Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна,
....................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова КАНД № 610/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Й.Н., подадена чрез адв. А.Д., срещу Решение № 260207 от 11.02.2021 г. по АНД № 3743/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 384 от 21.08.2020 г., издадено от зам.-кмета на Община Варна.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са обсъдени голяма част от изложените в съдебно заседание доводи, а и са допуснати процесуални пропуски, като решението се явява постановено в нарушение на закона. Настоява се, че „не може да бъде доказаното деянието, за което е ангажирана отговорността“ на касатора, а липсата на безспорни доказателства за деянието означава, че не е извършено това нарушение. Излагат се подробни доводи за неправилна преценка на фактите, извеждащи се от доказателствата по делото, както и че в случай, че нарушението и нарушителят не са установени на място не е установен, актът за установяване на административното нарушение (АУАН) следва да се състави при условията на чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Сочи се, че за касатора е напълно неясно как, предвид доказателствата за организацията на движението по ул. „Софроний Врачански“, другите автомобили, включително тези на БНБ, могат да спират и паркират, а автомобилите на веригата „Стария чинар“ не могат да спират, защото имало поставен пътен знак „В27“. Изтъква се, че в обжалваното решение не е посочено на кои пешеходци и на какво им пречи, а и не е съобразено, че липсва пълно и точно описание на нарушението, което засяга правото на защита. Според касатора е налице и нарушение на материалния закон – чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Искането е да се отмени съдебния акт на ВРС, а в условията на алтернативност да се върне делото за ново разглеждане и попълването му с доказателства. С писмени бележки касаторът поддържа доводите си и направените искания с жалбата, като претендира присъждане на разноски в първата инстанция.
Ответникът – Община Варна не изразява писмено становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, извеждащите се от събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на К.Й.Н. срещу НП № 384 от 21.08.2020 г., издадено от зам.-кмета на Община Варна, с което на Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 178е ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от с.з.
Според НП нарушението се състои в това, че на 01.08.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Варна на ул. „Софроний Врачански“ срещу № 23, Н. като водач на МПС – товарен автомобил Шкода, е паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците и виновно е нарушил нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. В НП е посочено, че постъпилите възражения са обсъдени, но не са приети. НП е издадено въз основа на АУАН № 0006822/01.08.2020 г.
За да потвърди обжалваното НП, ВРС приема следното:
НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния срок и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е извод, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, като не е допуснато нарушение по отношение изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Въззивният съд съобразява наличието на постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения, но приема, че същите не съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
Предвид показанията на свидетеля Ал. Енчев, извадката от техническия проект за „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централна градска част – зона І“, одобрен със Заповед № 1267/03.04.2018 г. на кмета на Община Варна, от които се установява наличието на поставени два знака – В27, указващ забрана за престой и паркиране, и знак, указващ използването на техническо средство „паяк“, ВРС, отчитайки, че в случая става въпрос за паркиране на тротоар, а не в „Синя зона“, приема, че се установява извършването от Н. на вмененото му нарушение. Въззивният съд е обсъдил фактите, извеждащи се от показания на свидетеля Димитров и ги е разгледал в съвкупност с установяващите се от другите доказателства по делото факти, като приема, че същите следва да се кредитират само отчасти. Направен е извод, че автомобилът, управляван от Н. не е имал характеристиките на престояващ по смисъла на т. 44 на § 1 на ДР на ППЗДвП. За безспорно ВРС приема, че когато едно превозно средство е паркирано на тротоар, то създава пречки за преминаването на пешеходци по него и е без значение дали в конкретния пътен участък има интензивно движение на пешеходци и дали могат да се движат по другия тротоар.
Законосъобразно, в съответствие с правилно посочената санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, според ВРС, е определено и наказанието като вид и размер. Неприложимостта на чл. 28 ЗАНН въззивният съд обосновава с обстоятелството, че извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.
Предвид изхода на спора, ВРС е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като е съобразил продължителността на делото, разгледано в три съдебни заседания и неговата сложност.
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
Касационната жалба е неоснователна и не се установява наличие на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.
Неоснователно е възражението на касатора, че ВРС не е обсъдил голяма част от изложените от наказаното лице доводи. Конкретните възражения на наказаното лице са направени в хода по същество на делото пред ВРС и се състоят в следното: не е доказано нарушението; от разпита на свидетеля се установява, че автомобилите са били запалени, с включени аварийни светлини и е извършена товаро-разтоварна дейност, което съгласно чл. 57, т. 2, б. б ППЗДвП се разрешава при наличие на пътен знак В27; вляво има синя зона при наличие на пътни знаци В27, има паркирали коли и е разчертано за паркиране, а улицата е еднопосочна и знакът се отнася за цялата улица; тротоарът няма 2,5м „камоли“ някой да остава разстояние 2,5м от него. По така заявените възражения настоящият състав на съда намира, че ВРС е формирал изрични мотиви: Направен е извод, че се установява по делото извършването на нарушението – паркиране на тротоар в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, въз основа на доказателствата по делото, както и че е ясна и непротиворечива забраната за паркиране в случая, въведена с конкретната организация на движението, с оглед и възможността за паркиране и престой в „Синята зона“; Прието е, че автомобилът, с водач наказаното лице не е бил запален и с включени аварийни светлини, както и че е без значение дали е извършвана товаро-разтоварна дейност, доколкото случаите, в които забраната на пътен знак В27 не важи, са изчерпателно и лимитативно изброени в чл. 50, ал. 3 ППЗДвП.
