителен за нея сигнал на светофарната
уредба, така и в това, че не е съобразила поведението си с приближаващия лек
автомобил и е предприела пресичане на пътното платно, като именно нейното поведение
е в основата на причинния процес за настъпване на произшествието. Съдът
съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка – произшествието
е настъпило на централно, натоварено кръстовище в гр. Хасково, като в самото
кръстовище, непосредствено преди произшествието водачът на товарното превозното
средство е предприел пристрояване, която маневра допълнително е намалила
възможността му за своевременна реакция. Предвид изложеното съдът намира, че
приносът на пострадалата И.П.Г. в настъпване на произшествието и вредоносният
резултат следва да бъде определен в размер на 40% (подобен принос е приет и в
определение, с което не се допуска касационно обжалване № 325/14.04.2016 г. по
т.д. № 2659/2015 г. на І о., ТК).
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от И.П.Г., болки и страдания в следствие
на ПТП при отчитане (в посока на намаление) приетия по-горе принос на ищеца е
сумата от 27 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието, както и общия оздравителен период,
посочен от вещото лице от 8-10 месеца. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелството, че първите три месеца от лечението
са съпроводени с постелен режим, необходимост от чужда помощ и интензивни
болки, както и че болките при ищцата и след изтичане на оздравителния период и
проведената рехабилитация са продължили. От значение е негативното отражение на
произшествието върху психологичното състояние на ищцата, тъй като
произшествието й е създало значителен стрес и несигурност. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към
датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 27 000,00 лева, при отчитане
приноса на пострадалата и отхвърлен за горницата до пълния предявен частичен размер
от 30 000,00 лева, а предявеният иск за имуществени вреди, при отчитане приноса
на пострадалата, следва да бъде уважен за сумата от 1090,12 лева.
Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ
с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички
доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията
му. Нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът претендира лихва за забава от датата следваща отказа на ответника да
изплати застрахователно обезщетение, към който момент е изтекъл срокът по чл.
496, ал.1 КЗ. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за забава считано от 22.05.2018
г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 3030,88 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 83,16 лева
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК
- З.” АД, ЕИК: ********, да заплати на И.П.Г., ЕГН: **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 27 000лв.
представляваща дължима застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 08.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на Ж.Г.Ж., като водач на т.а. „МАН”, с рег. № ********,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило закрито счупване на
трохантера на лява бедрена кост, наложило поставянето на комплект метален
проксимален пирон и преживян стрес, както и сумата от 1090,12 лева –
разходи за лечение по фактури с №№ 1824/08.12.2017г., **********/22.12.2017 г.
и **********/22.12.2017 г., ведно с лихва за забава върху посочените по-горе
главници, считано от 22.05.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3030,88 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени
вреди за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева и за
имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 1816,87 лева.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН: ********** да заплати
на ЗАД
„ОЗК - З.” АД, ЕИК: ********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 83,16
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: