Номер 1310.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стела В. Дандарова
Членове:Милена Б. Рангелова
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Анна Д. Стоянова
Прокурор:Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600433 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 6, 7 и 8 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Т.С. - защитник на обв. Й. А. С. срещу определението
на ПОС от 04.09.2020 г., с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста се намира жалбоподателя-
обвиняем Й. А. С. в изпълнение разпореждане на съдията - докладчик, издадено въз основа
на Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със
задържани лица чрез видеоконферентна връзка чрез Skype.
В съдебната зала се явява адвокат С.– защитник на обвиняемия.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор ДОБРИНКА КАЛЧЕВА.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд – Пловдив
– Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВАХА се частните жалби на обвиняемите.
1
Адв. С.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам нови искания
и искания за доказателства.
Адв. С.: Нямам искания за отводи на състава на съда. Нямам искания за нови
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, определението на Окръжен съд Пловдив от
04.09.2020 г., с което е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ цитира, че
е налице хипотезата на чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК, според която реалната опасност на
обвиняемия да се укрие и извърши друго престъпление е налице, когато е привлечен за
престъпление, за което се предвижда не по-малко от десет години лишаване от свобода.
Съдът приема, че интензитетът на нападението говори за умисъл за причиняване на смърт.
Но държа да отбележа, че в протокола на разпит на С., намиращ се на стр. 29 от делото,
същият твърди, че пострадалият Д.С. първи го е ударил в лицето и той е стрелял във
въздуха с газовия пистолет именно за да предотврати по-нататъшното развитие на
конфликта; после тръгнал да излиза и тогава, в този момент, постр. Д.С. го хваща за якето и
иска да му отнеме ракията, тъй като те продължително време са пили в неговата стая. Моят
клиент, в случая, реагира, като му нанася удар с нож, за да се защити. Но този удар е съвсем
лек и от механизма на извършването се вижда, че те са били в пряк контакт, тъй като удара е
откъм задната част на гърба и пострадалият физически е по-силен. Така че това е защитна
реакция от страна на обв. С.. Веднага след като е приключил инцидентът, той е прекратил
нападението, така че тук е много спорно повдигнатото обвинение за опит за убийство, тъй
като и съдебномедицинската експертиза сочи, че тук става дума за една лека телесна
повреда. Причинена е болка и страдание, без разстройство на здравето. В случая липсва
застрашаващо живота нараняване. Според нас обвинението малко се е престарало в
повдигането на това обвинение. Клиентът ми се е опитвал да се защити от по-силния
физически и по-здрав – пострадалия Д.С.. Между другото, аз се позаинтересувах от
характера и поведението на пострадалия и се оказа, че същият не е обикновен гражданин –
той е осъждан, продължително време е лежал в затвора и има избухлив характер. Така че
смятам, че тази мярка е прекалено строга и една по-лека мярка също би свършила работа и
няма да се нарушават правата на моя подзащитен. Даже в случая считам, че е налице ал. 3 б.
А на чл. 18 НК, защото има доброволен отказ от опит. Това е моето мнение. Моля да му
наложите една съвсем лека мярка и го освободите от ареста.
ОБВИНЯЕМИЯТ /ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Съжалявам за това което стана, то няма да
се повтори. Искам по-лека мярка. С вуйчо ми се сбихме, той ми посегна пръв, той е стар
рецидивист, не е излизал от затвора. Ако трябва и гаранция ще платя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без
уважение като неоснователна и потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд,
което се явява законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е преценил, че са налице
кумулативно дадените предпоставки на чл.63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за
2
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия по разглежданото
досъдебно производство. На Й. С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, а именно опит за убийство. Макар и в този начален етап от
разследването считам, че от събраните доказателства се изгражда и изискуемото от закона
обосновано предположение, че същият е автор на вмененото му от разследващите органи
обвинение. Налице е неговото самопризнание, свидетелските показания на пострадалото
лице Д.С., които се подкрепят и от наличната медицинска документация, в която е
приложена етапна епикриза от лечението на пострадалия в болнично заведение. Налице е
също така извършен оглед на местопроизшествието, като към същия е приложен и
фотоалбум. От така събраните доказателства в достатъчна степен се установява интензитета
на нападението спрямо пострадалото лице от страна на обвиняемия, Използвани са газово
оръжие и нож, нанесени са били по отношение на това лице удари с ръка в областта на
главата от страна на обвиняемия – все действия, чийто интензитет сочи на искане за
лишаване от живот на пострадалия. Всяко едно от използваните средства и мястото, където
е било насочено използването им, е било годно да причини смъртта на пострадалото лице.