Въззивният съд е стигнал до извод за доказаност на извършването на посоченото в НП нарушение въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, като правилно ги е ценил и е извел релевантните факти от тях. Посоченото в Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленума на ВС, че „отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства“ е с оглед отмяната на глава XVIII НПК с § 1 от Преходните правила на ЗАНН, с което е отпаднала законната презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същевременно съгласно специалния закон – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, в сила от 01.09.1999 г., редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл не е основателно възражението на касатора по отношение недоказаност на вмененото нарушение, предвид липсата на обвързваща доказателствена сила на АУАН.
От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП – че не е паркирано превозното средство на тротоар и то на определено от собственика на пътя или администрацията място, успоредно на оста на пътя, като откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Доколкото не се установява в присъствието на водача Н. да са извършвани товаро-разтоварни работи, безспорно не са налице обстоятелствата, които да характеризират спряното МПС като престояващо – чл. 93, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП. От друга страна, предвид конкретното съдържание на посочената за нарушена правна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, са без значение твърденията на касатора за ширината на тротоара, както и е без значение за законосъобразността на процесното НП обстоятелството, че автомобили на БНБ са спрени или паркирани на същия тротоар.
Несъстоятелно е и възражението на касатора за приложимост на реда по чл. 188, ал. 1 ЗДвП за налагане на наказание. Такова възражение се прави едва пред касационната инстанция, а от друга страна, в случая е установен нарушителят на мястото на извършване на нарушението.
Правилно показанията на свидетеля Димитров не са кредитирани изцяло. Въззивният съд ясно посочва кои писмени доказателства опровергават визираните от свидетеля факти. Следва да се има предвид и заинтересоваността на свидетеля като колега на наказаното лице и като също наказан за неправилно паркиране на тротоар.
Доколкото не се спори, че преди мястото, където е установен автомобилът на касатора е налице пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането, е без значение целесъобразността на конкретните технически разрешения относно организацията на движение в района, посредством въведената „Синя зона“. Т.е. неоснователна и ирелевантна сочената от касатора неяснота как другите автомобили могат да спират и паркират, а автомобилите на веригата „Стария чинар“ не могат, поради поставен знак В27.
Нито санкционната норма на чл. 178е ЗДвП, нито посочената за нарушена материалноправна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, не определят създаването на пречки за преминаването на пешеходци като елемент от фактическия състав на процесното нарушение. Посочването в АУАН и в НП на това, че се създават пречки за преминаването на пешеходците е единствено като обстоятелство, при което е извършено нарушението. В този смисъл напълно несъстоятелно касаторът приема, че в решението на ВРС не е посочено точно и конкретно дали има пешеходци на тази улица, не е индивидуализирано препятствието и на какво и на кого точно се пречи на движението.
Нарушението е пълно и точно описано в НП и в АУАН, като не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице. Не е ясно какви конкретни факти и обстоятелства при които е извършено нарушението и какви потвърждаващи го доказателства, извън процесните по делото, касаторът твърди, че е следвало да се посочат в НП, за да може да се преценил правилно ли е квалифицирано и правилно ли е приложена санкционната норма.
Възражението на касатора, че единствено свидетелят Енчев твърди, че Н. е извършил нарушение на ЗДвП и нарушението не е доказано по безспорен начин, е неоснователно. От писмените доказателства и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по съставянето на АУАН се установява, че автомобилът е бил паркирал на тротоар, който не е определен от собственика на пътя като място за паркиране, а и от свидетелските показания на Димитров се установява обстоятелството, че автомобилът, управляван от Н. е бил на тротоара. Доказателствата са разгледани от ВРС, както се посочи и поотделно, и в съвкупност, в съответствие с правилата, разписани в НПК.
Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци, влечащи неговата отмяна, доколкото е установено по делото, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и административно нарушение безспорно се установява, че е извършеното от Н.. Правилен е и изводът за законосъобразност на определеното наказание като вид и размер, както и изводът за липсата на основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН. Настоящият състав напълно споделя мотивите на въззивният съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260207 от 11.02.2021 г. по АНД № 3743/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.