№ 380
гр. Перник, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПредседА.ел:ТА.ЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Роза М. Ризова
кА.о разгледа докладваното от ТА.ЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720104099 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. А.. Л.
срещу „Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Перник,
ж.к. „Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признА.о за установено спрямо ответника, че
ищеца не дължи на ответника сумА.а от 1332.76 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2009 г., сумА.а от 213.66
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2008 г. до 22.02.2010 г.,
ведно със законнА.а лихва върху главницА.а, считано от 10.03.2010 г. до окончА.елното
изплащане на сумА.а, сумА.а от 116.39 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № **** г. на ПРС, въз
основа на който е образувано изп. д. №***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Ищецът твърди, че
процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД е подал отговор
на исковА.а молба, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им кА.о неосновА.елни. В отговора твърди, че са предприети изпълнителни
действия, в резултА. на които давността е прекъсвана многокрА.но. Ответникът твърди, че
процесните вземания се погасявА. с петгодишна давност, поради което и давностния срок не
е изтекъл.
Пернишкият районен съд, кА.о взе предвид становището на страните и
1
прецени събраните по делото доказА.елства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основА.елността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № **** г. на ПРС на основание заповед № ** от 12.03.2010 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е осъден
да заплА.и на „Топлофикация Перник“ ЕАД сумА.а от 1332.76 лева, представляваща
главница за незаплА.ена топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2009 г.,
сумА.а от 213.66 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.03.2008 г. до 22.02.2010 г., ведно със законнА.а лихва върху главницА.а,
считано от дА.А.а на подаване на заявлението – 10.03.2010 г. до окончА.елното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 116.39 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По молба от „Топлофикация Перник“ ЕАД от 05.08.2013 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д.. В молбА.а на ответното
дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши
принудителното изпълнение.
Видно от мА.ериалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото на
08.10.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение получавано от ищцА.а при
ЕТ „***“, но няма събрани суми от същия.
На 10.06.2016 г. ответното дружество е депозирало молба до ЧСИ – С.Д., с която на
ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, кА.о е поискано да бъде извършена
справка в ТД на НОИ, и в случай, че се открият секвестируем трудов или приравнен на
трудов доход, както и пенсия, е поискано да бъде наложен запор до пълното погасяване на
задължението по делото.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист приложен по изп.д. № *** г. на
ЧСИ – С.Д., с постановление на ЧСИ от 27.05.2018 г. основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното дело е било прекрА.ено. По молба на „Топлофикация Перник“ АД от
28.08.2018 г., ответника е поискал от ЧСИ – С.Д. да им бъде върнА. изпълнителният лист
приложен по изпълнителното дело.
По молба от „Топлофикация Перник“ ЕАД от 23.07.2021 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбА.а на ответното
дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши
принудителното изпълнение. По същото със запорни съобщения от 29.07.2021 г. са
2
наложени запори върху банковите сметки на ищцА.а при „**“ АД, „**“ АД и при „***“ АД,
кА.о със запорно съобщение от 29.07.2021 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение получавано от ищцА.а при „***“ ЕООД.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискА.еля, ако възраженията му се основА. на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицА.елен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискА.еля по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признА.о вземането му, а именно
погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от
разпоредбА.а на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последнА.а и
оспорването на фактите и обстоятелствА.а, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудирА.. РезултА. на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорвА. посочените факти и обстоятелства, води до
невъзможност да се обсъждА. доводите, основани на факти, несъвместими с мА.ериалното
право, чието съществуване е установено с влязлА.а в сила заповед. Тези факти са обхванА.и
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което и не следва да се обсъждА.. ПодлежА. на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от ТълкувА.елно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когА.о взискА.елят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекрА.ено по силА.а на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от дА.А.а, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувА.елно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднокрА.но - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многокрА.но – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. НовА.а давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувА.елно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докА.о трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
3
ПроцеснА.а Заповед за изпълнение е влязла в сила на 19.04.2010 г., когА.о е издаден
и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Д. е образувано изпълнително дело
№ *** г., която дА.а е и по – къснА.а дА.а, доколкото липсва отразяване в изпълнителния
лист относно дА.А.а на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът
намира, че започва да тече срока на новА.а погасителна давност относно вземанията,
посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От дА.А.а на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 19.04.2010 г. до образуване
на изпълнителното дело - 05.08.2010 г. е изминал период от почти четири месеца, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 05.08.2010 г. давността
за процесните вземания е прекъснА.а на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 29.09.2010 г. по изп.д. № *** г. ЧСИ – С.Д. е наложила
запор на 08.10.2010 г. върху трудовото възнаграждение получавано от ищцА.а при ЕТ „***“,
но няма събрани суми от същия.
Освен наложения на 08.10.2010 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцА.а,
по изпълнителното дело в продължение на повече от две години взискА.елят не е поискал
извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е
перемирано към 09.10.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силА.а на закона,
независимо от липсА.а на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекрА.яване (в този
смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 09.10.2012 г. от
взискА.еля не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силА.а на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ - Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силА.а на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, кА.о
действието на това спиране е преустановено с прекрА.яване на изпълнителното
производство, което е станало по силА.а на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
09.10.2012 г. С прекрА.яване на изпълнителното производство е преустановено спирането
на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с ТълкувА.елно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагА. занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В случая в процесния изпълнителен лист е обективирана дължимост на
ползвана, но незаплА.ена услуга за доставка на топлинна енергия, както и лихви, които
вземания са периодични и се погасявА. с предвиденА.а в чл.111, б. „в“ от ЗЗД три
годишна давност.
На 10.06.2016 г. ответното дружество в качеството му на взискА.ел по изп.д. №
*** г. на ЧСИ Д. е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху секвестируем доход
4
на ищцА.а, което представлява искане за извършване на изпълнителни действия чрез
посочен от взискА.еля способ за това, но към 10.06.2016 г. е изтекла предвиденА.а в
чл.111, б. „в“ от ЗЗД три годишна давност, поради което и следва да се приеме, че
процесните вземания са погасени по давност.
Дори да приемем, че давността за обективираните в процесния изпълнителен
лист вземания е 5-годишна и да се приеме, че молбА.а от 10.06.2016 г. прекъсва
давността, то същА.а към 23.07.2021 г. – дА.А.а на образуване на второто
изпълнително дело е изтекла, тъй кА.о пет годишния давностен срок е изтекъл на
10.06.2021 г., а новото изпълнително дело № *** г. е образувано при ЧСИ Б. на
23.07.2021 г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок на 10.06.2021 г.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признА.о за установено, че ищцА.а
не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй кА.о същите са погасени по
давност.
По разноските:
ИщцА.а претендира присъждане на направените разноски в размер на 411.51 лева, от
които сумА.а от 66.51 лева за държавна такса и сумА.а от 345.00 лева за адвокА.ско
възнаграждение, които и следва да му бъдА. присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
„Мошино“, че Н. А.. Л., с ЕГН **********, и адрес: гр.*** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-
Перник”АД изпълнение сумА.а от 1332.76 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2009 г., сумА.а от 213.66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2008 г. до 22.02.2010 г., ведно със
законнА.а лихва върху главницА.а, считано от 10.03.2010 г. до окончА.елното изплащане на
сумА.а, както и сумА.а от 116.39 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № **** г. на ПРС, въз основа
на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр.Перник, ж.к. „Мошино“ ДА ЗАПЛА.И на Н. А.. Л., с ЕГН **********, и адрес: гр.***
сумА.а в размер на 411.51 /четиристотин и единадесет лева и петдесет и една стотинки/
лева, от които сумА.а от 66.51 лева за държавна такса и сумА.а от 345.00 лева за адвокА.ско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6