Затова и считаме, че правилно съдът е потвърдил тезата на прокуратурата, че на този етап са
достатъчно доказателствата, за да се твърди, че е извършен опит за тежко умишлено
престъпление.
Същото е наказуемо с лишаване от свобода повече от десет години. Затова е и налице
презумпцията на чл. 63, ал.1, т. 2 от НПК. Тя не се оборва и от наличните по делото други
доказателства, поради което и съдът правилно е преценил, че е налице реална опасност С.
както да се укрие, така и да извърши друго престъпление. Затова съдим от поведението му
след извършване на деянието. Същият се е опитал да укрие доказателства, измил е ножът, с
който е нанесъл нараняванията и самият той, първоначално, макар и на по- късен етап сам
да се е предал на полицията, но както казах, първоначалното му поведение, непосредствено
след извършване на деянието, в достатъчна степен говори за неговата личност и е в
подкрепа на извода, че опасността да се укрие е реална, ако бъде с по-лека мярка за
неотклонение. Не е без значение и обстоятелството, че макар и реабилитиран, С. е осъждан
назад във времето за престъплението грабеж. Това безспорно го очертава като лице със
завишена степен на обществена опасност.
Предвид изложеното, както и мотивите на Пловдивския окръжен съд, които моля да
споделите, моля да потвърдите определението на съда.
Адв. С. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, как така имаме експертиза на
извършителя, а нямаме експертиза на пострадалия?! Какво е състоянието на пострадалия
тогава? Като нямаме експертиза на пострадалия как така ще вземете решение?! Аз считам,
че това е нон-сенс.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля, колкото е възможно по-лека мярка и съжалявам за
извършеното.
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдебнто заседание продължава в 10.30 ч. В същия съдебен състав, секретар и
страни
Пловдивският апелативен съд, след съвещание, след като прецени събраните по
3
делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за
отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се
от надлежно изброените в обжалваното определение гласни, писмени и веществени
доказателствени материали, обосновава според изискванията на закона предположение за
причастност на обвиняемия към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода
дейност. Правилен и неподлежащ на преповтаряне е и аргументираният от ПОС отговор на
становището на защитата относно квалификацията. Въззивната инстанция също е на мнение,
че С. е извършил опит за убийство, а не телесна повреда. Що се отнася до идеята, че
деянието било някакъв вид защита срещу нападение, тя не намира потвърждение дори в
обясненията на самия жалбоподател. Пред настоящата инстанция адв. С. лансира и тезата за
доброволен отказ от опит. ПАС намери за неоснователна и тази идея, доколкото
доказателствата по делото, включително епикризата, сочат, че обвиняемият е направил (от
обективна страна) всичко, което според него е било необходимо за причиняване на смъртта.
Не се споделя и възражението на защитата относно доказателствената защитеност на
обвинението, основано на липсата на СМЕ на пострадалия – заради началния етап на делото
подобна експертиза не е изготвена, обаче е налична епикриза, в която по разбираем начин е
описана причинената рана (проникваща в гръдната кухина), и предприетите оперативни
действия по нейното обработване.
Налице е и втората предпоставка, а именно опасността от извършване на
престъпление или укриване при приключване на пенитенциарния престой на
жалбоподателя. Както правилно е посочил окръжният съд, тази опасност се презюмира (на
основание чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК), като от доказателствата по делото не се установява
противното. Коментираната опасност следва и на самостоятелно основание от
незначителността на повода на посегателството, отнесена към твърденията на приятелката
на жалбоподателя за предходни негови агресивни прояви (в повечето случаи под влияние на
алкохол), както и към факта, че той не се е поколебал да посегне на живота на свой близък
роднина. През 2005 г. пък е бил осъждан за грабеж, т.е. за престъпление, насочено
включително срещу личността на жертвата (по отношение на която с приложени и сила, и
заплашване). Тези данни говорят, че С. е лице, от което може при подобен повод да се
очаква поредно накърняване на обществените отношения, свързани с живота и здравето. Що
се отнася до опасността от укриване, ПОС е бил прав да я изведе от данните за предприето
укриване след престъплението – на себе си, и на следите от престъплението. Фактът на
доброволното предаване на дееца, на който обръща внимание защитата, не може да изключи
въпросната опасност, доколкото от казаното от самия С. следва, че е бил ръководен не от
морално похвални подбуди, а е осъзнал, че не може да продължи да се крие.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за
извършване на инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя има нужната
4
доказателствена защитеност, а опасността да извърши престъпление или да се укрие, ако е
на свобода, е съвсем реална (и съществена).
В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при подходящо
мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл.
56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.09.2020 г. по описа на Пловдивския окръжен
съд, с което по отношение на обв. Й. А. С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6